РЕШЕНИЕ
№104
12.02.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
Прокурор: Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №60 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на П.Б. - гражданин на А., с адрес: гр. Х., ж.к. „Д.“ №**, РПЦ Х., срещу Решение №УПХ 3/07.01.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от последния. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибани се страхувал за живота си. Не искал и не можел да се завърне в А., поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това считал, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект не бил обсъждан от административния орган. Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в А., поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3. В жалбата оспорващият сочи, че в страната, макар и да няма въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал цивилните лица. Този конфликт не бил ситуиран само в една област и било невъзможно да се контролира от официалните власти, поради което същият можело да бъде определен като безогледен, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след решението, в редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Твърди се, че направената от административния орган преценка за приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимовръзка наличната информация. Отказът на административния орган да се предостави хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението на органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело и до неправилно приложение на материалния закон. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното завръщане на чужденеца в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (С. Н.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба от 17.12.2019г. с вх.№105450-3328/17.12.2019г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името П. Х.от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1437 от 23.12.2019г., с рег. №УП 15419/23.12.2019г. на ДАБ, подадена с името П.Б.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП15419/23.12.2019г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената П.Б., гражданин на А., роден на ***г. в А., пр. Н., общ. Б., неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената П.Б., роден на ***г. в А., пр. Н., общ. Б., с. Р., със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – п., религия – м., с., професия – ш., без образование, не., без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП 15419/23.12.2019г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Х. е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си, чужденецът се представил като П. Х., роден на ***г., от А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 23.12.2019г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15419/23.12.2019г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Посочил, че не може да представи документи за самоличност, имал лична карта, която останала в А.. Нямал други имена. Нямал роднини в държави-членки на ЕС. Напуснал А. преди три години и половина, нелегално. Отишъл в Пакистан, където останал три дни. След това заминал за Иран, също нелегално. Останал там два-три дни. Отново нелегално преминал в Турция, където останал близо три години и три месеца. Укрит в товарен камион минал българо-турската граница, заедно с група от няколко човека и влязъл в България преди около два месеца и половина. Влязъл в България през месец октомври 2019г. нелегално. С помощта на трафикант от гр. Истанбул, заедно с група от няколко човека стигнали до българо-турската граница, където преминали границата, укрити в един товарен камион. Преминавайки границата, камионът ги отвел до българо-румънската граница и там при проверка ги хванали властите. Пр. Нангархар, общ. Бехсуд, с. Р. бил постоянният му адрес в А.. Там бил роден и само там живял до напускането на страната. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен тук, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е пащун. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е мюсюлманин – сунит. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е имал проблеми с официалната власт в страната си. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Посочил, че има близки роднини в родината си. Там живеели майка му, двете му сестри и двамата му братя. Посочил, че няма образование. Работел като шофьор. Разказал, че напуснал А. заради беднотията там и присъствието на талибаните. С брат си работели като шофьори на рикши. Всеки ден трябвало да плащат много голям наем за тези рикши. Не изкарвал добри пари като шофьор и имал доста финансови затруднения. Селото им било бедно и нямало работа за хората там. Едва събрал пари, за да замине. Баща му участвал в Националната армия на А. и ходел да воюва срещу талибаните. При едно сражение срещу тях той бил убит. От тогава държавата им плащала всяка 60 000 афгани като еднократна помощ на година. Използвал тези пари, за да замине. Когато напуснал, целта му била да стигне до Италия, където искал да живее спокойно и да си намери работа. На въпроса дали имало заплаха, отправена лично към него, чужденецът отговорил, че преди около пет години талибаните му изпратили едно писмо, с което искали да отиде при тях да воюва, но той не отишъл. Знаел, че ако го хванат и не отиде при тях, може да го убият. Заявил, че не е имало заплахи към никой от семейството му. Върху него лично не било оказвано насилие. Не бил задържан или арестуван. Срещу него не било възбуждано съдебно дело, нито пък срещу негови близки роднини. Посочил, че не би се завърнал в А., защото там нямало сигурност, достатъчно работа и бъдеще за него. Подал молба за закрила в Република България, защото след като бил задържан от полицията, бил принуден да подаде молба за закрила.
С Решение № УПХ 3/07.01.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на П.Б. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 13.01.2020г., а жалбата е подадена на 14.01.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Светослава Петрова Николова, младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Х., определена със Заповед № РД05-252/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 23.12.2019 г., а оспореният акт е издаден на 07.01.2020г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Х. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на А. такива от личен и икономически характер. Основната причина да напусне А. била беднотията там и присъствието на талибаните. Не изкарвал добри пари като шофьор и имал доста финансови затруднения. Селото им било бедно и нямало работа за хората там. Едва събрал пари, за да замине. Баща му участвал в Националната армия на А. и ходел да воюва срещу талибаните. При едно сражение срещу тях той бил убит. От тогава държавата им плащала еднократна помощ на година. Използвал тези пари, за да замине. Когато напуснал, целта му била да стигне до Италия, където искал да живее спокойно и да си намери работа. Настоящият съдебен състав намира, че видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в Протокол рег. № УП 15419/23.12.2019г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в А., не се установява срещу него поради това да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която П.Б. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-717/20.12.2019г. относно
Ислямска Република А. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание
чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната
агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и
актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което
включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както
и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно
чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, че въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в тази страна и за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията в А., удостоверено в приложената по делото справка, което се потвърждава от приобщената в хода на съдебното производство друга такава, може да се направи извода, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, с оглед приетата писмена справка на Дирекция ”Международна дейност“, данните в която не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в А., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Б. - гражданин на А., против Решение № УПХ 3/07.01.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (С. Н.).
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: