РЕШЕНИЕ
№ 1361
гр. Плевен, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430106117 по описа за 2023 година
за да се произнесе взема предвид:
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК.
Насрещни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на И. Е. И. против ***, ***, с
която са предявени следните искове:
- за прогласяване на нищожност на ***, поради неспазване на
изискванията на ЗЗП, ЗЗД и чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от
ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК.
- в условията на евентуалност – за прогласяване на нищожност на
клаузата в чл.6 ал.2 – за заплащане на неустойка и клаузата, предвиждаща
възнаградителна лихва в размер на 40.39 %. В исковата молба са посочени
параметрите на договора. Претендират се разноски, представят се писмени
доказателства.
Ответникът *** не оспорва сключването на договора при посочените от
ищцата параметри. Оспорва, че договорът е недействителен, че е начислена
неустойка, и че тя е следвало да бъде включена в ГПР на договора. Излага
1
аргументи. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Ответникът е предявил насрещен иск против ищцата, с който заявява, че
обявява договора за предсрочно изискуем и претендира да му бъдат заплатени
на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД следните суми: 719.41лв. – падежирала главница за
периода 04.08.2022г.-04.01.2023г., ведно с лихва за забава от 09.01.2023г. до
окончателното й заплащане; 14.80лв. – обезщетение за забава за периода
05.08.2022г. – 05.01.2023г.; 567.47лв. – предсрочно изискуема главница,
158.59лв. – падежирала възнаградителна лихва за периода 04.09.2022г. до
04.01.2023г.. 3.09лв. – обезщетение за забава върху възнаградителната лихва за
периода 05.09.2022г. – 05.01.2023г. Претендира разноски.
Ищцата и ответник по насрещния иск оспорва, че сумата, предмет на
договора е била предоставена, отново е оспорила действителността на
договора за заем с аргументите от исковата молба, счита, че претенциите на
ищеца следва да са предявени като неоснователно обогатяване, а не на
договорно такова, цитира съдебна практика. Моли претенциите срещу нея да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното: От представения ***, е видно, че ищцата И. Е. И. и ответникът ***
са сключили Договор, по силата на който на ищцата е предоставен кредит от
1500лв., който следва да бъде върнат в срок 04.05.2023г., на 12 бр. месечни
вноски в размер на 154.00лв., при фиксиран ГЛП 40.39%, като общата
дължима сума е 1848.00лв. ГПР е посочен в размер на 48.77%. В чл. 4 ал. 3 е
уговорено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора,
кредитополучателя е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита,
съгласно ОУ, като гаранцията следва да бъде за сума от 1848.00лв. и със срок
на валидност 05.05.2023г. В чл. 6 ал. 1 от договора е предвидено, че при
непредставянето на гаранция по предвидения ред, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 1200лв. От представените Общи условия на ответника
се установява, че в тях е предвидено – в чл. 3.2. обезпечаване на кредита по
три начина – банкова гаранция; гаранция от небанкова институция, оперираща
на територията на РБ; двама поръчители. Поръчителите следва да отговарят
на конкретно описани условия за БТВ от минимум 1500лв., работещи на
безсрочен тр.договор, без кредити с повече от 30 дена просрочие. Посочено е,
2
че в рамките на срока - до края на следващия ден от сключване на договора,
поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството и да представят
лична информация за себе си, като кредитора не е длъжен да приеме
предложените поръчители, а преценява тяхната надеждност и
платежоспособност и може да изисква от тях и други данни. Поставени са
условия и за одобряване на гаранцията. На 03.05.2022г. е сключен и анекс към
него, с който се уговаря, че със сумата от 1118.19лв. ще се погаси друго
задължение на кредитополучателя към кредитора по договор от 02.03.2022г., а
остатъкът от 381.81лв. ще бъде заплатен по банкова сметка на
кредитополучателя. Представен е СЕФ, в който кредиторът е посочил
изискването за гаранция по договора, но не е отразил неустойката при
непредставянето й. По делото е изготвена Съдебно икономическа експертиза,
която е дала заключение, че сумата по договора е усвоена чрез погасяване на
друг *** сключен между страните по делото със сумата от 1118.19 лв., а
остатъкът до 1500 лв. — 381.81 лв., е преведен по банковата сметка на ищцата
на 03.05.2022 г. Кредитополучателката е заплатила сума в размер на 354.00 лв.
по банков път - на 24.06.2022 г. - 254.00 лв. и на 07.12.2022 г. - 100.00 лв., като
кредитора е погасил с нея 3 броя погасителни вноски, както следва:
04.06.2022г., 04.07.2022г. и частично 04.08.2022г. – за лихва и частично за
главница. Неустойка не е начислявана, нито е погасявана с горепосочените
плащания, както и не е претендирана в насрещният иск, договорът не е обявен
за предсрочно изискуем, а с подаване на ИМ по насрещният иск – 04.01.2023г.,
като задълженията по него към датата на подаване на този иск и към момента
са следните: падежирала и неплатена главница от 04.08.2022-04.01.2023 г. -
719,41 лв. и предсрочно изискуема главница — 567.47 лв. или общо
1286.88лв. Изчислени са и дължимите лихви. В с.з. вещото лице отговори на
допълнителни въпроси, като посочи, че договорената неустойка от 1200лв. не
е включена в ГПР и в него са заложени само главница и договорна лихва, но
ако същата е била включена, ГПР е щяло да надвиши петкратния размер на
законната лихва.
От установеното от доказателствата по делото, съдът прави следните
изводи, които ще бъдат основание за разглеждане на предявените от всяка от
страните конкретни искове: Сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит /в редакцията му в сила
от 01.01.2021 г., /, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК, и не засяга
3
изключенията по чл. 4 ЗПК. Трайно установената съдебна практика на ВКС
приема, че съдът следи служебно - дори и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес, и не се изисква събиране на доказателства; когато се
отнася за формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/; когато е налице противоречие с добрите нрави /
решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т.
3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/, когато е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна
хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват - поради изключителната си значимост
- основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство. В
случая, с получаването на сумата по кредита, уговорен в писмена форма и
съгласно изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, за заемодателя е възникнало
задължението да върне суми на разсрочени месечни вноски. В договора обаче
са налице уговорки, които са препращащи към общите условия, и на практика
неизпълними от кредитополучателя, който, явно от подписания анекс - вече е
бил длъжник на кредитора за по-голямата част от сумата, за която е сключен
процесния договор. Съдът намира, че в случая кредиторът неправилно е
посочил в договора от 03.05.2022г. ГПР по него, посочвайки, че дължима сума
по договора ще бъде сумата от 1848.00 лв. и въз основа на тази сума е посочил
ГПР 48.77%. Съдът намира, че клаузата за осигуряване на гаранция създава
затруднения на икономически по-слабата в правоотношението страна, и цели
да създаде предпоставки за начисляване на неустойка. Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение, но задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора и ОУ изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен - то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
4
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва, и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежащата на връщане сума, и доколкото нейното
начисляване в конкретния случай е било сигурно съгласно договора, то тази
сума е следвало да се включи в ГПР. Без значение е обстоятелството, че
впоследствие кредиторът не я е начислил – тези сума е заложена в договора, а
неговата недействителност се разглежда към датата на неговото сключване.
Поради горното, съдът констатира недействителност на договора на осн. чл.
22 от ЗПК – в. см. Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, съгласно
което когато в договора не е посочен ГПР с всички разходи, този договор може
да се счита за освободен от лихви и разноски, така че да води единствено до
връщане само на главницата. В настоящия случай процесния договор, който
попада в приложното поле на ЗПК, не е посочил правилен ГПР при
положение, че на кредитора изначално е било ясно /уговаряйки в договора
сума за неустойка/, че е налице и друг разход по кредита, който обаче не е
включен ГПР. При това положение – наличие на недействителен договор
между първоначалния кредитор и ответника, на връщане подлежи само
главницата по договора в размер на 1500 лв., от които към момента са
заплатени 354.00 лв. и с оглед недействителността на договора, тези суми
следва да се отнесат само към погасяването на главницата.
По конкретните искания на страните, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 22 от ЗПК за прогласяване на
недействителност на ***, съдът намира, че същият се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По насрещните искове за заплащане от ищцата на следните суми:
719.41лв. – падежирала главница за периода 04.08.2022г.-04.01.2023г., ведно с
лихва за забава от 09.01.2023г. до окончателното й заплащане; 14.80лв. –
обезщетение за забава за периода 05.08.2022г. – 05.01.2023г.; 567.47лв. –
5
предсрочно изискуема главница, 158.59лв. – падежирала възнаградителна
лихва за периода 04.09.2022г. до 04.01.2023г., 3.09лв. – обезщетение за забава
върху възнаградителната лихва за периода 05.09.2022г. – 05.01.2023г.: С оглед
изводите на съда за недействителност на *** и на осн. чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В случая това е законовоопределена постановка и на тази
разпоредба не може да бъде противопоставено възражението, че се касае за
неоснователно обогатяване и неправилно кредитора претендира сумата на
договорно основание. В случая, основателни и доказани са претенциите на
ответника за осъждане на ищцата да заплати сумите 578.53лв. – падежирала
главница за периода 04.08.2022г.-04.01.2023г. /при приспадане на заплатените
от кредитополучателя суми, отнесени само към главница/ и 567.47лв. –
предсрочно изискуема главница. Претенциите на ответника за разликата от
578.53лв. до 719.41лв. – падежирала главница за периода 04.08.2022г.-
04.01.2023г., както и възнаградителна лихва и обезщетения за забава, като
неоснователни, следва да се отхвърлят.
При този изход на делото, ответникът дължи на ищцата разноски в
размер на 75.22лв. Следва да се присъдят и разноски за един адвокат – както е
правилото на чл. 78 ал. 1 от ГПК, а не за двама, каквито са претенциите и от
адвоката, който е представлявал ищцата по насрещния иск, като тези разноски
следва да бъдат присъдени на ***, която е подала исковата молба. Съдът
определя възнаграждение за този адвокат в размер на 500лв.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, чийто
насрещен иск е частично уважен, разноски по делото, които съобразно изхода
на делото по насрещния иск възлизат на 391.56лв./при определено
юрк.възнаграждение от съда в размер на 100лв., ДТ-50.00лв. и
възнаграждение за експертиза -350лв./ .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 от ЗПК, за
недействителен ***, сключен между И. Е. И., ЕГН ********** и ***, ***.
6
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, И. Е. И., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ***, сумите: 578.53лв. – падежирала главница за периода
04.08.2022г.-04.01.2023г., и 567.47лв. – предсрочно изискуема главница по
***, като претенциите по насрещния иск за разликата от 578.53лв. до
719.41лв. – падежирала главница за периода 04.08.2022г.-04.01.2023г., 14.80лв.
– обезщетение за забава за периода 05.08.2022г. – 05.01.2023г.; 158.59лв. –
падежирала възнаградителна лихва за периода 04.09.2022г. до 04.01.2023г..
3.09лв. – обезщетение за забава върху възнаградителната лихва за периода
05.09.2022г. – 05.01.2023г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Е.
И., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 75.22лв.
ОСЪЖДА ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от общо 500лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца И. Е. И. безплатно
процесуално представителство и правна помощ по гр.д. 6117/2023г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, И. Е. И., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ***, деловодни разноски съобразно изхода на делото по
насрещния иск в общ размер на 391.56лв.
Банкова сметка на ***, по която сумите по решението могат да бъдат
платени: ***********************
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7