№ 821
гр. Сливен, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230103293 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Х. С. И. срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на сключен
Договор за потребителски кредит, евентуално на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
Договора, за обявяване на нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен за обезпечаване на договора за кредит и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца недължимо заплатена сума по Договора за
предоставяне на поръчителство.
Ищецът твърди, че на 03.08.2019 г. сключил с ответника
„КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2069436, по силата
на който усвоил главница в размер на 1500,00 лв. Срокът на договора бил 9
месеца при фиксиран ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,21 %, като общата сума,
която следвало да върне ищецът, била в размер на 1760,94 лв. В чл. 4, ал. 1 от
Договора за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане
на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. В чл. 4, ал. 1
били определени и видовете обезпечения, които кредитоискателят следва да
представи, а в ал. 2 на чл. 4 била предвидена санкция за потребителя при
непредоставяне на обезпечение, която се изразявала в неодобряване на
1
заявлението от кредитора и непораждане на действие на договора. В чл. 4, ал.
3 било предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде
одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между страните.
Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на
неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен Договор за
предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, носещ същия
идентификационен номер, както номера на договора за кредит, като по
Договора за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се
изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на
1106,73 лв. Съгласно раздел IV „Възнаграждение“ от Договора за
предоставяне на поръчителство било предвидено „Кредисимо“ ЕАД да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за
плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на
поръчителя по този договор, както и че, в случай че платената по този начин
сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя
към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по
този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя. Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора,
кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности
на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите
компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва
ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти,
точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои
са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай
дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за
гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите.
Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът
за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че
двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован
извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на
сключване на договора за кредит. Соченото обстоятелство се потвърждава и
от факта, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя информация под
2
формата на „обединен погасителен план“ в електронния профил на
кредитополучателя, където се съдържа информация за обединените
задължения по кредит и поръчителство. Предвид изложеното, ищецът твърди,
че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на
ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че
същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 200
%. Наред с това, предвидената неустойка за непредставяне на обезпечение
също поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е
оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11,
ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Ищецът излага, че неправилното изчисляване и посочване
на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Ищецът излага още, че договорът за
кредит е нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за
заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. Съдебната
практика приема, че при формиране на възнаградителната лихва, макар
нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за
добросъвестното й определяне може да бъде размерът на законната лихва, без
последният да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема,
че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия
случай в договора е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който
размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение,
установени в обществото. Ищецът твърди още, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от
Договора за потребителски кредит е нищожна и на самостоятелно основание,
а именно чл. 21, ал. 1 ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4
ЗПК, както и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Въведените изисквания в
3
цитираната клауза от договора за вида обезпечение - банкова гаранция или
поръчителство от определено от кредитодателя дружество и срока за
представянето им, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В
случая е предвидено възнаграждението за дружеството - поръчител, което
води до скрито оскъпяване на кредита. Соченото обстоятелство се
потвърждава и от факта, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на дружеството - поръчител „Ай Тръст“ ЕООД,
съответно двете дружества са свързани лица по смисъла на Търговския закон.
Наред с това на заемателя се предоставя формалното „право на избор“ за
обезпечаване на кредита между предоставяне на банкова гаранция, което
означава кредитополучателят да внесе в банка сума, покриваща главницата и
лихвата по заявения кредит или да предостави поръчителство от свързано
лице на кредитора срещу възнаграждение. В последната хипотеза приходът от
предоставеното възнаграждение постъпва именно в търговската група на
кредитора. Ищецът акцентира, че всъщност уговореното възнаграждение за
гарант е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена
отделно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ
лимит на годишния процент на разходите. На изложените основания ищецът
моли да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит,
евентуално на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора. На следващо място,
ищецът твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство
също е нищожен. На първо място, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не
са спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, във връзка с чл.
22 ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 ЗЗП. Договорът
противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В настоящия
случай за кредит в размер на 1500 лв., от кредитополучателя се изисква да
заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на 1106,73
лв., която е съизмерима с размера на усвоената главница по кредита и
надвишава повече от 4 пъти размера на договорната лихва, тоест
възнаграждението на кредитора по кредитната сделка. Поради накърняване на
4
принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, като нарушаването на
императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Ищецът
твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на
поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е
способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-
неблагоприятна позиция потребителя и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.
Посоченият договор за предоставяне на поръчителство е сключен с цел
изпълнение условието на „Кредисимо“ ЕАД за приоритетно разглеждане на
заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При
обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от
изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да
избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само
предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата
на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността
си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се
налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено
физическо лице за поръчител/. Ищецът излага още, че договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл.
1 и 4 ЗЗД, поради липса на предмет и основание /кауза/. Предвид
обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство е каузален и
акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника
към кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, предвид акцесорния му характер
спрямо главния договор - договорът за кредит. Предвид нищожността на
главния договор - Договорът за кредит и акцесорния характер на Договора за
предоставяне на поръчителство, то последният се явява нищожен и поради
липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. На изложените
основания ищецът моли да бъде прогласена нищожността на Договора за
предоставяне на поръчителство и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли
5
ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да бъде осъден да му заплати сумата от 50,00
лв., като част от общата сума от 1106,73 лв., представляваща недължимо
платена сума по договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът моли и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в
срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не
оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство, но оспорва
твърденията на ищеца, че размерът на дължимото възнаграждение на
поръчителя възлиза на 1106,73 лв., както и че ищецът го е заплатил. Оспорва
твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него
основания, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да
участва при формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за
поръчителство е било единствено възможност, а не и задължение за ищеца и
не представлява „заблуждаваща търговска практика“. Изтъква, че наличието
на свързаност между лицата - ответници не води автоматично до скрито
оскъпяване на кредита, като уговорената от страните възможност
възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора е
единствено за улеснение на кредитополучателя. На изложените основания
ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
претендира присъждане на направените по делото разноски. Оспорва, че
ищецът е материално затруднено лице, поради което твърди, че не са налице
основания за прилагане на чл. 38, ал. 2 ЗАдв и моли претенцията за разноски
да бъде отхвърлена.
Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД също е подал отговор на исковата
молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Не оспорва сключения Договор за потребителски кредит, по силата на който е
предоставил на ищеца сума от 1500 лв., а ищецът е погасил изцяло кредита
чрез доброволно плащане, но оспорва твърденията на ищеца за нищожност на
договора на всички изложени от него основания. Излага, че сключването на
договор за поръчителство, във връзка с договора за кредит, било единствено
възможност, а не и задължение за ищеца, като изтъква, че възнаграждението
на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора.
Изтъква, че дори и договорът за поръчителство да е нищожен, евентуалната
му недействителност не води до такава и на Договора за потребителски
кредит. На изложените основания моли за отхвърляне на предявените искове
6
като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото
разноски. Също оспорва, че ищецът е материално затруднено лице, поради
което твърди, че не са налице основания за прилагане на чл. 38, ал. 2 ЗАдв и
моли претенцията за разноски да бъде отхвърлена.
С протоколно определение от 27.10.2023 г. по делото е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 55. ал.
1. предл. първо ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК срещу ответника „АЙ Тръст“ ЕООД,
като размерът на иска е увеличен от 50,00 лв., предявена като част от обща
сума от 1106,73 лв. на 1197,83 лв., представляваща недължимо платена сума
по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги
уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и претендира направените по делото разноски.
Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ищеца Х. С. И. и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № 2069436 от 03.08.2019 г., съдържащ
данни за предоставен на ищеца кредит в размер на 1500,00 лв. Посочени са
следните условия на отпуснатия заем - ГПР 43,28 %, лихвен процент 36,50 %.
Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 1737,27
лв., срок на договора в месеци - 9 (броя месечни плащания), с размер на
месечното плащане 193,03 лв.
7
В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
банкова гаранция или с договор за поръчителство, сключен с одобрено от
кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Безспорно е между страните, че въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
Договора за потребителски кредит, на 03.08.2019 г. между ищеца Х. С. И. и
ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски
кредит № 2069436 от 03.08.2019 г.
От приетото по делото Извлечение от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се
установява, че ищецът е заплатил сумата от 1197,83 лв. като възнаграждение
на поръчителя по договора.
От представените от ищеца удостоверения от 02.08.2023 г., издадени от
всяко от ответните дружества се установява, че ищецът е погасил изцяло
задълженията си по Договора за потребителски кредит № 2069436 от
03.08.2019 г., както и по Договора за предоставяне на поръчителство, сключен
във връзка с обезпечаване на Договора за потребителски кредит № 2069436 от
03.08.2019 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит №
2069436 от 03.08.2019 г., сключен между ищеца Х. С. И. и ответното
дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, евентуално за обявяване за нищожна на
клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора и за обявяване за нищожен на Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаването на
Договора за потребителски кредит № 2069436 от 03.08.2019 г., сключен
между ищеца Х. С. И. и ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, както и
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр.
чл. 23 ЗПК за осъждане на ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да
заплати на ищеца сумата от 1197,83 лв., представляваща недължимо платена
сума по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с
обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2069436 от
8
03.08.2019 г., поради изначална липса на основание, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба - 16.08.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Няма спор по делото, че между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“
ЕАД е възникнало правоотношение по договор за кредит, като ищецът е
усвоил сумата от 1500,00 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния
договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 43,28 %,
без ясно разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти
точно са включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се
съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената годишна
фиксирана лихва от 36,50 %. С договора за предоставяне на поръчителство е
уговорено възнаграждение на поръчителя, но не е посочено дали тази сума е
отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР,
9
доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1
от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да
разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали
посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за
кредитополучателя.
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство,
кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята
същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски
кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в
хода на преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при
включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР
по сключения договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр,
предоставен на кредитополучателя, е определен на 43,28 %, значително ще
надхвърли законово определения максимален размер на ГПР, поради което и
договорът на това основание следва да се счита нищожен.
Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен
в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22
10
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора, съответно
предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на предявения главен иск по чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на
Договора за потребителски кредит № 2069436 от 03.08.2019 г., съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален иск за обявяване за нищожна
на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора като неравноправна и противоречаща
на закона и добрите нрави.
На следващо място, Договорът за предоставяне на поръчителство от
03.08.2019 г., сключен между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е
нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, а освен това е нищожен и защото посредством него се заобикаля
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер
на ГПР.
Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за
предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е
принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство,
както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая
кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението,
за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да му предостави поръчителство. В
същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният
субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава
възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането,
тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск.
Предвид изложеното предявеният иск с правна квалификация чл. 26,
ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за
нищожен на Договора за предоставяне на поръчителство, сключен между
11
ищеца Х. С. И. и ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД във връзка с
обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2069436 от
03.08.2019 г. също следва да бъде уважен.
На следващо място, нищожният договор за поръчителство не поражда
правни последици. Нищожността настъпва по право, от момента на
извършването на нищожната сделка, а даденото от страните по нищожен
договор подлежи на връщане, като имуществена последица от
недействителността. Безспорно е установено от събраните по делото писмени
доказателства, че ищецът е заплатил на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сумата
от 1197,83 лв. като възнаграждение на поръчителя по договора. Наред с това,
с издаденото Удостоверение от 02.08.2023 г., ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
признава, че ищецът е погасил изцяло задълженията си по Договора за
предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаване на
Договора за потребителски кредит № 2069436 от 03.08.2019 г.
Ето защо предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 1197,83 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаването на
Договора за потребителски кредит № 2069436 от 03.08.2019 г., поради
изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане следва да
бъде уважен като основателен и доказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски
по делото, съответно „КРЕДИСИМО“ ЕАД - в размер на 60,00 лева -
заплатена държавна такса, а „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД - в размер на 100,00 лева -
заплатена държавна такса.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищеца е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати
12
на пълномощника на ищеца сумата от 450,00 лв. - адвокатско възнаграждение
в минимален размер по иска по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД
за нищожност на договора за кредит.
Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ищеца сумата от 419,78 лв. по иска по чл. 26, ал.
1, предл. първо и предл. второ ЗЗД за нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство и 419,78 лв. по иска по чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, но тъй като ищецът, с представения по делото
списък, претендира присъждане на по-нисък размер на възнаграждението от
400,00 лв. по иска по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД за
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, то ответникът
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ищеца сумата от общо 819,78 лв. - адвокатско възнаграждение в минимален
размер по двата предявени срещу този ответник искове.
И двете ответни дружества твърдят, че в случая предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. Следва да се
отбележи обаче, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не
може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна
за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже
безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.
Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според
която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би
получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само
при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и
преценката дали да окаже безплатната правна помощ - при съществуващ
потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката
(в този смисъл е Определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д. № 2370/2022
г., ТК, I т. о. на ВКС на РБ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
13
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“ и Х. С. И., ЕГН: **********, с адрес ********* Договор
за потребителски кредит № 2069436 от 03.08.2019 г., поради противоречие
и заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. И., ЕГН:
**********, с адрес ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
60,00 лв. /шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски -
заплатена държавна такса, платими по банкова сметка в „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с IBAN: *********, с титуляр адв. П. С. П..
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от
САК, с код по БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер,
платими по банкова сметка в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с
IBAN: *********, с титуляр адв. П. С. П..
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и
Х. С. И., ЕГН: **********, с адрес ********* Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен във връзка с обезпечаване на Договора за
потребителски кредит № 2069436 от 03.08.2019 г., поради противоречие и
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. И., ЕГН:
**********, с адрес с. Ябланово, общ. Котел, обл. Сливен, ул. „Христо Ботев“
14
№ 5 на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1197,83 лв. /хиляда сто деветдесет и седем лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаването на
Договор за потребителски кредит № 2069436 от 03.08.2019 г., поради начална
липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 16.08.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00 лв. /сто
лева/, представляваща направените по делото разноски - заплатена държавна
такса, платими по банкова сметка в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, с IBAN: *********, с титуляр адв. П. С. П..
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от
САК, с код по БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАдв, сумата от 819,78 лв. /осемстотин и деветнадесет
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото в минимален размер, платими по банкова сметка в
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с IBAN: *********, с титуляр адв.
П. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
15