Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Варна,
…………………03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, III тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Даниела НЕДЕВА
Ивелин
БОРИСОВ
при
участието на секретаря Теодора
Чавдарова
и
прокурора Александър А ,
като
разгледа докладваното от съдия Ганчева
КНАХД № 542/2023г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба от Д.П. ***, депозирана чрез адв. С., против решение № 109
от 20.01.2023 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110204460/2022 г., по описа
на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0819-000848 от 26.04.2022
г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор "Пътна полиция", с
което на касатора са наложени: 1 за нарушение на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП,
административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. и 2 за нарушение
на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "а" от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, административно наказание "глоба" в размер на 100 лв.
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец. С
решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивния съд не е взел предвид,
че АНО е следвало да прекрати административнонаказателното производство, на
осн. чл. 34, ал.1 б.“в“ от ЗАНН, поради неспазване на тримесечния срок от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. АУАН е съставен на 22.02.2022 г., но е връчен на П. след
законоустановения срок. Неправилно не са обсъдени възраженията на П., в хода на
производството не е установено по
категоричен начин вменените във вина на касатора нарушения, не е извършена преценка
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. По изложените доводи моли да се отмени
решението и потвърденото с него НП. В съдебно заседание процесуалния
представител на касатора поддържа жалбата.
Ответникът не
изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал.
1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд
съдебен акт.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на Д.П.
против Наказателно постановление № 22-0819-000848 от 26.04.2022 г. на
Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор "Пътна полиция“. ВРС приел за
установена следната фактическа обстановка: на 29.10.2021 г. П. управлявал лек автомобил
"В." с рег. № ****, около 13.30 ч. той се намирал с управлявания от него
автомобил в ----------------. При движение на заден ход, П. блъснал паркирания зад него л. а.
"Алфа Ромео" с рег. № ****, собственост на С., нанасяйки му
имуществени вреди. Водачът не спрял управлявания от него автомобил, да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. На 8.11.2021 г.
собственикът на пострадалия автомобил "АлфаРомео" подал жалба в
Сектор ПП-Варна при ОДМВР - Варна. Била извършена проверка от полицейски служител,
на 23.11.2021 г. били снети обяснения от П. и декларация за предоставяне на
информация, по реда на чл. 188 ЗДвП, извършен е и оглед на МПС. На 22.02.2022
г. е съставен АУАН, за извършени нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Акта бил предявен на П. на
същата дата. Издадено е НП на 26.04.2022 г. с което на касатора за нарушение на
чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП
му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. и
за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "а" от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1
месец.
За да
потвърди НП, ВРС приел, че НП е издадено от компетентен орган, АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1
от ЗАНН. Акта е съставен в присъствието
на един свидетел, но констатираното нарушение не е съществено, тъй като не
ограничава правото на защита на наказания субект. Преценил е, че са спазени
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Описанието на нарушението съответства
на правната квалификация, правилно е приложен материалния закон, санкционните
разпоредби и не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Извършвайки
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира,
че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.
В изпълнение
на задълженията си и на принципа за служебното начало въззивният съд е събрал
всички доказателства, релевантни за решаване на правния спор.
Съответни на
закона са изводите на ВРС на първо място досежно липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП,
които на това основание да водят до отмяна. От приобщените по делото
доказателства е видно, че АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл. 42 от ЗАНН
и чл. 57 от ЗАНН.
Правилни са изводите на ВРС, че съставомерните факти, свързани с извършване на
административните нарушения от санкционирания П., са правилно описани в АУАН и
НП.
Съдът не
споделя доводите на касатора за нарушение на чл. 34 от ЗАНН, съгласно текста не
се образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато: нарушителят е починал; нарушителят е изпаднал в постоянно
разстройство на съзнанието;това е предвидено в закон или указ. Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В случая на 8.11.2021 г. е
подаден сигнал за настъпила щета при ПТП от С., извършено е разследване. На
23.11.2021 г. са снети обяснения на П., в които няма данни кой е управлявал
МПС. На 20.02.2022 П. е депозирал декларация за предоставяне на информация,
съгласно която на 29.10.2021 г. П. е управлявал МПС с рег. № ****. Предвид
събраните доказателства, настоящия съдебен състав приема, че нарушителя е
открит на 20.02.2022 г., АУАН е съставен два дни по-късно. Наказателното
постановление е издадено в шестмесечен срок от издаване на НП.
Въззивния съд
е анализирал събраните по делото доказателства, като е посочил показанията на кои свидетели
кредитира и кои не, като е изложил конкретни доводи за това. Правилен е извода
на ВРС, че П. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, регламентиращ съобразяване на поведението на участниците в
движение по пътищата, което да не причинява имуществени вреди. За установеното
нарушение на горепосочената норма правилно е приложена санкционната разпоредба
на чл. 185 от ЗДвП
и доколкото предвиденото административно наказание глоба е в абсолютен размер
от 20 лева съдът не разполага с правомощие за неговото редуциране. От събраните
доказателства, вкл. показанията на Г. и С. се установява, че е налице съприкосновение
между управляваното от П. МПС и л.а. „Алфа Ромео“, това е видно и от приложения
по делото видеоматериал. Въпреки наличието на съприкосновение, П. е напуснал
произшествието. Предвид горното, правилно е ангажирана отговорността на касатора
за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "а" от ЗДвП вменяващ задължение на всеки водач на ППС, който е участник в
ПТП, при което има причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Неизпълнението на това задължение
правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДП.
По доводите за приложението на чл. 28
от ЗАНН, съдът изцяло споделя становището на ВРС, че в случая тази норма
касаеща "маловажност" на деянието е неприложима. Преценката за "маловажност"
следва да се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи вида
на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на
противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от същия вид. В настоящия случай не са налице
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното от касатора нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид. Напротив нарушението е типично, а видно от съдържанието
на приложената към АНП справка за нарушител, водача има и други извършени
нарушения по ЗДвП. Налице е съставомерно деяние, поради което ВРС правилно е приложил материалния закон, като е
приел, че разпоредбата на чл. 28, б."а" от ЗАНН не е приложима в
случая.
При служебната проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения
касационният състав намира, че не са налице касационни основания, и жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното и на основание 63в ЗАНН, чл. 221, ал.
2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109
от 20.01.2023 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110204460/2022 г., по описа
на ВРС
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: