МОТИВИ към
присъда № 79, постановена на 28.05.2019 год. по НОХД
№ 773/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора
Предявено е обвинение против подсъдимия В.М.В., роден на *** ***, с
постоянен адрес:***, българин, български гражданин, без образование, разведен,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че в периода от месец февруари 2018 год.
до месец февруари 2019 год. включително, в с.Калояновец, общ.Стара
Загора, след като бил осъден с Решение № 1270/23.11.2017 год., постановено по
гражданско дело № 3305/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, влязло в
законна сила на 26.01.2018 год. да издържа свой низходящ – детето М.В.В. /роден на *** год./, чрез неговата
майка и законен представител Д.И. Великова, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 13
/тринадесет/ месечни вноски в размер на 130.00 лева всяка, всички вноски в общ
размер на 1690.00 /хиляда шестстотин и деветдесет/ лева
– престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В пледоарията си представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че по
време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят
описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия В.М.В.
да бъде наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият В.М.В. в хода на съдебното следствие оспорва обвинението и
твърди, че няма доходи да изпълнява задължението си за издръжка, като поддържа
становището на определения му служебен защитник.
Адв. Г.И. ***, назначен в
качеството на служебен защитник на подсъдимия В.М.В. по ЗПП оспорва
обвинението против подзащитния му като взема становище, че следва същият да
бъде признат за
невиновен и оправдан по обвинението.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди становищата и доводите на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият В.М.В. е жител и
понастоящем живее в с.Екзарх Антимово, общ.Карнобат, обл.Бургас. Същият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият В.М.В. и св.Д.И.Т.
сключили граждански брак на 09.05.1996 год. и били съпрузи до началото на 2018 год.
По време на брака им, на *** год. се родило детето М.В.В..
През 2011 год. отношенията между подсъдимия
В.В. и св. Д.Т. се влошили и с Решение № 1270 от 23.11.2017 год., постановено
по гражданско дело № 3305/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора,
гражданският брак между двамата бил прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпруга. След прекратяване на брака, майката - св. Д.И.Т.
и детето - св. М.В.В., продължили да живеят в семейното жилище по настоящ адрес
на майката, находящо се в с.Калояновец, общ.Стара Загора.
Със същото съдебно решение,
упражняването на родителските права върху детето М.В. били предоставени на
майката - св. Д.Т., а подсъдимият В.М.В. бил осъден да му заплаща, чрез
неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 130.00 лв.
/сто и тридесет лева/. Съдебното решение влязло в законна сила на 26.01.2018 год.
След влизане на решението в сила,
в периода от м.февруари 2018 год. до м.февруари 2019 год. включително, подсъдимият
В.М.В., въпреки че бил осъден с Решение № 1270 от 23.11.2017 год., постановено
по гражданско дело № 3305/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора да
издържа своя низходящ - детето М.В.В. (роден на *** г.), не изпълнявал това
свое задължение в с.Калояновец, общ.Стара Загора и не извършвал никакви
плащания на дължимите суми за издръжка. Неизпълнението на задължението било в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 13 /тринадесет/ месечни
вноски в размер на 130.00 лева всяка, като общото задължение по неизплатените
суми за издръжка било в общ размер на 1690.00 лева.
По описания начин с деянието си подсъдимият
В.М.В. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, като в периода от месец февруари 2018 год. до месец Февруари 2019 год.
включително, в с.Калояновец, общ. Стара Загора, след като бил осъден с
Решение № 1270/23.11.2017 год. постановено по гражданско дело № 3305/2017 год.
по описа на Районен съд Стара Загора, влязло в законна сила на 26.01.2018 год.,
да издържа свой низходящ –детето М.В.В.
/роден на *** год./, чрез неговата майка и законен представител Д.И. Великова,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 13 /тринадесет/ месечни вноски в размер на 130.00 лева
всяка, всички вноски в общ размер на 1690.00 /хиляда шестстотин и деветдесет/
лева.
Гореизложеното
се установява от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебно производство №
8245-зм-916/2018 год. по описа на Второ Районно управление при ОД на МВР - Стара Загора: решение № 1270/23.11.2017 год. по
гр.дело № 3305/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора; заверено копие
на удостоверение за раждане на М.В.В.; копие на лична карта на Д.И.Т.; протокол
за предупреждение от 22.10.2018 год. на В.М.В.; протокол за разпит на свидетел Д.И.Т.
от 03.12.2018 год.; искане и справка за съдимост, рег. № 4494/04.12.2018 год.;
съпроводително писмо от Община Стара Загора, изх. № 10-11-517/15.01.2019 г.,
ведно с препис-извлечение от акт за раждане на М.В.В.; протокол за разпит на
свидетел М.В.В. от 14.02.2019 год.; постановление за назначаване на служебен
защитник; протокол за разпит на обвиняем от 21.02.2019 год.; удостоверение от
кмета на с. Екзарх Антимово; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 21.02.2019 год. и
приетата в хода на съдебното следс9твие справка за съдимост на подсъдимия В.,
прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, като следва
изрично да се отбележи, че всички събрани доказателства са непротиворечиви,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени
противоречия между тях, поради което и не се налага поотделното
им обсъждане.
Съдът прие, че подсъдимият В.М.В. е извършил деянието си виновно
- при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод навежда обстоятелството, че
подсъдимият знаел за съдебно установеното му задължение да плаща ежемесечна
издръжка на детето си М.В.В.,
но въпреки това, през инкриминирания период не го изпълнявал. Без правно
значение е в случая дали доходите на подсъдимия са позволявали да изпълнява
задължението си за издръжка на детето си през инкриминирания период, тъй като
съдебно установеното му задължение за издръжка е обективно и независимо от
имущественото му състояние, още повече,
че ако последното не му е позволявало да изпълнява това си задължение, е могъл
да поиска по граждански ред намаляване на размера на издръжката, но липсват
данни да го е направил.
При тези данни съдът призна подсъдимия В.М.В.,
с ЕГН **********,
за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, изразяващо се
в това, че в периода
от месец февруари 2018 год. до месец февруари
2019 год. включително, в
с.Калояновец, общ. Стара Загора, след като бил осъден с Решение №
1270/23.11.2017 год., постановено по гражданско дело № 3305/2017 год. по описа
на Районен съд Стара Загора, влязло в законна сила на 26.01.2018 год., да издържа
свой низходящ – детето М.В.В. /роден на ***
год./, чрез неговата майка и законен представител Д.И. Великова, съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно –
13 /тринадесет/ месечни вноски в размер на 130.00 лева всяка, всички вноски в
общ размер на 1690.00 /хиляда шестстотин и деветдесет/ лева.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на същото, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвидените
в закона наказания за извършеното престъпление (до една година лишаване от
свобода или пробация) и наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции. В
тази насока съдът отчете направените от подсъдимия самопризнания в хода на
досъдебното производство като смекчаващи отговорността обстоятелства, а като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете продължителния период на
неизпълнение на задължението за издръжка и трайно пренебрегване на интересите към
детето., както и липсата на критичност към извършеното от него. В случая съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия на последния следва да бъде определено наказание по първата
алтернатива, предвидена в чл.183, ал.1 от НК, а именно ”Лишаване от свобода”.
Съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия В.М.В. не се налага той
ефективно да търпи наложеното му с настоящата присъда наказание, поради което
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
последното за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: