Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4414 17.12.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА- ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7466 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр.
с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представляван от Ж.
С. и С. С., чрез п. ю. Д. Н., е предявил срещу Ш.Е.З., с ЕГН: **********,***, иск
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница
в размер на 368, 61 лв., представляваща стойността на доставената топлинна
енергия за периода 01.10.2015 г. – 06.04.2017г., и 47, 18 лева – обезщетение
за забавено плащане на главниците за периода 02.12.2015г. – 06.12.2017г.,
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.12.2017г. до
окончателното плащане на вземането, както и разноските в заповедното
производство, за които суми е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя със
заповед за изпълнение на парично задължение № 11800/08.12.2017 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19438/2017г. на ПРС, XXII-ри гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът
като собственик на имот, находящ се в ***, пък бил
клиент на ищеца и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като
такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно
чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като
при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Ответникът не бил изпълнил задължението си да
заплати горните суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр.
дело №19438/2017г на ПРС, длъжникът не бил намерен на адреса, поради което в
едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен
иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си юрк.
Н. взема становище за доказаност на исковете и моли
да се уважат, претендира разноски. Представя и писмено становище.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му о. п. по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, адв. К.У., е депозирал писмен отговор, с който не
възразява да бъдат приобщени ангажираните от ищцовата
страна доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му о. п., моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 19438/2017г. на ПРС, XXII-ри гр. с-в се установява, че на 07.12.2017г. ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за присъждане на следните суми: главница в размер на 368, 61 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2015 г.
– 06.04.2017 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ***, ИТН: ***, обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на законната лихва за периода 02.12.2015 г.– 06.12.2017
г. в размер на 47,18 лева, ведно със законната лихва считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 07.12.2017 г. до окончателното погасяване,
както и разноските по делото, от които: 25 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 26 от НЗПП.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11800/08.12.2017г.,
постановена по ч. гр. д. № 19438/2017г. на ПРС, XXII-ри гр. с-в заявлението е уважено, като е разпоредено длъжникът да
заплати на ищеца търсените суми, ведно с деловодните разноски.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане от 30.03.2018 г. е указано да
предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че
предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
Видно от *** на ***, ответникът е придобил в собственост
апартамент, находящ се в ***.
Ответникът е регистриран като потребител на топлинна
енергия, доставяна от ответника за горния обект, с клиентски номер *** и ИТН: ***.
Като писмени доказателства са представени препис-
извлечение от сметка за консумирана ТЕ в обекта, справка за доставена в обекта
ТЕ, както и общите условия на ищеца за продажба на ТО за битови нужди на
потребители в гр. П..
Изслушано е заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза В.Ш., от което се установява, че за периода
01.10.2015 г.- 06.04.2017 г. абонатната станция е обслужвала жилищната сграда,
в която се намира обекта на ответника и е подавала ТЕ за отопление, като в
процесния апартамент всички отоплителни тела са били демонтирани. Отопляемият
обем на имота е 204 куб.м., през имота не преминава щранг
лира, за отсъединените отоплителни тела не се
начислява ТЕ, няма монтирани ИРУ за отчет на изразходвано количество ТЕ. Количеството
топлинна енергия, разпределено в имота на ответника за процесния период по
месеци възлиза общо на 4, 31695 мегаватчаса, всички
само за отдадената от сградната инсталация ТЕ, но без ТЕ за отопление и без за
битово-гореща вода. Няма разлика между разпределеното от топлинния с.
количество ТЕ и начисленото от ищеца, като за процесния период топлинното
счетоводство е извършвано от „Бруната” ООД. Всички количества
и суми са разпределени и начислени съобразно с нормативните изисквания и в
частност Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и методиката към нея.
На база на съдебно-техническата експертиза и наличните данни
в счетоводството на ищеца е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото
лице С.К., видно от която за периода 01.10.2015 г.- 06.04.2017г. по партидата
на ответника са начислени задължения за ТЕ сградна инсталация в размер на 351,
76 лева с ДДС и услуга дялово разпределение- 16, 85 лева с ДДС или общо задължения
в размер на 368, 61 лева с ДДС, без обаче да се установявало плащане на тази
сума по партидата на потребителя в счетоводството на ищеца. Лихвата за забава
за периода 02.12.2015 г.- 06.12.2017 г. е изчислена и тя възлиза общо на 47, 18
лева, като за процесния период по партидата на ответника се установява, че не
били издавани кредитни известия или минусови изравнителни сметки.
Съдът кредитира двете заключения по делото като
обективни, компетентно изготвени от вещи лица, притежаващи специални знания в
съответната област.
При така събраните доказателства съдът намира исковите
претенции за изцяло доказани по
основание и размер, по следните съображения:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона. При положение, че са налице общи условия на дружеството, които са
публично обявени, че се призна за безспорно ответникът да е собственик на процесния имот,
който е топлоснабден, то безспорно се установява съществуването на облигационната
връзка между страните, чието наличие не се оспорва от ответника, който изрично признава,
че е абонат на ищеца и е подписал редица документи в това си качество.
Съгласно т. 42 от ДР на Закона за енергетиката,
"Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл. 153, ал.1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Безспорно се установи от заключението на
в. лице по СТЕ, че имотът на ищеца се намира в сграда с работеща абонатна
станция и в същия за процесния период е ползвана ТЕ, като се намира в сграда в
режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция. Ето защо имотът
на ответника се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ и
Наредбата за топлоснабдяването.
Следователно, след като ответникът е собственик на
топлоснабден имот на посочения адрес в исковата молба – *** и при ищцовото
дружество е клиент с №***, с ИТН за обекта: ***, следва да се приеме, че той
има качеството потребител на услугите, предоставяни от ищеца.
От изслушаните по делото заключения безспорно се установява,
че за периода 01.10.2015 г.- 06.04.2017г. в имота на ответника е разпределена ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която е начислена съобразно нормативните изисквания,
която не е била заплатена, а при забава в плащанията, се начислява и мораторна лихва според ОУ.
Следователно искът ще се уважи изцяло, в установените от
вещото лице размери, а именно: главница в размер на 368, 61 лева, за периода
01.10.2015 г. – 06.04.2017 г. и мораторна лихва в
размер на 47, 18 лева за период 02.12.2015 г.- 06.12.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.11.2014г. до
окончателното плащане на дължимите суми.
Касателно направените в заповедното производство
разноски, същите възлизат на сумата от 75 лева, от които: 50 лева- юрисконсулстко възнаграждение и 25 лева- заплатена ДТ.
Същите следва да се присъдят с изричен осъдителен диспозитив с решението, на
осн. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в настоящото производство, които са в общ размер на 775 лева, както
следва: сумата от 75 лева- довнесена държавна такса, сумата от 300 лева-
депозит за о. п., сумата от 150 лева- депозити за вещо лице по СТЕ, сумата от
100 лева- депозит за вещо лице по ССчЕ и сумата от
150 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, представляван от Ж. С. и С. С., чрез п. ю. Д. Н. и Ш.Е.З., с ЕГН: **********,***,
че Ш.Е.З., с ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК
********* следните суми: главница на
368, 61 лева (триста шестдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща стойността на доставената топлинна енергия по партидата на
длъжника за обект на потребление, находящ се в ***,
ИТН: ***, за периода 01.10.2015 г. – 06.04.2017г., и сумата от 47, 18 лева (четиридесет и седем лева и
осемнадесет стотинки)– обезщетение за
забавено плащане на главниците за периода 02.12.2015г. – 06.12.2017г., законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 07.12.2017г.
до окончателното плащане на вземането, които суми е разпоредено
Ш.Е.З., с ЕГН: **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, представляван от Ж. С. и С. С., чрез п. ю. Д. Н., със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11800/08.12.2017г.,
постановена по ч. гр. д. № 19438/2017г. на ПРС, XXII- ри гр. с-в.
ОСЪЖДА Ш.Е.З., с ЕГН: **********,***, чрез назначения й о. п. адв.
К.У., да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37,
представляван от Ж. С. и С. С., чрез п. ю. Д. Н. , сумата от 75 лева (седемдесет и пет) – разноски в заповедното производство, и
сумата от 775 лева (седемстотин
седемдесет и пет) - разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ