РЕШЕНИЕ
Номер 5018 17.12.2013
Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На пети ноември, две хиляди и
тринадесета година
В публично заседание в
следния състав
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Васка Атанасова
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16809 по описа за 2012
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от Й.П., Ц. К. и Д.Д. против решения с номера Т2771, Т7531, Т413- 1 и Т2451 от 12.12.2006г., постановени от ОбСЗ- гр.Пловдив по преписка на наследници на Й.П. П., К. Д. К., А.П. П. и Д. Т. М., за възстановяване на имоти в съществуващи стари реални граници.
От страна на ответната ОбСЗ жалбата се оспорва като неоснователна.
Заинтересованите страни П.Ч., Т.К., Д.К. и Т.М. считат, че жалбата е основателна.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните, с материалите по административните преписки и с останалите доказателства по делото, намира за установено следното:
В жалбата се твърди, че имотите по горепосочените четири решения са възстановени като части от имоти №№ 249, 250 и 251 по плана от 1939г., без да са обособени с граници и съседи, т.е. без пълна индивидуализация. От ответната ОбСЗ считат, че решенията са постановени в изпълнение и в съответствие с указанията дадени с решението по АХГД № 5976/2000г. на ПРС, ХVІІІ гр.с., с което решение са прогласени за нищожни предходни .
По отношение на допустимостта на прозводството по делото на първо място следва да се отбележи, че решение № Т2451/12.12.2006г. по преписка на наследници на А.П. П. вече е обжалвано по приложеното АХГД № 760/2007г., като жалбата е отхвърлена с влязло в сила решение. Съобразно с принципа за непререшаемост и на основание чл.299, ал.2 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК производството по делото в тази му част ще следва да бъде прекратено. В тази връзка следва само да се допълни, че, съгласно чл.177, ал.3 от АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.
Съдът намира, че жалбата / останалите три от четирите жалби по четири преписки, подадени заедно/ следва да бъде отхвърлена по следните съображения: Действително и в четирите решения не са описани границите на възстановените части от бивши имоти пл.№№ 249, 250 и 251 по плана от 1939г., като в тази им част се препраща към удостоверенията и скиците по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, в които също няма граници на съответните реални части. Площите / като квадратура/, които се възстановяват и за които се отказва възстановяване са определени в подписана между наследници на четиримата наследодатели проект за доброволна делба от 16.11.2006г. /л.36 и сл./. Това е само проект, а не окончателна делба, но той очевидно е бил представен в ОбСЗ от жалбоподателите и заинтересованите лица именно за целите на обжалваните реституционни решения. Следователно тези решения отразяват волята на наследниците относно начина на разпределяне между тях на площите по нотариалните актове на наследодателите им, включени в бивши имоти пл.№ 249, 250 и 251.
В жалбата се сочи, че горепосочените три имота по кадастралния план от 1939г. не били съсобствени между наследодателите, като това изрично било посочено и в мотивите към решението АХГД № 5976/2000г. на ПРС, ХVІІІ гр.с.. С нотариални актове от 1937г. и 1938г. Й. П., Д. М. и А. П. купуват реални части от нива, цялата с площ от 93,400 дка.. През 1952г. К.К. купува 4 дка. от придобита през 1937г. от Д. М. нива от 11,900 дка.. При действието на закона за кадастъра от 1908г., през 1939г. е одобрен кадастрален план, на който продадените реални части от нивата от 93,400 дка. не са заснети самостоятелно, а като реални части от горепосочените имоти пл.№№ 249, 250 и 251. Съгласно чл.1 от Закона за кадастъра от 1908г., той има за цел физическото и юридическо определяне на недвижимите имоти и служи за правилното разпределяне на поземления данък. Този закон също предвижда границите на имотите да се обозначат от техните собственици. Това предполага, че заснетите граници на трите имота са били обозначени от наследодателите на жалбоподателите и на заинтересованите страни по този начин- групирайки в едно някои техни имоти. В тази смисъл, изхождайки от нотариалните актове не би следвало да е налице съсобственост, но като се има предвид, че обектът на правото на собственост върху недвижим имот се определя от плана, то конкретно имоти пл.№№ 249, 250 и 251 се явяват съсобствени. При положение, че правото на собственост се възстановява въз основа на удостоверения и скици по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ за застроената и незастроена площи на тези имоти, а не на реалните части от нивите, напълно е логично правата на бившите собственици да се възстановят в съсобственост. Всъщност по отношение на бивш имот пл.№ 251 не е налице никакъв проблем, тъй като свободната му площ от 0,159 дка. е възстановена единствено на наследници на Д. М.. По отношение на другите два бивши имота следва да се приеме, че площите от същите посочени в обжалваните решения представляват числители, а сборът от всички тях е знаменателят в дробните числа представляващи възстановените на наследниците идеални части от определените свободни от застрояване площи от бившите имоти по плана от 1939г.. Границите на тези свободни площи са определени на скиците по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ.
В заключението си по делото в.л.Б.Г. предлага да се изработи помощен план по чл.13а от ППЗСПЗЗ, на който да се нанесат имотите по нотариалните актове на всеки от четиримата наследодатели. Действително едно такова решение би било удачно, ако съществува техническа възможност за заснемане на продадените през 1937г. реални части от нивата от 93,40 дка.. Следва обаче да се има предвид, че нито тази цяла нива, нито продадените реални части от нея не са заснети на нито един план. В нотариалните актове са описани граници по съседи на самите продаваеми реални части, но е малко вероятно границите на имотите на тези съседи да бъдат идентифицирани, защото естествено и те не са отразени графично никъде. При това, видно от заключението и от удостоверенията по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, освен наследодателите на жалбоподателите и на заинтересованите страни, в разписната книга към плана от 1939г. като собственици на трите имота са записани и други лица. Не е напълно изключено, ако все пак бъдат установени границите на продадените през 1937г. реални части от нивата да се получи значителна разлика между техните застроени и свободни за възстановяване площи и застроените и незастроени площи на бившите имоти пл.№№ 249, 250 и 251, тъй като липсва гаранция за това, че на действащата кадастрална карта имотите, включени в застроената част от трите бивши имота са заснети така, както са били владени към 1937г..
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Й.Й.П. и Ц. Н.К., в качеството им на наследници съответно на Й.П. П. и на К. Д. К. против решение № Т2771/12.12.2006г. по преписка № Т- 277/05.09.1991г. на наследници на Й. П., против решение № Т7531/12.12.2006г. по преписка № Т- 753/12.09.1991г. на наследници на Д. Т. М. и решение № 431- 1/12.12.2006г. на преписка № 413/22.07.1991г. на наследници на К. Д. К..
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по жалбата на Д.А.Д. против решение № Т2451/12.12.2006г. по преписка № Т- 245/10.05.1991г. на наследници на А.П. П..
Решението е постановено при участието на заинтересованите страни Д.Й.А. ***, А.Р.П. ***, Й.С.П. ***, Р.Д.И. ***, Т.Б.К. ***, Д.Б.К. ***, Н.Т.К. ***, К.Т.К. ***, Д. ***, К.Д.К. ***, Б.Д.А. ***, П.А.П. ***, П.А. ***, Т.Д.М. *** и А. ***.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, имаща характер на определение за частично прекратяване на производството по делото- с частна жалба в едноседмичен срок.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала.
ЕЛ