РЕШЕНИЕ №
гр. Г., 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Г., ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА Х.
при секретаря А.Д., като
разгледа докладваното от съдия Х. гражданско
дело № 412 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXV от ГПК.
Ищецът ПК „И.“, гр.
Г., твърди в исковата молба, че с ответната страна ЕТ „Т.И.-ДИПС“ сключили
договор за наем на търговски обект, представляващ магазин под блоково
пространство – бл. * в гр. Г., заедно с находящите се вътре малоценни и
малотрайни предмети и дълготрайни активи, срещу заплащане на наемна цена в
размер на 480 лева с ДДС на месец. Поради настъпилото извънредно положение в
страната, със заповед на председателя на кооперацията, размерите на наемните
цени по всички сключени договори за наем за м. март и април 2020 г. били
намалени наполовина, включително за процесния имот. На 30.07.2020 г. на
ответния търговец било изпратено уведомление, с което бил поканен да изплати
дължимите суми за пет наемни вноски в едноседмичен срок от получаване на
уведомлението. Последното било получено лично от наемателя на 31.07.2020 г. Тъй
като не последвало плащане, договорът за наем бил прекратен, считано от
08.08.2020 г. Наемателят следвало да освободи помещението в 10-дневен срок,
считано от посочената дата. Към датата на депозиране на исковата молба
задължението за наем не било погасено, а считано от прекратяване на договора,
наемателят дължал и обезщетение за ползване за м. август и м. септември 2020 г.
Иска се
постановяване на решение, с което ответникът ЕТ „Т.И.-ДИПС“ да бъде осъден да
опразни наетото помещение – търговски обект – магазин, под блоково пространство
бл.* в гр. Г., заедно с находящите се вътре малоценни и малотрайни предмети и
дълготрайни активи. Претендират се разноски.
Препис от исковата
молба с приложенията е връчен на ответника, като в законоустановения срок
отговор по реда на чл. 131 от ГПК не е подаден.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, въз основа на приложимото право
намери за установено следното:
Предявен
е иск за опразване на наето помещение с правно основание чл. 233, ал.1, изр.
първо ЗЗД, във вр. с чл. 310, т. 2, предл. първо ГПК.
За
основателността на исковата претенция в тежест на ищеца е да установи:
наличието на валидно наемно правоотношения с ответника въз основа на договор за
наем; че същото правоотношението е било прекратено; че ответникът е ползвал
помещението след прекратяване на договора. Ответникът, от своя страна, носи
доказателствената тежест да установи изпълнение на собствените си задължения по
договора за наем, респективно че не е било налице основанието за прекратяване
на наемното правоотношение, или че е освободил помещението.
Установява
се по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства, че на 27.11.2018
г. между страните е бил сключен договор за наем по смисъла на чл. 230 и сл. ЗЗД, по силата на който ищецът – като наемодател, отдава под наем, а наемателят
наема, за временно и възмездно ползване търговски обект, представляващ магазин
под блоково пространство бл. 4 в гр. Г., заедно с находящите се в обекта
дълготрайни активи и малоценни и малотрайни предмети. Уговорен е месечен наем в
размер на 480 лева с ДДС, платим ежемесечно до осмо число на месеца. Уговорен е
срок на действие на договора – шест месеца, което действие на договора по
уговорка между страните и съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД се
преобразува в такова за неопределено време при последващо използване на обекта
със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Страните са се
споразумели, че договорът се прекратява, наред с други хипотези, и едностранно
от наемодателя, без предизвестие, при невнасяне на две наемни вноски и/или
консумативни разходи.
Не съществува
спор между страните, че ответникът е продължил да ползва имота и след
изтичането на първоначално договорения срок на наемния договор.
Установява
се от представените писмени доказателства (уведомително писмо от 30.07.2020 г.
и опис на издадени фактури за дължим наем), че ищецът е отправил до ответника покана
за плащане на дължимите суми за наем в едноседмичен срок, което съдържа и
изрично волеизявление на ищеца за едностранно прекратяване на договора от
негова страна, в случай че не последва изпълнение на паричното задължение на
ответника. Това писмено изявление съдът тълкува по същество като форма на
надлежно упражняване от страна на ищеца - наемодател на правото на едностранно
прекратяване на договора, което страната има съгласно чл. 8, т. 4 от договора
за наем и чл. 87 от ЗЗД. То е породило целения с него правопрекратителен ефект,
доколкото изхожда от активно материалноправно легитимирано да го извърши лице и
е адресирано до пасивно материалноправно легитимираното да го получи лице,
което и ефективно го е получило, атестат за което е неоспореният откъм
истинност подпис на ответника в самото уведомително писмо. Преценени с оглед
съвкупния доказателствен материал по делото, писмените документи водят до извод
за правомерно упражняване на правото на ищеца да прекрати едностранно и без
предизвестие договора за наем. Затова и съдът приема от правна страна, че по
силата на коментираното изявление наемният договор между страните е бил валидно
прекратен, съобразно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, считано от 08.08.2020 г.
От
показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че към датата на
приключване на съдебното дирене, имотът е в държане на ответника.
Ответникът
не доказва изпълнение на задължението си да заплаща наемната цена в пълен
размер и в уговорения между страните срок. Направеното в тази насока в съдебно
заседание твърдение от процесуалния представител на ответника се явява
преклудирано на основание чл. 133 от ГПК, доколкото не е заявено в срока за
отговор, не е направено в отговор на нови твърдения на ищеца от съдебно
заседание, нито е предприето в едноседмичния срок за становища по доклада на
делото, предвид обстоятелството, че производството е бързо. За всички тези
последици страната е била надлежно уведомена, като всички съобщения са ѝ
връчвани лично.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че са налице всички елементи от основанието
на предявения осъдителен иск, и той следва да бъде уважен.
При
този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски,
съобразно представения списък, включващ платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Воден
от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД едноличен
търговец с фирма „Т.И.-Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Г., ул. „Т.” №*, представлявано от физическото лице Т.П.И., ДА ПРЕДАДЕ НА ПК „И.“, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. Г.,
бул. „Р.“ №**, представлявана от председателя Т.Ж.Т., следния недвижим имот търговски обект – магазин, под блоково пространство бл. 4
в гр. Г., в това число – КАТО ИЗЦЯЛО ОПРАЗНИ посочения недвижим
имот и изтегли всички свои намиращи се там движими вещи.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК едноличен
търговец с фирма „Т.И.-Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Г., ул. „Т.” №*, представлявано от физическото лице Т.П.И., ДА ЗАПЛАТИ НА ПК „И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., бул. „Р.“
№**, представлявана от председателя Т.Ж.Т., сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд С.З. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните
на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/