Р Е Ш Е Н И Е
28.10.2020 г.
Номер 238 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и девети септември 2 0 2 0 г.
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И. С.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 316 по описа за 2020 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
“Н.2.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя си С. А. Х.в, е подал жалба против Предписания на Инспекция по труда гр. Кюстендил, обективирани в Протокол за извършена проверка на 20.05.2020 г. по работни места и 28.05.2020 г. по документи, с които на основание чл. 404 ал. 1 т. 10 от Кодекса на труда е дадена принудителна административна мярка: работодателят да коригира подаденото уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ до ТД на НАП като промени датата на възникване на трудовото правоотношение с Ю. Р. А., ЕГН ********** ***, съгласно изискванията на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал. 5 от КТ /ДВ, бр. 17 от 2011 г./, в срок до 01.06.2020 г. Предписанието е потвърдено по подадена жалба от 11.06.2020 г. с Решение на основание чл. 97 ал. 1 от АПК /изх. № 20055761/10.07.2020 г./, издадено от от ИД на ИА „Главна инспекция по труда“ София.
Излагат се доводи, че задължителното предписание е незаконосъобразно и неправилно – нарушени са административнопроизводствените правила и материалният закон. Претендират се разноски по делото. Представени са писмени бележки.
Ответната страна – Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител юр. Гогова, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Приложен е и писмен отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка на допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите на чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
Издаденият административен акт, потвърден с Решението от 10.07.2020 г. е съобщен на оспорващото лице на 14.07.2020 г. Жалбата е депозирана на 24.07.2020 г., т.е. в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и доколкото изхожда от адресата на постановения акт, се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспорения административен акт за законосъобразен, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще отхвърли оспорването. Оспорените предписания са издадени от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, при спазване на административно - производствените правила, в съответствие с материално - правните разпоредби и с целта на закона /чл. 146 АПК/. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на длъжностни лица на “Инспекция по труда” гр. Кюстендил. От формална страна, атакуваните предписания съдържат реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК, като административният орган е посочил фактическите и правни основания за постановяване на административния акт.
По съществото на спора съдът, счита че оспорения административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Предмет на проверка е индивидуален административен акт – предписания на длъжностни лица от “ИТ” - гр. Кюстендил за констатирани нарушения на трудовото законодателство при извършена проверка на 20.05.2020 г. по работни места и на 28.05.2020 г. по документи /едно на брой, подробно описано в Протокол за извършена проверка/.
Изпълнителна агенция “Главна инспекция на труда” и нейните поделения, прилагат принудителни административни мерки по реда на чл. 404 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, които мерки са подробно изброени.
В конкретният случай, разпоредбата на чл. 404 ал. 1 т. 10 от КТ регламентира, че
Предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и за отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да давата задължителни предписания на работодателите или на упълномощени от тях лица за изпращане на уведомление за сключен трудов договор, когато установят, че е не спазен срокът по чл. 62 ал. 3 за изпращането му.
От събраните по делото доказателства е видно, че на 27.04.2020 г. е бил сключен трудов договор между Ю.Р. А., ЕГН ********** и „Н.2.“ ЕООД, като на същата дата от страна на работодателя е подадено уведомление за регистрацията му в ТД на НАП с изх. № 10388203007053/27.04.2020 г. в 14.57.18 ч. На тази дата безспорно мужду страните е възникнало трудово правоотношение. В случая единственият спорен момент е началото на това трудово правоотношение. Контролните органи са стигнали до извод, че тази дата следва да е 17.04.2020 г., когато Ю. А. е подал декларация пред органите на ОД на МВР – Благоевград на обособено КПП на входно – изходната артерия на гр. Благоевград, във връзка с обявеното извънредно положение на територията на Р. България, касаещо пандемията от COVID – 19. Същият е посочил, че полага труд във фирма „Н.2.“ ЕООД гр. Благоевград. В допълнително дадено писмено обяснение от същия на 22.04.2020 г., отново потвърждава че на 17.04.2020 г. е пътувал от гр. Рила до гр. Благоевград с цел разнос на хляб като шофьор. В Постановление на РП – Благоевград от 13.05.2020 г. е отказано образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер срещу Ю. А. по чл. 355 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като обаче изрично се сочи, че са установени данни за полагане на труд за определено юридическо лице без сключен трудов договор и материалите изготвени по преписката са изпратени на „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил по компетентност.
Именно в изпълнение на горното, контролните органи на ДИТ гр. Кюстендил са открили административно производство по издаването на принудителната административна мярка, задължаваща „Н.2.“ ЕООД да коригира подаденото уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ до ТД на НАП, като промени датата на възникване на трудовото правотношение с Ю. А., съгласно чл. 8 ал. 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал. 5 от КТ, задължаващо работодателят да коригира данните в подаденото уведомление, като изпрати ново уведомление при констатирано несъответствие между данните в завереното уведомление и условията по трудовия договор. Точно такъв е и конкретният случай.
Не на последно място, не е вярно твърдението на жалбоподателя, че предписание № 1 е общо, като не е посочена датата на възникване на трудовото правоотношение. Тя е ясно посочена в мотивите на даденото предписание – 17.04.2020 г. ПАМ е превантивна, а не преустановителна принудителна административна мярка. Даденото предписание, с което работодателят е задължен да промени датата на възникване на трудовото првоотношение с Ю. А., има характер на превантивна принудителна административна мярка /в този смисъл е Решение № 10212/21.07.2014 г. по адм. дело № 1509/2014 г. на ВАС, VІ отд./ ПАМ от 3 до 6 са преустановителни и предприети с цел отстраняване на възникнали вредни последици.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице материално - правните предпоставки за издаване на предписанията, издадени на основание чл. 404 ал. 1 т. 10 от КТ, същите се явяват законосъобразни и подадената срещу тях жалба, като неоснователна, подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.2.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя си С. А. Х., против Предписания на “Инспекция по труда” гр. Кюстендил, обективирани в Протокол за извършена проверка на 20.05.2020 г. по работни места и 28.05.2020 г. по документи.
ОСЪЖДА „Н.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управитял С.А. Х., ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ЕИК *****, сумата от 100 /сто/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: