Решение по дело №55/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 225
Дата: 28 юни 2023 г. (в сила от 28 юни 2023 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20237240700055
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№225

Стара Загора, 28.06.2023 г.

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                         

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:

 

При секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 55 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:                                                          

 

 

        Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 268, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс  (ДОПК).

        Образувано е по жалба от „АКЦЕНТ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, против Решение № 11 от 23.01.2023 г. на  директора на ТД на НАП Пловдив, с което се оставя без уважение жалбата на „АКЦЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, с вх. № 70-00-388 от 11.01.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена в офис Стара Загора с вх. № 569 от 10.01.2023 г., срещу Разпореждане изх. № С 220024-137-0010043 от 30.11.2022 г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.

        Жалбоподателят се твърди, че оспореното решение и  потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са незаконосъобразни като постановени при неправилно приложение на материалния закон. Оплакването му, релевиращо довод за годно изпълнително основание за събиране на публично вземане в размер на 438,18 лева, произтичащо от наложена му имуществена санкция с наказателно постановление (НП) – № F312608 от 14.07.2017 г., е, че НП не му е било връчено и не е влязло в сила. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител.

        Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив, представляван от юрисконсулт А.Л., чрез процесуалния си представител в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

        От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

        С НП № F312608 от 14.07.2017 г., издадено от директора на офис Стара Загора към ТД на НАП Пловдив (л. 45), на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на „АКЦЕНТ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.

        В НП е направено отбелязване от административно-наказващия орган, че следва да се счита за връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на 17.06.2022 г., съответно – че е влязло в сила на 25.06.2022 г. (с изтичането на 7-дневния срок за обжалване по ЗАНН в редакцията му към датата на издаване на НП), като са приложени протокол и известия за доставяне относно неуспешните опити за връчване на НП на адреса на управление на дружеството, заявен от него и като адрес за кореспонденция, на постоянния и настоящия адреси на управителя му (л. 47 – 58).

        С Разпореждане № С200024-105-0248099 от 21.07.2020 г. на публичен изпълнител (според отразеното в Разпореждане изх. № С 220024-137-0010043 от 30.11.2022 г.) публичното вземане, произтичащо от наложената на жалбоподателя имуществена санкция с НП № F312608 от 14.07.2017 г., е било присъединено към вече образувано срещу жалбоподателя изпълнително производство – ИД № 24110000505/2011 г., с главница 438,18 лева.

        На 05.09.2022 г. жалбоподателят подал до публичния изпълнител възражение вх. № С2200024-000-0417171 – л. 43, с което поискал на основание чл.173 от ДОПК да бъде отписано задължението му от 438,18 лева (произтичащото от наложената му имуществена санкция с НП № F312608 от 14.07.2017 г.), поради погасяването му по давност.

        С разпореждане по чл. 226, ал. 1 от ДОПК с изх. № 220024-137-0010043 от 30.11.2022 г., издадено от старши  публичен изпълнител в офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, връчено на жалбоподателя на 10.01.2023 г. – л. 41, е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност на изпълнителното производство по събиране на публичното задължение от 438,18 лева, произтичащото от наложената на жалбоподателя имуществена санкция с НП № F312608 от 14.07.2017 г., като е прието, че от датата на присъединяване на вземането с Разпореждане № С200024-105-0248099 от 21.07.2020 г. е започнала да тече нова давност.

        Разпореждане изх. № 220024-137-0010043 от 30.11.2022 г. е обжалвано от жалбоподателя с жалба вх. № 569 от 10.01.2023 г. до Директора на ТД на НАП Пловдив – л. 39, като основното му оплакване е било, че НП № F312608 от 14.07.2017 г. не му е било връчено, т.е. имплицитно релевиращо довод, че НП не е влязло в сила и следователно не представлява годно изпълнително основание.

        С оспореното Решение № 11 от 23.01.2023 г. директорът на ТД на НАП Пловдив (л. 34 – 35) е оставил без уважение жалбата на „АКЦЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, с вх. № 70-00-388 от 11.01.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена в офис Стара Загора с вх. № 569 от 10.01.2023 г., срещу Разпореждане изх. № С 220024-137-0010043 от 30.11.2022 г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, като са изложени съображения, че процесното публично задължение от 438,18 лева произтича от наложена на жалбоподателя имуществена санкция с НП № F312608 от 14.07.2017 г., което е влязло в сила и представлява изпълнително основание за събирането му, не е погасено по давност и публичният изпълнител не е компетентен да изследва редовността на извършеното връчване на НП, съответно законосъобразността на извършеното отбелязване относно връчването при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и датата на влизането му в сила.

        Решение № 11 от 23.01.2023 г. на директора на ТД на НАП Пловдив е връчено на жалбоподателя на 23.01.2023 г. по ел. път – л. 36, а жалбата против него, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на 30.01.2023 г.

        Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП Пловдив, намира за установено от правна страна следното:

        Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно  чл. 268, ал. 1 от ДОПК, е процесуално допустимо.

        Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

        Оспореното Решение № 11 от 23.01.2023 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на „АКЦЕНТ“ ЕООД срещу Разпореждане изх. № С 220024-137-0010043 от 30.11.2022 г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на обжалваното решение.

        При постановяването на процесните административни актове правилно е приложен материалният закон.

        Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В случая с НП № F312608 от 14.07.2017 г., издадено от директора на офис Стара Загора към ТД на НАП Пловдив, на „АКЦЕНТ“ ЕООД гр. Стара Загора е била наложена имуществена санкция, като от административно-наказващият орган в НП е направено отбелязване, че същото следва да се счита за връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 17.06.2022 г. и че е влязло в сила на 25.06.2022 г.

        Преценката за редовността на връчването на НП, съответно на  законосъобразността на отбелязванията, че то следва да се счита за връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 17.06.2022 г. и че е влязло в сила на 25.06.2022 г., не в правомощията на публичния изпълнител, постановил Разпореждане изх. № 220024-137-0010043 от 30.11.2022 г., и решаващия орган, пред който последното е било обжалвано. Тази преценка е на компетентния районен съд по чл. 59 от ЗАНН, пред който жалбоподателят би могъл да обжалва НП, ако смята, че чл. 58, ал. 2 от ЗАНН неправилно е бил приложен от административно-наказващия орган, т.е. срокът за обжалване на НП не е изтекъл, защото НП не му е било връчено по надлежния ред, а ако жалбата му бъде разгледана и НП бъде отменено по реда на ЗАНН, това би било основание за прекратяване на изпълнителното производство в частта му за събиране на вземането, произтичащо от задължението на жалбоподателя да заплати наложената му с НП имуществена  санкция – чл. 255, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

        Съгласно чл. 171, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, като давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение – в случая с присъединяването на процесното публично вземане към вече образувано изпълнително производство с Разпореждане № С200024-105-0248099 от 21.07.2020 г., и от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Следователно задължението на жалбоподателя, произтичащо наложената му имуществена  санкция с НП № F312608 от 14.07.2017 г., не е погасено по давност.

        Предвид изложеното съдът намира, че жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Анотирана съдебна практика

При този изход на делото в полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на спора.

Водим от гореизложеното, съдът на основание  чл. 268 от ДОПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АКЦЕНТ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Света Троица“ № 166, ет. 1, ап. 2, против Решение № 11 от 23.01.2023 г. на  директора на ТД на НАП Пловдив, с което се оставя без уважение жалбата на „АКЦЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, с вх. № 70-00-388 от 11.01.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена в офис Стара Загора с вх. № 569 от 10.01.2023 г., срещу Разпореждане изх. № С 220024-137-0010043 от 30.11.2022 г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „АКЦЕНТ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Света Троица“ № 166, ет. 1, ап. 2, да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно  чл. 268, ал. 2 от ДОПК

 

 

                                                         СЪДИЯ: