№ 165
гр. Варна , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на осми март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина А. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20203110110894 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от Л. С. М., ЕГН ********** с адрес ****
и М. С. М., ЕГН ********** с адрес **** срещу П. И. Ж., ЕГН ********** с адрес ******
искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на всяка от
ищците сумата от по 5000лева, представляваща ½ ид.ч. от наследственото имущество на
наследодателя на ищците С.Х.М., поч. на 05.07.2020г., с която той е обеднял, а ответницата
се е обогатила и представляваща платена от наследодателя продажна цена в размер на
10000лева на придобит от ответницата л.а Сузуки Гранд витара с рег. № В 8268 ВС с
договор за покупко- продажба на л.а от 03.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда- 02.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Наследници са на баща си С.М.,
починал на 05.07.2020г. Преди смъртта си той живеел с ответницата. Последната като
инвалид получавала минимални средства от пенсия и реално издръжката й била поета от
баща им. С договор за покупко- продажба от 03.04.2017г., ответницата формално придобила
собствеността върху л.а Сузуки Гранд витара с рег. № В 82 68 ВС, доколкото покупната
цена от 10000лева била платена от баща им. Твърди се, че след закупуването на автомобила,
неговата поддръжка, застраховка, годишни технически прегледи и всички съпътстващи
разходи били поети от баща им, който го и управлявал. Баща им разполагал с нотариално
заверено пълномощно от ответницата да управлява автомобила, да я представлява пред
държавни органи по повод автомобила, както и да се разпорежда с него. След като в
началото на годината здравословното състояние на баща им се влошило, те разговаряли с
ответницата да им прехвърли собствеността върху автомобила, тъй като тя не била плащала
нищо за него, на което тя първоначално се съгласила. След смъртта на баща им обаче, тя
отказала да стори това, тъй като била собственик. Твърдят, че доколкото баща им е заплатил
цената на вещта, то същият е обеднял за сметка на ответницата, поради което и в качеството
им на негови наследници, заявяват искане пред съда, ответницата да бъде осъдена да им
върне сумата, с която се е обогатила неоснователно. Искането е за уважаване на исковата
1
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с
който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Счита, че ищците не
разполагат с активна материална легитимация по исковете. Оспорват сумата да е част от
наследството на техния баща. Потвърждава, че с бащата на ищците са живели на семейни
начала от 2005г. до смъртта му. В този период двамата са съжителствали в дух на
разбирателство, взаимно уважение и грижи един за друг, за семейното жилище, покъщнина.
Всички движими и недвижими вещи са ползвали заедно. В тази връзка се оспорва всички
разходи за семейството да са били поемани само от баща им. Оспорва се и твърдението след
придобиването на автомобила поддръжката му да е била поета изключително от баща им.
Напротив, твърди се плащане от двамата, а автомобилът да е ползван от двамата. Оспорва се
твърдението за обедняване на наследодателя на ищците, респ. обогатяване на ответницата
със сумата от 10хил.лева. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В открито съдебно исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните
представители на страните.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Основателността на заявените претенции, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване
установяване на следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: че са
наследници на С.М., починал на 05.07.2020г. при равни квоти; че ответникът с договор за
покупко- продажба от 03.04.2017г. е придобил собствеността върху л.а Сузуки Гранд витара
с рег. № В 82 68 ВС; че покупната цена на автомобила е в размер на 10хил.лева, както и че е
платена от наследодателя им, с което той е обеднял, а ответницата се е обогатила
спестявайки направата този разход; липса на основание за това имуществено разместване.
При успешно провеждане доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответниците е
доказване на техните правоизключващи и правопогасяващи възражения и в частност
твърденията си, че е налице основанието за задържане на обогатяването.
Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД регламентира възможност за ангажиране отговорността
на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от
законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на
обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от
ППВС № 1/28.05.1979г., при хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на
обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването. Заявените в исковата молба обстоятелства,
определят основанието на исковата претенция в извършване на разход за платена покупна
цена от наследодателя на ищците на л.а. придобит от ответницата.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: С договор
за покупко- продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 03.04.2017г. ищцата е
придобила собствеността върху л.а Сузуки гранд витара с рег. № В 8268 ВС при продажна
цена от 10хиляди лева. Страните не са спори, а и видно от ангажираните доказателства е, че
2
продажната цена е платена в същия ден по банков път от С.М.. На 05.07.2020г. С.М. е
починал и е оставил законни наследници ищците- негови дъщери. Страните не са спорили,
че наследодателят М. преди смъртта си, а и към момента на придобиване л.а от ответницата
е живял с последната във фактическо съпружеско съжителство. Доколкото плащането е
извършено от наследодателя на ищците по договор за покупко- продажба и директно на
купувача, без предаване, респ. получаване пряко от ответницата, не е налична пряка
предметна престация и при твърдение това плащане да е извършено при начална липса на
основание, отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване, защото ищците не разполагат с друг иск за защита на така
неоснователно разместените блага. С разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидена
възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за
сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са
съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. По възражението на
ответника, че сумата платена от наследодателя на ищците не е част от наследството, съдът
намира, че действително това е така, доколкото към момента на смъртта на наследодателя
реално сумата от 10хил.лева не е била налична в неговия патримониум. Независимо от това,
част от наследството е имущественото право да се иска връщане на това, с което
наследодателят е обеднял. Ето защо изхождайки от обичайното житейско правило, че лицата
извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо
различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са
собственост на извършилия това действие. Ответникът обаче не е въвел в процеса каквото и
да е релевантно правозащитно възражение относно наличие на основание наследодателят на
ищците да заплати продажната цена на вещта, придобита в собственост от ответницата.
Въвеждането на такова и провеждане на доказването му е негово задължение. В
отношенията между съжителстващите лица не намират приложение разместващите
доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията на
имуществените отношения между съпрузите. При лицата, които живеят съвместно без да са
сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално. Законодателят
установява презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос спрямо
лица, които фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията
между тях. Съгласно ППВС 1/1979г. в хипотеза на чл. 59 ЗЗД не може да е налице
изпълнение на нравствен дълг и въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може
да се разглежда само в случаите на начална липса на основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Без
правно значение е и възражението на ответника, че пазарната стойност на автомобила не е
10 000лева в момента, защото към момента на покупко-продажбата, съвпадащ с момента на
обедняването на наследодателя и обогатяването на ответницата, наследодателят на ищците
се е обеднил точно с толкова, колкото е била продажната цена на вещта към онзи момент.
Налице е обогатяване по смисъла на чл. 59, ал.1 ЗЗД изразяващо се в увеличаване актива на
имуществото на ответницата чрез придобиване на имуществено право за сметка
наследодателя, който е обеднял ефективно намалявайки имуществото си извършвайки
плащане на цената на това имуществено право.
В заключение, при липса на проведено доказване на основание за това имуществено
разместване следва да се приеме, че плащането продажната цена от наследодателя е лишено
от такова. Ищците са кредитори на субсидиарно вземане по чл. 59 ЗЗД съобразно квотата си
в наследството на наследодателя им и техен длъжник е ответникът. Исковата претенция
следва да се уважи в цялост.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК съобразно който се
претендират такива от по 600лева за платено адв. възнаграждение, по 200лева платена
3
държавна такса и 40лева платена от ищцата Л.М. държавна такса по образуване на
обезпечително производство по ч.гр.д. № 10251/2020г. на ВРС. От направена от съда
служебна справка в деловодна програма е видно, че действително по ч.гр.д. № 10251/2020г.
на ВРС, съдът се е произнесъл положително по искане за допускане на обезпечение на
бъдещ иск- тези предмет на настоящото производство, поради което и искането за
присъждане на 40лева държавна такса по ч.гр.д. № 10251/2020г. на ВРС следва да бъде
уважено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. Ж., ЕГН ********** с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. М.,
ЕГН ********** с адрес **** сумата от 5000лева, представляваща ½ ид.ч. съобразно
наследствената квота в наследството на наследодателя на ищците С.Х.М., поч. на
05.07.2020г., с която той е обеднял, а ответницата се е обогатила и представляваща платена
от наследодателя продажна цена в размер на общо 10000лева на придобит от ответницата
л.а Сузуки Гранд витара с рег. № В 8268 ВС с договор за покупко- продажба на л.а от
03.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-
02.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. И. Ж., ЕГН ********** с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М.,
ЕГН ********** с адрес **** сумата от 5000лева, представляваща ½ ид.ч. съобразно
наследствената квота в наследството на наследодателя на ищците С.Х.М., поч. на
05.07.2020г., с която той е обеднял, а ответницата се е обогатила и представляваща платена
от наследодателя продажна цена в размер на общо 10000лева на придобит от ответницата
л.а Сузуки Гранд витара с рег. № В 8268 ВС с договор за покупко- продажба на л.а от
03.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-
02.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. И. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. М., ЕГН **********
сумата от 840лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. И. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., ЕГН **********
сумата от 800лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4