№ 206
гр. Костинброд, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20221850100164 по описа за 2022 година
Ищецът В. И. В., ЕГН ********** от гр. Г., чрез адв. Ц. – САК е
предявил искове против „ТБД – Товарни превози” ЕАД, ЕИК : *****, със
седалище и адрес на управление: гр. П., със законен представител Н. В. П.а –
изпълнителен директор със сочени : цена на иска : 9 187.20 / девет хиляди сто
осемдесет и седем лева и двадесет стотинки / лева и правно основание : чл.
344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за признаване на уволнението
за незаконно и отмяна на Заповед № 09 / 28.01.2022 г., възстановяване на
предишната работа, като ответникът бъде осъден да заплати сумата в размер
на 9 187.20 / девет хиляди сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки /
лева – обезщетение, за времето през което ищецът е останал без работа, за 6 /
шест / месеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че последният трудов договор на ищеца е с ответното
дружество, на длъжност „стрелочник, маневрен към Район по железопътен
транспорт“ - Перник, с месторабота – Маневрен район Станянци.
Същият сочи, че на 29.01.2022 г. му е връчена Заповед № 09 / 28.01.2022
г. издадена от изпълнителният директор на „ТБД – Товарни превози” ЕАД,
ЕИК : *****, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
1
Ищецът сочи, че Заповедта е издадена съгласно окончателен доклад № 5 от
заседание на РРК – София. Твърди се, че същият е проявил небрежност и
нехайство, като не е обърнал стрелка № 2а към изтеглителния коловоз,
вагоните не са били осигурени против самопридвижване, чрез затягане на
ръчните спирачки или поставяне на спирателни обувки. Ищецът е дал
обяснения, в които е посочил, че не е нарушил т. 3 от Инструкция за
осигуряване на движението на влаковете между гара Калотина и маневрен
район Станянци, тъй като се отнася за задълженията на маневриста, който е
ръководител на маневрената бригада.
Във връзка с инцидента е извършена проверка, според която вагоните са
осигурени срещу самопридвижване чрез натягане на ръчната спирачка или
поставяне на спирателна обувка, която при огледа е намерена върху релсата.
Сочат се предположения, че по искане на машиниста З. ревизор вагони
Р. Л. е освободил такива замръзнали спирачки на няколко вагона. И е
възможно по погрешка да е освободил автоматичната спирачка вместо на
вагоните намиращи се на единия коловоз тези на другия. Ищецът твърди, че
единствената причина за инцидента е освободената от някой автоматична
спирачка на вагоните. Същият твърди, че на 09.12.2021 г. когато си е тръгвал
въпросните вагони са били на коловоза и не са били самопридвижили се.
Сочи още, че когато му е била връчена заповедта за уволнение същият е
бил болничен от 12.01.2022 г. до 25.01.2022 г., удължен от 29.01.2022 г. до
11.02.2022 г.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае уволнението за незаконно, да бъде възстановен на
предишната работа, като ответникът бъде осъден да му заплати сумата в
размер 9 187.20 / девет хиляди сто осемдесет и седем лева и двадесет
стотинки / лева – обезщетение, за времето през което ищецът е останал без
работа, за 6 / шест / месеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират
направените разноски по делото.
Ищецът редовно призован явява се лично заедно с упълномощеният си
защитник адв. Ц. – САК, който поддържа така предявените искове.
Претендират се разноски, като се представя писмена защита в срок. В
писмената защита ищецът претендира да му се заплати обезщетение за
2
времето през което е останал без работа, за шест месеца в размер на 10 220.40
лева, но не е поискано увеличение на иска в настоящото съдебно
производство.
Ответникът редовно призован, се представлява от юрк. В., която
оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени, като недоказани и
неоснователни. Поддържа се така предявения с отговора насрещен иск от
страна на ответника. Претендират се разноски.
Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира
за установено следното от фактическа страна :
Не се спори между страните по делото, че ищецът е работил при
ответното дружество – „ТБД – Товарни превози” ЕАД, ЕИК : *****, като
последният му трудов договор е на длъжност „стрелочник, маневрен към
Район по железопътен транспорт“ - Перник, с месторабота – Маневрен район
Станянци.
Установено е също така, че със Заповед № 09 / 28.01.20222 г. е било
прекратено трудовото правоотношение с В. И. В., ЕГН **********, на
основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ по Трудов договор № 36 / 14.03.2017 г.,
считано от датата, следваща датата на връчване на заповедта.
Видно от отразеното в цитираната заповед, на основание чл. 224 ал. 1 от
КТ на ищеца е следвало да бъде заплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. А същият е следвало да изплати обезщетение на
работодателя на основание чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на брутното си
трудово възнаграждение за неспазено предизвестие.
Заповедта е била връчена на ищеца на 29.01.2022 г. лично на ищеца, в
присъствието на двама свидетели : Н. Д. Н. и Б. З. П., въпреки че по делото
като доказателства са приложени два болнични листа : № Е20212525031 и №
Е20220286003 издадени на ищеца, от които е видно, че той е бил в отпуск по
болест от 12.01.2022 г. до 25.01.2022 г. и след това от 29.01.2022 г. до
11.02.2022 г., като вторият болничен № Е20220286003 не е бил представен на
работодателя и ищецът на 29.01.2022 г. е бил на работа и е подписал
връчената му заповед за уволнение.
Към исковата молба е приложен заверен препис от Правила за
движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт –
3
раздел XI.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът предявява насрещен иск / л. 55
/, с който ищецът по насрещния иск моли съдът да постанови решение, с
което да осъди В. И. В. да заплати дължимото обезщетение на работодателя в
размер на брутното трудово възнаграждение 1 703.40 лева за неспазено
предизвестие по чл. 221 ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от
прекратяването на трудовото правоотношение – 30.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
От представените с отговора на ответника писмени доказателства е
видно, че съгласно заповед № 01 / 07.01.2022 на ищеца е наложена
ограничена имуществена отговорност в размер на 1 703.40 / хиляда
седемстотин и три лева и четиридесет стотинки / лева, която е била връчена
на същия на 10.01.2022 г.
Приложен е от ответника доклад от Я. Т. Т. – ръководител РЖПТ –
Перник относно дерайлирането на самопридвижили се вагони от маневрен
район Станянци до гара Калотина на 09.12.2021 г., както и доклад от инж. Л.
И. Н. – ръководител отдел „Безопасност“, който предлага на ищеца да се
образува дисциплинарно производство, тъй като на 09.12.2021 г. около 02.00
часа прегарира 12 / дванадесет / вагона натоварени с въглища на 4 коловоз ,
прегарира локомотив 06 – 301 от 4 – ти на 3 – ти коловоз, като не осигурява
вагоните на 4 – ти коловоз против самопридвижване чрез поставяне на
дървени клинове или натягане на ръчни спирачки в нарушение на чл. 494 ал.1
от ПДВ и чл. 254 ал. 2 от Наредба № 58, както и не е обърнал стрелка № 2А
към „спасителния“ коловоз след заминаване на последното возило по посока
на гара Калотина влак 11597 в 3.56 часа в нарушение на т. 3 от Инструкция за
осигуряване на движението на влаковете между гара Калотина и м. р.
Станянци, извършване на маневрена работа в м. р. Станянци.
От приложения от ответника Окончателен доклад № 5 от заседанието
на РРК(н) – София – проведено на 28.01.2022 г. за събитие, реализирано на
09.12.2021 г. – 08.30 часа на гара Калотина / л. 85 – 86 / се установява, че
вагоните са се самопридвижили от маневрен район Станянци към гара
Калотина, тъй като не са били осигурени против самопридвижване и не е
обърната стрелка № 2а в маневрен район Станянци в основно положение от
служители на ответното дружество.
4
От приложените писмени доказателства към доклада е видно, че на 8 /
09.12.2021 г. в 19.00 часа на работа се е явил ищеца, в книгата за инструктажа
има подпис на ищеца, но няма подпис на лицето провело инструктажа Кирил
Й. Ц. – маневрист.
Видно от приложената справка от НАП от 02.02.2022 г. ответникът е
подал уведомление за прекратено трудово правоотношение на лицето В. И.
В., ЕГН **********.
От приложената справка за приети и върнати документи, представени с
придружително писмо вх. № Р14 – 13 - 000 – 00 – ********** / 08.02.2022 г. в
ТП на НОИ е видно, че там е представен само болничен лист №
Е20212525031 на В. И. В., ЕГН **********, от който е видно, че лицето е в
отпуск от 12.01.2022 г. до 25.01.2022 г.
В обясненията дадени лично от ищеца / л. 219 – 221 / същият сочи, че на
08/ 09.12.2021 г. е бил нощна смяна в м. р. Станянци, не е бил инструктиран,
тъй като имало маневрист.същият твърди, че е докладвал, че стрелка № 2 вече
не се обръщала и по тази причина локомотив – 42, който е трябвало да ходи
за вода на всеки 30 минути е бил сменен с 06 – 301, който е бил готов за
заминаване, като на първия вагон е станало приемното здание. Същият сочи
още, че само маневрист е запознат с реда на изпращане и приемане на
влаковете, както и че той може да нареди обръщане на стрелките и да провери
лично за това. Ищецът е посочил в обясненията си, че в 05.00 часа всичко е
приключило по задължение от негова страна.
От заключението на изготвената по делото съдебно - счетоводна
експертиза / л. 242 - 246 / се установява, че се предлага на съдът да приеме
Допълнително споразумение № 507 / 30.12.2020 г., с което е определено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 050.00 лева, считано
от 01.01.2021 г. Брутното трудово възнаграждение при отработен пълен
работен месец 05.2021 г. е 1 499.80 лева. Обезщетението за времето през
което ищецът В. И. В. е останал без работа за 6 / шест / месеца е 8 998.80
лева.
От заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно -
счетоводна експертиза / л. 260 - 267 / е видно, че обезщетението за времето
през което ищецът В. И. В. е останал без работа за 6 / шест / месеца е 8 998.80
лева. Лихвата за забава на плащането на обезщетение 8 998.80 лева, за
5
периода от 29.01.2022 г. до 28.02.2022 г. / входирането на ИМ / е в размер на
77.49 лева. Лихвата за забава на плащането на обезщетение 8 998.80 лева, за
периода от 29.01.2022 г. до 20.02.2023 г. / датата на изготвянето на доп.
заключение / е в размер на 969.87 лева. Лихвата за забава на плащането на
обезщетение 10 220.40 лева, за периода от 29.01.2022 г. до 28.02.2022 г. /
входирането на ИМ / е в размер на 88.01 лева. Лихвата за забава на плащането
на обезщетение 10 220.40 лева, за периода от 29.01.2022 г. до 20.02.2023 г. /
датата на изготвянето на доп. заключение / е в размер на 1 101.54 лева.
Вещото лице сочи, че е предложило на съда да приеме за база при
налагане на ограничена имуществена отговорност на В. И. В. брутна месечна
заплата в размер на 1 499.80 лева. Лихвата за забава на плащането на
ограничената имуществена отговорност от ищеца, за периода от 10.01.2022 г.
/ датата на връчването на заповедта / до 28.02.2022 г. / входирането на ИМ / е
в размер на 20.83 лева. Лихвата за забава на плащането на ограничената
имуществена отговорност от ищеца, за периода от 10.01.2022 г. до 20.02.2023
г. / датата на изготвянето на доп. заключение / е в размер на 169.56 лева.
Вещото лице подробно е посочило и лихвата за забава на плащането на
ограничената имуществена отговорност от ищеца при база брутно трудово
възнаграждение в размер на 1 703.40 лева.
От заключението на изготвената по делото съдебно – медицинска
експертиза / л. 330 / е видно, че в кориците на делото липсват амболаторните
листове на база, на които са издадени приложените 2 бр. болнични листове,
поради което вещото лице не може да отговори на въпроса дали отразеното в
тях заболяване позволява на ищеца да извършва дейността на която
евентуално ще бъде възстановен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Л. И. Н., който е изготвил
доклада за инцидента на 09.12.2021 г., като сочи, че е получил информацията
за случилото се към 07.00 часа сутринта. Същият категорично посочи, че
ищецът се е явил на работа и подписал заповедта за уволнение, като е
посочил, че не е съгласен с написаното в нея.
Свидетелят посочи, че е намерена поставена спирателна обувка, както
твърди ищеца, но същата е била сложена неправилно, от външната страна на
глава релса жлеба, беше с лед и въглища от вагоните. Дефакто обувката е
била паднала отвътре, защото няма къде да стои на самата релса, но
6
свидетелят сочи, че обувката може да е била подхвърлена от някой друг. Той
сочи, че обувката е била на място, но не е била сложена правилно. Същият
твърди, че стрелка 2а трябва да бъде заключена, но не се заключва от
колегите и за това се случват инциденти. Относно автоматичните спирачки
свидетелят посочи, че те по принцип трябва да държат часове, но същият като
е пристигнал на мястото на инцидента не е проверил автоматичните спирачки.
Свидетелят сочи, че от обясненията на ищеца е разбрал, че същият си е
тръгнал по – рано, отколкото му свършва смяната, т. е. в 05.00, а не в 07.00
часа, но точно какво се е случило не може да каже. Но ако ищецът е бил на
работа и е забелязал самопридвижването на вагоните е можел да реагира по –
бързо.
Съдът кредитира показанията и на свидетелите М. Й. М. Б. А. З., които
не са противоречиви и се подкрепят от събраните доказателства. Свид. М.
заявява, че когато си е тръгнал от дневна смяна стрелка 2а е била заключена и
същата е била обърната от дневната смяна за спасителния коловоз. Същият
сочи, че в инструктажа е посочил, че следва да се постави спирателна обувка,
а ръчната спирачка е по преценка, взависимост от броя на вагоните.
Свид. Б. З. заявява, че стрелка 2 е била замръзнала в нощта на
инцидента и неговият помощник машинист е отишъл да помогне на ищеца В.
В., след което той е прегарирал локомотива и е отишъл на друг коловоз.
Свидетелят е бил инструктиран от дневна смяна, тъй като нощната му смяна
започва от 19.00 часа. Свидетелят сочи още, че в негово присъствие няма как
ищецът да извърши размразяване на стрелка 2а, както и че В. е заключил
вагоноизхвъргачката.
Така установените обстоятелства водят до следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове е по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ.
Не се спори между страните, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответника на длъжността „стрелочник, маневрен към
Район по железопътен транспорт“ - Перник, с месторабота – Маневрен район
Станянци.
По предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ
Този иск съдържа две тясно свързани искания : искане да се признае
уволнението за незаконно и искане за неговата отмяна. Те не могат да бъдат
7
отделно предявявани. С други думи работникът или служителя не може да
иска само признаване на уволнението за незаконно, без неговата отмяна,
както и не може да иска отмяна на уволнението, без да е призната неговата
незаконност. Това е така защото правният ред не може да търпи като
съществуващи, признати от него за незаконни актове, както и не може да
отменя актове, ако те са законни.
Този иск може да се предявява самостоятелно, когато уволненият
работник или служител се стреми да установи незаконността на уволнението
и неговата отмяна и не иска завръщането си на предишната работа било
защото междувременно си е намерил друга подходяща работа, било защото
по съображения, които той сам преценява, не желае да се върне на
предишната работа.
Този иск е конситутивен. Материалното право, което се предявява с
него, е субективно преобразуващо право. С него се иска правна промяна :
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Решението, с
което искът се уважава, има преобразуващо действие и със силата на
пресъдено нещо произвежда правна промяна : признава уволнението за
незаконно и го отменя. А решението, с което искът се отхвърля има
декларативно действие и със силата на пресъдено нещо потвърждава
законността на уволнението.
Безпорно по делото е установено, че между страните по делото е
съществувало трудово правоотношение и, че същото със заповед № 09 /
28.01.2022 г. на основание чл. 330 ал. 1 т. 6 от КТ е прекратено, като ищецът
е уволнен дисциплинарно, считано от датата следваща датата на връчване на
заповедта / същата е връчена на 29.01.2022 г. /, въпреки че ищецът е бил в
болничен, но същият болничен лист не е бил представен на работодателя.
В конкретния случай несъмнено е налице прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, но приложеното от работодателя основание
за прекратяване не изисква отправянето на предварително писмено
предизвестие, тъй като основанието по чл.330 ал.2 т.6 от КТ – поради
дисциплинарно уволнение, попада в хипотезите на прекратяване на трудовия
договор от работодателя без предизвестие.
Видно е от събраните по делото доказателства, че на 08.12.2021 г. от
19.00 часа до 09.12.2021 г. до 07.00 часа ищецът е бил на работа. В
8
обясненията си същият сочи, че около 05.00 часа е докладвал, че неговите
задължения са приключили и той е получил отговор : „Лека почивка“. В
приложения по делото доклад вх. № I – 1457 / 13.12.2021 г. / л. 74 – 75 / на Я.
Т. Т. - ръководител РЖПТ Перник е посочено, че ищецът към 04.03 часа
тръгва към гара Калотина, като от обясненията на същия се установява, че се
прибира в служебното помещение и около 05.15 часа напуска работното
място, въпреки че работното му време е до 07.00 часа.
Ищецът сочи, че не е натягал ръчни спирачки и не е обърнал стрелка №
2а в основно положение към спасителния коловоз. Същият твърди, че след
като е откачил вагоните от локомотива е взел от машиниста Б. З. спирателна
обувка и я монтирал върху релсата, за да осигури вагоните срещу
самопридвижване. Но при извършената проверка след инцидента на
09.12.2021 г. и от показанията на свид. Л. И. Н. – ръководител отдел
„Безопасност“ на ТБД – Товарни превози“ ЕАД е установено, че тази
спирателна обувка не е била поставена правилно. Според нормативната база
автоматичната спирачка не служи за осигуряване на състав от вагони на
коловоз без наличие на локомотив в работно състояние, прикачен към тях,
т.е. посочената от ищеца разпоредба на чл. 254 ал.1 от наредба № 58 от
02.08.200 г. в конкретния случай е неприложима.
В конкретния случай става въпрос за обслужване на маневра в маневрен
район Станянци, с наклон на коловоза по – малък или равен на 2.5%о, като
вагоните са оставени на коловоза без локомотив и притежават ръчни
спирачки. Заключението на регионалната разследваща комисия е стигнала до
заключение, че ищецът е следвало да натегне задължително ръчните
спирачки, което е по нормативно изискване, въпреки че ищецът сочи, че при
минусови температури не се обслужват ръчните спирачки и са рядкост.
Също така съдът намира, че ищецът е следвало да докладва писмено, че
не е обърнал стрелка № 2а по посока на изтегления коловоз, въпреки че той
твърди че това е задължение на маневриста.
Ищецът сочи, че не е бил инструктиран, тъй като не е имало назначен
маневрист, който е следвало да го инструктира. Но в действителност
инструктажът е документиран в книгата за ежедневен инструктаж от
маневриста М. Й. М. – маневрист на „ТБД - товарни превози“ ЕАД, като в т.
4 изрично е посочено: „Работа при зимни условия. Стриктно спазване на
9
всички правилници и наредби , както и правилата по безопасност при работа.
Извършване на качествен технически преглед на вагоните в гарата….
Подсигуряване на съставите от самопридвижване чрез спирателна обувка.
След маневра стрелка № 2а да се приведе в основно положение“. А с
положения подпис в инструктажната книга ищецът е удостоверил, че е бил
инструктиран и е бил запознат с конкретната работа за смяната. Ако не е бил
инструктиран, както сочи ищецът не е следвало да започва работа.
Ето защо съдът намира, че не са налице основанията на чл. 344 ал. 1 от
КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за неговата
отмяна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Установено е по делото, че след прекратяване на трудовото правоотношение,
ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение. Достатъчно
доказателство е обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за
исковия период работникът да е започнал работа другаде /в този
смисъл съдебна практика- Решение №132 от 11.03.2011 г. по гр.д. 1513 от
2009 г. на IV ГО на ВКС/.
Но с отхвърляне на иска по чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ исковете по чл.344
ал.1 т.2 и чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ следва да се отхвърлят
изцяло.
Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение. В конкретния случай, отвъд всякакво
съмнение бе изяснено, че съществуващото между страните трудово
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид
наложеното на ответника със Заповед № 09 / 28.01.2022 г. дисциплинарно
наказание „уволнение“.
С оглед на горното съдът намира, че така предявеният от ответника в
отговора по чл. 131 от ГПК насрещен иск, с който ищецът по насрещния иск
моли съдът да постанови решение, с което да осъди В. И. В., ЕГН **********
да заплати дължимото обезщетение на работодателя в размер на брутното
трудово възнаграждение 1 703.40 лева за неспазено предизвестие по чл. 221
10
ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от прекратяването на
трудовото правоотношение – 30.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането за основателен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направеното искане от страна на ответника с отговора за присъждане на
направените съдебни разноски следва да се уважи, поради което В. И. В., ЕГН
********** от гр. Г. следва да заплати на „ТБД – Товарни превози” ЕАД,
ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., със законен
представител Н. В. П.а – изпълнителен директор сумата в размер 180.00 / сто
и осемдесет / лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ОСЪЖДА М. З. М., ЕГН **********
от гр. Костинброд, ул. „Обединена“ № 4, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр. Костинброд, държавна такса
в размер на 367,49 / сто и деветдесет / лева, както и направените разноски по
делото в общ размер от 700.00 / седемстотин / лева – 300.00 / триста / лева –
възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза, 200.00 / двеста / лева – възнаграждение за вещо лице за
изготвената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза и 200.00 / двеста
/ лева – възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно – медецинска
експертиза.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, ІI - ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани предявените обективно
съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ от КТ
от В. И. В., ЕГН ********** от гр. Г., чрез адв. Ц. – САК против „ТБД –
Товарни превози” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление: гр.
П., със законен представител Н. В. П.а – изпълнителен директор, с които иска
да бъде признато за незаконно уволнението му извършено със Заповед № 09 /
28.01.2022 г., да признае уволнението за незаконно, да бъде възстановен на
предишната работа, като ответникът бъде осъден да му заплати сумата в
размер 9 187.20 / девет хиляди сто осемдесет и седем лева и двадесет
11
стотинки / лева – обезщетение, за времето през което ищецът е останал без
работа, за 6 / шест / месеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН ********** от гр. Г. да заплати на „ТБД –
Товарни превози” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление: гр.
П., със законен представител Н. В. П.а – изпълнителен директор направените
по делото разноски, а именно : сумата в размер 180.00 / сто и осемдесет / лева
– юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В. И. В., ЕГН **********
от гр. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – гр. Костинброд държавна такса в размер на 367,49 / сто и
деветдесет / лева, както и направените разноски по делото в общ размер от
700.00 / седемстотин / лева – 300.00 / триста / лева – възнаграждение за вещо
лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, 200.00 / двеста / лева –
възнаграждение за вещо лице за изготвената допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза и 200.00 / двеста / лева – възнаграждение за вещо
лице по изготвената съдебно – медецинска експертиза, както и 5.00 / пет /
лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
12