Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Радомир, 13.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ-ри състав, в
публичното заседание на 2 март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 648 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с
правно основание чл.50 изр.ІІ-ро, вр. чл.50 и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищеца
Исковете са с правно основание чл.50, изр.ІІ-ро,
вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Х. Г.Т., ЕГН - **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, офис № . чрез адв.Е.К., е предявил обективно съединени
искове срещу ответницата Ю. Т.С., адрес: ***, с които моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 527 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи по лечението на уврежданията на здравето кучето му Б. -
пинчер, причинени вследствие на ухапвания от куче ротвайлер, собственост на
ответницата, разхождано без намордник и повод на 14.06.2020 г. в село Д., ведно
със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането-
14.06.2020 г., до окончателното изплащане на същата, да му заплати сумата от 1
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдания,
изразяващи се в страх, безпомощност, стрес и притеснение за здравето на кучето
му Б., причинено вследствие на ухапвания от куче ротвайлер, собственост на
ответницата, разхождано без намордник и повод на 14.06.2020 г. в село Д.,
заедно със законната лихва за забава върху главниците, смятано от датата на
увреждането- 14.06.2020 г. до окончателното изплащане на същата. Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Претенцията на ищеца се основава на твърдението, че
на 14.06.2020 г., в с.Друган, общ.Радомир неговото куче Бобо, порода пинчер е
било нахапано от кучето на ответницата, порода ротвайлер, като вследствие на
това е направил следните разходи в общ размер от 527 лв.: на 17.06.2020 г. —
103 лв. медицински услуги; на 18.06.2020 г. — 30 лв. лекарства; на 19.06.2020
г. — 45 лв. лекарства; на 20.06.2020 г. — 35 лв. лекарства; на 23.06.2020 г. —
25 лв. медицински услуги; на 07.08.2020 г. - 80 лв. медицински услуги; на
10.08.2020 г. — 60 лв. лекарства; на 13.08.2020 г. — 45 лв. лекарства. Твърди,
че в следствие на инцидента е претърпял неимуществени вреди в размер на 1 000
лв., изразяващи се в страдания, изразяващи се в страх, безпомощност, стрес и
притеснение за здравето на кучето му.
В съдебно заседание чрез неговата процесуална
представителка- адв.Е.К. поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло,
като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата Ю. Т. С., чрез адвокат пълномощника си адв.Л.Р. ***, е изразила становище,
че исковете са допустими но неоснователни. Твърди, че отговаря на истината
единствено твърденията в исковата молба, че на 14.06.2020 година ищецът с
неговото куче и ответницата с нейното куче са били в кафето на Мини маркета в
село Д., община Р.. Твърди, че има вилен имот в село Друган и посещава кафето, с
нейното куче, което е с всички необходими разрешителни и ваксинации и най -
вече винаги, когато е извън двора на имота й е с намордник.
В съдебно заседание, чрез нейния процесуален
представител- адв.Л.Р., е изразила становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени,
като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства
по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна.
Не се спори между страните,
че на 14.06.2020 година ищецът с неговото куче, порода пинчер и ответницата с
нейното куче, порода ротвайлер, са били в кафето на Мини маркета в село Друган,
община Радомир.
По делото са разпитани
като свидетели посочените от ищеца И. Б. и Д. Д. и посоченият от ответницата
Илиян Кръстев.
Според първия свидетел, който познава Х. от 20 г., откакто
е дошъл в село С. и се вижда често с него, той има куче, с което е навсякъда.
Той живее сам и е привързан към кучето си. Двамата ходят почти всеки ден в
кафето в с. Д.. Кучето на ищеца винаги е с тях. Ищецът го води на каишка. През
м.юли 2020 г. при кафето дошло едно голямо черно куче и започнало да се върти
там. Когато си тръгнали Х.държал кучето. Голямото куче се хвърлило и захапало
кучето на Х. в гърба. Когато се качили в колата, Х. видял, че кучето има кръв,
намерил чаршаф и го превързал. На другия ден раната се подула. След това около
обяд Х.дошъл при него и му казал, че е водил кучето на лекар, тъй като раната
била голяма и са му направили операция. Свидетелят видял, че Бобо е вързан и
така било няколко дни. След това пак го водил на лекар и на края раната зараснала,
но започнала да се подува. От Х. разбрал, че на някаква жена било това черно
куче, но са се прибрали. Тази жена е ходила до магазина да пазарува, излязла е
и си отишла с кучето. След това Х. от Кмета
разбрал чие е кучето и ходил да се разправя с тази жена. Твърди, че той
обича това куче като дете, спи с него. И друг път са минавали други кучета, но
той държи Бобо вързан. Х. преживял това нещо много тежко, свидетелят твърди, че
още тъгува. Когато идвал при него да му разказва за лекарствата, за
превръзката, той плачел. Казал: „Не мога да спя. Бобо не спи спокойно. Аз
непрекъснато съм с него в движение. Като болно дете е.“ В момента на ухапването
нямало други кучета. След като се развикали всички по време на инцидента, другото
куче избягало.
Според свидетеля Д. Д.,
който е охрана в с.Д. на един транспортен обект и там живее, с Х. се виждат
всеки ден. Познава го от 5 години, когато се видят обикновено сядат и пият кафе
в един от магазините на с.Д.. Знае, че Х.има малко кученце, че е привързан към
него все едно е собствено детенце. То му е постоянен другар. Х. няма семейство,
деца и жена. Знае за инцидента, който миналата година се е случил в средата на
лятото. Свидетелят е присъствал пред магазина, където си пиели кафе, заедно с
още един техен приятел. Влизали и излизали и други хора непрекъснато в магазина
и един- двама седяли на съседна една масичка. Кучето на Х. непрекъснато било в
скута му. Докато си пиели кафето, се появило едно черно много по- голямо куче
от това на ищеца. То било без надмордник, нямало и синджир, с който да бъде
контролирано. След известно време изведнъж това куче се нахвърлило върху кучето
на Х., който го държал в скута си и го захапало за гърба. Видял ответницата
след като вече станал случая. Харалапос вдигнал кучето си нагоре и започнало да
тече кръв от кучето, но другото куче дори захапало ръката на Х.. Видял
госпожата, която дори не се извинила за случая. Тя прибрала кучето и си заминала.
След като се случил този инцидент Харалампос получил едно психическо разстройство,
в резултат на което не можел да спи спокойно. При него свидетелят започнал да
ходи почти всеки ден. От захапването на голямото куче имало проблеми с раните,
които трябвало да се превържат като му се направила хирургическа намеса, за да
се отстранят бацилите, които са попаднали от голямото куче. Х. през цялото
време е бил много натъжен и непрекъснато мислел как и колко време ще продължи
това лечение докато кучето се успокои. Когато жената прибрала кучето си тя го
повикала по име.
Според свидетеля на
ответницата И. К., той е имал среща с нея на кафето в с.Д., след обяд. Бил в
автомобила си. На кафето имало 2-3 човека и пиели бира и едно малко куче. По
едно време слязъл да търси нещо от багажника на автомобила си и чул, че започнала
някаква разправия. Видял, че на Ю. било на повод, а малкото куче джавкало
повече. Тя го водела на каишка и нищо не правела. Станала някаква суматоха, но
голямото куче не било пускано свободно. Според свидетеля не е имало инцидент и
малкото куче не било завивано с чаршаф. Твърди, че малкото куче се въртяло около
голямото и нападало.
Видно от представения
паспорт на домашен любимец BG 01VP411668, кучето Бобо, порода пинчер,
собственост на ищеца Х. Т., е регистрирано и маркирано. Представена е епикриза
от д-р М.М., от която е видно, че при клиничен преглед на кучето на ищеца е
установено:
ВТТ- 39.5, видими
лигавици зачервени, наличие на ухапни рани локализирани на различни места по
тялото на животното,отток вдясно зад ребрената дъга. При палпиране на мястото
наличие на силно изразена болезненост. След пункция констатиран гноен секрет.
Лечение:
Хирургична обработка на
абсцес и последващо медикаментозно лечение извършено в следните стъпки:
Седация на пациента с
Medetomidine, последвана от индукция с Propofol. Хирургичен разрез и евакуация
на гнойния секрет, последвана от промивка и дезинфекция на раната с подходящи
разтвори. Нанасяне на резорбируем шевен материял, без плътно затваряне на
раната.
Назначени медикаметни:
Methronidazole на 12
часа в доза 25мг/кг за 10 дни Clyndamicyne на 12 часа в доза 5.5мг/кг за 10 дни
Depedine двукратно
мъскулно през 5 дни
Methamizole 300 мг
веднъж дневно за 5 дни
Локално: тоалет на
раната веднъж дневно с хлорхексинин, водороден пероксид, йодасепт и локално
приложение на Mastijet. Смяна на превръзка в продължение на 5 дни.
Прегледът е извършен на
17.06.2020 г.
Представена е и
епикриза лекуващи лекари М.Младенова и И.Николова от 07.08.2020 г.
От клиничния преглед на
кучето се установило следното:
ВТТ- 39.5, видими
лигавици зачервени, наличие на ухапни рани локализирани на различни места по
тялото на животното,отток вдясно зад ребрената дъга. При палпиране на мястото
наличие на силно изразена болезненост, вдлъбнатина с размери приблизително 7
см. След пункция констатиран гноен секрет.
Лечение:
Хирургична обработка на
дълбоката ухапна рана вдясно зад ребрената дъга и последващо медикаментозно
лечение извършено в следните стъпки:
Седация на пациента с
Medetomidine, последвана от индукция с Propofol. Пристъпване към хирургичен
разрез, последван от обработка на раната при спазване на всички правила за
септика и антисептика. При отварянето на мястото посредством хирургичен разрез
от същото евакуирахме около 100 мл. гноен секрет примесен с кървав ексудат.
Констатира се разкъсване на абдоминални мускули и перитонеум. Промивка на
операционната рана с дезинфекциращи разтвори, прилагане локално на антибиотици
и поставяне на дренаж с цел предотвратяване развитието на Перитонит, поради
наличието на входна рана в коремната кухина. Оперативният прийом завърши с
прилагането на хирургични шевове за съединяване на кожата.
Назначена ежедневна
обработка на раната, промивки и смяна на превръзката. Раната се обработва с
Хлорхексидин, Водороден пероксид, Йодасепт и приложение на Мастижет.
Медикаменти за
овладяване на възпалителния процес:
Methronidazole на 12
часа в доза 25мг/кг за 15 дни
Clyndamicyne на 12 часа
в доза 5.5мг/кг за 15 дни
Depedine трикратно
мускулно през 5 дни Methamizole 300 мг веднъж дневно за 7 дни
Пациента посещава
клиниката ежедневно за периода от 17.06.2020 год. до 30.06.2020 год. с цел
извършване на амбулаторната обработка на раната и прилагането на необходимите
медикаменти за овладяване на възпалението в инжективна форма.
На 01.07. 2020 год.
дренажа на раната бе свален и се насрочи дата за повторна операция с цел
възстановяване цялостта на коремните мскули.
Бобо бе подложен на
повторна хирургична намеса под пълна упойка на 06.08.2020 год. Използваните
медикаменти за седация :
Atropine sulfate s.c.
Medetomidine i.m.
Поставяне на
ендотрахеална тръба и подаване на Izofluran за дълбока седация. Хирургично
затваряне на перитонеум, последвано от един етаж шевове за съединяване на
абдоминалните мускули и завършващо с трети етаж за съединяване на кожата.
Поставяне на медикаменти за обезболяване и назначаване на антибиотик с цел
предотвратяване на вторична бактериялна инфекция.
Лекарствени средства:
Omeprazole 20 мг сутрин
на гладно
Rodogyl !4 таблетка
вечер за 10 ДНИ
Methamisole 300 мг
сутрин за 10 дни
Cimalgex 30 мг вечер за
10 дни
Локално приложение на
антибиотичен спрей за 10 дни. Контролен преглед на 18.08.2020 г.
За закупените лекарства
и медикаменти са представени 9 бр. касови бележки.
От правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл.50, изр.ІІ-ро ЗЗД, ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи от който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на
противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал
виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент на всички
останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, е
причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения
/съгласно решение № . от 11.11.2011 год. на ВКС, IV г.о., по гр.дело № ./ 2010
год., постановено по реда на чл.290 от ТПК/. За да е основателен искът за
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД следва да се установи наличие на
осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай,
като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага
до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и
вреда/ подлежат на установяване от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане
е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Както е
посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС - тя има за задача не
само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и
да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат
противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова понятието
„вреда“ /което не е нормативно определено/ следва да се тълкува в широк смисъл
- като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат
на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка
/резултат на противоправното и виновно поведение на дееца.
В настоящия случай, безспорно установено е по делото
обстоятелството, че на 14.06.2020 г., в с.Друган, общ.Радомир, кучето Бобо,
порода пинчер, собственост на ищеца е било нахапано от кучето на ответницата,
порода ротвайлер. Последното е било без намордник и се е разхождало свободно.
Ухапването е станало докато ищецът е държал кучето си. От доказателствата по
делото съдът не се позовава единствено на показанията на свидетеля И. К., в
частта им, в които същият твърди, че не е имало инцидент и малкото куче не било
завивано с чаршаф, а същото се въртяло около голямото и нападало, тъй като тези
показания остават изолирани от останалия доказателствен материал и по-
специално от свидетелските показания на останалите свидетели, които са
възприели непосредствено нападението на кучето на ответницата над това на ищеца
и по- конкретно захапването.
За да бъде осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД следва да се установи при условията на
кумулативност, че е налице осъществено противоправно поведение на дееца. След анализ на събраните по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност съдът приема, че е налице на
фактическия състав на непозволеното увреждане. С поведението си ответницата е
причинила вредоносния резултат- нараняване на кучето.
По отношение на размера на причинените имуществени
вреди съдът намира, че ответницата дължи обезщетение за всички преки и
непосредствени вреди, претърпени от увредения собственик на вещта
/кучето/. С оглед събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че ищецът е направил разходи за лечение в
общ размер на 527 лв., поради което искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен в този размер.
По отношение на неимуществените вреди.
Обезщетението, което пострадалото лице може да
претендира при осъществен състав на чл.45 ЗЗД, обхваща всички преки и
непосредствени вреди, които са последица от увреждането, като размерът на
претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен от съда по
справедливост. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието
"справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.
В настоящия случай, при съобразяване с изложеното,
съдът приема, че по делото е доказано, че ищецът е претърпял в резултат на процесния
инцидент със собственото му куче неимуществени вреди, установени по вид,
интензитет и продължителност, преживял е болки и страдания във връзка с
увреждане на кучето. В случая съдът намира, че не е необходимо специални
знания, за да се приеме, че по естеството си инцидента с кучето, собственост на
ищеца е предизвикал стрес, притеснение и негативни душевни изживявания у ищеца.
Т.е ищецът е претърпял твърдяните от него неимуществени вреди, още повече, че
същият живее сам и е силно привързан към кучето си. При съобразяване на всички
горепосочени обстоятелства, взети заедно, съдът намира, че справедливият размер
на обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца, възлиза в размер
на 1000 лв., за който размер, предявения иск с правно основание чл.50,
изр.ІІ-ро, вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се явява основателен и доказан.
С оглед изхода от
основните искове ответницата дължи обезщетение в размер на законната лихва
върху главниците, смятано от датата на увреждането- 14.06.2020 г. до
окончателното изплащане на същите.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал., ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца, съразмерно с уважената част на исковете, разноски в размер на
501.90 лв., от които 100 лв.- внесена държавна такса, 1.90 лв.- такса превод и
400 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответницата Ю. Т. С., адрес: ***, да заплати на ищеца
Х.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис № 223, чрез адв.Е.К.,
сумата от 527 лв. /петстотин двадесет и седем лева/, представляваща обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по
лечението на уврежданията на здравето кучето му Б.- пинчер, причинени
вследствие на ухапвания от куче ротвайлер, собственост на ответницата,
разхождано без намордник и повод на 14.06.2020 г. в село Д., ведно със
законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането- 14.06.2020
г., до окончателното изплащане на същата, както и сумата от 1 000 лв. /хиляда
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- страдания, изразяващи
се в страх, безпомощност, стрес и притеснение за здравето на кучето му Бобо,
причинено вследствие на ухапвания от куче ротвайлер, собственост на
ответницата, разхождано без намордник и повод на 14.06.2020 г. в село Друган, ведно
със законната лихва за забава върху главниците, смятано от датата на
увреждането- 14.06.2020 г. до окончателното изплащане на същата.
ОСЪЖДА ответницата Ю. Тодорова С., адрес: ***, да заплати
на ищеца Х.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис № 223,
чрез адв.Е.К., сумата от 501.90 лв. /петстотин и един лева и деветдесет
стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/