Определение по дело №1564/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2332
Дата: 5 август 2022 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20227050701564
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ ………………………………….г., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 05.08.2022г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 1564/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.88 ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба от В.Д.Т. срещу решение №РД-22-7710-5/11.07.2022г. на областния управител на област Варна, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на В.Т. вх.№ РД-22-9400-84/2/ от 09.06.2022г., с която е поискана отмяна на мълчалив отказ на кмета на община Варна да се произнесе по молба вх.№ РД-22-94-13/1/ от 08.04.2022г.

В жалбата се изтъкват, че между наследниците на А. Н. и С. Л. е налице спор за правото на собственост върху имотите по §4 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ на територията на  район „Аспарухово“ – Варна, който недопустимо е бил разрешен от кмета на район „Аспарухово“ издавайки въпросните заповеди по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чиято  отмяна е поискана първоначално с жалба от В.Т. до областния управител на област Варна с вх.№ РР-22-9400-13/17.02.2022г., която е била препратена по компетентност на кмета на община Варна с изх.№ РР-22-9400-13/1/08.04.2022г.

Жалбата до съда е подадена на същата дата, на която е издадено решение №РД-22-7710-5/11.07.2022г. на областния управител на област Варна, което се оспорва с нея.

Областният управител на област Варна в обжалвания административен акт е оставил без разглеждане жалбата на В.Д.Т., с която се иска отмяна на мълчалив отказ на кмета на община Варна да се произнесе по молба с вх.№ РР-22-9400-13/1/ от 08.04.2022г., с която е поискано отмяна на всички заповеди на кмета на район „Аспарухово“ по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имотите на наследниците на А. Н. в полза на С. Л. С решение №РД-22-7710-5/11.07.2022г., областният управител е прекратил производството, образувано пред него. Изложените мотиви са свързани с липсата на възможност да се обжалва мълчалив отказ на горестоящ орган съгласно чл.97 ал.5 от АПК. Посочено е, че когато компетентния да разгледа жалбата орган в производството по обжалване на административния акт по административен ред не се е произнесъл в срока по ла.1 на чл.97 от АПК, законосъобразността на административния акт може да бъде оспорена пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Подчертано е, че до същия резултат би се стигнало и по реда на чл.98 ал.2 от АПК в случаите, когато горестоящия административен  орган отхвърли жалбата, тогава на оспорване ще подлежи отново първоначалният административен акт. Областният управител смята, че непроизнасянето в срок на горестоящия административен орган няма характер на индивидуален административен акт по аргумент на чл.58 от АПК. Преценено е, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице нито мълчалив отказ, нито мълчаливо съгласие и жалбоподателят има право на съдебно обжалване на първоначалния административен акт.

Съдът намира за законосъобразно решение №РД-22-7710-5/11.07.2022г. на областния управител на област Варна, поради следните съображения:

Жалбоподателят е подал искане до областния управител на област Варна с вх.№ РР-22-9400-13 от 17.02.2022г., с които е обжалвал всички заповеди, издадени от кмета на район „Аспарухово“ по §4 ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А. Н. Искането на В.Д.Т. е било препратено на кмета на община Варна, който се явява компетентен орган по смисъла на чл.93 ал.2 от АПК за оспорване на актовете на кметовете на райони.

В жалбата до съда са изложени аргументи, които изцяло касаят правото на собственост и не биха могли да бъдат обсъдени и разгледани в настоящото съдебно производство. Те биха били относими в исково производство по ГПК пред гражданския съд.

Съгласно чл.81 ал.1 от АПК, индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт /по аргумент  на чл.83 ал.2 от АПК/.

В изпълнение на чл.97 ал.1 от АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Компетентният орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката.

Действително, разпоредбата на чл.97 ал.5 от АПК е ясна, точна и категорична, че когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1 на чл.95 от АПК, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.

Тоест, мълчаливият отказ на кмета на община Варна не може да бъде оспорен за втори път по административен ред пред областния управител. Последният  е горестоящ административен орган спрямо кмета на общината по смисъла на чл.93 ал.4 от АПК, само в случаите на обжалване на първоначален административен акт, издаден от кмета на общината. Съгласно разпоредбите на АПК, производствата по обжалване на административни актове по административен и по съдебен ред са двуинстанционни. Следователно, не може акт на горестоящ орган отново повторно да се обжалва пред още по-горестоящия орган по административен ред.

В този ред на мисли, правилно е съждението на областния управител на област Варна, че в разглеждания случай – при непроизнасяне от страна на кмета на общината в  двуседмичен срок от получаване на преписката по жалбата на В.Т. срещу заповеди на кмета на район „Аспарухово“, за жалбоподателя е налице право по чл.97 л.5 от АПК да обжалва законосъобразността на административните  актове на кмета на район „Аспарухово“  чрез административния орган, който ги е издал, пред съда, ако актовете  подлежат  на оспорване по съдебен ред.

Разглежданият казус не попада в приложението на чл.98 ал.2 от АПК, тъй като кметът на община Варна не е отхвърлил, нито решил по същество жалбата на В.Т. срещу заповеди на кмета на район „Аспарухово“.

Съдът намира за необходимо да направи следните допълнителни разяснения:

Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ настъпва след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура. Тя приключва с постановяване на решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на собствеността е в съществуващи /възстановими/ стари реални граници или в нови граници с план за земеразделяне, и със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/99 г. Тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти.

След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти правоимащите по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ отправят искане за оценка на предоставения за ползване имот и ако в определения в закона срок след влизане в сила на оценката на земята заплатят определената сума, кметът на общината издава заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползвателя за придобиване на новообразувания имот. Тази заповед слага край на административното производство по възстановяване на собствеността, тъй като реализирането на правата на ползвателите по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ изключва възстановяването на собствеността на бившите собственици върху придобития имот и съответно - издаването на заповед за възстановяване в тяхно лице.

Предвид горното, заповедите по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издават след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Следователно при проверката за законосъобразност на заповед по §4к ал.7 от ПРЗ на ЗСПП, съдът преценява единствено и само съответствието на издадената заповед на кмета с влезлия в сила план за новообразуваните имоти. Не съществува възможност да претендират промяна в границите или достъпа до имота им чрез оспорване на заповедта по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Само, ако заповедта по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ противоречи на влезлия в сила план на новообразуваните имоти ще подлежи на отмяна. Отделно от това, според чл.28а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ/ заповедта по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да се обжалва по реда на АПК, което означава в 14-дневен  срок от съобщаването, съответно от узнаването ѝ. В разглеждания случай, обжалването на заповед §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е подсъдно пред Варненския районен съд като първа инстанция и неговото решение ще подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд, съгласно § 19 ал.1 от Закон за изменение и допълнение  на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 39 от 2011г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.)

За да се подложи на съдебна преценка дали са били налице основанията по §4а и §4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ, въз основа на които се изготвя и одобрява планът на новообразуваните имоти, следва да се иска изменение на ПНИ /съответно на кадастралната карта, ако има одобрена такава/ или да се заведе исково производство за установяване правото на собственост по реда на ГПК пред гражданския съд. Чрез предявяване на иск относно установяване правото на собственост ще се разреши и спора дали са били налице предпоставките на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собственост върху новообразувания имот от ползвателите. В този смисъл решение № 77 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на I г. о. и решение № 78 от 06.06.2013 г. по гр. д. № 778/2012 г. на ВКС, I г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Видно от становището на кмета на район „Аспарухово“ с рег.№ АУ066281АС_005АС от 10.11.2020г. до В.Т. планът на новообразуваните имоти на местност „Боровец север“ е одобрена със заповед №РД-12-7706-313/19.10.2012г. на областния управител на област Варна и конкретно планът   по отношение на поземлени имоти **** и ****, за които е признато право на собственост на наследниците на А. Н. с решение №879/08.05.2002г. на Поземлена комисия – Варна, е влязъл в сила със заповед №РД-18-7706-219/20.11.2018г.

Следователно, срокът за обжалване на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на процесната местност е изтекъл и същия  е влязъл в законна сила по отношение имотите, чието право на собственост е признато на наследниците на А. Н. Неговото изменение може да се извърши по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ в следните хипотези:  1. когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред; 2. когато планът съдържа явна фактическа грешка; 3. когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен; 4. по предложение на съда по дела за делба на имоти; 5. със съгласието на всички пряко заинтересувани собственици.

Съгласно §4к ал.11 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти по ал. 6 влезе в сила, след като за съответната територия са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри и е обявено въвеждането на имотния регистър, новообразуваните имоти се нанасят в кадастъра, а заповедта по ал. 7 на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се вписва в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

Алинея 12 на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ гласи: „Измененията в случаите на ал. 8, т. 1, 2 и 3 се извършват въз основа на решенията на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, в която се включват представители на областната администрация, на техническата служба на общината и на службата по геодезия, картография и кадастър.“.

Видно от разпоредбата на ал.13 на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на решенията на комисията по ал. 12 на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ: 1. до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри кметът на общината издава заповед за изменение на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/; заповедта подлежи на съобщаване и обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс;  2. след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за нейното изменение.

С оглед на изложеното, предвид оплакванията на  В.Д.Т., касаещи по същество  правото на собственост върху процесните имоти, за които има издадени заповеди по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съществуват два пътя за защита: единият е да поиска изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти на някое от основанията по ал.8 на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ в случай, че все още за същия район не е одобрена кадастрална карта. Ако такава  вече е одобрена и е влязла в сила, тогава жалбоподателят ще може да иска нейното изменение пред началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр.Варна. Другият начин на защита е чрез установяване правото на собственост по исков ред по реда на Гражданския процесуален кодекс пред Варненския районен съд. След влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен положителния или отрицателния установителен иск за правото  на собственост върху спорните имоти, В.Т. ще може да иска изменение на ПНИ по реда на §4к ал.8 т.3 от ПРЗ на ЗСПЗЗ /ако няма все още одобрена кадастрална карта/ или да иска изменение на одобрената кадастрална карта в частта на процесните имоти по реда на чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

В обобщение, съдът намира за неоснователна жалбата на В.Д.Т. срещу решение №РД-22-7710-5/11.07.2022г. на областния управител на област Варна, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на В.Т. вх.№ РД-22-9400-84/2/ от 09.06.2022г., с която е поискана отмяна на мълчалив отказ на кмета на община Варна срещу заповеди по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени от кмета на район „Аспарухово“.

Воден от изложеното и на основание чл.88 ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба от В.Д.Т. срещу решение №РД-22-7710-5/11.07.2022г. на областния управител на област Варна, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на В.Т. вх.№ РД-22-9400-84/2/ от 09.06.2022г., с която е поискана отмяна на мълчалив отказ на кмета на община Варна да се произнесе по молба вх.№ РД-22-94-13/1/ от 08.04.2022г.  за отмяна на заповеди на кмета на район „Аспарухово“ по пар.4к ал.7 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: