Р Е Ш Е Н И
Е № 101
гр.Стара Загора, 09.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет
и четвърти февруари
през две хиляди и двадесета година
в
състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
при секретаря Николина Н.а
като разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 983 по
описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.30, ал.2,
т.10 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
Образувано е по жалба от Н.С.Н. *** – следовател в ОСлО в Окръжна
прокуратура Стара Загора против Заповед
№ОП-194/2019 от 17.12.2019г. на изпълняващия функциите на Административен ръководител
на Окръжна прокуратура Стара Загора, с която е наредено да не му се изплаща
допълнително трудово възнаграждение за постигнати високи резултати през 2019г.
поради наличие на висящо дисциплинарно производство. Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна, като постановена в нарушение на
материалния закон, тъй като според него с нея за втори път е санкциониран
недопустимо за едно и също нарушение
и спрямо него не е налице
неприключило дисциплинарно производство. Твърди, че липсва посоченото в нея
основание, защото наложеното му дисциплинарно наказание не е направено с
цитираната в обжалвания акт заповед. Поддържа изтичане на дисциплинарното
наказание през м.юни 2019г преди влизане в сила на Правилата за определяне и
изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с Решение
на пленума на ВСС по т.59 от проведено заседание на 21.11.2019г. По изложените в жалбата
съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът - Административен ръководител
на Окръжна прокуратура Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се
явява и представлява, както и не изразява становище по жалбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със Заповед №
ОП-32/07.03.2018г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура-Стара
Загора срещу следовател Н.Н. е образувано дисциплинарно производство за
установяване на извършено дисциплинарно нарушение по
чл.307, ал.3, т.2 от ЗСВ
/л.12/. Със Заповед № ОП-67/06.06.2018 г. на административния ръководител на
Окръжна прокуратура -Стара Загора на основание чл.314, ал.1 и чл.311, т.1, във
вр. с чл. 308, ал.1, т.1, във вр. с чл.307, ал.3, т.2 от ЗСВ на следовател Н. е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за негови действия, които са
довели до неоправдано забавяне на разследването по досъдебно производство №
12/2017г. по описа на ОСлО в ОП-Стара Загора през периода от 25.05.2017г. до
27.10.2017г /л.100-103/. Тази заповед е потвърдена по реда на чл.314, ал.4 от ЗСВ
с Решение по т.2 от Протокол № 29/07.11.2018г. на Прокурорската колегия на Висш
съдебен съвет /л.104/. Решение от е съобщено на адресата на 16.11.2018г, видно
от писмо изх. №ВСС-10251/18 от 12.11.2018г /л.175/.
Решението на
Прокурорската колегия на ВСС е оспорено от Н. пред Върховния административен
съд /ВАС/, който с Решение №8579/07.06.2019г по адм.д № 15260/ 2018г. потвърждава решението на
прокурорската колегия на ВСС /л.70-75/. Това решение е обжалвано от следователя
пред петчленен състав на ВАС, като заседание по образуваното адм.д. №12566/2019г. е насрочено за разглеждане за
23.01.2020г /л.65-70/.
С оспорената Заповед № ОП-194/2019 от
17.12.2019г. на изпълняващия функциите на Административен ръководител на
Окръжна прокуратура Стара Загора, на основание чл.140, ал.1, т.1 от ЗСВ, чл.6,
ал.1 и чл.5, ал.2, т.7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови
възнаграждения, приети с Решение на пленума на ВСС по т.59 от проведено
заседание на 21.11.2019г е наредено на следовател Н. да не се
изплаща допълнително трудово възнаграждение за постигнати високи резултати през
2019г. От фактическа страна заповедта е мотивирана с висящо дисциплинарно
производство, тъй като Заповед №
ОП-67/06.06.2018 г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура
-Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“ не е придобила
стабилитет доколкото съдебното производство по оспорване на тази заповед не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
По делото са представени и приети като доказателство Заповед
№ ОП-172/07.12.2018 г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура-Стара Загора
за определяне размера на допълнителни трудови възнаграждения за 2018 г., с
която на следователите Н.Н. и М.С.е определен индивидуален размер 42.0% от
индивидуалното му основно месечно възнаграждение при 43.5% на всички останали
магистрати и служители в Окръжна прокуратура Стара Загора /л.76-77/, Извлечение
от протокол № 33 от заседание на Прокурорската колегия на Висш
съдебен съвет, проведено на 06.11.2019
г., относно определяне на изпълняващ функциите административен ръководител -
окръжен прокурор /л.64/ и справка за работата на следователите от ОслО при
Окръжна прокуратура Стара Загора за 2018г и 2019г /л.177-178/.
Приложени са Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения,
приети с Решение на пленума на ВСС по т.59 от проведено заседание на
21.11.2019г /л.60-61/ и Правила за определяне и изплащане на средства за
допълнителни трудови възнаграждения, приети с Решение на пленума на ВСС по
протокол № 29/ 22.11.2018г/л.78-79/.
Разпитан е в
качеството на свидетел следовател М.С., който заявява, че през м.декември 2018г
по телефона е бил уведомен от административния ръководител на Окръжна
прокуратура Стара Загора за намаляване с 2.5% на „допълнителното материално
стимулиране” на него и на следовател Н. поради наложени дисциплинарни
наказания.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневен срок от
съобщаването й и от лице,
чиито права и законни интереси се засягат от нея. Следователно оспорването като
направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
На основание чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ, в сила към
31.12.2019 г., възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите се
определят от Пленума на ВСС. С чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., е
предвидено определяне на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати
резултати от труда, когато това е регламентирано в трудов договор, с вътрешни
правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор. Съгласно ал.
2 условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения
се определят с договорите и вътрешните правила по ал. 1. На основание чл. 13 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата Пленумът на ВСС с
решение по протокол № 29/22.11.2018 г. е приел Правила за определяне и
изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, изменени и
допълнени с решение на Пленума по протокол № 28/ 21.11.2019г. С чл. 7, ал. 1 от
Правилата правомощието за определяне размерите на допълнителните възнаграждения
на магистратите е предоставено на административните им ръководители. С решение по т.60 на Протокол №28
от проведено заседание на 21.11.2019г Пленумът на ВСС е
дал съгласие административните ръководители да упражнят правомощията си на основание чл. 7, във
връзка с чл. 9 от Правилата.
Следователно Оспорената Заповед
№ОП-194/2019 от 17.12.2019г. е издадена от материално и
териториално компетентен орган, а именно изпълняващия
функциите Административен ръководител на Окръжна прокуратура Стара Загора,
определен с решение № 9 по протокол № 33 от заседание на
Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет, проведено на 06.11.2019 г.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите и
правни основания за постановяването й, които кореспондират помежду си.
Действително в началната й част е отразена Заповед № ОП-122/ 24.08.2018г на
административния ръководител на Окръжна прокуратура Стара Загора като такава, с
която е наложено дисциплинарно наказание на жалбподателя Н., докато в
действителност това е направено със Заповед № ОП-32/ 07.03.2018г. Но при
излагане на конкретните фактически мотиви е заповедта относима към Н. е с вярно
посочени номер и дата, не се спори относно съществуването й, с оглед на което
дори да се приеме допуснато процесуално нарушение, то е несъществено.
Констатираното несъответствие в никакъв случай не може да се приеме като
липсващо основание за издаване на заповедта, както твърди жалбоподателят.
От събраните по делото и неоспорени доказателства категорично
се установява визираното в заповедта
основание по чл.5, ал.2, т.7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни
трудови възнаграждения, приета с Решение на пленума на ВСС по т.59 от проведено
заседание на 21.11.2019г, според която не се изплаща допълнително възнаграждение на магистрат и
съдебен служител „при висящо дисциплинарно производство - до
приключване на производството.“
Съгласно
разпоредбата на чл. 314, ал. 4 от ЗСВ, съответната колегия на ВСС в срок до
един месец от получаването на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание може да потвърди или да отмени
наложеното наказание. От друга страна, съгласно чл.314, ал.8 от ЗСВ, решението
на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по чл.314, ал. 4 подлежи на
обжалване по реда на чл. 323 от същия закон. От данните по делото е видно,
че решението на прокурорската колегия на
ВСС, с което е потвърдена Заповед № ОП-67/06.06.2018 г. на административния
ръководител на Окръжна прокуратура -Стара Загора за налагане на дисциплинарно
наказание е оспорено от жалбоподателя Н. пред ВАС и съдебното производство по
оспорването му не е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт до
произнасянето на ответника с процесната заповед. Спорният въпрос е дали при
това положение е налице хипотезата на „висящо дисциплинарно производство – до приключване на
производството”, предвидена в действащата от 21.11.2019г чл.5,
ал.2, т.7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни
трудови възнаграждения като пречка за изплащане на допълнително трудово
възнаграждение на жалбоподателя за 2019г.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на жалбоподателя
за заличаване на наложеното му дисциплинарно наказание предвид изтичане на
едногодишния срок по чл.326, ал.1 от ЗСВ, броен от връчване на Решението по т.2 от Протокол №
29/07.11.2018г. на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет на 16.11.2018г, във връзка с разпоредбата на
чл.322 от ЗСВ, регламентираща този ден като дата на налагане на наказанието.
Този факт обаче е ирелевантен за спора, тъй като заличаването ex lege на
правните последици от наложеното наказание не заличава установеното с
оспорената заповед виновно неправомерно поведение, за което е образувано
дисциплинарното производство. Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е оспорена пред съда преди изтичане срока на наказанието. Затова
предвид упражненото право на оспорване от страна на Н. въпросът извършено ли е
или не от него твърдяното дисциплинарно нарушение остава открит до произнасяне
на окончателен съдебен акт. Видно от
разпоредбата на чл. 324 от ЗСВ,
влязлото в сила решение по дисциплинарното производство се обявява на
интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Систематичното място в закона на
тази разпоредба, а именно след уредбата в чл.323 от ЗСВ за обжалване на
решението на съответната колегия относно наложено дисциплинарно наказание,
показва, че дисциплинарното производство при упражнено право на съдебно
обжалване приключва с влязъл в сила съдебен акт. Безспорно такъв няма по
отношение на вмененото на Н. дисциплинарно нарушение. Според трайната практика
на ВАС след като допълнителното възнаграждение, чиято дължимост е предмет на
решението в оспорената пред съда заповед, е за 2019г., то следва релевантните
факти и обстоятелства за преценката дали жалбоподателят има право на такова възнаграждение
да са осъществени или възникнали през същия период. След като дисциплинарното
производство спрямо Н. не е приключило до датата на постановяване на процесната
заповед на 17.12.2019г, настоящият съдебен състав приема, че в условията на
обвързана компетентност административният му ръководител е бил длъжен да приложи чл.5,
ал.2, т.7 от Правилата и да не определя допълнително трудово възнаграждение на Н.
за 2019г.
Лишаването от премиране в
случая не е обосновано с наложено дисциплинарно наказание, а с неприключило
производство за извършено нарушение на служебните задължения от следовател Н.,
изрично предвидено като основание за лишаване от допълнително възнаграждение. Поради
това не подлежи на обсъждане прилагането на чл.5, ал.3 от Правилата. Именно
неразрешеният въпрос за съответствието на поведението на магистрата с високите
изисквания за професионалните му качества е пречка за получаване на
допълнително трудово възнаграждение на посоченото в оспорената заповед
основание от Правилата. Този извод произтича от мотивите на Пленума на ВСС при
приемане на новата ал.2 на чл.5 от Правилата, отразени в Протокол № 28/
21.11.2018г, от които е видно също, че това право се отлага до
приключване на дисциплинарното производство и с оглед резултата от него. Аналогични
разсъждения са направени от Конституционния съд в Решение № 7/ 08.11.2018г по
конст.дело № 9/ 2018г. Макар предмет на висящото производство да е нарушение,
извършено през 2017г., а не през 2019г, за която се изплаща допълнителното
възнаграждение, този минал период се включва в преценката на административния
орган за текущата година с оглед висящността на дисциплинарното производство по
силата на предвиденото в чл.5, ал.1, т.7 от Правилата.
Не се споделя тезата на жалбоподателя, че със Заповед №
ОП-172/07.12.2018 г. на административния
ръководител на Окръжна прокуратура-Стара Загора е санкциониран с
намаляване на трудовото възнаграждение за същото дисциплинарно производство.
Такива мотиви не са изложени в нея, а допълването им със свидетелски показания
е недопустимо. Следва да се отбележи, че получаването на допълнително
възнаграждение от магистратите не е безусловно. То е обвързано с постигнати
резултати през годината и се различава от гарантираното възнаграждение за
положения труд в изпълнение на заеманата длъжност. С оглед на това определянето
на непълен размер, както и лишаването въобще от такъв вид възнаграждение, не е
наказание за магистрата по смисъла на ЗСВ и може да се прилага всяка година,
ако са налице предпоставките за това.
По тези
съображения съдът приема, че Заповед № ОП-194/2019 от
17.12.2019г. на изпълняващия функциите на Административен ръководител на
Окръжна прокуратура Стара Загора е валиден административен акт, постановена е
при правилно приложение на материалния закон и принципа за съразмерност, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Н. ЕГН ********** ***
– следовател в ОСлО в Окръжна прокуратура Стара Загора, против Заповед № ОП-194/2019 от
17.12.2019г. на изпълняващия функциите на Административен ръководител на
Окръжна прокуратура Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: