РЕШЕНИЕ
№ 785
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Г.ева
Петър Стоицев
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Й. К. Ч.Б. П. К.М. Б. С.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.ева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100603477 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С Присъда от 21.11.2023 год. на СРС, НО, 134 състав по НОХД №
10763/2019 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимите по делото са
били признати за виновни и осъдени, а именно:
Подсъдимият П. К. Т. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, при първоначален
общ режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС. На
основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца, наложено на подсъдимия с
присъда влязла в сила на 04.10.2012 год. по НОХД №855/2011 год. по описа на
РС – Лом.
Подсъдимият В. Е. Н. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК,
като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 10 месеца, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.
С присъдата, предявеният граждански иск е уважен в пълен размер от
1
11150,90лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деянието – 30.08.2015 год. до окончателното изплащане, като подсъдимите
са осъдени да заплатят „солидарно“ държавна такса в размер на 446,04 лева
върху уважения размер на гражданския иск по сметка на Софийски районен
съд и 5 лева за издаване на изпълнителен лист
В тежест на подсъдимите Т. и Н. са оставени разноските по делото в
неговите съдебна и досъдебна фаза.
Срещу постановената присъда, в законоустановения срок за обжалване,
са постъпили въззивни жалби от защитниците на двамата подсъдими и два
броя отговори по същите от ЧО и ГИ – М. Б. чрез повереника му – адв. Ж. от
САК.
В депозираната жалба и допълнение към нея от адв. М., защитник на
подсъдимия П. Т. се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановената присъда, като се твърди, че са били нарушени процесуалния и
материалния закон. Според защитата, обвинението не е доказано по безспорен
и несъмнен начин и крайният акт е постановен при неизяснена фактическа
обстановка, форма на вината и авторство на деянието. Твърди се, че деянието
е извършено от трето лице свидетел по делото, останали са неизяснени факти,
както и че Софийски районен съд не е извършил пълен, всеобхватен и
обективен анализ на събраните по делото доказателства. В заключение се иска
присъдата на районния съд да бъде отменена и да бъде постановен нов
съдебен акт, с който подсъдимия Т. да бъде признат за невиновен.
Алтернативно е отправено искане към втората инстанция, ако не се установят
основания за отмяна на присъдата, делото да се върне на първостепенния съд
от стадия на досъдебното производство със задължителни указания по
приложението на закона.
С въззивната жалба на адв. Й. Т. от САС, служебен защитник на
подсъдимия В. Н., се претендира че постановената присъда от Софийския
районен съд е неправилна и е постановена в противоречие на събраните по
делото доказателства. Излагат се доводи за неяснота и непълнота на
съображенията на съда във връзка с анализа на доказателствата и се твърди
установяване на фактическа обстановка в хода на съдебното следствие,
различна от изложената в обвинителния акт, сочеща несъставомерност на
деянието кражба. С въззивната жалба се поддържа възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на предявения граждански иск и се твърди,
че съдът е уважил неправилно същия в пълния му предявен размер. В
заключение се отправя молба към въззивния съд за отмяна на постановената
присъда, като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова, с
която подсъдимия Н. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение, както и да се отмени присъдата в частта относно уважения
граждански иск.
Допълнително изложение към въззивната жалба на адв. Т. не е
постъпило след уведомяването за изготвените мотиви към присъдата.
По въззивните жалби са постъпили два броя отговора чрез повереника
на ЧО и ГИ – адв. Г.Ж., като се твърди правилност и законосъобразност на
2
постановената присъда от Софийски районен съд и неоснователност на
възраженията, направени от адв. Т. касателно изтеклата давност по отношение
на предявения граждански иск. Относно възражението за недоказаност на
авторството и несъставомерност на престъплението, се излагат доводи за
неоснователност на жалбата на подсъдимия Т., тъй като фактическа
обстановка е безспорна и закона е приложен правилно. С двата отговора,
повереникът на ЧО и ГИ е отправил искане към въззивния съд, присъдата на
Софийския районен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна,
включително и по отношение на гражданския иск.
След насрочване на делото, въззивният съд в открито съдебно заседание
е преценил, че за обезпечаване на правомощието на контролиращата
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, за
изясняването му от фактическа страна, не се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие.
В хода по същество, защитникът на подсъдимия В. Н. – адв. Т. заявява
поддържа въззивната жалба, като излага аргументи, че авторството на
извършеното деяние и механизма му не са доказани по безспорен начин и СРС
едностранчиво е ценил събраните доказателства – показанията на
свидетелите, като е приел, че между тях няма противоречие. Акцентира се, че
пълномощника на гражданския ищец дори е поискал делото да се върне за
доразследване, тъй като В.К. е следвало да бъде привлечен като обвиняем.
Защитата на подсъдимия приема, че не е изяснена фактическата обстановка
касателно авторството на деянието и това противоречи на нормата на чл. 303
от НПК - според адв. Тарчев е налице предположение, недоказано по
безспорен начин. В заключение се застъпва искане, че първоинстанционната
присъда следва да бъде отменена и да бъде постановена нова оправдателна
присъда по отношение на подсъдимия Н.. По отношение на гражданския иск,
се сочи че СРС изобщо не коментирал възражението за изтекла погасителната
давност, тъй като деянието е от 30.08.2015 г., а гражданският иск е приет за
съвместно разглеждане на 16.11.2020 г. Прави се искане решението на съда по
отношение на гражданския иск да бъде отменено. В правото си на защита,
подсъдимият Н. заявява, че поддържа казаното от своя защитник.
Същото становище заема и защитникът на подсъдимия Т. - адв. М., като
не излага допълнителни доводи извън тези посочени във въззивната жалба и
допълнителното изложение към нея.
В своя защита подсъдимият Т. се аргументира, че по време на
производството пред първа инстанция действително са били събрани
многобройни доказателства, но намира че престъплението, за което е осъден, в
действителност е извършено от В.К., срещу който няма повдигнато
обвинение. Намира, че по отношение на него са налице противоречиви данни
за участието му в престъплението и безспорно е установено, че не е участвал в
него, тъй като В.К. е имал водеща роля в осъществяването му. Акцентира се,
че доказателствата следва да бъдат разгледани в тяхната съвкупност и да се
отмени присъдата на Софийския районен съд, като се постанови нов съдебен
акт, с който да бъде признат за невиновен. Алтернативно се заема позиция, в
случай че въззивният Съд намери достатъчно доказателства за виновността
3
му, да бъде осъден условно. Иска се и връщане на делото в досъдебната му
фаза със задължителни указания по разследването.
Представителят на Софийска градска прокуратура, оспорва въззивните
жалби и застъпва становище, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна, поради което и моли същата да бъде потвърдена.
Повереникът на ЧО и ГИ М. Б. – адв. Д. оспорва и моли да бъдат
отхвърлени подадените въззивни жалби. Намира, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и поддържа
изложените мотиви в отговорите към въззивните жалби. Излага се искане
присъдата на СРС да бъде потвърдена изцяло. ЧО и ГИ Б. не излага
допълнителни аргументи, като заявява че поддържа повереника си.
В последната си дума и двамата подсъдими заявяват, че няма какво да
допълнят.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона,
извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Депозираните жалби от адв. М. и адв. Т. са постъпили в
законоустановения срок и отговарят на изискванията на чл. 320 НПК, поради
което са допустими.
Подадените въззивни жалби са основателни в искането за отмяна на
първоинстанционната присъда, но не поради изложените в тях съображения и
аргументи, а на друго правно основание.
С обвинителен акт от 02.07.2019 год. П. К. Т. и В. Е. Н. са предадени на
съд с обвинение за извършено престъпление, а именно първият от тях по
чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК и втория от тях - чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК. Въз основа на споменатият обвинителен акт е образувано НОХД
10763/2019 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 134 състав,
приключило с присъда от 21.11.2023г., с която подсъдимите Т. и Н. са
признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения, гражданският
иск е бил уважен и разноските са оставени в тяхна тежест.
Въззивната инстанция намира, че в хода на съдебното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правата и на двамата подсъдими, които не могат да бъдат
санирани от настоящия съдебен състав във въззивното производство.
Проследявайки в хронологичен порядък първоинстанционното
производство, настоящият съд установи, че част от съдебните заседания са
били проведени без да са били редовно уведомени и призовани подсъдимите и
в тяхно отсъствие, въпреки че участието им е било задължително предвид
повдигнатите обвинения за „тежки“ умишлени престъпления и въпреки, че са
били налице данни за контакт с тях.
Насроченото разпоредително заседание за 07.10.2019г. е било отложено
4
с оглед нередовната процедура по призоваването на подсъдимите и
неявяването им. За датата на следващото заседание – 20.01.2020г.,
първоинстанционният съд е изискал справки от ГД „ИН“, мобилните
оператори, ГД „НП“, НСлС и е постановил отново призоваването им.
Подсъдимият П. Т. е бил нередовно призован и не се е явил, а подсъдимия В.
Н. е бил редовно уведомен, но въпреки това не се е явил. Съдът е приел, че са
налице процесуални пречки за разглеждане на делото и не е дал ход на
разпоредителното заседание. Подсъдимият Т. е бил обявен за общодържавно
издирване и спрямо него е постановено „Принудително довеждане“ и
връчване на съдебни книжа. По отношение на Н. (който е бил редовно
уведомен), Съдът единствено е счел за необходимо да постанови повторно
призоваване.
Съгласно писмо с рег. №513000-25580/07.06.2020 год. на СДВР, отдел
ОПКП, подсъдимият Т. е бил обявен за ОДИ с тел. № 32405/12.11.2018 год. на
ГД "НП", актуализирана с бюл. №50/20.02.2020 год. на СДВР (л. 74 от СП). В
резултат на проведените ОИМ органите на МВР са установили, че подсъдимия
се намира извън пределите на Република България. Призовките за този
подсъдим са били върнати в цялост с отбелязване, че лицето не живее в с.
Ковачевица и за насроченото разпоредително заседание за 07.07.2020 год.
същия не е бил редовно призован.
По отношение на подсъдимия Н. се установява, че същият е бил
уведомен за датата и часа на насроченото разпоредително заседание, но с
имейл от адрес*********л. 76, л. 77 то СП) е уведомил СРС, че е
възпрепятстван да се яви, поради отсъствието му от Република България.
Посочил е, че няма възможност да участва в производството поради
финансови затруднения, не се укрива и моли да не бъде глобяван или обявяван
за издирване.
В проведеното разпоредително заседание от 07.07.2020г., СРС е
намерил, че не са налице процесуални пречки за даване на ход на делото,
доколкото е счел, че по отношение на подсъдимия Н. е била изпълнена
процедурата по чл. 247б НПК, а по отношение на подсъдимия Т. е била
налице хипотезата на чл. 269, ал.3 от НПК. С определение от същото
заседание, след конституирането на ЧО и ГИ, съдът е прекратил производство
и е върнал делото на СРП за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Прекратявайки производството, първостепенният Съд е допуснал
процесуално нарушение, доколкото не е била налице хипотезата на чл. 249 от
НПК, а е следвало единствено да предостави 7 – мо дневен срок на прокурора
за отстраняване на очевидната фактическа грешка съгласно чл.248а от НПК.
Въпреки допуснатото нарушение на процедурата, прокурорът не е оспорил
определението на първостепенния Съд и е изготвил нов обвинителен акт и го
внесъл по номера на прекратеното вече съдебно производство – НОХД
10763/2019 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 134 състав.
Насрочено е ново разпоредително заседание с Разпореждане от 07.08.2020
год., като на подсъдимите са били разяснени последиците от неявяването им
(по аргумент на чл.269, ал.3 от НПК) и задължителното им участие в
производството.
5
За насроченото разпоредително заседание за 16.11.2020г., подсъдимия Н.
е бил уведомен редовно, но е налице деловодно отбелязване, че е получено
телефонно обаждане, съгласно което същия е обяснил, че не е в състояние да
се яви, тъй като предстои раждане на жена му (л. 88 от СП) и същата се
нуждае от помощта му. Не е било постановено „принудително довеждане“,
подсъдимият Н. не е бил обявяван за издирване, същият не е бил
санкциониран по реда на чл. 271, ал.11 от НПК, както и спрямо него не е била
взимана мярка за процесуална принуда. По отношение на подсъдимия Т. се
установява нередовната процедура по призоваването му от адреса в
с.Ковачица, като от кмета на селото е постъпило писмо, че лицето от години
живее в чужбина (л.96 от СП). Съдът не е положил максимални усилия по
установяване на местонахождението на последния, като липсват данни
същият да е бил призоваван чрез свои близки и роднини или чрез органите на
МВР, включително и не е била изискана справка за резултатите и ОИМ по
издирването на лицето. Въпреки констатираните пропуски, в т.ч. обвиненията
за тежки умишлени престъпления и задължителното участие на подсъдимите
в производството, СРС е дал ход на разпоредителното заседание и е посочил,
че по отношение на подсъдимия Т. е налице хипотезата на чл. 247в, ал. 1, т. 2,
вр. с чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. „а“ от НПК, а по отношение на подсъдимия Н.
на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, както и е конституирал допълнителна страна в
производството – пострадалият като ЧО и ГИ – М. Б.. В разпоредителното
заседание е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
подсъдимия Т., а за подсъдимия Н. е постановено отново единствено
призоваване.
В следващото съдебно заседание на 23.02.2021 год. подсъдимия П. Т.
отново не се е явил, като упълномощения му защитник – адв. М. (съгласно
пълномощно от 18.02.2021 год. приложено на л.149 от СП), изрично е заявил,
че подзащитния му не знае за образуваното НОХД, както и че не се е запознал
с делото. Съдът е „разяснил“, че подсъдимия Т. е бил уведомен лично за
образуваното наказателно производство срещу него още в първото съдебно
заседание, когато се е явил. Посоченото обстоятелство от Софийски районен
съд, обаче не кореспондира с материалите по делото, доколкото от
образуването на производството по НОХД №10763/2019 год. същият не е бил
редовно призоваван нито веднъж и не се е явявал в предходните съдебни
заседания. В посоченото заседание делото е било отложено за друга дата,
предвид изявление на упълномощения защитник на подсъдимия Т. не се е
запознал с материалите по делото. Подсъдимият Н. е бил редовно и лично
уведомен за следващо съдебно заседание, а за подсъдимия Т. е разпоредено
същият да се призове чрез защитника му и чрез негова ближна (сестра), която
е направила изявление, че не поддържа връзка с брат си.
Междувременно подсъдимия Т. е бил задържан при влизане в РБ с полет
от Италия (л. 162 от СП) и е бил преведен в затвора гр. София, където му е бил
връчен обвинителния акт по делото.
В следващото съдебно заседание от 18.05.2021г. подсъдимия Т. се е явил,
снета му е била самоличност и е даден ход на делото е в отсъствието на
подсъдимия Н. - Софийският районен съд е приел, че последния е бил редовно
6
уведомен и своевременно не е уведомил Съда за невъзможността си да се яви,
както и че има процесуален представител, който да го представлява и
защитава в производството. По делото е документирано, че е получено
уведомление от подсъдимия, че се намира в гр. Бургас във връзка с трудова
ангажираност и не е в състояние да се яви поради финансови причини. По –
късно, по време на разпита на ЧО и ГИ Б., подсъдимия Н. се е включил в
съдебно заседание чрез видеовръзка и е заявил, че няма да дава обяснения,
както и че не възразява за разгледаното дело в негово отсъствие. Съдът е
допуснал процесуални нарушения, като е продължил съдебното следствие без
да е снел самоличност на подсъдимия Н., без да е разяснил правата му,
включително правото да упълномощи защитник, правото му на отводи и без
да го уведоми за извършените до момента процесуални действия.
Самоличността на Н. е била снета в следващо съдебно заседание на 28.09.2021
год., когато са били разяснени и правата му. В производство по реда на чл.270
от НПК, СРС с Определение от 19.05.2021 год. е отменил мярка за
неотклонение спрямо Т. (л.176 – 177 от СП).
В съдебно заседание, проведено на 06.12.2021г. (л. 253 – 255) е даден ход
на делото в отсъствието и на двамата подсъдими, като същите са били редовно
и лично уведомени от предходно такова. При преценката за наличието на
процесуални пречки относно разглеждането на делото, Съдът не е изложил
каквито и да е мотиви и е продължил съдебното следствие. Съдебното
заседание е приключило след извършването на възможните процесуални
действия, като е било постановено единствено призоваване на свидетели и
делото е било насрочено за разглеждане за 14.03.2021 год. Препис от
протокола не е бил изпращан на Т. и Н.. Подсъдимите не са били изобщо
призовавани. В следващото съдебно заседание подсъдимия Н. не се е явил
(въпреки, че в протокола е записано погрешно, че е уведомен от предишно
заседание) и отново е даден ход в негово отсъствие. Подсъдимият Т. се е явил,
въпреки че не е бил редовно призован. И в това съдебно заседание Софийския
районен съд е продължил съдебното следствие, като след отлагането и
насрочването за следваща дата, за подсъдимия Н. не е указано да бъде
извършено уведомяване и призоваване (л. 262 – 264), включително и не е бил
изпратен на посочения от него адрес протокол от проведеното съдебно
заседание. Аналогична е ситуацията и при следващото съдебно заседание на
07.06.2022 год. (л. 270 – 274), проведено отново в отсъствието на подсъдимия
Н. и при нередовна процедура по призоваване. Последният не е бил уведомен
за извършените процесуални действия в негово отсъствие, но с призовка №
22020398 е бил уведомен за следващото съдебно заседание (л.281 от СП).
В съдебно заседание на 04.10.2022г., двамата подсъдими не са се явили,
като делото е било отложено поради на поради отсъствието на съдебен
заседател. В протокола е записано, че двамата подсъдими са уведомени
редовно чрез явилите се защитници, без същите да са направили изрично
изявление в тази насока. Призовки и съобщения на Т. и Н. не е било
разпоредено да им бъдат изпратени, въпреки че и двамата са посочили адрес
за призоваване.
В следващите съдебни заседания – на 12.12.2022г., 19.09.2023г.,
7
07.03.2023г. и на 12.06.2023г. подсъдимите отново не са се явили, като в
последните две съдебното следствие е продължило в тяхно отсъствие и без да
са били редовно уведомени и без да е налице изрично изявление от страна на
защитниците им за съгласие да бъдат уведомени чрез тях. Протоколите от
проведените съдебни заседания не са били изпратени на нито един от
подсъдимите и същите не са били уведомени за извършените в тяхно
отсъствие следствени действия.
Последното съдебно заседание по делото е било насрочено за
21.11.2023г. (л. 432 – 435 от СП) и същото е било проведено за пореден път в
отсъствието на двамата подсъдими, които не са били редовно и надлежно
призовани и без да им е била предоставена възможност да дадат обяснения по
обвинението. В това съдебно заседание съдебното следствие е било
приключено и след изслушване на пледоариите на страните, Съдът е
постановил и обявил присъдата си (л. 436 – 437 от СП).
На 29.12.2023 год. на служебната ел. поща на Софийски районен съд е
получен имейл с подател В. Н. и ел. адрес ************, в който се представя
и сочи, че на адреса му в с. Макреш е изпратена призовка без дата и
направените от него опити да се свърже със Софийски районен съд са били
неуспешни. Моли да му бъде изпратена нова призовка с дата, за да се яви,
както и сочи че се намира в Германия , съпругата му е бременна в 7 – ми месец
и е на работа (л. 428 от СП). Към писмото е приложена снимка на призовката с
№*********/06.12.2023 год., в която се установява, че липсват посочени дата
и час.
Въззивният съд, като взе предвид гореизложеното, намира че в хода на
проведеното първоинстанционно производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция, тъй като подсъдимите са били лишени от възможност
да участват при разглеждането на делото пред първата инстанция. Съдът е
провел разпоредително заседание без да са били изчерпани всички
процесуални възможности по редовното призоваване на подсъдимите,
установяването на тяхното местоживеене и респективно осигуряване на
участието им в последващите съдебни заседания. Първоинстанционният съд
не се е възползвал от всички предвидените в закона процесуални механизми за
да осигури редовното уведомяване на Т. и Н. при разглеждането на делото и
респективно да ги дисциплинира чрез преразглеждане на въпросите относно
мярката за процесуална принуда или санкционирането им. Подсъдимите в
посочените по - горе съдебни заседания, когато Съдът е постановявал същите
да бъдат уведомени чрез защитниците си, не са били призовавани на
посочения от тях адреси за кореспонденция или на представените от тях
телефонни номера. От последното получено писмо по делото, дори става
ясно, че подсъдимия Н. не е информиран за хода на делото, неговото
приключване с присъда и осъждане спрямо него.
Разглеждане на делото в отсъствието на двамата подсъдими Т. и Н.
(съобразно посочената по – горе хронология) е ограничило несъмнено
процесуалното им право за защита и правото на справедлив процес.
Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение е съществено по
8
аргумент на разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.
Въззивният съд намира, че СРС не е положил необходимите усилия с
оглед обезпечаване на участието и на двамата подсъдими в наказателния
процес. Престъплението, за което подсъдимия Т. е предаден на съд е по чл.195,
ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а за
подсъдимия Н. - по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК. За тези деяния законодателят е предвидил в особената част на
наказателния закон лишаване от свобода за срок от една до десет години,
които се явяват тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и предопределя
приложението на чл. 269, ал.1 от НПК, а именно че присъствието на
подсъдимия е задължително. Съдебната практика е последователна, че е
налице съществено процесуално нарушение, ако съдът разгледа и реши
делото в отсъствието на подсъдимия, когато неговото явяване е задължително
и без да е направил всичко необходимо за неговото издирване, призоваване и
изясняване по категоричен начин, че подсъдимият е скъсал процесуалните си
връзки с органите на наказателния процес. Неизвършването на тези действия
и приемането, че подсъдимият не живее на известния по делото адрес и не
може да бъде намерен, не е достатъчно да се прецени, че са налице
предпоставките на чл.269, ал.3 НПК и да бъде проведено съдебно
производство в негово отсъствие. Съдът е задължен да положи усилия за
уведомяването на подсъдимия за развиващото се срещу него производство и
трябва да го призове по указания в НПК ред, дори и да има данни, че се
намира извън пределите на страната. Освен това по делото не е налице
легално вписано изявление от защитниците и подзащитните им, последните да
бъдат уведомявани чрез тях, респективно относно получаването на съдебни
книжа. Неизпълнението на това задължение и разглеждането на делото в
отсъствието на нередовно уведомената страна, винаги представлява
съществено процесуално нарушение и опорочава изцяло развилото се
производство.
Настоящата инстанция намира, че е налице липса на достатъчно
проявена активност от осъществяващия процесуално ръководство орган и
неполагане в пълна степен на необходимите усилия по надлежното издирване,
призоваване, връчване на съдебните книжа и обезпечаване на участието на
подсъдимите в цялото първоинстанционно разглеждане на делото (в този
смисъл Решение № 50 от 28.01.1993 г. по н. д. № 267/1992 г., II н. о. на ВС;
Решение № 272 от 29.04.1991 г. по н. д. № 113/1991 г., III н. о. на ВС и Решение
№ 423 от 17.06.1993 г. по н. д. № 278/1993 г., I н. о. на ВС). Това обстоятелство
е довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимите, което е
нарушило и правото им на справедлив процес, установено с чл. 6, т.1 от
ЕКЗПЧОС.
Освен горните нарушения, Съдът констатира и друго съществено такова
- ограничена е била възможността на подсъдимите да дадат обяснения. Право
на подсъдимия е да даде такива в началото на съдебното следствие, но при
направено изрично изявление, че ще даде обяснения на по – късен етап, за
съда съществува задължение да го прикани да даде обяснения до края на
съдебното следствие, а първостепенния съд не е сторил това. В този смисъл по
9
делото се установява изявление на подсъдимия Т., че желае да даде обяснения
на по – късен етап в производството, но предвид липсата на редовно
уведомяване, той не е имал възможност да стори това. Същото в пълна сила
важи и за подсъдимия Н..
Ето защо и имайки предвид гореизложеното, настоящият въззивен
състав приема, че естеството на допуснатите процесуалните нарушения не
позволява решаването на делото по същество, тъй като са били ограничени
процесуалните права на подсъдимите.
Въззивният съд намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото
бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав от стадия на разпоредителното заседание.
Изходът на въззивното производство прави безпредметно обсъждане на
останалите упреци на защитата по отношение на оспорената присъда, както и
изложените доводи от ЧО и ГИ в депозираните отговори.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.1, пр.1, във вр. с чл. 335, ал.1,
т.1 от НПК, Софийски градски съд, НО, 4 въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 21.11.2023 год. на СРС, НО, 134 състав по НОХД
№ 10763/2019 г. по описа на Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10