Р Е Ш Е Н И Е
№1864/2.5.2019г.
гр.Варна 2.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на девети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№16082/2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищеца В.П. сочи, че на 30.09.2016г. е
предоставила на ответника С.П. в заем сумата от 5 000лв. за срок от една
година, като пет дни след това ответника е поискал и получил втори заем в
размер на 2 000лв., който също е следвало да бъде върнат в срок от една
година. Твърди се, че ответника въпреки настъпването на падежите по двата договора
не е върнал дължимите се по тях главници и не е заплатил договорените лихви в
размер на 350лв. по първия от тях и 150лв. по втория, като в последващи разговори с ищцата я е убедил да обединят
задълженията и да издаде в нейна полза на 17.12.2017г. запис на заповед за
сумата от 7 500лв. Ищцата сочи, че ответникът й е изплатил само сумата от
500лв. и е останала задължен към нея със сумата от 7 000лв. въпреки
настъпването на падежа по записа на заповед. Моли се, да се осъди ответника да
заплати на ищцата сумите от 4 500лв. (съгласно
направено уточнение в с.з.) и 2 000лв. като дължими главници по договори за
заем от 30.09.2016г. и 4.10.2016г., заедно със законната лихва върху тях от
датата на сезиране на съда до окончателното им изплащане, а в условията на евентуалност
ако съда приеме, че не се установява наличие на заемно отношение да се осъди
ответника да заплати същите суми на ищцата, като получени без правно основание.
Моли се да се присъдят и сторените по делото разноски.
Ответника не оспорва, че е издал в полза на
ищцата запис на заповед за посочените суми, но оспорва, че те са му били
предадени, оспорва поемането на ангажимент за връщането им след една година,
оспорва наличието на уговорка за заплащане на лихва, оспорва наличието на
каузални сделки-заемни договори. Твърди се, че страните са се намирали в близки
личностни отношения, като именно те са станали причина ответника да подпише в
полза на ищцата запис на заповед. Твърди, че издадения между страните запис на
заповед макар и нередовен не следва да се разглежда като разписка за
задължение. Счита, че твърдението на ищцата за договорена лихва е нищожна
уговорка поради това, че е в устна форма. Прави възражение за прихващане с вече
изплатената от него сума, като по неясни причини счита, че е платена без
основание.
Съдът приема, че предявения главен иск намира правното
си основание в чл.240 от ЗЗД и е
съединен с иск по чл.59 от ЗЗД при условията на евентуалност.
Съдът, след като се запозна с исковата молба и
представените доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Ищцата за доказване на твърденията си е представила
разпечатка от движението по сметката си открита в Ц****, копие от документ озаглавен запис на заповед от
17.12.2017г. и е ангажирала свидетелски показания. Ответника е представил
извлечение по разплащателната си сметка при „У****“ АД за периода от 3.07.2018г. до 14.12.2018г. и
хронология на задълженията му към 19.12.2018г.
От представените от ищцата доказателства се
установява, че на 30.09.2016г. и 4.10.2016г. тя е изтеглила от сметката си при
Ц**** В*** сумите от
съответно 5 000лв. и 2 000лв. Представения документ озаглавен запис
на заповед е за сумата от 7 500лв. с посочване, че същата следва да бъде изплатена
от ответника в полза на ищцата на 17.06.2018г., а на гърба и има отбелязване от
страна на последната, че на 28.03.2018г. са и изплатени 500лв., документа обаче
не съдържа в текста си споменаването на термина „запис на заповед“ поради което
по него в рамките на в.ч.т.д.№*** на ВОС е
отказано да бъде издаден срещу ответника по реда на чл.417 от ГПК изпълнителен
лист за сумата от 7 000лв. в полза на ищцата. Посочения документ при
зачитане на констатираната му непълнота попадаща в пределите на ТР №*** на ВКС следва да се разглежда като разписка издадена
от ответника и съдържаща признание от него за наличието на дълг към ищцата в
размер на 7 500лв.
Разпитаните по делото ищцови
свидетели сочат, че ищцата е изтеглила суми от сметката си за да ги предостави
на ответника като заем (свид.Гинка Тодорова л.60), но тази свидетелка сочи, че не присъствала на самото
предаване на сумите. Същата свидетелка дава сведения, че ищцата в последствие е
споменала пред нея, че ответника не връща получените заеми. Другата свидетелка
Ил.Костадинова сочи в своите показания, че работи с ищцата която й е споделила,
че е предоставила на ответника два заема съответно от 5 000лв. и от
2 000лв.
Посочените свидетелски показания кореспондират помежду
си и с представеното извлечение от сметката на ищцата. Те обаче в своята
съвкупност установяват само част от обстоятелствата необходими за да се приеме,
че ищцата е предоставила на ответника посочените два заема. Установява се, че
тя е изтеглила твърдените суми от по 5 000лв. и 2 000лв. с цел да ги
даде в заем на ответника, обаче липсват безспорни доказателства, че сумите
са предадени, както и за условията на заемния договор поради което следва
да се приеме, че тези липсващи реквизити ще бъдат заменени от общите правила на
ЗЗД. От друга страна съдебната практика Решение № 557 от 26.06.2007 г. на ВКС
ТК допуска конверсия на нередовния запис на заповед в разписка - Ако в записа на заповед (ЗЗ) липсва дата на
издаване, този документ не представлява менителничен
ефект по смисъла на чл. 535 ТЗ. В този случай е приложима конверсия на
недействителния ЗЗ в облигационен договор по чл. 240 и сл. ЗЗД, но при
настоящия случай се установява разлика, тъй като при евентуална конверсия би се
приело за доказано наличието само на едно договорно отношение за сумата от
7 500лв., а твърденията и претенцията са за две договорни отношения за
суми от по 5 000лв. и 2 000лв. Конверсирания
документ не съдържа в себе си изявление, че сумата по него представлява
сборуване на два дълга. Липсата на доказване, че сумите са предоставени на
ответника не се избягва с представения писмен документ озаглавен записа на
заповед предвид практиката на ВКС съгласно която ЗЗ, издаден за обезпечаване на
вземане към издателя по сключен с поемателя договор
за заем, не може да послужи като доказателство за предаване на заемната сума,
ако няма други доказателства за реалното предаване на сумата – р. 88 от
27.05.2013 г. на ВКС по т.д. 374/2012 г., Второ т.о.
Предвид изложеното съдът
приема, че ищцата на първо място не е доказала твърдението си, че е
предоставила реално на ответника сумите които се твърди, че му е дала в заем, а
от друга страна не съществува възможност да се установи единна и еднопосочна
логическа връзка между различните доказателства по делото представени от
ищцата, тъй като разпечатката от банковата й сметка и свидетелските показания
са за два договора за сумите от 5 000лв. и 2 000лв., а нередовния
запис на заповед е за 7 500лв. без в него да се съдържат препратки към
заемните договори.
По изложените съображения
решаващия състав приема, че предявените осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумите от 4 500лв.(след направеното в с.з.
уточнение на размера) и 2 000лв. се явяват недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на
главните претенции следва да се разгледат предявените претенции по реда на
чл.59 от ЗЗД.Тези искове също се явяват неоснователни, тъй като на първо място
за да бъдат уважени е нужно предявяващия ги да докаже, че е дал на ответника претендираното като недължимо дадено. При настоящия случай
решаващия състав още при разглеждане на исковете по чл.240 от ЗЗД формира
становище за липса на доказателства, че от страна на ищцата са престирани суми в полза на ответника поради което и тези
претенции се разглеждат от съда като останали недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид извода за
неоснователност на претенциите и направеното искане от страна на ответника за
присъждане на разноски ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сторените
такива възлизащи на 952лв. съгласно представения списък с разноски и
съпровождащия го договор за правна защита и съдействие.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.П. ЕГН********** *** срещу
С.П.П. ЕГН********** *** искове за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумите от 4 500лв. и 2 000лв. главници
по договори за кредити съответно от 30.09.2016г. и от 5.10.2016г., на осн. чл.240 от ЗЗД, както и предявените в условията на
евентуалност искове за връщане от ответника на ищцата на същите суми като
получени без правно основание, на осн. чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Н.П. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.П.П. ЕГН********** *** сумата от 952лв. сторени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от датата на уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: