№ 260431 / 3.12.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 03.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 18 ноември…………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….……………….………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Т.Иванова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 2913 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.  2146 по описа на РС Монтана за 2020 година.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 11.08.2020г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П.И.Ц. за сумата от 1 156,70 лв., от които 978,99 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016г. до м.04.2019г., отразена в издадени фактури, ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до изплащане на вземането, и 134.73 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 28.07.2020г., както и сума за дялово разпределение в размер на 36,08 лева - главница за м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до изплащане на вземането, и 6,90 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.08.2017г. до 28.07.2020г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. При условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК предявява иск за установяване на посочените вземания. Твърди, че ответницата е клиент на ТЕ за топлоснабден имот - гр. С., общ. Подуяне, ул.Кочо Честименски №76 ет.3 ап.301 за процесния период. Ответницата използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период като не е погасила задълженията си. Отделно от това в изпълнение на разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с. фирма с. “Т. с..” Е.. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Т. С.. Е. по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с. разпоредбата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период, какъвто е и настоящият случай. Подаденото от ответницата възражение, обосновава правния им интерес да предявят настоящия иск за установяване вземането им в общ размер на 1156,70 лв., от които 978,99 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до изплащане на вземането и 134.73 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 28.07.2020г., както и сума за дялово разпределение в размер на 36,08 лева - главница за м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до изплащане на вземането, и 6,90 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.08.2017г. до 28.07.2020година. Претендират и направените разноски в настоящото и заповедното производство.

Ответникът П.И.Ц. в срока по чл.131 ГПК не взема становище по предявения иск.

По делото е конституирано като трето лице – помагач дружество “Т. с..” Е., ангажирано по договор за осигуряване на топлинно счетоводство. Последното взема становище за основателност на предявения иск и ангажира доказателства. Не изпраща свой процесуален представител в съдебно заседание.

         Доказателствата по делото са писмени. Приети са заключения по назначена съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертиза. След анализа им съдът достигна до извод за основателност на предявения иск.

         Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ задължени за заплащане на консумираната ТЕ са потребителите собственици или ползватели на топлоснабден имот. По делото е представен нотариален акт, легитимиращ ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот. От заключенията по назначените експертизи е установено, че в рамките на процесния период към топлоснабдения имот е подавана ТЕ, отчитана своевременно и по установения за това ред; без данни за неизправност на монтираните топлоизмервателни уреди. Задълженията за използваните количества топлинна енергия, в т.ч. и за дялово разпределение са правилно изчислени. По делото е представено и споразумение между страните от 10.03.2021 година, според което двете са постигнали съгласие както по отношение на размера на дължимото вземане, така и по отношение на начина на изплащането му (л.108 от делото). Самото споразумение е представено от ответницата, която в изявление към съда заявява, че признава вземанията. На 20.10.2021 година е депозирала нова молба за прекратяване или отлагане на делото по причнина „сметките съм ги приключила до 115 лева”. Във връзка с. тези изявления, съдът е дал възможност на ищеца да заяви каква част от вземането е погасена. Последният е заявил, че е налице едно единствено плащане, осъществено още към момента на сключване на споразумението (срокът на което междувременно е изтекъл и е прекратено; според споразумението това би следвало да е сума от 105.52 лева, която покрива задължения за лихва след датата на подаване на исковата молба според клаузите на споразумението). Съдът задължи ответницата да представи доказателства за извършените от нея плащания, което не бе сторено към момента на приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът намира, че предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, а на ответницата следва да бъдат възложени и сторените от ищеца разноски в настоящото и заповедното производство.

По горните съображения съдът

 

 

                            Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „Т. С.. Е. с. Е. 8., представлявано от А. А.– изпълнителен директор, гр. С., ул. Я.” № 23Б по отношение на П.И.Ц. с. ЕГН xxxxxxxxxx xxx в размер на 1156,70 лв., от които 978,99 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до изплащане на вземането и 134.73 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 28.07.2020г., както и сума за дялово разпределение в размер на 36,08 лева - главница за м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до изплащане на вземането, и 6,90 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.08.2017г. до 28.07.2020година, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2146/2020 г. по описа на РС Монтана.

 

 

ОСЪЖДА П.И.Ц. с. ЕГН xxxxxxxxxx xxx  ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.. Е. с. Е. 8., представлявано от А. А. – изпълнителен директор, гр. С., ул. Я.” № 23Б  сумата от 1526.70 лева направени разноски в настоящото производство и 25.00 лева разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач “Т. с..” Е..

 

         Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                       

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :