№ 447
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110210984 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-015451/18.08.2022 г., издадено от Даниела Дескова - началник
сектор към отдел „ПП” при СДВР, на А. С. Д., с ЕГН **********,
за това, че на 23.06.2022 г., около 19:55 часа, в с. Казичене, по ул. Никола Петков, с
посока на движение от ул. Хан Аспарух към ул. Александър Стамболийски, управлява
личния си лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ” с рег. № ***, като на кръстовището с ул.
Цар Борис III при извършване на маневра завиване наляво към ул. Дъбрава, водачът
използва пътища отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на
двигател, превъртане на задни моторни колела и поднасяне на задната част на МПС по
посока на движението си надясно и след това наляво, като с тези си действия застрашава
останалите участници в движението. С горното А. С. Д. нарушил чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП,
поради което му е наложено следното наказание:
- на осн. чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от А. С. Д., който в подадената жалба моли
атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.
се изтъква, че на посочените в атакуваното НП време и място жалбоподателят бил
управлявал собствения си автомобил, спазвайки всички правила за движение по пътищата.
Същият пътувал заедно със своя приятел Бисер Трайков към аптека в центъра на с.
Казичене, за да закупи лекарства за баща си, който бил диабетик. На кръстовището с ул. Цар
1
Борис III бил спрял на знака „Стоп“, след което предприел завиване наляво, давайки малко
повече газ. Последното довело до леко поднасяне на колата, тъй като пътят бил доста
запрашен от скорошен ремонт, но след това веднага изправил колата. Тези действия не били
направени нарочно и жалбоподателят не извършвал „дрифт“. Налице било и несъответствие
между фактическото и юридическото формулиране на административно-наказателното
обвинение, тъй като описанието съответствало на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Описаните в НП действия на водача били „начин на шофиране“, който обаче не е довел до
ползване на пътя извън неговото предназначение, каквото е съставомерното изискване на
чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Предполагало се, че действията по „дрифт“ е следвало да се
извършват със състезателни или атракционни цели. Според жалбоподателя описанието
давало основание да се приеме, че нарушена била разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В с.
з. процесуален представител на жалбоподателя допълва, че не било налице нарушение на чл.
104Б, ал. 1 от ЗДвП и че тази разпоредба била създадена специално за борба с
нерегламентирани гонки, състезания по дрифт и изобщо дейности, извършвани с
атракционна цел нерегламентирано по пътищата отворени за обществено ползване.
Нарушение можело да има при многократно поднасяне и демонстриране на системност, а не
при еднократно поднасяне на автомобила поради запрашен участък от пътя.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО; заверено копие на Заповед № 8121К-
13318/28.10.2019 г. на министъра на ВР за преназначаване на Даниела Дескова на
длъжността началник сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП и заверено
копие от Заповед № 513з-4720 оот 19.06.2018 г. на директора на СДВР за преназначаване на
актосъставителя Е. С.); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на
НП, както и съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и
съответстващата правна квалификация; нарушението и обстоятелствата около твърдяното
му извършване се посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се
констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят А. С. Д. на 23.06.2022 г., около 19:55 часа, в с. Казичене, по ул.
Никола Петков, с посока на движение от ул. Хан Аспарух към ул. Александър
2
Стамболийски, управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ” с рег. №
***. С него в автомобила пътувал и св. Бисер Трайков.
На кръстовището на ул. Никола Петков с ул. Цар Борис III водачът Д. предприел
маневра завиване наляво към ул. Дъбрава, при което подал повече газ от нужното.
Последното довело до форсиране на двигателя, превъртане на задните моторни колела и
поднасяне на задната част на МПС по посока на движението си надясно и след това наляво.
Това поведение на автомобила било непосредствено възприето от полицейски екип на
СДВР-ОПП, в лицето на свидетелите Е. С. и И. Н.. Последните спрели автомобила на
жалбоподателя няколко метра след осъществената маневра - срещу № 44.
Св. С. заявява в с. з., че водачът Д. обяснил, че бил взел колата от майстор и искал да
я изпробва като молил полицейските служители да не вземат отношение. Св. Трайков
твърди, че ставало дума за неумишлено еднократно поднасяне на автомобила при завоя
наляво, което се дължало на посипаното с прах платно след скорошен ремонт, като Д.
веднага бил овладял автомобила след това. Св. Н., въпреки предявения му АУАН,
декларира, че няма никакви спомени от случая.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – от показанията на актосъставителя Е. С. и допуснатия
като свидетел Бисер Трайков, както и от приложените по преписката и приобщени на
съдебното следствие писмени доказателства: докладна записка от Е. С.. Показанията на
посочените свидетели са в достатъчна степен обстоятелствени, хронологично подредени,
логични и вътрешно непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
Независимо от опредЕ.та заинтересованост на всеки един от тях (единият е актосъставител,
а другият – приятел на жалбоподателя) съдът не констатира в достатъчна степен съществени
противоречия между изложеното от тях. Изложеното от актосъставителя С. кореспондира с
изготвената от нея докладна записка. За св. Трайков, от друга страна, не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение присъствието му в автомобила по време на
описаните в атакуваното НП събития. Никъде не се твърди, че водачът е бил сам в
автомобила, а и св. Трайков описва сходна с изложеното в НП фактическа обстановка. Още
повече, че другият свидетел по акта Н. декларира липса на спомени и е в невъзможност да
потвърди или опровергае изложеното както от С., така и от Трайков.
При така установената фактическа обстановка Съдът счита, че вмененото на А. Д.
административно нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП («На водача на моторно превозно
средство е забранено да:…2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“) е
несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Макар да няма подобна
легална дефиниция в ЗДвП, в случая за жалбоподателя се твърди, че е осъществил така
нареченото „дрифтиране“. Последното е познато като техника на шофиране, при която
шофьорът преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез „презавиване", което
автоматично довежда до загуба сцеплението на задните гуми. Точно подобни преднамерени
3
действия („форсиране на двигател, превъртане на задни моторни колела и поднасяне на
задната част на МПС по посока на движението си надясно и след това наляво“) се вменяват
и на жалбоподателя с текстовата част на НП. Фактите по делото безспорно сочат, че
жалбоподателят е управлявал на посочените в НП време и място личния си автомобил
„Мерцедес Е 270 ЦДИ” с рег. № ***, както и че при маневра ляв завой е форсирал двигателя
по начин, който е довел до превъртане на задни моторни колела и поднасяне на задната част
на МПС по посока на движението си надясно и след това наляво. Волята на законодателя в
чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП обаче визира случаите на съзнателно използване на пътищата,
отворени за обществено ползване, с цел различна от тяхното основно предназначение за
превоз на хора и товари. Такива други цели са нерегламентираните състезателни гонки,
както и преднамереното извеждане на автомобила извън контрол на сравнително дълъг
участък от пътя. В процесния случай е доказано еднократно непредпазливо действие на
водача при извършване на маневра завой наляво, довело до кратка загуба на контрол върху
автомобила, но не и до съзнателно използване на пътя за „дрифтиране“, примерно.
Последното предполага по-продължителни и настойчиви действия в тази насока, каквито не
се доказват по в достатъчна степен безспорен начин.
Съдът счита, че непредпазливите действия на водача Д. (точно и акуратно описани в
атакуваното НП), довели до загуба на контрол върху управлението на личния му автомобил,
не са осъществили състава на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, а този на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
(„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“). Последното дава основание на въззивната инстанция да приложи
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН като измени НП и приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение, доколкото не е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В този смисъл, вместо така наложеното административно
наказание по чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, следва да се
приеме, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на което е относима санкционната
разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща фиксирана глоба в размер на 20 лева.
В рамките на съдебното производство страните не са направили искания за
присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 22-4332-015451/18.08.2022 г., издадено от Даниела Дескова -
началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, на А. С. Д., в ЧАСТТА за основанието, вида и
размера на наложеното административно наказание, като вместо наказание по чл. 175А, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца, за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, ОПРЕДЕЛЯ глоба в размер на 20
4
(двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5