О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./ .07.2016г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на .07.2016г., в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2098 описа за 2013г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 402 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Николай
Кантарев в качеството му на ликвидатор на “В.“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК
********* за отмяна на обезпечение
на иск, допуснато с определение № 5118/09.12.2013г. по делото. Ликвидаторът
твърди, че е назначен служебно от Агенция по вписванията да проведе процедура
по ликвидация на ответното дружество и поради наложените от съда възбрани върху
недвижими имоти на дружеството е в невъзможност да изпълнява задълженията си по
глава XVII от ТЗ.
В срока по чл. 402, ал. 1 ГПК,
насрещната страна В.П.Ш., чрез адв. Д.В., е подала възражение, като излага
съображения за липса на основания за отмяна на обезпечението. Твърди че не са
налице предпоставките по чл. 402, ал. 2 ГПК, защото вземането й, което е
обезпечено с наложените възбрани, все още не е погасено.
Съдът,
за се произнесе по молбата, съобрази следното:
С определение № 5118/09.12.2013г. по
делото е допуснато
обезпечение на предявения от В.П.Ш., родена на *** година, поданичка на
Обединено Кралство Келикобритания и Северна Ирландия, конститутивен иск за
прекратяване на дружеството „В.” ЕООД, ЕИК ********* по реда на чл. 517 ал. 4 ГПК чрез налагане на възбрана на
собствени на дружеството, с горепосочените идентификационни данни недвижими
имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. Варна, община Варна, к.к.
„Чайка”, местност „Ламбу Бунар”, целият с площ от 1300 кв.м., представляващ УПИ
256, идентичен с УПИ 3717 по плана на к.к. „Чайка”, одобрен със Заповед
300-4-32 от 13.05.2003 година с граници: път-поземлен имот 3620, поземлен имот
3421, поземлен имот 3642а, а според скица: ПИ 706, ПИ 212 и от двете страни –
път, ведно с построената в имота ТРИЕТАЖНА СГРАДА /семеен пансионат – хотел/
със жилищна част за собственика със застроена площ 2286 кв.м. и РЗП 795 кв.м. и
БИСТРО на един етаж със ЗП 108 кв.м., състоящо се от зала за хранене, умивалня
към залата за хранене, тоалет с предверие, кухня, помещение за съхранение на
продукти, подготвително помещение, битовка, коридор за зареждане и пералня.
Обезпечението е допуснато, за да бъде
улеснено удовлетворяването на взискателя във фазата на ликвидация на дружеството
при положително в негова полза съдебно решение и прекратяване на ответното
дружество по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК.
С решение № 1218/18.12.2014г. по
делото, съдът е прекратил „В.” ЕООД
и е открил производство по ликвидация, на основание чл. 156 ТЗ. Решението на
ВОС е потвърдено от ВАпС с решение № 138/13.05.2015г. по в.т.д.№ 184/2015г.,
като ВКС с определение № 425/17.05.2016г. по т.д.№ 2676/2015г. не е допуснал до
касационно обжалване въззивното решение.
Доколкото в ТЗ при производството по
ликвидация на търговско дружество не са предвидени специални правила относно
наложените обезпечения, приложими следва да бъдат разпоредбите на чл. 389 и сл. ГПК относно обезпечителното производство. Съдът квалифицира молбата на ликвидатора
като искане за отмяна на наложеното обезпечение по чл. 402 ГПК.
Съдът като счита, че е сезиран с
редовна и допустима молба от заинтересована по смисъла на чл. 402, ал. 1 ГПК
страна в обезпечителното производство, намира молбата неоснователна, тъй като не е изпълнен фактическият състав по чл.
402, ал. 2 ГПК в първата хипотеза.
Съгласно посочената разпоредба една от
предпоставките за отмяна на обезпечението е вече да не съществува причината,
поради която обезпечението е било допуснато. Отпадането й трябва да е резултат
от настъпването на факти, след допускане на обезпечението, които окончателно и
несъмнено водят до извода, че същото вече е станало безпредметно. Допуснатото
обезпечение цели практическото осъществяване на претендираната с иска защита и
съответно има действие, докато е висящ исковия процес, като запазва
фактическата цялост и принадлежността на имуществата - обекти на бъдещото
изпълнение. Съдът може да отмени обезпечение, след като се увери, че вече не
съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението, или че са
налице условията по чл. 398, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай, молителят не е
представил доказателства, които да доказват, че нуждата от допуснатото
обезпечение е отпаднала, а именно доказателства за погасяване на вземането на
ищеца В.П.Ш. по изп.дело № 20087160400185 по описа на ЧСИ Н.Г., рег. № 716, с
длъжник Х.Н.С., ЕГН ********** – едноличен собственик на капитала на “В.“ ЕООД
/в ликвидация/, на който е наложен запор на дяловете и съответно възбрана на
недвижимите имоти, собственост на дружеството. Вземането по посоченото
изпълнително дело е съдебно установено с решение от 22.01.2010г. на ВОС, във
връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5784/2008г.
на ВРС. Не са представени доказателства и за заплащане на присъдените с Решение
№ 138/13.05.2015г. на ВАпС по в.т.д. № 184/2015г. и Решение № 1218/18.12.2014г.
по т.д.№ 2098/2013г. на ВОС, разноски в производството. Такива доказателства са
необходими, като се има предвид финансовата нестабилност на длъжника поради
обявяването му в ликвидация.
Задълженията на ликвидатора по чл. 268 ТЗ, да довърши текущите сделки, да събере вземанията, да превърне останалото
имущество в пари, да удовлетвори кредиторите и при необходимост да прехвърля
отделни обекти от ликвидационното имущество, не влизат в колизия с наложената
обезпечителна мярка – възбрана на недвижими имоти собственост на дружеството. Обезпечителни
мерки подпомагат взискателя за провеждането на успешно принудително изпълнение
срещу длъжниковото имущество, защото предотвратяват отчуждаването му, като тази
защита е приложима и при открита процедура по ликвидация.
Съдът счита, че към настоящия момент
не са отпаднали причините, поради които е наложена обезпечителната мярка и
обезпечението не следва да се отменя, поради което молбата ще се остави без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 18352/27.06.2016г. от адв. Николай Кантарев, в качеството му на ликвидатор
на “В.“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********, с искане да се отмени допуснатото
обезпечение по т.д. 2098/2013г. на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: