Решение по дело №3049/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на „К.К. ДС“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК *****, представлявано от Д. Д., срещу Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/ 2449 от 15.11.2024г. на Зам. изп. Директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г., в частта, с която на дружеството са прихванати оторизираните суми по СЕПП в размер на 6953.64лв.; по подмярка 13.1 в размер на 3892.63лв. и по подмярка 13.2 в размер на 392.14лв. В жалбата се поддържа, че в оспорената част актът се явява неправилен и незаконосъобразен, по изложени в жалбата мотиви; недорустимо е да се прихващат суми, които не са изискуеми, както е в случая; административният орган дори не е посочил актовете, въз основа на които се твърди, че са наложени прихващанията; извършеното прихващане е незаконосъобразно, като сторено в противоречие с нормата на чл.5б от Регламент № 885/2006, тъй като вземането на ДФЗ не е установено с влязъл в сила индивидуален административен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - София, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на ю.к.възнагрждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспореното уведомително писмо, чиито права и законни интереси неблагоприятно и пряко се засягат от него, в преклузивния 14-дневен срок от изтеглянето му от СЕУ, извършено на 26.11.2024г., поради което жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността:

От представените с административната преписка доказателства се установява, че началото на административното производство е поставено с подаването на Заявление за подпомагане с УИН 25/300522/25266 за кампания 2022г. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ и след извършването на задължителни административни и/или проверки на място /съгласно чл.37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП,

Последвало е издаването на обжалваното уведомително писмо, като в същото посочено, че неразделна част от писмото се явяват: Таблица – Оторизирани суми /в лева/ и Таблица – Извършени плащания /в лева/. От Таблица 2 - Извършени плащания в колона 4 са посочени прихванати суми, В пояснението към таблицата е посочено, че: „Колона „Прихваната сума“ отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ. След депозиране на жалбата, от ответника е изготвено Становище изх.№ 02-250-2600/2449 от 10.12.2024г. /представено с преписката/. Според съдържанието му, прихванатите суми по СЕПП, подмярка 13.1 и подмярка 13.2 за кампания 2022г. са удържани на база наложена санкция за бъдещ период/неудържани санкции на „К.К. ДС“ ЕООД за кампания 2019. Същата е описана в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх.№ 01-2600/6992 от 05.12.2022г., получено лично от Д. С. Д. - управител на 12.12.2022г.

При така установената фактическа обстановка, която е безспорна между страните и се установява от приобщените писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно валидността и процесуалната законосъобразност на акта:

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС /чл.11 ал.2 т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП/. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП предоставят правомощие на ДФЗ – РА да издава уведомителни писма за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 от Наредбата по реда на АПК и да взема решения по заявленията за подпомагане и исканията и заявките за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата, като ал.4 регламентира възможността сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В настоящия случай, видно с т.1 на приложената по административната преписка Заповед № 03-РД/3203/24.07.2023г. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С. правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

В контекста на гореизложеното, съдът намира че оспореното УП, като издадено от Зам.изп. директор на ДФ „Земеделие“ П. С. е постановено от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите на административния акт дават възможност на адресата да разбере волята на административния орган и да организира защитата на правата и интересите си. Те имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства извършването на този контрол. Ето защо, неизлагането на мотиви винаги съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В конкретния случай по отношение на прихванатата сума в размер на общо 11 238.41 лв. не са изложени каквито и да е било мотиви. Както беше посочено и по-горе, в Таблица - Извършени плащания /в лева/, представляваща неразделна част от УП, тази сума е отразена в графа „Прихваната сума“, а под чертата е пояснено, че в тази графа са суми: 1.които са приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции от предходни периоди; или 2.недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ; или 3.приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“ т.е. като възможно правно основание за приспадането са изброени няколко различни хипотези, всяка от които с различен фактически състав, произтичаща от осъществяването на различни юридически факти; без да е ясно коя всъщност е конкретното основание в случая. Така от съдържанието на УП остава напълно неясно от какво произтича това прихващане, като същевременно изброените основания за извършеното прихващане не са подкрепени с никакви доказателства, които евентуално биха допринесли за някаква конкретизация в тази насока.

Мотиви за извършеното прихващане не се съдържат и в преписката по издаване на оспорения акт. За мотиви не могат да бъдат приети разясненията за съдържанието на отделните колони, поместени и в двете таблици, тъй като същите са общи пояснителни бележки.

Мотиви не представляват и разясненията на първа страница от Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП. Тези разяснения не изпълняват и изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на акта, съгл. ТР № 16/1975г. на ОСГК на РБ.

Според цитираното задължително за съдилищата тълкувателно решение, мотивите на ИАА могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В случая обаче не е налице и тази хипотеза – в Уведомителното писмо липсва позоваване на друг, предхождащ го документ, съществуващ като основание за прихващането.

Не може да се приеме, че мотивите към процесното УП са изложени в Становище, което е приложено към преписката, поради което и в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС е налице порок на оспорения акт. На първо място това становище е издадено след уведомителното писмо, по повод постъпилата срещу него жалба, поради което и не може да коригира допуснатия съществен порок.

По смисъла на горецитираното тълкувателно решение е недопустимо административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Липсата на мотиви е съществен порок на акта, който обуславя неговата незаконосъобразност само на това основание.

В разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014г. е уредена възможността държавите членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство. В този смисъл е и съображение 24 от същия регламент, където е посочено, че един от начините за събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство.

Следователно разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 изисква неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с националното законодателство. Регламентацията относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗПЗП, съгласно която вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на чл. 165 от ДОПК изрично предвижда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

От анализа на цитираните разпоредби и при липсата на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващането по реда на чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014г. е възможно само ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. Този извод следва и от функцията на прихващането като способ, който замества принудителното изпълнение и изисква вземането на прихващащата страна (активното вземане) да е ликвидно и изискуемо към момента на изявлението за компенсация. Изключение от това изискване е, когато актът, с който е установено публичното вземане, подлежи на предварително изпълнение съобразно националното законодателство. Тогава не е задължително актът да е влязъл в сила, за да се упражни правото на прихващане. Достатъчно е вземането да е изискуемо, без да е необходимо да е безспорно установено по основание и размер, т. е. да е ликвидно.

Всичко гореизложено води до извода за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо в оспорената част, което налага отмяната му.

Съобразно изхода от спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по делото. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК дължимите разноски възлизат общо на 1050лв., включващи 50лв. държавна такса и 1000лв. адвокатско възнаграждение, изплатено по приложен Договор № 044657/26.11.2024г., които следва да се присъдят в пълен размер. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като претендирания размер е под минимума по чл.8 ал.1, вр. с чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.204г.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/ 2449 от 15.11.2024г. на Зам. изп. Директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г., в частта, с която на „К. К. ДС“ ЕООД гр.Варна, ЕИК **** са прихванати оторизираните суми по СЕПП в размер на 6953.64лв.; по подмярка 13.1 в размер на 3892.63лв. и по подмярка 13.2 в размер на 392.14лв. или общо в размер на 11238.41лв.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на „К. К. ДС“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “К. Б. *“ № **, представлявано от управителя Д. Д., сумата от 1050лв. /хиляда и петдесет/ лв., представляваща съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.