Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11.06.2013г. гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав на
четвърти юни
две хиляди и тринадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Ангелина Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 12052 по описа за 2010г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищците твърдят,
че са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2224.3.14 по КК на гр.
Пловдив, с адрес: ****, находящ се в сграда №3, разположена в поземлен
имот №56784.530.2224, с предназначение –
жилище , апартамент, брой нива – 1, с площ от 70,88 кв.м., ведно с прилежащите
му изба 14 с площ от 3,04 кв.м. и 0,96% идеални части от общите части на сградата,
като обезщетение за отчужден имот, за което са издадени Заповед №СД –
116/02,10,1980г. и № СД – 24/07,02,1986г., при квоти в съсобствеността – 56,16%
идеални части лична собственост на В.М. и 43,84% идеални части в режим на СИО
за В.М. и Н.М..*** съставила акт за частна общинска собственост върху него,
поради отмяна на горното отчуждаване, с което оспорва правата им върху него. Твърдят,
че няма основание за това, тъй като не са инициирали производство по отмяна на
отчуждаването. Ето защо молят да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че са собственици на горния
имот. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът твърди,
че предявеният иск е недопустим, тъй като спорът между страните е решен със
сила на пресъдено нещо. Евентуално оспорва същият като неоснователен, тъй като
с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 230/2000г. по описа на ПОС
отчуждаването на имота на ищцата е отменено, поради което по силата на чл. 5 от
ЗВСВНОИ отстъпеното в обезщетение жилище е станало общинска собственост. Ето
защо моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално предявеният
иск да бъде отхвърлен.
След като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Първоначалното
решение по приложеното гр. д. №636/2005г. по описа на ПРС, след влизането му в
сила, е отменено по реда на чл. 304 от ГПК
по отношение на В.М. и Н.М., поради неучастие на Н.М., след което
производството е прекратено поради оттегляне на предявения иск от тях. Поради
това не е необходимо да се обсъжда идентичност на предмета на спора, доколкото
ищците не са обвързани от силата не пресъдено нещо и тя не съставлява пречка за
допустимостта на предявения иск. Ето защо възражението в този смисъл е
неоснователно.
През 1929г. И. Н. И. е придобил на
основание делба правото на собственост върху нива с площ от 10 дка, намираща се
в Пловдивско землище – О., местността „Б. т.“, при граници: Г. Н. С., К. Р., М.
И. П. и път. С протокол №5 от 08,11,1966г. от същото лице е отчужден имот №376
в кв. „Х. Б.“, включващ се в терена на жилищен комплекс „Х.Б. - юг“, отреден за
жилищни блокове 101-109. Посочено е, че мястото е овощна градина с площ от 4571
кв.м. След това с нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/1970г. той дарява
на В.Н.И. ¼ идеална част от дворно място, намиращо се в *** и съставляващо
парцел ХХХІ имот пл-0172 в кв. 33-41, цялото от 2137 кв.м., а с нотариален акт
№ ***, том ***, дело № ***/1978г. – още 1/8 идеална част от правото на
собственост върху същото, ведно с 2/3 идеални части от правото на собственост
върху полумасивната жилищна сграда и върху стопанските постройки, намиращи се в
същото.
В Заповед №СД – 116/02,10,1980г. е
посочено, че този недвижим имот – пл.№172 се включва в терена, определен за
строителство на блок 156 на бул. „***“ комплекс „Х. Б. – юг“ и поради това е
отчужден от В.И. и от другите съсобственици – М. И. У. и М. И. И..
Обезщетението, определено за всяка една от тях, е тристайно или двустайно
жилище в новия строеж. Индивидуализацията на полученото от ищцата се установява
от Заповед №СД 24/07,02,1986г. на ИК на ОНС и от нотариален акт №60, том ХІ,
дело №6153/1986г. – ап. 47 на четвърти етаж в жилищна сграда – блок №156 (1562),
вх.***, комплекс „В.“, състоящо се от три стаи, кухня, с площ 68,43 кв.м.,
ведно с избено помещение с площ 3,04 кв.м., издаден въз основа на. Не се спори
между страните, че за същият недвижим имот е съставен акт за частна общинска
собственост №1189/25,01,2005г., а с оглед на записванията в схемата на обекта
съдът приема, че той е идентичен с описания в исковата молба самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.530.2224.3.14 по КК на гр. Пловдив, с
адрес: ***, находящ се в сграда №3, разположена в поземлен имот №56784.530.2224, с предназначение – жилище ,
апартамент, брой нива – 1, с площ от 70,88 кв.м., ведно с прилежащите му изба
14 с площ от 3,04 кв.м. и 0,96% идеални части от общите части на сградата.
Съгласно чл. 5
от ЗОС актът за общинска собственост има обвързваща съда доказателствена
сила като официален документ. В настоящия случай същата е оборена
от събраните по делото доказателства. Основанието за съставянето на документа е
чл. 5 от ЗВСВНОИ - при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други
обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна. Безспорно е,
че ап.47 е бил отстъпен като обезщетение. Спорно между страните е, дали то е
било отчуждаването е било отменено. Съдът намира, че този втори елемент от
фактическият състав на разпоредбата за придобиване на правото на собственост от
ответника, не е настъпил. Заявлението от 19,05,1998г. за отмяна на
отчуждаването е подадено от наследниците на И. Н. И. (С.) и касае имот пл.№375,
отчужден с протокол от 08,10,1966г. срещу заплатена сума в размер на 0,24 лева
за кв.м. Кметът на Община Пловдив е разгледал искането по отношение на имот
№172 по плана на кв.“Х. Б.“ юг и е отказал да отмени отчуждаването. По жалба
срещу отказа е образувано адм.д.№230/2000г. по описа на ПОС. С оглед
доказателствената сила на мотивите на постановеното по него решение може да се
приеме, че от имот пл.№376 са образувани два нови - №171 и №172, като е
отменено отчуждаването на част от имот пл.№376. В настоящото производство не са
събрани преки доказателства дали тази част, която е предмет на съдебното
решение, съответства на имот пл.№172. Но по съществено за изхода на правния
спор е, че последният не е отчужден от общия наследодател – И. Н. И., а от В.И.,
М. И. У. и М.
И. И.. В тази връзка е основателен доводът на ищцата, че не е подавала молба за
отмяна на отчуждаването. Действително същата би била обвързана от действията на
Н. И. И., неин баща, но в случай че се касае до имот, принадлежал на общия
наследодател. Същата, обаче, заедно с трети лица, са притежавали на лично
основание правото на собственост върху имот пл.№172 и поради това той е
отчужден именно от тях. По тази причина действията, извършени от останалите
наследници, или дори от нея, но в качеството й на наследник на И. Н. И. и по
отношение на притежаван от него имот, не могат да породят правни последици
върху спорното право. Освен, че е налице отчуждаване от различни лица, налице е
и разлика в начина обезщетение – едното е получило парична сума, а В.Н.И. –
жилище. Това налага извода, че са се развили две отделни и независими
правоотношения – между различни субекти с различен предмет отчуждаване
(различни имоти, включени в терен за строителство на различни блокове – блокове
101-109 и блок 156). Респективно страните в едното са подали молба за отмяна на
отчуждаването, а по другото – не. Ето защо ищцата е придобила като обезщетение
правото на собственост върху спорния имот и
впоследствие не е загубила същото, поради придобиването му от ответника,
съответно към момента на приключване на устните състезания то принадлежи на нея.
Гражданският й брак с Н.М. е сключен на
05,10,1985г., видно от представеното удостоверение. Действително така описания придобивен
способ е осъществен през време на брака, но при липса на съвместен принос. Основанието не е възмездно, а чрез трансформация
на лично имущество - обезщетение за отчужден имот, придобит преди брака и чрез
дарение. Ето защо предявеният иск от В.М. е основателен и следва да бъде
уважен, а по отношение на Н.М. - следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи направените по делото разноски в размер на 413,88 лева държавна такса и
2500 лева, възнаграждение за адвокат. Останалите разноски, посочени в списъка
на страните по чл. 80, не са извършени в настоящото производство, поради което
съдът не ги присъжда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Пловдив, ЕИК ********* с адрес пл.“Стефан Стамболов“
№1, представлявана от И. Б. Т., че В.Н.М., ЕГН ********** *** е собственик на
недвижим имот, представляващ 56784.530.2224.3.14 по КК на гр. Пловдив, с адрес: ***,
находящ се в сграда №3, разположена в поземлен имот №56784.530.2224, с предназначение – жилище ,
апартамент, брой нива – 1, с площ от 70,88 кв.м., ведно с прилежащите му изба
14 с площ от 3,04 кв.м. и 0,96% идеални части от общите части на сградата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.М.М.,
ЕГН ********** ***, ЕИК ********* с адрес пл.“Стефан Стамболов“ №1, представлявана от И.
Б. Т., за признаване на установено, че е собственик в режим на съпружеска
имуществена общност с В.Н.М., ЕГН ********** *** на 43,84% идеални части от
правото на собственост върху същия недвижим имот.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК ********* с адрес пл.“Стефан Стамболов“ №1,
представлявана от И. Б. Т., да заплати на В.Н.М., ЕГН ********** *** сумата от
2913,88 лева (две хиляди деветстотин и тринадесет лева и осемдесет и осем
стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД