Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 14.09.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ……..., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №3574/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени установителни искове с материалноправна квалификация по чл.228, ал.1 ЗЕС и чл.342, ал.1 ТЗ за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение в размера на 208,60лв., от които 37,52 – цена по договор за мобилни услуги и 171,08лв. - дължими лизингови вноски по договори за лизинг, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнеспарк София“, сграда №6, твърди, че е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с ответника Л.И.К. с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за мобилни услуги, сключен на 01.06.2016г. със срок на действие 24 месеца, по което ответникът се явява потребител на мобилни услуги посредством мобилен номер +** с абонаментен план по програма „НонСтоп 29,99лв.“, от чиято цена потребителят ползва 40% отстъпка за целия срок на договора. Ищецът поддържа, че в изпълнение на договора е предоставил уговорените мобилни услуги, а ответникът не е заплатил тяхната цена за периода 05.12.2016г. – 04.02.2017г. в размер на 37,52лв.

Ищецът твърди още, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за лизинг, сключен на 01.06.2016г., по който е предоставил на ответника ползването на мобилно устройство марка „Samsung Galaxy J5 Black“ срещу обща лизингова цена в размер на 306,67лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 10,29лв. и една първоначална вноска в размер на 70лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението да заплати лизинговите вноски с настъпил падеж след 05.12.2016г. в общ размер на 171,08лв.

Поддържа, че задълженията и по двата договора са отразени общо във фактура №**********/05.01.2017г. със срок на плащане 20.01.2017г., фактура №**********/05.02.2017г. със срок на плащане 20.02.2017г., фактура №**********/05.03.2017г. със срок на плащане 20.03.2017г. и фактура №**********/05.04.2017г. със срок на плащане 20.04.2017г.

Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1690/2019г. на РС – гр.Пазарджик, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва сключването на договора за мобилни услуги с възражението, че същият не е подписан от ответника. Отрича предоставянето на мобилните услуги, чието заплащане се претендира. Оспорва цената на услугите. При условията на евентуалност предявява възражение за погасяване на вземането по давност.

 Оспорва сключването на договора за лизинг при твърдение, че същият не е подписан от ответника. Оспорва предоставянето на лизинговата вещ на лизингополучателя. При условията на евентуалност предявява възражение за погасяване на вземането по давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Активно легитимиран да предяви установителен иска по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл.228, ал.1 ЗЕС:

За основателността на този иск ищецът следва да докаже сключването на договор за далекосъобщителни услуги, по който е предоставил на ответника уговорените услуги за съответния период, размера на дължимата цена и настъпването на нейната изискуемост. По възражението за давност, ищецът следва да установи наличието на обстоятелства, които спират или прекъсват течението на давностния срок.

При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането на цената.

По делото е приет като доказателство договор за мобилни услуги от 01.06.2016г. със срок на действие 24 месеца, сключен между „Теленор България“ ЕАД и ответника Л.К., по който операторът се е задължил да достави на ответника мобилна услуга посредством мобилен номер +** при абонаментен план по програма „НонСтоп 29,99лв.“. Цената на услугите е уговорена по стандартен месечен абонамент от 29,99лв. с вкл. ДДС, от който потребителят ползва 40% отстъпка за целия срок на договора, и съгласно приложена ценова листа за стойността на услугите след изчерпване на абонаментния план. Договорът е сключен при общи условия на оператора /ОУ/ в сила от 10.09.2010г.

С определение по чл.194, ал.2 ГПК, постановено в открито съдебно заседание на 20.08.2020г., съдът е признал за недоказано направеното от ответника оспорване на автентичността на договора за мобилни услуги, поради което същият представлява годно писмено доказателство за наличието на облигационна връзка между страните.

От представените от ищеца и неоспорени от ответника справки към фактура №**********/05.01.2017г. и фактура №**********/05.02.2017г. се установява, че за процесния период 05.12.2016г. – 04.02.2017г. потреблението на мобилни услуги за мобилен № ********** е следното: през отчетния период 05.12.2016г. – 04.01.2017г. стойността на услугите е в рамките на абонаментната такса от 14,99лв. без ДДС или 17,99лв. с вкл. ДДС, с падеж на задължението 20.01.2017г., а за периода 05.01.2017г. – 04.02.2017г. стойността на услугите отново е в рамките на абонаментната такса от 14,99лв. без ДДС или 17,99лв. с вкл. ДДС, с падеж на задължението 20.02.2017г. Общата цена на мобилните услуги за периода 05.12.2016г. –04.02.2017г. е в размер на 35,98лв. и нейният падеж е настъпил към момента на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК – 22.04.2019г. Ответникът не е представил доказателства за плащането на цената.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за погасяване на вземането по давност. Падежът на най-старото задължение е настъпил на 20.01.2017г. погасителната давност за периодичните плащания е по чл.111, б. „в“ ЗЗД, т.е. 3 години и не е била изтекла към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.04.2019г.

Установява се дължима от ответника цена за предоставени мобилни услуги за мобилен № ********** в размер на 35,98лв., чието заплащане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За същия период претендираната от ищеца цена е в размер на 37,52лв. Затова установителният иск по чл.422 ГПК следва да се уважи до размера на 35,98лв. и да се отхвърли за разликата до предявения размер от 37,52лв.  

Относно иска 422 ГПК вр. чл.342, ал.1 ТЗ:

За уважаването на иска ищецът следва да установи сключването на договора за лизинг и предаването на лизинговата вещ на ответника, както и размера на дължимите вноски и тяхната изискуемост. По възражението за давност, ищецът следва да установи наличието на обстоятелства, които спират или прекъсват течението на давностния срок.

При установяване на горното, ответникът следва да докаже положителния факт на плащането на вноските.

         Представен е договор за лизинг, сключен между страните на 01.06.2016г., по който ищецът е поел задължението да предостави на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка „Samsung Galaxy J5 Black“ срещу заплащане на лизингова цена в размер на 306,67лв., платима от ответника по следния начин: една вноска в размер на 70 лв. - в деня на сключване на договора и 23 месечни лизингови вноски по 10,29лв. Падежът на лизинговите вноски съвпада с падежа за заплащане на цената за предоставените мобилни услуги – чл.6, ал.5 от ОУ към договора за лизинг. В случая това е 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи вноската. Срокът на договора е 23 месеца, считано от датата на неговото сключване, т.е. 01.05.2018г.

С определение по чл.194, ал.2 ГПК, постановено в открито съдебно заседание на 20.08.2020г., съдът е признал за недоказано направеното от ответника оспорване на автентичността на договора за лизинг, поради което същият представлява годно писмено доказателство за наличието на облигационна връзка между страните.

Изпълнението на задължението на лизингодателя е удостоверено в чл.4 от договора за лизинг, съгласно който с подписването на договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството и то е годно за употреба съобразно своето предназначение. Следователно на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2, предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението да плати уговорените лизингови вноски. Ищецът претендира заплащането на  лизинговите вноски от м. декември 2016г. до крайния срок на договора, които са 18 на брой. Същите са с настъпил падеж към момента на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК. Техният общ размер е 185,22лв. /18 вноски х 10,29лв./. Ответникът не е представил доказателства за плащането.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за погасяване на вземането по давност. Падежът на най-старото задължение е настъпил на 20.01.2017г. погасителната давност за периодичните плащания е по чл.111, б. „в“ ЗЗД, т.е. 3 години и не е била изтекла към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.04.2019г.

         Установява се възникнало в тежест на ответника изискуемо задължение в размер на 185,22лв. по сключения между страните договор за лизинг. Ищецът претендира вземане в по-малък размер от 171,08лв., колкото е заявил и в заповедното производство. Затова установителният иск по чл.422 ГПК следва да се уважи в за пълния предявен размер от 171,08лв.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на съдебни разноски. Същият е представил доказателства за направени разноски в размер на 475лв., от които 300лв. платено възнаграждение за един адвокат, 25лв. внесена държавна такса за производството и 150лв. внесен депозит за възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. Доколкото отхвърлителната част на решението е незначителна с оглед уважената част от предявените искове, разноските следва да се присъдят в пълен размер.

На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 385лв.

Ответникът не е направил съдебни разноски и не претендира присъждане на такива.

 

 

 

 

       По изложените съображения съдът

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът Л.И.К. с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище: гр.София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнеспарк София“, сграда 6, на основание чл.228, ал.1 ЗЕС сумата от 35,98лв. – цена на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 01.06.2016г., предоставени посредством мобилен №+** в периода 05.12.2016г. – 04.02.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 22.04.2019г. до плащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №989/24.04.2019г. по ч.гр.д. №1690/2019г., по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35,98лв. до предявения размер от 37,52лв.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът Л.И.К. с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище: гр.София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнеспарк София“, сграда 6, на основание чл.342, ал.1 ТЗ сумата от 171,08лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 01.06.2016г., дължими за периода м. декември, 2016г. – м. май, 2018г. вкл., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 22.04.2019г. до плащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №989/24.04.2019г. по ч.гр.д. №1690/2019г., по описа на РС-Пазарджик

ОСЪЖДА ответника Л.И.К. да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата 475лв. - съдебни разноски  в исковото производство и сумата 385лв. - съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1690/2019г. на РС-Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: