№ 129
гр. Ловеч, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ П.
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20234300500204 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Гаранционен фонд гр. София против
решение № 45/03.04.2023 г., постановено по гр.д. № 899/2022 г. на РС –
Тетевен, с което предявения от въззивника против Д. П. Х. иск по чл. 558, ал.
7 КЗ е отхвърлен като неоснователен
Във въззивната жалба се оправи оплакване за неправилност на
обжалваното решение, свеждащо се до необоснованост и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Според въззивника при
направено искане за постановяване на неприсъствено решение против
ответника, районният съд не постановил изрично определение, с което да
отхвърли искането, а вместо това в решението по същество изложил
съображения за недоказаност на иска. Отделно от това се изразява несъгласие
с извода на съда, че ищецът трябвало да доказва, че ответникът e приел
наследството от починалия си син. Въз въззивната жалба е направено искане
за извършване на справка в РС Тетевен за вписани откази или приемане на
наследството, в случай на извод за допуснато нарушение на
съдопроизводствните правила, както и искане по същество - за отмяна на
обжалваното решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на
разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника-въззиваем не е постъпил
писмен отговор.
Въззивнникът взема участие в съдебното заседание чрез пълномощника
адв. И. К., която поддържа въззивната жалба, като в хода на устните
състезания навежда съображения за нейната основателност, моли за отмяна
1
на обжалваното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав
на районния съд, респ. за уважаване на предявения иск, както и за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата Д. П. Х. не взема участие в съдебното заседание – лично
или чрез процесуален представител по пълномощие.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна
квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ, предявен от Гаранционен фонд гр. София
против Д. П. Х. за присъждане на сумата 1240,31 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, като в исковата молба се поддържа, че Гаранционен фонд
заплатил на Й.И.Ц. обезщетение за имуществени вреди от ПТП, причинено
виновно от неправоспособния водач М.Ц.В., след употреба на алкохол, че
ответникът по иска Д. П. Х. е наследник водача и че след отправена регресна
покана, същата не е заплатила сумата, заплатена от Гаранционния фонд на
увредения.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор,
като в първото заседание и единствено заседание пред районния съд, Д. П. Х.
не се е явила и не е взела становище по иска.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
+900
На 03.06.2018 г., около 18:00 часа, на главен път I-4, 33км, при
управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № С ****
ВМ, М.Ц.В. предприел маневра изпреварване при наличие на автомобили в
насрещната лента за движение, в резултат на което удря насрещно движещия
се лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е500, с рег. № ЕВ **** ВВ,
управляван от собственика Й.И.Ц.. Веднага след удара, водачът на лек
автомобил марка „Опел“, напуска местопроизшествието, качвайки се в друго
МПС. По повод подаден сигнал за настъпилото ПТП, на място пристигнали
полицейски служители от РУП МВР Угърчин (мл. инспектори В.В. и П.В.),
който установили двата леки автомобила, участвали в ПТП (Опел и
Мерцедес), водача на Мерцедеса (Й.Ц.) и пътуващите с него лица (Я.Д., С.Ц.
и С.Р.), които дали обяснение, че след удара, водачът на лекия автомобил
избягал с друго МПС. Полицейските служители намерили в изоставения лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ документи относно собствеността и
регистрацията на автомобила, както лична карта № **** на М.Ц.В., когото
бил разпознат от очевидците като напусналия на произшествието водач.
Установено е, че към момента на извършване на ПТП (03.06.2018 г.) лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № С **** ВМ не е имал
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност (разпечатка от
справка в регистъра на Гаранционен фонд). Полицейските служители
издирили М.Ц.В. и на 22.06.2018 г. снели от него писмени обяснения, в които
същият признал за управлението на автомобила, описал механизма на ПТП
2
(удар с друг автомобил, вследствие предприето неправилно изпреварване) и
завил, че напуснал произшествието, защото се уплашил. На 25.06.2018 г. мл.
инспектор В.В. (служител на РУП МВР Угърчин) съставил протокол за ПТП
№ 1076887, в който описал реализираното на 03.06.2018 г. ПТП между двата
леки автомобила (Опел и Мерцедес) и установените по превозните средства
щети, като протоколът е подписан от двамата водачи - М.Ц.В. (на автомобил
Опел) и Й.И.Ц. (на автомобил Мерцедес). На 22.06.2018 г. мл. инспектор В.В.
съставил на М.Ц.В. два акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) – за управление на МПС без да е правоспособен водач и за
реализация на ПТП, поради предприето изпреварване с навлизане в насрещна
пътна лента (АУАН № 234234) и за управление на МПС, във връзка с чието
притежание и използване няма сключена задължителна застраховка
гражданска отговорност (АУАН № 234236). За тези нарушения от началника
на РУП МВР Угърчин са издадени две наказателни постановления (НП) – НП
№ 18-0456-000096/29.06.2018 г. (въз основа на АУАН № 234234), с което на
М.Ц.В. е наложена глоба в размер на 300 лв. (по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1
ЗДвП) и глоба в размер на 200 лв. (по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл. 5 ЗДвП) и НП № 18-0456-000095/29.06.2018 г. (въз основа на АУАН №
234236), с което на М.Ц.В. е наложена глоба в размер на 400 лв. (по чл. 638,
ал. 3 КЗ). Обстоятелствата по установяване на ПТП, участвалите в него
автомобили и напусналия го водач, както и по санкциониране на М.Ц.В., се
установяват от заверени копия от документите, съдържащи се в преписката
по издаване на НП № 18-0456-000096/29.06.2018 г. и НП № 18-0456-
000095/29.06.2018 г., като от писмо рег. № 456000-2191 на РУП МВР Угърчин
се установява удостоверително изявление за това, че двете наказателни
постановления са връчени на 12.11.2018 г. (при условията на чл. 58, ал. 2
ЗАНН) и че същите са влезли в сила на 21.11.2018 г.
С уведомление до Гаранционен фонд (вх. № 24-00-553/12.12.2018 г.)
Й.И.Ц. е поискал изплащане на обезщетение за имуществени вреди,
настъпили от ПТП от 03.06.2018 г. по лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел Е500, с рег. № ЕВ **** ВВ, с посочване на банкова сметка за неговото
изплащане. С доклад по щета за имуществени вреди № 110736/12.12.2018 г. е
определено изплащане на обезщетение в размер на 1240,31 лв. по посочената
от Й.И.Ц. банкова сметка, както и 13 лв. разходи по чл. 558, ал. 7 КЗ. На
21.12.2018 г. от Гаранционен фонд е наредено изплащане на обезщетението в
размер на сумата от 1240,31 лв. по банковата сметка на Й.И.Ц..
От препис-извлечение от акт за смърт на Община Ябланица, съставен
въз основа на акт за смърт № 241/02.09.2019 г. на Община Петрич, е
установява, че М.Ц.В. е починал на 31.08.2019 г. в гр. Петрич, а от
удостоверение за наследници на Община Ябланица от 20.12.2021 г. се
установява, че Д. П. Х. е наследник по закон на М.Ц.В., в качеството й на
негова майка.
С регресна покана изх. № ГФ-РП-2/13.01.2022 г. на Гаранционен фонд,
относно № щета № 110736/12.12.2018 г., Д. П. Х. е поканена да заплати по
посочената в поканата банкова сметка сумата от 1240,31 лв., представляваща
общ размер на изплатеното обезщетение и разноските по определянето му.
Поканата е получена от Д. П. Х. лично, на 31.01.2022 г., видно от разписката
към известието за доставянето й.
От писмо изх. № 1079/14.06.2023 г. на РС Тетевен се установява, че в
особената книга на съда по чл. 49 ЗН няма вписани заявления от Д. П. Х. за
3
приемане или отказ от наследството на М.Ц.В..
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният иск по чл. 558, ал. 7 КЗ за присъждане на сумата от
1240,31 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане, е неоснователен.
Според цитираната разпоредба с изплащане на обезщетение по чл. 557,
ал. 1 и 2 КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му (чл. 558, ал. 7 КЗ). Гаранционният фонд е
изплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение за имущесвени
вреди в размер на сумата от 1240,31 лв. Изплащането е в хипотезата на чл.
557, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото вредите са причинени на територията на
Република България от МПС, регистрирано в страната, за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. С оглед на това, изплатеното застрахователно обезщетение
попада в обхвата на суброгацията по чл. 558, ал. 7 КЗ, поради което
Гаранционният фонд встъпва в правата на увредения до размера на
заплатената сума от 1240,31 лв. Поначало, задължен за нейното изплащане се
явява причинителят на вредата (чл. 45 ЗЗД). В случая делинквентът е починал
след причиняване на увреждането (около една година след ПТП) Тъй като
задължението за поправяне на вредите е имуществено и не е с оглед
личността на длъжника, то е наследимо, явява се част от пасива на откритото
наследство. Наследството се придобива с приемането му, т.е. въз основа на
изразена воля за приемане от призования към наследяване, като приемането
произвежда действие от откриването на наследството (чл. 48 ЗН). От това
следва, че призованият към наследяване става носител на задълженията,
включени в наследството, едва с неговото приемане, което би могло да се
извърши изрично, по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, или мълчаливо по смисъла на
чл. 49, ал. 2 ЗН. Доказване на приемането е в тежест на кредитора. В случая
от Гаранционния фонд не се ангажират доказателства за извършено от
ответника приемане на наследството на делинквента по един от двата начина.
Напротив, от писмо на РС Тетевен се установява, че в особената книга по чл.
49, ал. 1 ЗН няма вписано изрично приемане. Без значение са разясненията на
районния съд относно, същността на мълчаливото приемане на наследството,
защото от ищеца не се поддържа приемане с конклудентни действия, нито се
сочат доказателства за изявено от ответника активно поведение, изразяващо
непоколебимо намерение да приеме наследството. По тези съображения съдът
приема, че ищецът не е доказал приемане от Д. П. Х. на наследството на
делинквента М.Ц.В., с оглед на което искът се явява неоснователен.
Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба.
Несъмнено, решение, той отхвърля искането с определение и продължава
разглеждането на делото (чл. 239, ал. 3 ГПК). Липсата на изрично
определение е процесуално нарушение, което в случая не би могло да доведе
до отмяна на съдебното решение и до връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд, защото не покрива съответните хипотези на
нищожност и недопустимост по чл. 270, ал. 1 и 3 ГПК. Нарушението е отнело
възможността на ищеца да докаже фактите, на които основава иска си, в
частност прието от ответника наследство на делинквента, за чието доказване
първоинстанционният съд е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест.
4
С оглед на това въззивната инстанция осигури на ищеца възможност за
събиране на доказателства, уважавайки направеното от него доказателствено
искане. Процесуалното положение на въззивника в случая е идентично с
хипотеза на допуснато от съда процесуално нарушение, лишило ищеца от
възможността за ангажиране на доказателства, довело до решаване на спора с
неблагоприятно за него решение с отхвърляне на иска като недоказан, без да е
имало искане за постановяване на непристсъвено решение. Като втора първа
инстанция и в двата случая въззивният съд преодолява процесуалните
нарушения, допускайки събиране на доказателства (чл. 266, ал. 3 ГПК).
Неоснователно е разбирането на въззивника, че ищецът не следвало да
доказва приемане на наследството, доколкото от ответника не било направено
възражение в тази насока. Съображенията за необходимостта от провеждане
на такова доказване са изложените по-горе относно неоснователност на иска.
За да ангажира отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
приемане на наследството на делинквента, с оглед възприетата от закона
система на приемането (чл. 48 ЗН). В този смисъл не би могло да се сподели
аргументацията на въззивника, основана на пасивното поведение на
ответницата. До приемането му наследството е незаето. Приемането на
наследството се извършва чрез активно поведение (чл. 49, ал. 1 и 2 ЗН),
затова бездействащият, но призован към на следване, не би могъл да се счита
за правоприемник на наследодателя. При пасивен ответник, за кредитора е
открита възможността по чл. 51 ЗН да поиска от съда, разглеждащ делото,
определяне на срок за приемане на наследството. Такова искане не е
направено в производството по делото, нито пред първата, нито пред
въззивната инстанция, поради което ищецът не е установил на
материалноправната легитимацията на ответника в рамките на висящото
съдебното производство. Несъмнено, в наличното по делото удостоверение за
наследници, майката е означена като наследник по закон на починалото й
дете, което обаче означава, че тя е призована към наследяване от съответния
ред, без да я легитимира като длъжник на ищеца, отговарящ като наследник
на починалия причинител на вредата, защото не доказва извършено приемане
на наследството.
По тези съображения съдът приема, че предявеният от Гаранционен
фонд против Д. П. Х. иск чл. 558, ал. 7 КЗ за присъждане на сумата от 1240,31
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, се явява неоснователен. Крайните изводи на
двете съдебни инстанции по основателността на иска съвпадат, поради което
и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
дължи заплащане на разноски по делото. Такива не се дължат и на
въззиваемата, с оглед липса на
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/03.04.2023 г., постановено по гр.д. №
899/2022 г. на РС – Тетевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6