РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110201506 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Л. П. Д. против Наказателно Постановление № 24-0460-000232/
06.03.2024г. на ВПД Началника на група в ОД МВР-Варна, РУ 5 Златни
пясъци с което на Л. П. Д. е наложено административно наказание в пункт
първи „ГЛОБА” в размер на 100 лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП и
административно наказание в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 200 лева на
основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява но
ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 04.02.2024г. в гр.Варна ул. „Я. Богданов “ жалбоподателят
управлявал лек автомобил с рег № ВН 0548 АН, и на кръстовището с бул.
„Княз Борис“ при маневра десен завой преминал на червен сигнал на
1
светофарната уредба. Автомобилът не бил оборудван с пожарогасител, което
водело до значителна техническа неизправност. Издаден бил АУАН. Въз
основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено
и атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Г.. Съдът
кредитира показанията на свидетелят като дадени обективно и
безпристрастно. Същият заявява, че е очевидец на случая.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на сектор в ПП КАТ ОДП-Варна, съгласно заповед № I-8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията
си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е
обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от
материалите по преписката не са били направени такива.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
2
констатирал нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Безспорно се установява от приложените по
преписката докладна записка, че въззивникът е преминал на червен сигнал на
светофарната уредба. В тази насока са и всички събрани писмени и гласни
доказателства. По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна
норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. С оглед
извършеното нарушение правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба във фиксиран от закона размер от 100 лева.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. Съгласно посочената за нарушена правна
норма движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно
повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни
средства следва да се считат за технически неизправни. Неизправен
пожарогасител или липсата на пожарогасител прави автомобила технически
неизправен според чл. 10, ал. 1, т. 6, б.”п” от Правилника за прилагане на
ЗДвП. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно наказан, а
наложеното наказание е правилно определено, справедливо и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дали се касае за
маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът
намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като
3
маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 24-0460-000232/
06.03.2024г. на ВПД Началника на група в ОД МВР-Варна, РУ 5 Златни
пясъци с което на Л. П. Д. е наложено административно наказание в пункт
първи „ГЛОБА” в размер на 100 лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП и
административно наказание в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 200 лева на
основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА Л. П. Д. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4