Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/……………….., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретар и с участието на прокурор от Варненска
окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от председателя касационно адм.
дело № 2458 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по
касационна жалба на Областна дирекция на МВР гр. Варна срещу Решение №
260141/21.09.2020 г. по анд. № 1771/2020
г. по описа на Варненския районен съд /ВРС/.
В жалбата се ревелира допуснато нарушение на
закона - касационно основание за обжалване по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с
чл.63 от ЗАНН. Жалбоподателят счита за неправилен правния извод на районния съд
за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на протеклото административнонаказателно
производство поради липса на връчване на АУАН и отсъствие на хипотезата на
отказ на нарушителя за връчване на акта. С напускане мястото на нарушението
водачът сам се е поставил в невъзможност
да получи АУАН , поради което не може да черпи благоприятни последици от това
си виновно поведение. Управлението на
МПС с незаплатена глоба е основание за налагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП и с цел установяване спазването на срока по
доброволно заплащане на глобата следва да бъдат отразени в АУАН данни за
нарушаването на чл. 190, ал.3 от ЗДвП.
На изложените основания отправеното към съда
искане еза отмяна на обжалваното решение с присъждане на юриск. възнаграждение
.
Ответникът по касационната жалба – Н.С.К. , се
представлява в съд. заседание от адв. В.М.-А.
, която излага позиция за правилност на
обжалваното решение. В депозиран писмен отговор на жалбата се обективира искане
за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
пледира за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на
обжалваното съдебно решение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство и е
подадена при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото
на жалба, а разгледана по същество тя е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол от ВРС е
било наказателно постановление Наказателно постановление № 17 – 0819 – 007058
от 15.02.2018 г., издадено от началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Варна, с което на Н.С.К. са наложени следните административни
наказания:
- на основание разпоредбата на чл.
185 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева ;
- на основание разпоредбата на чл.
175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца ;
- на основание разпоредбата на чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева .
От фактическа страна РС-Варна е
приел, че около 01:10 часа на 10.12.2017 г. Н.С.К. е управлявал личния си
автомобил „****1.6 ХДИ“ с рег. № В **** ВС по бул. „///“ в гр. В в посока към бул.
„////“.Бил е спрян за проверка от екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Варна-, в който е бил и св. Т И Т– мл. автоконтрольор към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна. Св. Тконстатирал, че К. управлява
превозното средство без да е заплатил наложената му с електронен фиш серия №
1594570 „глоба“, както и че не представя контролния талон към СУМПС. В хода на
проверката К. самоволно напуснал мястото
на извършване на проверка.
ВРС е отменил
наказателното постановление , понеже К. е напуснал мястото на извършване на проверката, след
което св. Те пристъпил към изготвяне на АУАН. В противен случай нямаше да се
впише в акта нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Самият св. Ж Д Мне си спомня някакви конкретни обстоятелства, свързани с
проверката на К. , но самият той е отбелязал, че на дата 10.12.2017 г.
удостоверява, че жалбоподателят отказва да подпише АУАН. Актът не е бил връчван
на К. *** не счита , че е налице фикцията за връчен АУАН при отказ да бъде
получен (съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН), което представлява
самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление,
доколкото представлява съществено нарушение, което на първо място не би могло
да бъде „санирано“ от съда, а и на второ място съвсем пряко е рефлектирало
върху правото на защита на санкционираното лице.
Предходната съдебна инстанция е
обективирала в мотивите на своето решение, че дадените признаци в АУАН и НП по
неспазване на чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата не осъществяват
състав на административно нарушение.
Касационният
съд счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. При
неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона. Обоснована откъм
фактически данни и нормативна уредба е правната теза на районния съд за
допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство.
Съгласно чл. 43 , ал. 1 и
2 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си. Когато нарушителят откаже да подпише акта,
това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на
който се отбелязват в акта.
Хипотезата на отказ по връчване на
акта изисква съставен АУАН, който се предявява на нарушителя като последният не
желае да се запознае с неговото съдържание и да го подпише . Това нежелание се
удостоверява от поне един свидетел.
Доказателствените данни по настоящия
случай са различни. К. е напуснал мястото на проверката преди да му бъде
съставен акт , което означава , че не е направил изрично изявление , че не
желае да се запознае с акта и да го подпише. Няма доказателства за негово
несъгласие по прочитане и подписване на акта , поради което няма и отказ по
връчване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал.2 от ЗАНН.
К. е тръгнал и поради тази причина
актът е бил съставен в негово отсъствие , което е изисквало според правилото на
чл. 43 , ал.4 от ЗАНН деятелност по изпращане акта на съответната служба, а ако
няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване.
Липсата на връчване на АУАН съдебната
практика непротиворечиво възприема като съществено процесуално нарушение,
защото рефлектира върху правото на защита на наказаното лице и поради тази
причина е самостоятелно правно основание за отмяна на наказателното
постановление.
В обобщение подадената касационна
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При
този изход на правния спор съдът следва да остави без уважение искането на
ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски, обективирано в писмения
отговор на жалбата , поради отсъствие на доказателства за направени разходи по
водене на делото от тази страна в процеса.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260141/21.09.2020 г. по анд. № 1771/2020 г. по описа на Варненския районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.С.К. за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.