Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Русе, 08.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, 6 ти състав, в открито заседание на трети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
СЪДИЯ: Елица
Димитрова
при участието на секретаря Бисерка Василева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 692 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „Ферсини“
ЕООД ЕИК ********* ,чрез управителя П.А.Г. и допълнение към жалба против
Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1085-000688/06.11.2023 г. на ВПД началник
група в сектор ПП при ОДМВР – Русе, с която на основание чл. 171 т.2а, б. „а“
от ЗДвП по отношение на „Ферсини” ЕООД като собственик на МПС Мерцедес МЛ 300 ЦДИ
4 Матик с рег. № Р 0441 КМ е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на
ППС“ за срок от 9 месеца.
В жалбата се визира
незаконосъобразност на обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, поради липса към момента на издаването й на материално –
правните предпоставки за това. Визират се и липса на мотиви в оспорената ЗПАМ
относно фактически констатации и определения срок на наложената ПАМ,
респ.неспазване на изискуемата форма.Твърди се,че ПАМ е нищожна, тъй като за
издателя й не е посочено лицето на коя група в сектор ПП е началник. Изтъква,
че в хода на административното производство са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като не били спазени чл. 35 и чл. 36 АПК, изискващи изясняване на всички
факти от значение за случая.
Основният аргумент, развит в
жалбата и допълнението е твърдението за липсата на материалноправните
предпоставки, касаещи твърдяната неправоспособност на водача, управлявал
собствения на жалбоподателя автомобил,
тъй като водачът е бил правоспособен, като е притежавал СУМПС – чешки образец,
което било валидно и не било отнето. Твърди се нарушение на нормите на
транспонираната Директива ЕС 2006/126/ЕО за взаимното признаване на
свидетелства за управление- чл.2 параграф 1, чл.7 параграф 5 т.5 съгласно която
никой не може да притежава повече от едно СУМПС, като тази забрана била
транспонирана в разпоредбата на чл. 17, ал. 13, т. 2 от Наредба №
I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, издадена
от МВР / Наредбата/,предвид притежаваното от този водач СУМПС – чешки образец,
респ.неправилното позоваване в приложените към ПАМ документи за непризнаване на
това ,издадено от ДЧ на ЕС свидетелство за управление на соченото основание
чл.17 ал.7 от Наредбата, т.е нарушаване на принципа за взаимно признаване на
свидетелствата за управление, въведен и в чл.161 т.5 ,чл.157а,чл.151
ал.7,чл.151 а от ЗДвП.
Иска се съда да отмени изцяло
оспорената заповед или да прогласи нейната нищожност, поради липса на
компетентност на издателя. В с. з. жалбоподателя се представлява от
процесуалния си пълномощник адв.В.В. , който изцяло поддържа жалбата и
допълнението към нея и развитите в с.з.правни съображения за неприложимостта на
чл.17 ал.7 от Наредба I-157 от 1.10.2002 г. като твърди и поддържа и нарушаване на правото на съюза. Претендират
се разноски.
Ответникът по жалбата –
Началник Група в сектор ПП към ОДМВР-Русе,представляван от гл. юриск. Г.Д.,
оспорва жалбата. Счита обжалвания административен акт за правилен и
законосъобразен. Моли съда жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
разноски, съгласно представен списък.
След преценка на становищата
на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени
следните факти:
Видно от приетите материали
по административната преписка- АУАН и докладна записка: на 03.11.2023г.
мл.автоконтрольор при сектор ПП на ОДМВР-Русе е съставил АУАН серия GА № 1121356, с който е констатирал извършено
от В.М. В. ЕГН ********** административно нарушение по чл. 150 ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в следното: на 03.11.2023г.в
гр.Русе на кръстовище на ул.“Янтра“ и ул.“Доростол“ управлявал л.а.Мерцедес МЛ300
ЦДИ 4 Матик с рег.№ Р0441КМ, собственост
на „Ферсини“ ЕООД, след като е изгубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4 ЗДвП вр.чл.17 ал.7 от Наредба I-157./01.10.2002г.,
и издаденото му СУМПС № ********* е унищожено, като не е признато за валидно
представено от водача чешко СУМПС № EQ449874, издадено на 21.08.2023г.
АУАН е подписан с
възражение. Такова е подадено с вх.№ 108500-25486/07.11.23г., като към него са
представени препис от чешко СУМПС № EQ449874, обяснение от трето лице, два броя
удостоверения издадени от ПП-ОДМВР-Русе с рег.№№ 108800-16879/25.07.23г и №
108500-11214/18.05.23г.с идентично съдържание, които да послужат пред властите
в РЧехия. Видно от съдържанието на двете приложени по преписката удостоверения
при извършени справки в АИС АНД и АИС БДС, В. не е наказван за виновно
причиняване на пътнотранспортно произшествие и за управление под въздействие на
алкохол и / или наркотични средства и техни аналози, но е загубил
правоспособност да управлява МПС, поради отнемане на всички контролни точки, за
което е издадена ЗПАМ № 20048/08.04.2008г. по чл.171 т.4 ЗДвП и последно
издаденото му СУМПС № ********* валидно
от 18.04.2006г. до 18.04.2016г. е със статус“ унищожен“.
Съставена е докладна записка
№ 1085р-8604/06.11.2023г. от свидетелят
по АУАН и автоконтрольор при сектор ПП -Русе, че е извършена проверка спрямо
лице, за което е известно ,че управлява МПС с чешко СУМПС и така е установено ,
че водача на МПС-В.В. е представил СУМПС, издадено от РЧехия № EQ449874 издадено на 21.08.2023г. валидно до
21.08.2033г. При извършената справка в АИС-ПП е установено, че водача е изгубил
правоспособност по реда на чл.157 ал.4 ЗДвП и поради което чешкото СУМПС не
следва да се признава на основание чл.17 ал.7 от Наредба I-157/01.10.2002г.,
тъй като водачът е бил с отнети точки за правоспособност и бг.свидетелство за
управление е било отнето, и на това основание се явавал неправоспособен.
Приложена е заповед за ПАМ №
20048/08.04.2008г. на началник сектор ПП-КАТ издадена на основание чл.171 т.4 ЗДвП за изземване на СУМПС№ *********
поради отнемане на всички контролни точки, връчена на 10.05.2008г, лично
на В. и влязла в сила.
Приложена е справка за
нарушител.
Въз основа на съставения
АУАН и докладната записка С.П.Й. Началник група- сектор ПП към ОДМВР Русе е издал оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000688/06.11.2023 г.
срещу „Ферсини“ЕООД за прекратяване регистрацията на ППС за срок от 9 месеца с
посочено правно основание чл.171 т.2 а б.а ЗДВП
Като фактически основания за
издаването на ЗППАМ органът се е позовал на АУАН серия GА № 1121356 за нарушение на чл.150 ЗДвПвр.чл.157
т.4 ЗДвП.
ПАМ е наложена спрямо лек
автомобил Мерцедес МЛ300 ЦДИ 4 Матик с рег.№ Р0441КМ, собственост на „Ферсини“
ЕООД, като са отнети свидетелството за регистрация и регистрационните табели на
автомобила. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че посоченото МПС на 03.11..2023
г., около 21 часа в гр. Русе, е
управлявано от неправоспособен водач В.М. В. , ЕГН **… .
По повод подадено от водача Маринов
възражение срещу съставения АУАН в рамките на административното производство е
извършена проверка документирана в справка № 1085р-8779/13.11.2023г. по повод
на представеното СУМПС , издадено от Чехия и е прието,че същото не следва да се
признава за валидно на основание чл.17 ал.7 от Наредба I-157./01.10.2002г.,поради
това че лицето е загубило правоспособност поради отнемане на всички контролни
точки и българското СУМПС е обявено за отнемане преди издаване на СУМПС от
Чехия ,като е предложено да се издаде НП спрямо него.
Видно от съдържанието на
представената в с.з. справка рег. № 1085р-9611/11.12.23г. след извършена
проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС в ЕС „
EUCARIS-RESPER „ е
установено издаването на чешко СУМПС № EQ449874“.
Представено е в с.з. и писмо
до РП-Русе с изпратена за решаване по същество на преписката по възражението
срещу АУАН -справка 1085р-9611/11.12.2023г.с описание на случая с предложение, ако се намери за
приложима разпоредбата на чл.17 ал.7 от цитираната вече наредба 1-157/2002г да
се образува досъдебно производство по чл.343в ал.2 НК спрямо водача.
По делото са представени и приети
множество писмени доказателства,вкл. справки и удостоверения , издавани по
искане на В..
Въз
основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните
доказателства съобразно правомощията си по чл.
168 АПК и на основанията по чл.
146 АПК съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това
означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който
следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание.
Процесната
заповед е издадена от административен орган с териториална и материална
компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни
мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон.
В случая това е началник-група към ОД МВР
Русе, сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки с т. 2 от Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на ВПД директора на ОД МВР
Русе, във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи
По
делото е представена Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на ВПД директора на ОД
на МВР Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които и началник на група „ Отчет на
пътнотранспорните произшествия, административно-наказателната дейност и информационно-аналитичната
дейност“/ ОПТПАНДИАД/ в сектор „ Пътна полиция“ към отдел“ Охранителна полиция“
при ОД на МВР-Русе. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Последната заповед не е приложена по делото, но е служебно известна на съда и с
нея министърът е определил Областните дирекции на МВР като служби за контрол по
смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. По тази причина
и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР -
Русе, с горецитираната Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. е делегирал
законосъобразно правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по
ЗДвП.
Видно
от представеното по делото Удостоверение рег. № 336р-40667/21.12.2023 г. към
датата на издаване на оспорената заповед – 06.11.2023 г., издателят й - С.П.Й.
е заемала ръководна длъжност - началник
на група на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР – Русе , като до 01.09.2023г. е заемала длъжостта като началник група „Отчет на пътно-транспортните произшествия,
администартивно-наказателна дейности
информационно-аналитичната дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Русе, а към датата на ЗПАМ и сега –началник
група „ Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“/
АНДОАПТПВ/, поради промяна в наименованието на групата в изпълнение на заповед
на МВР рег.№ 8121К-7904/01.09.23г.за утвърждаване на щат на ОД на МВР-Русе.
Промяната на наименованието на групата с оглед новия утвърден щат на ОДМВР-Русе
не означава, че ПАМ е издадено от некомпетентен орган без делегирани права.
Изводът е, че оспорената заповед е издадена от
оправомощен за това административен орган, в условията на делегирана
компетентност.
В
този смисъл заповедта е издадена от компетентен орган и не е нищожна.
Настоящият
съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед.
Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за
налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила,
регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед е
издадена в писмена форма съдържа формалните реквизити, определени от цитираната
норма.
Релевираното
възражение, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа
обстановка, съдът отнася към нарушенията, свързани с формата на
административния акт, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, той трябва
да съдържа фактически и правни основания за издаването му.
В
заповедта се съдържа описание на фактическите основания и действия относно
установяването на твърдения и съставомерен факт, за която се налага
ПАМ-прекратяване на регистрацията на точно описано ППС като вид,модел и
рег.номер, собственост на оспорващото дружество, и факта, че установения водач
да го управлява на посочената в ПАМ дата е неправоспособен, като органът се е
позовал на констатациите в съставен АУАН , като е посочено правното основание
за издаване на процесната ЗППАМ по чл.171 т.2 а б.а ЗДвП и съдържа и
разпоредителна част, която противно на твърденията не е непълна, до степен
неясна. Посочено е кои рег.номера се отнемат и кое СРМПС, а именно това са
индивидуализиращите белези на регистрирано МПС, чиято регистрация е прекратена.
Посочването на вече „ отнетото“ и обявено за „ унищожено“ национално СУМПС № *********
в АУАН е с оглед на констатациите в акта, а действително непосочването на
представеното издадено в Р Чехия СУМПС № EQ449874, за което няма спор,че не
е иззето, и е представено, е аргументирано в докладната записка по случая с
проверката и не е от категорията на коментираната липса на фактическа
обстановка т.е форма, респ.мотиви.
В конкретния случай се
касае за производство, което се реализира по АПК и в случая мярката не е
наложена на водача, а на собственик на автомобила. Фактическите основания за
издаване на заповедта се съдържат и в АУАН серия GА № 1121356 за нарушение на чл.150 ЗДвП вр.чл.157
т.4 ЗДвП, констатирано спрямо водача В.М. В., към който акт изрично се препраща
в мотивите на обжалваната заповед, което съдът намира допустимо (съгласно
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС).Нещо повече, преди
издаването на заповедта е приложена и докладна записка рег. №
1085р-8604/06.11.23г., която АО може в контекста на посоченото ТР да ползва
като допълнителни мотиви. Именно в тази докладна
записка е посочено, че водача В. е представил чешко СУМПС , което
актосъставителя не е приел за валидно, тъй като вече е бил загубил
правоспособност по реда на чл.157 ал.4 ЗДвП след извършена справка в АИС –ПП. Нормата на
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че водач,
на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и
е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи. Противно на твърдението на жалбоподателя в
АУАН е посочена нарушената норма от ЗДвП – тази по чл.150 вр.чл.157 ал.4 ЗДвП. Възможно е
мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат
изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране. В случая, оспорената заповед е издадена
въз основа на акт за установяване на административно нарушение, и докладна ,
съдържащи описание на фактическата обстановка, касаеща установено нарушение, за
което е издадена и ПАМ на посоченото основание.
При така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваната ЗППАМ е
издадена при спазване на изискванията за форма, вкл. е и мотивирана в контекста
на цитираната и все още прилагаща се практика на ВС.
На
следващо място съдът преценява законосъобразността на оспорения акт като
установява дали са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила във връзка с неговото постановяване. Съдът не установи
подобни нарушения свързани с изискването на чл.35 и чл.36 АПК след като по преписката са налице данни за
извършена проверка по наведеното по АУАН възражение, съдържаща се в посочената
вече докладна записка.
Приложимата
правна уредба не обвързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а"
с установяване на вина на собственика, поради което е без правно значение
обстоятелството дали жалбоподателят е предоставил съзнателно управлението на
собственото си МПС на неправоспособен водач и дали е налице знание или
предположение за това, след като автомобилът е предоставен за ползване на това
лице като водач.
Материалите
по преписката показват, че административният орган е събрал относимите
доказателства към случая, и дори е изискал допълнително сведения, които макар и
да са събрани по повод постъпилото възражение срещу съставения АУАН, са
отчетени като относими и към издадената ЗППАМ, поради което са и представени по
настоящото съдебно производство. Наред с това следва да се посочи, че
наложената с оспорената ЗППАМ принудителна административна мярка има
преустановителен характер и цели да преустанови извършването на започнало и
продължаващо административно нарушение. Водещият принцип при прилагане на ПАМ е
бързото предприемане на мерки по охраняването на обществения интерес от деяния,
които биха причинили вредни последици за обществото. Този принцип обосновава
налагането на ПАМ, която винаги има временен характер, като този характер и
правото на жалба са защитните средства на адресата на ЗППАМ. Предвид това и
органът не разполага с времева възможност да извършва проверки и събира
доказателства, но пък в ЗДвП няма срок в който да се произнесе за налагане на
ПАМ, т.е тук са приложими всички разпоредби на АПК, т.е налице са изискванията и
на чл.27 ,чл.54 АПК. Все пак такива обаче са събрани с оглед на ангажиране на
отговорността само на водача, като е извършена и проверка относно валидността
на представеното от него чешко СУМПС, които са относими в друго нарочно
производство- това по ангажиране на лична административно-наказателна или
наказателна отговорност, различна от целта на настоящето производство по АПК
Особеното
в случая е позоваването на актосъставителя и респ. органа,издател на ЗПАМ на
разпоредбата на чл.17 ал.17 Наредба I-157./01.10.2002г. / Наредбата/ ,като по
отношение на представеното издадено чешко свидетелство за управление № EQ449874 от 21.08.2023г., е прието за невалидно поради това, че лицето-водач
е загубило правоспособност по см.на
чл.157 ал.4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки и/ б.а. явно
българското СУМПС е обявено за изземване преди издаване на СУМПС от Чехия/.
Съобразно
чл.17 ал.14 от Наредбата чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС не се признава за
валидно на територията на Република България, когато в резултат от извършената
проверка по ал. 11/ за страни извън ЕС, но и дори да се приеме
че РЧехия е страна по Конвенцията за
движение по пътищата/ се установи, че свидетелството за
управление на МПС е ограничено, временно отнето или отнето на територията на
друга държава – членка на ЕС, както и в случай, че свидетелството е анулирано в
друга държава – членка на ЕС.Това са правомощията на органа за
контрол. Такива факти не са установени, но дори да се приеме, че е установено,
то това се отнася към факта, че
националното СУМПС е анулирано, в смисъл на унищожено, което е видно от
справката. И в този смисъл е посочено именно това национално СУМПС с оглед
неговия статус: отнето/ унищожено. И
твърдяното процесуално нарушение не е налице.
Административният
орган е наложил ПАМ над минималния предвиден от закона срок – 9 месеца, и в
случая липсата на изрични мотиви относно тази продължителност не се отчита като
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с
оглед на приложената справка за нарушител. Ето защо съдът намира, че не са
налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради което липсва и отменителното основание по чл.
146, т. 3 АПК
Фактическата
обстановка е установена и спор по нея не съществува, а само и единствено по
приложението на материалния закон, т.е дали е безспорно установено наличието на
необходимите материалноправни предпоставки, а именно дали водача, управлявал
собственото на оспорващото дружество ППС, спрямо което е наложена ПАМ, е
неправоспособен и то така както е посочено в АУАН – изгубил правоспособност
поради отнемане на контролни точки по см.на чл.157 ал.4 ЗДвП и най-вече доколко
е приложима разпоредбата на чл.17 ал.7 от
Наредба I-157./01.10.2002г. по отношение на представеното издадено чешко
свидетелство за управление № EQ449874 от
21.08.2023г., дали правилно е прието за невалидно за територията на РБългария и
доколко в разглежданата хипотеза актосъставителя ,респ. АО е оправомощен да
направи този извод
По материалния закон се
спори относно „неправоспособността на водача“ с оглед наведените фактически
установявания и направените правни изводи, като основание за постановяването на
ПАМ :
АО, нито актосъставителят на АУАН, посочен
като основание за издаване на ЗПАМ, не
притежават правомощието
да извършат инцидентен контрол по
отношение на валидността на чешкото СУМПС,представено при проверката.С оглед
на представените заповеди за делегирани правомощия за издаване на определени
актове , не е включено и правомощието да се произнасят по валидността на
представени чужди СУМПС ,вкл и от ДЧ, респ. да се направи извод за невалидност
на редовно издадено чешко СУМПС, най-малкото това е правен извод, дължим от
друг орган, но не и от посочения издател на ЗПАМ , чиято функция е само
налагане на ПАМ .Т.е издадената и оспорена заповед противоречи на материалния
закон по следните допълнителни съображения:
Към датата на издаване на административния акт е приложима разпоредбата на
чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. Съгласно посочената
норма ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно
превозно средство, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице следните обстоятелства: 1.без да е
правоспособен водач, 2. не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, 3.
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или 4. свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т.
1 или 4 ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК. Всички разглеждани хипотези касаят „неправоспособност“- изначално
липсваща или изгубена, ограничена,вследствие на наложена ограничителна или
наказателна мярка. При
анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които
са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото
основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи
правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка
за законосъобразността на властническото произнасяне
Органът,наложил ПАМ е посочил, че фактическото основание е управлението на
чуждото МПС от неправоспособен водач, поради отнети всички контролни точки и не
следва да се признава за валидно представеното от него чешко СУМПС . Т.е
фактическото основание в ПАМ е първата
хипотеза на чл.171 т.2а б.“а ЗДвП.
Съгласно цитирания в АУАН чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Съгласно чл.157 ал.4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи. Според законодателя извършването на определен брой и вид
нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното
превозно средство, т.е се явава неправоспособен. Отнемането на контролни точки
е вид регистрационен режим, пряка последица от установено с НП нарушение, но
само по себе си не е наказание.
Тези
факти по отношение на водача В. са надлежно удостоверени като е приложена и
ЗПАМ 20048/08.04.2008г., връчена лично и влязла в сила, като видно от справката
за нарушител СУМПС № ********* е отнето/иззето с АУАН Е 797861 от 02.02.2008г.
и НП 277/2008/21.02.2008г. на сектор ПП при ОДМВР-Русе- т.18 от справката, и не
е подновявано по реда на чл.157 ал.5 ЗДвП .
В производството по
настоящото дело не е възможно да се извърши инцидентен контрол за
законосъобразност на тази ЗППАМ, като съдът не би могъл да пренебрегне правните
последици от издадената заповед, тъй като съгласно чл. 106 от АПК за възобновяването на производството
по този административен акт е приложима глава четиринадесета от АПК, а именно за отмяна на влезли в сила
съдебни решения. (В този смисъл Определение № 557 от 18.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2022 г.,
VII о., ) В случая намира приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 17
от Наредба № I-157/01.10.2002 г.,
предвиждаща забрана за подмяна на СУМПС на лице, което е изгубило
правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни
точки и чието свидетелство е отнето
или обявено за отнемане.
Видно от справката за нарушител водачът В. е
с общо отнети над 39 к.т.- 51 к.т., последното влязло в сила НП
186/04.01.2013г.,с което на водача са отнети к.т. е в сила от 29.01.2013г.
Съгласно § 1 от ПЗР на
Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007 г./отм./, и &
3 от ПЗР на сега действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. броят на
отнетите контролни точки до влизане в сила на тази наредби се запазва.
Съгласно чл. 158, ал.
1, т. 2 от ЗДвП
(в приложимата редакция), броят на точките за потвърждаване валидността на
свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, след изтичане
на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното
наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки, а
справката сочи, че не е изтекъл период от две години, между влизането в сила на
което и да е НП и друго такова, посочено в справката, с което на водача са
отнети контролни точки.
След
последното влязло в сила на 29.01.2013г. НП № 186/04.01.2013г.,с което на
водача са отнети к.т., няма издадени НП с отнети точки. Т.е дори по силата на
чл.158 т.2 ЗДП да са служебно възстановени макс.брой точки 39 считано от
29.03.2013г. , от справка е видно че са отнети,т.е невъзстановени и отнети
остават 51 к.т., поради натрупването им. Към настоящия момент са изминали
повече от две години от влизане в сила на всяко едно от цитираните по-горе НП,
но броят на точките не е възстановен служебно, до максимално предвидения,
поради отнемане на повече от 39 к.т. по влезлите в сила НП.
Според практиката на ВАС/Решение № 10561 от
30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2019г. и др.предходни/,възстановяване е допустимо само при частично
отнемане предвид чл. 158 вр. с
чл. 157, ал. 1, 3 и 4 от ЗДвП,
какъвто не е настоящият случай. Възстановяването на правоспособност при пълно
отнемане на точките става само с полагане на изпит за придобиване, а и целта на
настоящето производство не е такава.
Съдът излага тези съображения, само защото
се оспорва факта на неправоспособност на водача към датата на издаване на ПАМ съгласно
националното законодателство, именно чл.17 ал.17 от Наредбата.
Все за нуждите на следващите се съображения
относно прилагането на Член 11, параграф 4
от Директива 2006/126
на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 година относно свидетелства[та] за управление на [моторни]
превозни средства , транспонирана в националното законодателство с параграф 35
т.3 от ДР на ЗИ ЗДвП в ДВ 60/2012г. в сила от -7.08.2012г., съдът намира за
нужно да отбележи, че макар
и в съпровождащите писмени документи по оспорената ЗПАМ, АО да не се позовава
изрично и на ЗПАМ 20048/08.04.2008г. ,издадена на основание чл.171 т.4 ЗДвП за
изземване на валидното към този момент СУМПС *********, приложена по преписката
и ползвана като писмено доказателство от АО, поради това, че не е било върнато
на органите на МВР в условията на чл.157 ал.4 ЗДвП, т.е доброволно, следва да
се посочи ,че посоченото СУМПС видно от справката по адм.преписка е било иззето
с АУАН Е 797861 от 02.02.2008г., за което е издадено НП 277/21.02.2008г, което
не е обжалвано и е влязло в сила на 29.02.2008г. Т.е българското СУМПС преди
ЗПАМ 20048/08.04.2008г. е било иззето
в хода на друго административнонаказателно производство.
Независимо от нормата на чл.158 т.2 ЗДвП ,
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от
Наредба №I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина (Наредба №I-157/01.10.2002 г.), издадена на основание чл. 159 от ЗДвП, установява, че
отнетите свидетелства за управление на МПС с наложено наказание лишаване от
право да се управлява МПС поради отнемане на всички контролни точки не се
връщат на лицето. На водача се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал.
1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Справката сочи на 5 бр.НП
издадени за нарушение на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП / в редакцията на закона
относима към датата на нарушенията установени в период 2009г-2011г, визирани в
НП № 18/22.01.2008г, НП 706/15.07.2010г, НП 841/02.09.2010г.,НП
377/25.11.2011г, НП 1268/02.11.2011г./ и 2бр. НП в периода 2015-2017г., но с
тях не е налагано наказание лишаване от права.Т.е нормата на чл.24 ал.4 от
Наредбата е неприложима.
Към настоящия момент това СУМПС е унищожено
и не поражда удостоверително действие Т.е по националното право В. не притежава
валидно СУМПС, което отново го прави неправоспособен.Нещо повече на соченото
основание в АУАН –чл.157 ал.4 ЗДвП същият е изгубил правоспособност, т.е е също
неправоспособен.
Така спорът се свежда до това: след като водачът е представил валидно удостоверено
издадено в РЧехия СУМПС/ поискал е удостоверения за обстоятелства, които да
послужат пред чешките оторизирани власти и те са надлежно удостоверени, вкл. и че е загубило правоспособност поради
отнети всички контролни точки и че предходно издаденото СУМПС е унищожено и не
са му налагани други ограничителни мерки за лишаване от право да управлява МПС /
и на негово име е издадено такова № EQ449874 от 21.08.2023г. със
срок на валидност 10 години, следва ли с оглед отразеното в АУАН ,чиито мотиви
АО ползва, на основание чл. 17 ал. 7 от Наредбата може ли органът да не признае
чуждото свидетелство за управление,
от където е направен извода ,че водача е неправоспособен и кой е управомощия за
това орган , респ.
Нито акосъставителя, нито издателя на ПАМ
имат правомощието да извършат инцидентен контрол по отношение на валидността на
чешкото СУМПС, доколкото това касае правен извод ,а не фактическо установяване,
т.е хипотезата на обвързаност от установяванията по чл.171 т.2а б.а пр.1 ЗДвП.
В случая не
налице фактическо установяване на неправоспособност/ такава е безспорно
установена по националното законодателство по реда н чл.157 т.4 ЗДвП вр.чл.150
от закона, а правен извод за непризнаване
на представено при проверка СУМПС, издадено в Чехия , валидно към този момент на издаване на ПАМ, и дали същото му дава право да управлява
МПС на територията на Р България. Именно това е и основното възражение по
допълнителната жалба и съображенията в с.з. относно прилагането от националните
власти, респ.от съда на изискванията на Директива 2006/126/ЕО.
На първо място
следва да се посочи ,че представеното СУМПС № EQ449874 от 21.08.2023г. от РЧехия не е иззето/ липсват твърдения и доказателства за това/.
Няма спор, че съобразно нормата на чл. 161, т.5 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, тъй като свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено от друга държава-членка
на ЕС, е валидно на територията на Република България за категорията, за която
е издадено. Тази норма е в унисон с член 2, параграф 1
от Директива 2006/126
„Свидетелствата за управление, издадени от държавите членки, се признават
взаимно“.
Същевременно Член 11, параграф 4
от Директива 2006/126/
в хипотезата на замяна, отнемане, подмяна и признаване на свидетелства за управление на
превозно средство, т.е. при
въведено ограничително условие гласи: „Държава членка отказва издаването
на свидетелство за управление на моторно превозно средство на кандидат, на
когото свидетелство за управление на моторно превозно средство е ограничено,
временно отнето или отнето в друга държава членка.
Държава членка отказва
да признае валидността на свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено от друга държава членка на лице, на което свидетелството за
управление на моторно превозно средство е ограничено, временно отнето или
отнето на територията на [друга] държава.
Държава членка може да откаже издаването на
свидетелство за управление на превозно средство на кандидат, на когото
свидетелство е анулирано в друга държава членка".
Тези разпоредби може да се твърдят ,че са
транспонирани чрез чл.159 ЗДВП и параграф 35 т.3 от ДР на
ЗИЗДвП в ДВ 60/2012г. в сила от -7.08.2012г. освен в чл.161 ЗДвП така и чрез
вече цитираната Наредба №
I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина и нейните изменения ,вкл и чл.17 ал.17 и други.
Текста, на който се основава АО е „Не се признава за
валидно и не се подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за
управление на МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за
управление на МПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП
поради отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или
обявено за отнемане“- чл. 17, ал. 17
от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина/ Наредбата /
по отношение на представеното
от водача и издадено на негово име валидно чешко СУМПС от 21.08.2023г. е правен извод, а не фактическо установяване.
Подобна ограничителна мярка е въведена общо
и в член 11,
параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126/ЕО „Държава-членка
отказва да признае валидността на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено от друга държава-членка на лице, на което
свидетелството за управление на моторно превозно средство е ограничено,
временно отнето или отнето на територията на предишната държава.“
Именно
това е в съществото си спора за приложимостта на материалния закон в случая,
т.е доколко с оглед установените факти АО може да се позове на невалидност на представено
чуждо национално СУ, издадено от ДЧ , при вече отчетената специфика :
иззето национално такова поради изчерпани максимален брой контролни
точки и дали това не е в противоречие и на ограничителните основания на
Директивата, т.е дали направения извод е в синхрон с Директивата,респ.
националната правна рамка.
Настоящият съд е наясно, че установяването
на съставомерно обстоятелство, така както е наведено в ПАМ и допълнителните
мотиви към нея от АУАН и докладната записка, преди издаването й/ само тези съдът цени с оглед на посоченото ТР/,
относно правоспособността на водача с оглед чешкото СУМПС и тълкуването на
транспонираната Директива, е от съществено значение за следващите се
производства. Съдът се абстрахира от това, защото производството по ЗАНН или НК
не са част от това производство по АПК, но подчертава, че неправоспособността
при посочените факти в случая е относим и подлежащ на доказване факт, очертан с
ЗПАММ и приложените към нея допълнителни мотиви, които се и явяват спорни
най-вече досежно прилагането на материалния закон.
Както вече се посочи е безспорно, че
водачът В. е изгубил правоспособност по националното ни законодателство по
см.на чл.157 ал.4 ЗДвП/ вече бяха развити съображения за това, макар и различни
от представените от органа/ и е отказано с АУАН и докладната към него да бъде признато за валидно на основание чл.17
ал.7 от Наредба I-157/01.10.2002г.представеното
от него чешко СУМПС , валидно за категорията и в срока на валидност, т.е
доколко е правилен направения правен извод / В настоящото производство съдът
няма да прави констатации доколко актосъставителя и АО имат правомощия да
признават или не чуждото СУМПС /.
Според посоченото в ЗППАМ
фактическо основание, този водач е неправоспособен ,поради това ,че е изгубил / а не лишен/ право да управлява МПС поради отнемане на
всички контролни точки с оглед вече цитираната ЗПАМ от 2008. В никой документ
АО не се позовава на лишаване от права, нито, че издаденото национално СУМПС
вече е унищожено, т.е е невалидно, а и такъв факт макар и наличен, не е посочен
като основание. Основанието е чл.17 ал.17 от Наредбата за непризнаване на
чешкото СУ.
Признаването
и подмяната на редовно издадено в ДЧ СУМПС са два отделни юридически факта.
Няма спор, че водачът към
06.11.2023г. не е подал заявление до компетентните органи – ОДМВР -Русе при
друго обичайно пребиваване в Р Чехия, за което е представено удостоверение от 17.07.2023г
. за признаване на издаденото СУМПС от РЧехия от 21.08.23г. , но сроковете не
са изтекли, а и нормата на чл.161 т.5 ЗДВП не го изисква поради общото
признаване на СУМПС, издадени от страни в ЕС, а нормите на чл.17 ал.5 касаят
подмяна ,а не признаване на СУМПС ,издадено от държава членка на ЕС. Така в
случая разсъжденията на следва да са на друга плоскост, а именно на плоскостта
на регламентацията по чл. 17, ал. 17 от визираната наредба, без значение какво
е обичайното местопребиваване на водача, т.е не е хипотезата на подмяна.
Действително СЕС се е
занимавал с множество тълкувания по приложение на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни
средства и най-вече за ограничителните възможности, предоставени на свободната
воля на страните членки по чл.11
параграф 4 и чл.8 член 8, параграф
4 от Директива 91/439/ отм в сила от 19.01.2013г./ в решенията си по дела C-419/10,
C-112/19 ,C-339/14 ,C-47/20. И мн. Други
В
случая не е налице хипотезата на тълкуване дадена в Решение на Съда (трети състав) от 6
октомври 2022 г. по Дело C-266/21.
Съдът
на ЕС е припомнял многократно, че предвидената в член 8, параграф
4 от Директива 91/439/отм/ и член 11, параграф
4, втора алинея от Директива 2006/126 ограничителна възможност представлява изключение
от общия принцип на взаимно признаване на свидетелствата за управление, който е
препотвърден в член 2, параграф 1 от посочената директива, и поради това трябва да се тълкува
ограничително .
Същевременно
СЕС в Решение от 26 април 2012 година по дело C-419/10/ относимо като факти/ в
т.50 сочи ,че не може да откаже да се признае за неопределено време на
лице, спрямо което в същата държава е наложена мярка за отнемане или за
анулиране на свидетелство за управление, издадено от тази държава членка,
валидността на всяко свидетелство за управление, което може да му бъде издадено
от друга държава членка впоследствие, а именно след периода на забрана/ т.49,
50,51,54,56 /. Тук забрана не е налице. Така съгласно посоченото в диспозитива
на решение на СЕС по дело С-419/10 „Член 2, параграф 1 и член 11, параграф 4, втора алинея от Директива
2006/126/ЕО, трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да откаже — след изтичане
на срока на забрана да се иска издаване на ново свидетелство за управление, наложена
на притежателя на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка,
дори и да е спазено изискването за обичайно пребиваване на територията на
последната държава членка — да признае валидността на това свидетелство за
управление, когато спрямо посочения притежател е била наложена мярка за
отнемане на предишно свидетелство за управление на територията на първата
държава членка“ с оглед на
мотивите по т.87 : „ Нито
една разпоредба от Директива 2006/126, нито подготвителните работи по тази
директива обаче показват, че анулирането на дадено свидетелство за управление
се основава само, ….на формалните изисквания по издаването на свидетелството за
управление. Освен това не може да се изключи, че в някои държави членки
анулирането на свидетелство за управление може да е мярка, свързана с годността
за управление на моторно превозно средство, която е по-строга от отнемането или
от временното отнемане, и с която може да се санкционира по-специално
управлението на моторно превозно средство под въздействието на алкохол“ каквато
хипотеза не е налице. Видно от съображенията на СЕС в т.88 „..Би
било парадоксално член 11,
параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126
да се тълкува в смисъл, че при ограничаване, временно отнемане или отнемане на свидетелство за
управление от държава членка, вече не би било възможно — съгласно член 11,
параграф 4, първа алинея от посочената директива — притежателят на това
свидетелство да получи свидетелство за управление в друга държава членка,
каквато възможност би продължила да съществува в случай на анулиране на
свидетелство за управление“/ какъвто е случая- нац.СУМПС е унищожено, т.е
анулирано/. Съгласно указания на т.90 от решение по С-419/10 преди издаването
на чешкото СУПМС лицето В. е имал вече удостоверено постоянно пребиваване на
територията на РЧехия към момента на получаване на СУМПС.
Все пак в контекста на
установените данни, че водачът е
притежавал българско СУМПС, но е изгубил правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни
точки и национално бг. СУМПС е било унищожено, не следва да намери приложение
тълкуването по Дело C-112/19на СЕ „член 11, параграф 4, втора алинея от
Директива 2006/126
трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да откаже
признаването на свидетелство за управление на превозно средство, което е било заменено на основание член
11, параграф 1 от тази директива,
с мотива че преди замяната тази държава членка е отнела правото за управление
на превозно средство на притежателя на това свидетелство „,тъй като все пак
казуса не касае замяна на българско СУМПС, тъй като същото вече е унищожено, а
издаване на ново СУМПС от РЧехия ,с мотива че преди замяната тази
държава членка е отнела правото за управление на превозно средство на
притежателя на това свидетелство/т. 2/.
В
т.40 от решение по дело С-112/19 Съдът
уточнява, че член 11,
параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126
се отнася до мерките, които се налагат въз основа на наказателното и
полицейското законодателство в дадена държава членка и които ограничават на
нейна територия валидността на издаденото от друга държава членка свидетелство
за управление на моторно превозно средство (вж. в този смисъл решение от 23
април 2015 г.Aykul, C-260/
В
т.41 и 42 Съдът вече е постановил, че налагането в тежест на държава членка на
задължение да признае валидността на издаденото от друга държава членка
свидетелство за управление на съответното лице, въпреки че в първата от тези
държави членки спрямо това лице е наложена мярка, с която се забранява да му се
издава в нея свидетелство за управление, заради обстоятелства, предшестващи
издаването на посоченото свидетелство от втората от тези държави членки, би
подтикнало извършителите на подлежащи на санкциониране с подобна мярка
нарушения на територията на дадена държава членка да отидат в друга държава
членка, за да получат ново свидетелство за управление и така да избегнат
административноправните или наказателноправните последици от посочените
нарушения, и в крайна сметка би подкопало доверието, на което се крепи
системата за взаимно признаване на свидетелствата за управление (вж. в този
смисъл решение от 21
май 2015 г., Wittmann, C-339/14, т.
30 и цитираната съдебна практика).
42 Тези съображения важат и когато свидетелството за управление е издадено при
замяна на основание член 11,
параграф 1 от Директива
Все
пак от практиката на Съда следва, че държавата членка няма право на основание член 11,
параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126
да откаже за неопределено време да признае валидността на издадено в друга
държава членка свидетелство за управление, когато на територията на първата
държава членка на притежателя на свидетелството е наложена ограничителна мярка
(решение C-260/13, т.
76 и цитираната съдебна практика). Що се отнася до последиците от такава мярка,
Съдът е постановил, че държавата членка, която отказва да признае валидността
на свидетелство за управление на моторно превозно средство, при такива
обстоятелства е компетентна да определи условията, които притежателят на свидетелството
трябва да изпълни, за да му се възстанови правото да управлява моторни превозни
средства на нейна територия, като следва да има предвид ,че правният субект не
може с измамна цел или с цел злоупотреба, за заобикаляне на закона, при замяна
да получи правно предимство и да се позовава на норма от правото на Съюза./т.44
и т.45, т.48 и C-359/16/
.АО не доказва такива обстоятелства. Съдът анализира и тълкуването по Решение на Съда (първи състав) от 29
април 2021 година по дело C-47/20, което не е приложимо по казуса.Не следва д
намери и приложение Решение на Съда от 21 май 2015 година
по дело C-339/14 Решение на Съда от 28 октомври 2020 година по
дело C-112/19 поради различията на установяванията, тъй като не се касае за
замяна на вече издадено СУ, а за ново издадено, за което органа по контрол не е
постановил изземването му.
Според постоянната съдебна практика на СЕС,
както впрочем изрично се сочи в т. 24 от решението на СЕС от 24.01.2012 г. по дело C 282/10 и цитираната там съдебна практика,
"... от националните юрисдикции се изисква при прилагане на вътрешното
право да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на
съответната директива, за да постигнат предвидения от последната резултат и
следователно да спазят член 288, трета алинея ДФЕС. Това задължение за съответстващо на
директивите тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на
националните юрисдикции в рамките на
своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза,
когато се произнасят по споровете, с които са сезирани".
Обобщено: по същество спорът
по настоящето производство бе сведен до законосъобразността на направения извод относно непризнаването
на представеното СУМПС от РЧехия от водача, управляващ собственото на
жалбоподателя МПС, поради разпоредбата на
чл.17 ал.17 от цитираната Наредба и от
там извода за неправоспособност, направен от лица, за които липсва оправомощаване и делегирана компетентност за
признаването на вадилността, както и че този правен извод противоречи на
практиката на ЕС по приложението на закона,
съдът намира, че в случая не са налице основанията за налагане на ПАМ по, чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, приложима по
отношение на собственик, чието моторно
превозно средство се управлява от неправоспособен в разглежданата хипотеза .
Оспорената заповед е
незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон, от лица
без правомощие за направените правни изводи, в противоречие на транспонираната
Директива и подлежи на отмяна.
При този изход на спора на жалбоподателя се
дължат направените съдебно-деловодни разноски.Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно. Претендирано е такова в размер на
1600лв , а при липса на материален интерес и липса на правна сложност
минималния размер е 1000лв, на основание чл.8 ал.3 от Наредбата за минимлните
адв.възнаграждения и до този размер плюс
д.т./ 50лв/ следва да се присъди.
Мотивиран така съдът
Р
ЕШ И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Ферсини“
ЕООД ЕИК ********* ,чрез управителя П.А.Г. Заповед за прилагане на ПАМ №
23-1085-000688/06.11.2023 г. на ВПД началник група в сектор ПП при ОДМВР –
Русе, с която на основание чл. 171 т.2а, б. „а“ от ЗДвП по отношение на
„Ферсини” ЕООД като собственик на МПС Мерцедес МЛ 300 ЦДИ 4 Матик с рег. № Р
0441 КМ е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 9
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Русе да заплати
на „Ферсини“ ЕООД ЕИК ********* съдебни разноски в общ размер на 1050 лв .
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: