РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Варна, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20243110110264 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „В.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. Мл. № * срещу И. Т. Т., ЕГН ********** c
адрес гр. И., ул. Т. № * иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лв., представляваща остатък от дължима
главница по договор за заем от 21.03.2024 г., който иск е съединен в условията на
евентуалност с иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лв., представляваща получена без
основание сума, ведно със законната лихва върху главницата по всеки от исковете,
считано от подаване на исковата молба - 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата ищецът чрез адв. К. Д. сочи, че на 22.02.2022 г. ответникът е негво бивш
служител. Сочи, че по силата на неформален договор за заем ищцовото дружество предало
на ответника сумата от 5000,00 лв. на 21.03.2024 г. срещу подписан от последния разходен
касов ордер № * г., с уговорката да я върне до 21.06.2024 г. Поддържа се, че
заемополучателят е възстановил до момента само сумата от 1000,00 лв. Излага се, че
въпреки изпратената чрез Еконт покана от 13.06.2024 г., ответникът не е върнал остатъка от
заетата сума. По изложените съображения се претендира осъждане на ответника да заплати
на ищеца остатъка от 4000,00 лв., ведно със законната лихва. В евентуалност сумата се
претендира като платена без основание, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. Т. Т., редовно уведомен, не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
В проведено по делото на 06.01.2025 г. открито съдебно заседание редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
1
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба
писмени доказателства, сред които са и история за товарителница, РКО № *г., фиш за
заплати за м. 2024г., аналитичен регистър на „В.“ ЕООД от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. за И.
Т. Т., писмо изх. № *г. От визирания договор за заем се установява, че на 22.02.2022 г.
ищецът е предал в заем на ответника сумата от 12500,00 лв., като се е задължил да върне
същата в срок до 31.12.2022 г. Ответникът не е оспорил в преклузивните срокове по чл. 131
от ГПК положения за него в РКО № * г. подпис за това, че е получил от ищеца сумата от
5000,00 лв., поради което съдът намира за установено по делото, че волеизявленията
направени от ответника в този документ го обвързват валидно. Наред с това ищецът не е
оспорил и представената счетоводна справка, от която се установява извършено от него
частично погашение на заема от 1000,00 лв. Следователно визираните документи съвкупно
установяват съвпадащи изявления на страните по всички съществени елементи от
фактическия състав на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договор за
заем, както и предаването на заетата сума на ответника и настъпването на падежа на
задължението за нейното връщане. Следователно заемополучателят се явява изпаднал в
забава. Т.е. по делото са установени компонентите от разпределената на ищеца
доказателствена тежест по иска за реално изпълнение по чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната
сума за главница.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск по чл. 240, ал.1 от ЗЗД
е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от
ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба.
Респективно не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
евентуалния иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани
от него разноски сторени - общо 160,00 лв. за държавна такса и 790,00 лв. за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение. Или с решението в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от общо 940,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН ********** c адрес гр. И., ул. Т. № * ДА ЗАПЛАТИ на „В.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. Мл. № * сумата от 4000,00
лв., представляваща остатък от дължима главница по договор за заем от 21.03.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба -
14.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН ********** c адрес гр. И., ул. Т. № * ДА ЗАПЛАТИ на „В.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. Мл. № * сумата от
940,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2