О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… юли 2021 година
Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното
заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен секретар Снежана Апостолова,
след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№8269 по описа за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.
По делото е постъпило възражение, по чл.690 ТЗ, с
вх. №79041/04.08.2020г., подадено от „П.П.ЗА Ж.И.- Ж. на Република Северна Македония- Скопие“, чрез
адв. Х.Г., с което се оспорва включване в списък на
неприети вземания на вземанията на това дружество в размер на
2 836 621,92лева, които са левова равностойност на
1 450 341,76 евро, представляващи мораторна
неустойка, произтичаща от договор, който дружеството има с длъжника „СК –
13 Х.-И.“ АД(н), за строителство.Сочи се,
че забавата на изпълнителя и настоящ длъжник в изпълнение на възложената работа
възлиза на 150 дни. Тази забава е основание за ангажиране на неговата
имуществена отговорност. Твърди, че е предявил надлежно това си вземане, но същото
е включено от синдика на „СК – 13 Х.-И.“
АД(н) в списъка на неприети вземания. Твърди, че вземането му е основателно,
поради което моли съда да приеме, че и настоящето възражение е основателно и
изключи това вземане от списъка на неприети вземания и го включи в списък на
приети вземания на кредиторите на несъстоятелността.
В срока за становище длъжникът „СК – 13 Х.-И.“ АД(н) не взема такова.
Синдикът на това дружество – И.Д., депозира
становище с вх.№274068/16.10.2020година за неоснователност на възражението.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По т.д.№8269/2015г. е постановено решение № 1495/16.7.2018
г., на основание чл.630, ал.1 ТЗ. Актът
на съда е вписан в ТР по партидата на длъжника на 16.07.2018 година.
На 28.02.2020 година под вх.№27150, постъпва молба
на възразилия кредитор „П.П.ЗА Ж.И.- Ж. на Република Северна Македония- Скопие“, с
която се предявява вземане на това дружество спрямо длъжника в размер на
2 836 621,92лева, които са левова равностойност на
1 450 341,76 евро, представляващи мораторна
неустойка, произтичаща от договор, сключен между ЧЮЛ и настоящия длъжник.
Към молбата страната е представила части от договор
№1074/17.07.2013г., ведно с приложенията му за изграждане на железопътен
коридор №10 през Македония.
Представена е и разменена кореспонденция между
страните, съдържаща покана за плащане на неустойка за забава в размер на
1 450 341,76 евро, съобразно уговореното между страните и т.8.7 от ОУ
на възложителя.
Синдикът на несъстоятелния длъжник включва претендираното вземане в списък на неприети вземания,
обявен по партидата на „СК – 13 Х.-И.“
АД(н), ЕИК********, на 06.07.2020г.
Възражението срещу този списък постъпва в съда на
04.08.2020г., а е изпратено по пощата на 13.07.2020година. По аргумент на
нормата на чл.62, ал.2 ГПК съдът приема, че възражението, с оглед спазване на
срока, регламентиран с нормата на чл.690, ал.1 ТЗ, е подадено в преклузивния срок.
От фактическа страна:
По делото за несъстоятелността на длъжника„СК –
13 Х.-И.“ АД(н), ЕИК********, служебният
синдик на дружеството е представил договорно споразумение №1074/17.07.2013г.,
сключено между „П.П.ЗА Ж.И.- Ж. на Република Северна Македония- Скопие“ и „СК
-13 Х.-И.“ АД, България за изграждане на елезопътен
проект за коридор 10 на Македония, работи по подновяване на релсов път на
участък: Ногаевци – Неготино (дължина 30 993,08
м). Представени са ОУ на възложителя по сделката и специалните условия на
договора. Уговорената стойност на договора е сумата от 9 668 945,07
евро, а срокът на неговото действие е 365 дни след началото(съгласно последващи анекси №№1 и 2). Съгласно анекс №3 от
20.04.2015г., срокът за изпълнение на възложената работа е удължен до на 22 месеца. С анекс №4 срокът е удължен на 25,5
месеца след датата на началото. С анекс№5 – е направено ново удължаване на
срока на 32 месеца след началото.
С молбата за предявяване на вземанията е
представено приложение №7 към договор, съобразно което срокът за изпълнение на
договора е удължен от 40 на 46 месеца
след началната дата. Това допълнително споразумение е сключено на 03.12.2016
година.
Към молбата за предявяване на вземания е приложено
искане на възложителя от 23.12.2019 година, с което претендира от изпълнителя
уговорена неустойка, съгласно чл.8.7 от ОУ на възложителя. Съобразно цитираната
разпоредба при забава в изпълнението на възложената работа възложителят има
право на неустойка в размер на 0,1% на ден, но максималният размер на неустоечното вземане е сума, представляваща 15 % от
крайната цена на договора. В тази покана за плащане се твърди, че договорът е
преустановил своето действие на 04.09.2017 година, тъй като за начало на изпълнението е приета
дата 04.11.2013 година, като в поканата се твърди, че възложителят има право на
това вземане, след изтичане края на договора.
Следователно срокът за изпълнение на договора е
изтекъл преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника. Преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност (16.07.2018г.,) за възложителя по договора е
възникнало право да дири неустойка за неточното изпълнението.
Самата покана за плащане е отправена след тази
дата.
В хода на настоящето
производство съдът е допуснал събиране на доказателства – представяне в пълнота
на обвързващия страните договор, включително
изслушване на СТЕ, която да даде заключение дали длъжникът „СК – 13 Х.-И.“ АД(н), ЕИК********, е изпълнил
своевременно и точно възложената му работа.
От депозираното в хода на производството и
поддържано от вещото лице Л.г., заключение, прието от съда като годон доказателствено средство,
неоспорено от страните, се установява, че въз основа на представената от
възложителя и настоящ възразил кредитор, документация, вещото лица е
констатирало, че краен срок на договорната връзка се счита 04.07.2018г., който
извод се разминава с изходящите от възразилия кредитор писма до длъжника.
От заключението на вещото лице, изготвено въз
основа на месечен доклад№23, вещото лице е констатирало, че към края на м февруари
2016г. общият напредък на извършените доставки и на СМР по участъци от началото
на строителните дейности е екакто следва: за участък Ногаевци- Градско- изпълнено през предходен период – 80%, а
през отчетния период – 0%, изпълнена част от общо предвиденото – 80%; за
участък Градско- Кукуричани- изпълнено пред предходен
период – 94%, пре отчете период – 0%, изпълнена част
от общо предвиденото – 94%; за участък Кукуричани –
Неготино, изпълнено през предходен период – 9,5%, изпълнено през отчетен период
– 0%, изпълнена част от общо предвиденото – 9,5%.
Текущият общ напредък на СМР – 54% и текущ общ
напредък на проект – 56%.
С месечния доклад №23 за хода на изпълнението ъм февруари 2016г., съставен от Инженера, се отчита напредък,
вариращ от 100 % до 0% за определените работи по договорените за изпълнение
участъци, но за нито един от тях не е налице 100% напредък касателно
възложените за изпълнение работи.
По делото не са представени от длъжника
доказателства, че след февруари 2016 година същият да е осъществявал работи,
възложени му с процесния договор. По делото не са
налични доказателства дали поради неточното изпълнение договорът е
прекратен/развален от възложителя. Съдът приема, че той не е упражнил това си
право, тъй като с писмо от 15.12.2018 година, отправено от възложителя до
служебния синдик на длъжника, е направено предложение за среща, на която да се
обсъжда прекратяване на договора. Следователно, към тази дата облигационната
връзка между страните не е била преустановена.
Договорът не е бил
прекратен от възложителя, тъй като същият с молбата за предявяване на вземането
си представя на съда на съда документи, от които се установява, че и след
февруари 2016 година изпълнителят е осъществявал дейност в изпълнение на
възложените му СМР, а именно:известие за отстраняване на нередности №3 от 14.10.2019г.,
отправено от възложителя до изпълнителя по договора (от него се установява, че
през периода 2018 -2019г. е осъществено слабо изпълнение и много бавен темп на
напредък, като през 2019г. изпълнителят въобще не е извършвал дейности по
договора и не присъствал на строителния обект; изпълнителят е в забава, поради
което Инженерът изисква от изпълнителя да предостави в рамките на 14 дни
подробни разяснения относно намерението си за продължаване на изпълнението по
договора); представен е отговор на това известие, без дата, изходящ от
длъжника, в който се сочи за причините за липса на изпълнение; писмо от
възложителя от 04.11.2019г., с което се твърди, че отговорът на изпълнителя е
неудовлетворителен и че за възложителя е възникнало право да прекрати договор и
писмо от възложителя от 07.02.2020г., с което претендира неустойка за забава в
размер на 1 450 341,76евро, представляваща 15% от стойността на договора
9 668 945,07 евро. Периодът на забава е от уговорения краен срок на
договор 04.09.2017г. до край на м. декември 2019г. – 818 дни.
Претендираната от
възразилия кредитор забава, посочена в молбата за предявяване на вземанията,
касае последващ период от 150 дни, а именно от 01.07.2019г. до 28.11.2019г.
По делото не е налице спор, че за този период
от време е налице неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя. Т.е.
налице е забава, която влече санкционни последици на обезвредата,
за която страните са се договорили.
Съдът намира, че максималният размер на забава, от
който възниква вземането за неустойка на възразилия кредитор е 150 дни, които
изчислени от крайния срок, който страните са уговорили за изпълнение на възложената
работа, считано от 04.09.2017г., е изтекъл на 04.01.2018 година. За този период
от време за възложителя е възникнало вземане в претендирания
максимален размер, представляващ 15% от стойността на договора. Това вземане е
възникнало пред датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, която е 16.07.2018 година. Съдът намира, че не може кредиторът
да си „избира“ срок на забава, за да преодолее изтичане на преклузивните
срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ.
Ето защо е налице основание да се приеме, че
настоящето производство е недопустимо.
Това е така, тъй като право на възражение по
чл.690 ТЗ имат само кредитори, които своевременно са упражнили правата си да
предявят своите вземания в производството по несъстоятелност. Тъй като се касае
за вземане, което е възникнало преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, кредиторът е следвало да го предяви в срока
по чл.685, ал.1 ТЗ, респ. в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, което страната не е
сторила.
Законодателят е въвел като
основен принцип инициативата за предявяване на вземанията да принадлежи
на самите кредитори и за да бъде включено
в списъка на предявените, респективно - на приетите вземания,
вземането трябва да е предявено от кредитора, като
неспазването на срока по чл.688,
ал.1 ТЗ има преклудиращ за кредитора ефект, съгласно
чл.688, ал.1, изр.2 ТЗ.
Целта на производството по несъстоятелност, като производство за универсално принудително изпълнение, е да осигури справедливо
удовлетворяване на кредиторите чрез оздравителен план или чрез осребряване
на притежаваното от длъжника имущество.
В Търговския закон са предвидени правила
за упражняване на вземанията на
кредиторите, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, като са въведени
преклузивни срокове за предявяването им по чл.
685, ал. 1 ТЗ - основен срок и по чл.688, ал.1 ТЗ-допълнителен.
Пропускането на тези срокове погасява процесуалното право на кредиторите да
предявят своите вземания не само в производството по несъстоятелност, но и в
самостоятелно исково производство, макар материалното право да съществува.
Неспазването на тези срокове лишава възразилия
кредитор да оспори и списъка, на основание чл.690 ТЗ и да претендира включване
на вземането си в списъка на приети вземания, след провеждане на производство
по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.
Ето защо по виждане на състава, макар и подадено в
срока по чл.690 ТЗ, възражението на кредитора „П.П.ЗА Ж.И.- Ж. на
Република Северна Македония- Скопие“, се явява недопустимо и образуваното въз
основа на него производство по чл.692, ал.4 ТЗ следва да бъде прекратено.
Води от това съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение, по чл.690 ТЗ, с
вх.№79041/04.08.2020г., подадено от „П.П.ЗА Ж.И.- Ж. на Република Северна Македония- Скопие, чрез адв. Х.Г., с което се оспорва включване в списък на
неприети вземания, обявен в ТР по партидата на длъжника „СК – 13 Х.-И.“ АД(н), ЕИК********, на на 06.07.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на длъжник, синдик и възразили кредитор на
посочения от него съдебен адрес, с частна жалба.
СЪДИЯ: