Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. С Решение № 51 от 21.01.2016 година, постановено по ГР.Д.№ 2894 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд, по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на „Е. П.“ , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. "В. В." №...., че С. А. И., ЕГН- *, с адрес гр.В., ул."М. С." №... не му дължи сумата 289.61лв. /двеста осемдесет и деветлева и шестдесет и една стотинки/, представляваща начислена сума за доставена ел.енергия по фактура №* от 28.07.2015г. и за периода 13.05.2015 година – 10.07.2015 година, както и е осъдено “Е. П.” , да заплати на С. А. И., сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени разноски по делото за адвокат. Постъпила е в законоустановения срок въззивна жалба, подадена от процесуалните представители на “Е. П.” . Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира се ю.к. възнаграждение. Няма доказателствени искания. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна. Не е постъпил отговор на въззивната жалба. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендираното от последния вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.Крайният извод и на двете инстанции е един и същ – предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Съображенията за този краен извод са следните: От фактическа страна. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Съображенията за този краен извод са следните: Със Закон за енергетиката, Общите условияна договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. П.” , сега „Е. П.” , и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е..” , сега „Е.” , както и с Правилата за измерване количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приложими на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закон за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, които Правила са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година, са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Фактическият състав, от който би възникнало претендираното от ищеца спрямо ответника вземане, и който е регламентиран с разпоредбите на ОУ на „Е. П.” исПИКЕЕ, действащи към процесния период, е следният: = ищецътда е продавач на електрическа енергия и да осигурява снабдяването с електрическа енергия на имот, който е присъединен къмелектроразпределителната мрежа на „Е.” , сега „Е. ” ; = ответникът да е „потребителна електрическа енергия за битови нужди”, в качеството насобственик наимот, който е присъединен къмелектроразпределителната мрежа на „Е.” , сега „Е. ” ; = да е пренесена идоставена електрическа енергия до имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, и който е собственост на ответника; = да е потребено количество електрическа енергия за определен период от време, измерено чрез изправно СТИ, монтирано на имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, и който е собственост на ответника; = да са издадени фактурисъс съдържанието, регламентирано с разпоредбата на чл.18а, ал.2 от ОУ на „Е.” , сега „Е. П.” , а именно: количеството електрическа енергия за отчетения период; продължителност на периода; цената за снабдяване; цената за разпределение; дължимата сума за отчетената електрическа енергия; дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа; акциза; дължимия ДДС; периода на следващото отчитане, както и срока за плащане. С огледвида на търсената защитаи разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува - т. е . да докаже осъществяване на всички кумулативно изискуеми се елемента - юридически факти, от фактическия състав, от който възниква твърдяното от него право, които елементи - юридически факти, са посочени по-горе. В настоящия казус по делото не е установено осъществяване на следните юридически факти, които са кумулативно изискуеми се за да възникне правото на ищеца да получи стойността-цената на доставената и потребена от ответника електрическа енергия за процесния период от време, а именно: реално потребеноколичество електрическа енергия за процесния период, измерено чрез изправно СТИ, монтирано на имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, и който е собственост на ответника. Този извод е обоснован от следното: Отчитането на количествотопотребена електрическа енергия е регламентирано с разпоредбите на ПИКЕЕ. Аргумент чл.1, т.4 от ПИКЕЕ, който гласи: с правилата се определят измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето на данни от измерването на електрическата енергия. По делото не е събрано нито едно доказателствено средство, чрез което да се установявареално потребеното количество електрическа енергия за процесния период, измерено по реда и начина, регламентиран с ПИКЕЕ, което обосновава невъзможност да се определи дължимата цена за реално потребеното количество електрическа енергия за процесния период. За да се приеме, че е отчетено реално потребеното количество електрическа енергия за процесния период е необходимо освен датата на крайното отчитане на данните на електромера и количеството отчетена електрическа енергия на тази дата, да е установено датата на предходното отчитане на данните на електромера и количеството отчетена електрическа енергия на тази дата. Всички посочени данни се съдържат само впроцесната фактура, а чрез нея не би могло да се приемат за установени /доказани/ тези данни, тъй като тя е частен свиделстващ документ, който не съдържа неизгодни данни и няма обвързваща доказателствена стойност. Не са представени показанияна мобилни устройства, чрез които се съхраняват данните за реално потребеното количество електрическа енергия за даден период. Изложеното обосновава извод, че за процесния период от 13.05.2015 година до 10.05.2015 година не е установено реално потребеното количество енергия. Фактът, че не е доказано реално потребеното количество електрическа енергия за процесния период, измерено по реда и начина, регламентиран с ПИКЕЕ, е достатъчен за да се направи извод – не е осъществен фактическият състав, от който възниква претендираното от ищеца вземане. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. По направените с въззивната жалба възражения. Дори да се приеме, че процесното СТИ е било изправно, то този факт не обосновава възникване на твърдяното от ответника вземане и неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Както се посочи по-горе изводът за невъзникване на твърдяното от ответника вземане и основателност на предявения отрицателен установителен иск е обоснован от друг посочен и обсъден по-горе факт. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответник жалба направените разноски във въззивното производство в размер на 600 лв. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 51 от 21.01.2016 година, постановено по ГР.Д.№ 2894 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА „Е“ , ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. В. В. №2., да заплати на С. А. И., ЕГН-*, с адрес гр.В ул."М. С.", направените разноски във въззивното производство в размер на 600 лв. /шестстотин лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ ЧЛЕНОВЕ: 1._____________ 2._____________ |