№ 17338
****, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110134968 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 179254/23.06.2023
г., с която от името на ***** против А. Б. К., ЕГН ********** и Е. В. К., ЕГН
**********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г.
както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 198870/26.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Б. К., ЕГН ********** и Е. В. К.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ по отношение на А. Б. К., ЕГН
********** - сума в размер на 11,13 лева (единадесет лева и 13 стотинки),
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за имот находящ
се на адрес: ***** за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 26.09.2022г. до изплащане на вземането и сума в размер на
2,39 лева(два лева и 39 стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.10.2019г. до 09.09.2022 г.; 2/ по отношение на Е. В. К., ЕГН
********** - сума в размер на 11,13 лева (единадесет лева и 13 стотинки),
1
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за имот находящ
се на адрес: ***** за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 26.09.2022г. до изплащане на вземането и сума в размер на
2,39 лева(два лева и 39 стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.10.2019г. до 09.09.2022 г.
На 03.01.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.
В законоустановения срок от името на ответниците е депозирано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
В тази връзка, заявителят /***/ е уведомен за възможността да предяви иск
за съществуване на вземането си, на 29.05.2023 г. Исковата молба е депозирана в
съда в законоустановения за това срок /на 23.06.2023 г./.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите са клиенти на
топлинна енергия за процесния имот, в качеството си на собственици на
последния. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Термокомплект” ООД. В тази връзка
се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия
за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците дължат цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния период, поради което
изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това си задължение,
респективно дължат лихва за забава върху непогасената главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответниците e
депозиран общ отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Оспорва се, че през процесния период между страните в производството е
съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
2
доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот. В
тази връзка се излагат твърдения, че още през март 2012 г. инсталацията за БГВ
към процесния имот е прекъсната, като водомерите за топла вода са демонтирани
и връзката между процесния имот и сградната инсталация е прекъсната. В тази
връзка се оспорва иска за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, като се оспорва, че изобщо по отношение на
имота на ответниците, такава услуга е предоставена. Оспорва се и акцесорната
претенция за лихва за забава върху главницата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответниците А. Б. К.,
ЕГН ********** и Е. В. К., ЕГН **********.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. както
и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна
енергия, че през процесния период и за посочения в исковата молба недвижим
имот реално е предоставена и ползвана услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесната главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане в полза на ***.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите,
3
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговора
на исковата молба.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
4
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
5
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото не е спорно и се установява от събрания доказателствен материал,
в това число нотариален акт за продажба на недвижим имот № 137, том III, рег. №
10884, дело № 478/2006 г., че през процесния период ответниците А. Б. К. и Е. В.
К. са били съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 62, находящ се на адрес: ****, ******, бл.380, вх.Б, ет.11, като
всяка от ответниците е притежавала по ½ идеална част от процесния имот.
Същевременно от събраните по делото писмени доказателства – талон за
пломбиране на водомери № 0014903/12.03.2012 г., талон за пломбиранена
водомери № 0014903/26.04.2012 г., документи за извършени отчети в процесния
имот през заявения в исковата молба период и справки за разход на топлинна
енергия за процесния период в посочения в исковата молба недвижим имот се
установява в производството, че в процесния имот представляващ апартамент №
62, находящ се на адрес: ****, ******, бл.380, вх.Б, ет.11, през заявения в исковата
молба период, не е доставяна, респективно ползвана топлинна енергия /в това
число за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване и отдадена от
сградна инсталация/. От събраните по делото доказателства се установява, че още
през 2012 г. са демонтирани и затапени отоплителните тела, които са се намирали
в имота, както и е прекъсната връзката между сградната инсталация и имотът на
ответниците, поради което и през процесния период нито е доставяна, нито е
потребявана топлинна енергия. От събраните доказателства се установи още, че
връзката между сградната инсталация в процесната сграда и имот, представляващ
апартамент № 62, находящ се на адрес: ****, ******, бл.380, вх.Б, ет.11, е
прекъсната. Следователно се налага извод, че ответниците не са били клиенти на
топлинна енергия, като през процесния период, така и считано от 2012 г., когато
са демонтирани и затапени отоплителните тела, които са се намирали в имота,
6
както и е прекъсната връзката между сградната инсталация и имотът на
ответниците. Доколкото ответниците не са били клиенти на топлинна енергия, то
същите не са били потребители на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, доколкото такова изобщо няма как да е извършвано, предвид липсата на
доставена и потребена в имота топлинна енергия. Обстоятелството, че от
дружеството Термокомплект ООД са издавани справки за разход на топлинна
енергия за процесния период в посочения в исковата молба недвижим имот /с
нулеви стойности за потребление на топлинна енергия за отопление на имот, за
битово горещо водоснабдяване и за такава отдадена от сградна инсталация/ не
може да обуслови извод за дължимост на цената на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия. За да е налице основание за дължимост на същата, то следва
реално такава услуга да е предоставена, тоест реално да е извършено дялово
разпределение на топлинна енергия. От събраните в производството
доказателства се установи, че топлинна енергия в процесния имот изобщо не е
доставяна, нито потребявана, респективно не е имало и какво да се „разпределя“
от дружеството – топлинен счетоводител, респективно, не е налице основание за
претендиране от ответниците на цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, доколкото за процесния период такава услуга не е
предоставена реално.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Като допълнение, следва да се посочи, че от представеното и приобщено
към доказателствения материал заявление-декларация от 02.12.2007 г. /т.е.
подадено преди исковия период/, се установява в производството, че А. Б. К., ЕГН
********** е заявила желанието си за открИ.е на партида за целия топлоснабден
имот единствено на нейно име, поради което, дори да се приеме, че е неправилен
изводът, че топлинна енергия в процесния имот изобщо не е доставяна, нито
потребявана през процесния имот, респективно, реално не е извършено и дялово
разпределение на топлинна енергия, то при съобразяване на подаденото
заявление-декларация от 02.12.2007 г., единствено А. Б. К., ЕГН ********** е
заявила пред ищцовото дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността
на доставената до процесното жилище топлинна енергия след 02.12.2007 г. (датата
на подаване на заявление-декларацията). В конкретния случай, съгласно
заявление-декларацията, чиято автентичност не е оборена по делото, А. Б. К., ЕГН
********** е отправила искане цялата енергия доставена до имота да се заплаща
от нея. При така възприето и като съобрази заявление-декларацията на А. Б. К.,
7
ЕГН ********** от 02.12.2007 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида
именно на нейно име за целия имот въз основа на това заявление, то съдът
приема, че А. Б. К., ЕГН ********** е заявила пред „Топлофикация София“ ЕАД,
че тя ще ползва имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и
е открил партидата за имота само на нейно име, поради което и съдът приема, че
предявените срещу Е. В. К. обективно кумулативно съединени искове се явяват
неоснователни и само на това основание.
Отделно следва да се посочи, че по отношение на исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които имат за предмет суми, представляващи лихва
за забава върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на цената за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните
претенции за лихва за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия се явяват неоснователни и на това основание,
дори и да не се приемат изложените по-горе мотиви на съда за неоснователност на
предявените искове.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
ответниците в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 51787/2022 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав.
От името на ответниците са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 51787/2022 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, като видно от
представения договор за правна защита и съдействие разноските са извършени от
ответницата Е. В. К..
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, ищецът *****, със седалище и адрес на управление: ***********, следва
8
да бъде осъден да заплати в полза на ответницата Е. В. К., ЕГН **********,
**********, сумата от 200,00 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 51787/2022
г. по описа на на СРС, ГО, 148 състав.
От името на ответниците са претендирани разноски в исковото производство
по гр.д. № 34968/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева, като видно от представения договор за
правна защита и съдействие разноските са извършени от ответницата Е. В. К..
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ищецът *****, със седалище и адрес на управление: ***********, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответницата Е. В. К., ЕГН **********,
**********, сумата от 400,00 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 34968/2023 г. по
описа на на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на *****, със седалище и адрес на
управление: *********** против А. Б. К., ЕГН **********, **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че А.
Б. К., ЕГН ********** дължи в полза на ***** суми, както следва: 1/ сумата от
11,13 лева (единадесет лева и 13 стотинки), представляваща цена за извършена
услуга дялово разпределение за имот находящ се на адрес: ****, ******, *******,
****, ****, **** аб. № *** за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 26.09.2022г. до изплащане на вземането и 2/ сумата
от 2,39 лева (два лева и 39 стотинки) , представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.10.2019г. до 09.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.01.2023 г. по гр.д. № 51787/2022 г. по
описа на СРС, 148 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на *****, със седалище и адрес на
управление: *********** против Е. В. К., ЕГН **********, **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
9
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Е.
В. К., ЕГН ********** дължи в полза на ***** суми, както следва: 1/ сумата от
11,13 лева (единадесет лева и 13 стотинки), представляваща цена за извършена
услуга дялово разпределение за имот находящ се на адрес: ****, ******, *******,
****, ****, **** аб. № *** за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 26.09.2022г. до изплащане на вземането и 2/ сумата
от 2,39 лева (два лева и 39 стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.10.2019г. до 09.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.01.2023 г. по гр.д. № 51787/2022 г. по
описа на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА *****, със седалище и адрес на управление: ****, ул. Ястребец
№ 23Б да заплати в полза на Е. В. К., ЕГН **********, **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200,00 лева (двеста лева), представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
51787/2022 г. по описа на на СРС, ГО, 148 състав.
ОСЪЖДА *****, със седалище и адрес на управление: ****, ул. Ястребец
№ 23Б да заплати в полза на Е. В. К., ЕГН **********, **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство по
гр.д. № 34968/2023 г. по описа на на СРС, ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10