Решение по КНАХД №1040/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. В. Й.-Ф., [ЕГН], чрез адв. П. В., АК – София, със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, против решение № 43/07.04.2025 г., постановено по АНД № 359/2024 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0304-00376/01.06.2023 г. на началник сектор в РУ - Несебър в ОД на МВР – Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 4 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Счита, че нарушението е описано неясно и неточно, без да са посочени всичките му съставомерни признаци. Иска отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление. Алтернативно иска отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Несебър е потвърдил НП № 23-0304-00376/01.06.2023 г. на началник сектор в РУ – Несебър при ОД на МВР - Бургас, с което на А. В. Й.-Ф., за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от същия закон е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 09.05.2023 г. в 13:50 часа в община Несебър на кръстовището между общински път от [населено място] и главен път І-9 на около 203+400 км. КПП Кошарица в посока от [населено място] – [населено място], като водач на лек автомобил [Марка] модел „Кайен“ с рег. № СВ 44 45 СТ, собственост на „Евроаутогруп“ ЕООД [населено място], на кръстовище на което един от пътищата е сигнализиран като път с предимство не пропуска движещият се по пътя с предимство автобус „Ванхол Т 915 Ацрон“, с рег. № В 37 21 НТ, който вследствие на удара отскача и се блъска в изчакващия на кръстовището лек автомобил [Марка] модел „Голф“ с рег. № HOL AS 189 (немска регистрация), с което допуска ПТП с материални щети по автомобилите. Бил съставен акт АУАН за извършено нарушение по чл.50, ал.1 ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП.

Въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи. Преценил, че не са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и съставеното въз основа на него НП, както и че нарушението е безспорно установено, с оглед на което потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП, съдържат всички необходими реквизити, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на нарушението, както и в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му. Неоснователни са възраженията на касатора за неясно и неточно описание на нарушението с всичките му съставомерни признаци. И в АУАН и в НП описанието на нарушението е пълно, точно и ясно. Посочено е точното място на което е станало ПТП, участниците в същото, както и местоположението на всеки един от тях. Действително не е посочено съвсем конкретно, че автомобилът на касатора е бил на пътя без предимство, но е посочено, че същият не пропуска движещия се по пътя с предимство автобус, което безспорно означава, че МПС на касатора се е намирало на път без предимство.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В настоящия случай, в производството пред районния съд безспорно е установено, че Йоханес-Фабиани е била на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство и не е пропуснала движещия се по пътя с предимство автобус „Ванхол Т 915 Ацрон“ с рег. № В 37 21 НТ.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства, установяват наличие на виновно извършено от жалбоподателя поведение, несъобразено с пътния знак „Б2“. Наличието на пътен знак „Б2“ в посоката на движение на жалбоподателя се установява от събраните в хода на производството доказателства и най-вече от представената пред настоящата инстанция схема на организацията на движението на кръстовище РП І-9 и общински път BGS 1121 при км 203+396 (разклон [населено място]) към датата 09.05.2023 г., изготвена от гл. експерт ОБД в Община Несебър. Съгласно същата пътят по който се е движил автомобилът на касатора преди навлизане в процесното кръстовище е сигнализиран с пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се с предимство“, а другото МПС (автобусът) се е движил по пътя с предимство, сигнализиран със знак „Б3“ – Път с предимство. Наличието на пътен знак „Б2“ задължава водача на МПС да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство. Неизпълнението на това задължение и причиненото в резултат на това пътнотранспортно произшествие обуславя прилагане на санкцията по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, поради което изводите му за съставомерност на деянието са правилни. Правилно в случая е приложена и действащата към датата на извършване на нарушението санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, която предвижда глоба във фиксиран размер на 200 лева за водач, който поради неспазване на правилата за предимство причини пътнотранспортно произшествие.

Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, като при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/07.04.2025 г., постановено по АНД № 359/2024 г. по описа на Районен съд Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.