РЕШЕНИЕ
№
238
гр. Враца 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, IV
състав, в публично заседание на 15.06.2020г.
/петнадесети юни две хиляди и двадесета година /в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 677 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 144 от ДОПК.
Образувано е по жалба на
П.К.Д. *** против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
3309-41/10.07.2019г. на инспектор по приходите в Дирекция “Местни данъци и
такси“ при Община Враца, потвърден с Решение № 2414/07.08.2019г. на Директора
на Дирекция “МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца.
В жалбата се твърди, че
издадените актове са неправилни и незаконосъобразни, а мотивите, с които същите
са обосновани - противоречащи на събраните доказателства и закона. Твърди се,
че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 5 от ДОПК
служебно да изясни фактите и обстоятелствата от значение за установяване и
събиране на публичните вземания. Навеждат се твърдения, че лицето не дължи ДНИ и ТБО по отношение на посочени в
жалбата недвижими имоти. Сочи се, че жалбоподателката е подала декларация за
недължимост на ДНИ и ТБО за освобождаване от тези задължения, което не е
обсъдено в акта. Твърди се, че не се дължи и ДПС за посочените в жалбата МПС –
товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „914“ с рег. № ******** и лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Лупо“ с рег. № ********. Прави се
възражение за погасяване по давност на задълженията, както за главниците, така и
за лихвите. Иска се отмяна на Акта за установяване на задължения и
потвърждаващото го решение.
В с.з. жалбоподателката,
чрез * К.К., поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваните актове, за което
се излагат подробни съображения. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът в с.з., чрез
процесуалния си представител * Б. С., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото е Акт
за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3309-41/10.07.2019г.
на Г.Ц.Х. - **, потвърден с Решение № 2414 от 07.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Враца, последният надлежна страна в производството.
С оспорения Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК № 3309-41/10.07.2019г. е установен размер на задължението Данък
върху недвижими имоти /ДНИ/ и Такси за битови отпадъци /ТБО/ за 2018г. по
декларация вх. № 238381/31.03.1998г. за имоти, находящи се в гр. *** и с. ***, и по
декларация вх. № 238382/29.05.2008г. за имоти, находящи се в с. ***, както и Данък
върху превозните средства /ДПС/ за 2018г. по декларация с вх. № **********/11.06.2018г.
за товарен автомобил марка „Мерцедес“
модел „914“ с рег. № ******** и по декларация с вх. № ДК54005214/16.06.2017г.
за лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Лупо“ с рег. № ********.
С АУЗ са установени
задължения за 2018г. в общ размер на 1908,74 лева, от които за данък върху
недвижими имоти общо 319,02 лв., от които 293,53 лв. главница и 25,49 лв. лихва
за просрочие, за данък върху превозните средства в размер на 72,57 лв., от
които 67,70 лв. главница и 4,87 лв. лихва за просрочие и за такса битови
отпадъци в общ размер на 1517,15 лв., от които 1395,97 лв. главница и 121,18 лв.
лихва за просрочие.
АУЗ е обжалван с жалба
вх. № 94000-10421/29.07.2019г. пред Директора на Дирекция „МДТ“ при Община
Враца, който се е произнесъл с Решение № 2414/07.08.2019г., с което е оставил
жалбата без уважение и е потвърдил издадения
акт.
Със заповед № 1611/14.09.2018г.
на Кмета на Община Враца са определени длъжностните лица, които да упражняват правомощията
на орган по приходите по ДОПК, като под номер 6 фигурира лицето Г.Ц.Х. - ***,
издал АУЗ /стр. 21 по делото/.
Със Заповед № 1814/31.10.2017г.
на Кмета на Община Враца /стр. 108-109/ са определени границите на районите и
видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и
честотата на тяхното извършване за 2018г., а именно: събиране, извозване и
обезвреждане в депа или в други съоръжения на битовите отпадъци, както и
чистота на териториите за обществено ползване.
С решение № 666 по протокол № 44/19.12.2017 г.
на Общински съвет Враца е приета План - сметка по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за
дейностите „Управление на дейностите по отпадъците“ и „Чистота“ на Община Враца
през 2018г., съгласно Приложение № 1 и е определена годишната стойност на
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на битовите отпадъци в
РДНО, с интензивност по райони съгласно Заповед № 1814/31.10.2017г. на Кмета на
Община Враца за 2018г. и годишният размер на ставките и основите за облагане на
жилищните и нежилищните имоти с ТБО за 2018 г., съгласно Приложение №2. Във връзка с взетото решение е налице изготвена
от Кмета на Общината докладна записка до Общински съвет Враца рег. № Z-1458/05.12.2017г. относно приемане на
план-сметка по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за дейностите „Управление на дейностите по
отпадъците“ и „Чистота“ през 2018г., както и за определяне на годишната
стойност за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на битовите
отпадъци в РДНО и основите за облагане на жилищните и нежилищните имоти с такса
за битови отпадъци през 2018г., ведно със съответните приложения /стр. 293-327/.
Докладна записка от Кмета на Община Враца до Общински съвет Враца е приложена и
за 2019г. с рег. № Z-1435/30.11.2018г.,
ведно с приложенията към нея, но същата не следва да се обсъжда в настоящото
производство, тъй като 2019г. не е предмет на оспорения акт.
От Постановление № 01/06.08.1996г.
за възлагане на недвижим имот е видно, че М.М.Д. * на жалбоподателката/ е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***, представляващ земя и сгради,
спрямо който са начислени данъци и такси за битови отпадъци /стр. 78/. Собствеността
върху този имот М.М.Д. е декларирал с декларация вх. № 238381/31.03.1998г.,
като е вписал, че е собственик на ½ от имота, а като собственик на
другата ½ е вписана П.К.Д.. Със същата декларация е деклариран и
недвижим имот, находящ се в гр. *** ул. *** № **, вх. *, ап. **, както и недвижим имот,
находящ се в с. ***. От жалбоподателката е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижими имоти вх. № 238382/29.05.2008г., с която е
декларирала недвижим имот в с.*** /земя и сграда/, нейна собственост.
С декларация вх. № 12885/11.06.2018г. по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежавано пътно превозно
средство, без леки автомобили жалбоподателката е декларирала товарен автомобил марка
„Мерцедес“ модел „914“ с рег.№ ********, като е приложено за автомобила и
свидетелство за регистрация част I /стр. 39-40/.
С коригираща декларация
вх. № 5215/16.06.2017г., подадена от П.К.Д., за лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Лупо“ с рег. № ******** е декларирано обстоятелство, водещо до данъчно
облекчение - притежавано от нея ЕР № 2089/18.04.20017г. - 82% ТНР със срок до
01.04.2020г., както и по отношение на М.М.Д. - ЕР № 2515 от 11.05.2017г. – 52% ТНР със срок до 01.05.2018г. /стр. 34/, като
за въпросното МПС е приложено и свидетелство за регистрация част I /стр. 35/. Коригираща декларация за лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Лупо“ с рег. № ******** е подадена и от М.М.Д.
с вх. № 5214/16.06.2017г. /стр. 36/, като е приложено за автомобила и
свидетелство за регистрация част I /стр. 37/.
Съгласно Декларация вх. № 1624/02.01.2018г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти от М. М.Д. и П.К.Д. е декларирано, че имот с партиден №
238381/31.03.1998 г., гр. ***, ул. *** № *, представляващ стар месокомбинат
етаж II-ри
няма да се ползва през 2018г. /стр. 26/.
Съгласно молба - декларация
от М.М.Д. и П.К.Д. *** от 28.12.2017г. /без вх. №/ е поискано освобождаване от
такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти на
декларирания имот с партиден № 238381/31.03.1998 г., с местонахождение гр. ***,
ул. „***, представляващ **, който се ползва като Предприятие за добив и обработка
на птиче месо от „Ч. * “ ЕООД с Договор за наем от 01.11.2017 г., за 2018 г., както и за предходните години. Към молбата са приложени скица на имота от 03.04.207г., договор за наем от
01.11.2017г. с „Ч. * “ ЕООД и
удостоверение за регистрация № 06-524/9.11.2017г. от ОДБХ - Враца. Приложен е и
договор от 08.02.2018г., сключен между „Б. - ** “ АД гр. *** и „Ч. - * “ ЕООД гр. *** /стр. 84/.
С декларация вх. №
1622/02.01.2018г. жалбоподателката е декларирала, че имот с партиден номер
5712031872001, находящ се в с. ***, ул. ***
№ **, няма да се ползва през 2018г. /стр. 31/.
С декларация вх. №
1623/02.01.2018г. М.М.Д. е декларирал, че имот с партиден номер 5403281862003,
находящ се в с. *** , няма да се ползва през 2018г. /стр. 29/.
По делото са приети
като доказателства и приложени графици за
събиране и транспортиране на
отпадъци /л. 111-114/, пътни листа за гр. *** за 2018г., маршрутен график за
събиране и транспортиране на отпадъци с. ***. /стр. 212-214/ и пътни листа за
с.***., ведно с протоколи за извършените услуги по сметосъбиране и
сметоизвозване за 2018г. от ОП БКС ; комплексно разрешително №5-Н1/2010г. на
„Е.“ ООД гр. ***, издадено от МОСВ, ведно с план – сметка РДНО Враца от „Е.“ ООД, ведно с приложение №1, 1а и 1в и справка за изпълнение на план-сметка по
чл.66, ал.1 ЗМДТ за 2018г. /стр. 275-277/
По делото няма спор, че на територията на Община Враца има РДНО, като
„Е.“ ООД е приело да извършва всички дейности, свързани със съхранение на
битови отпадъци, генерирани на територията на Община Враца и Община Мездра.
От жалбоподателката,
чрез нейния процесуален представител, е оспорено съдържанието на Приложение №
1а, Приложение № 1в и Приложение № 5 към Приложение № 1 към Решение №
666/19.12.2017г. на Общински съвет - Враца. Във връзка с направеното оспорване
в с.з. на 15.06.2020г. са допуснати до разпит двама свидетели. От показанията
на свид. Б. И. се установява, че същата работи в „Ч.“ ЕООД, като фирмата се намира в **. Същата
посочва, че най - близкият контейнер е на около 500 м., почистват се зимата
само главните улици, като при тях контейнер няма, сами си почистват портала,
отпадъците на фирмата се извозват чрез екарисаж. От показанията на свид. А.И. се установява, че също работи в „Ч.“
ЕООД, фирмата се намира на ул. ***, на територията на **, улицата не се
почиства, отпадъците се извозват със специална кола за екарисаж.
По делото не са
приложени Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Враца и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги и права на територията на Община Враца, но същите са достъпни на
интернет страницата на общината.
По делото не са
представени данъчни оценки за имотите, но същите са посочени в АУЗ и не се
оспорват от страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения срок -
решението по оспорения по административен ред АУЗ е получено на 19.08.2019 г.,
видно от известие за доставяне /стр. 11/, а
жалбата е подадена на 30.08.2019г., поради което се явява допустима, като
подадена в срок. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният
АУЗ и решението, с което е потвърден са издадени от компетентните за това
органи, съгласно представените по делото доказателства. При издаването на
оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до неговата отмяна. Същият е издаден и в съответствие с материалния закон.
По
отношение на установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса
за битовите отпадъци за недвижим имот, находящ се в гр. Враца, представляващ
земя и сграда.
Възраженията в жалбата са
за недължимост на ДНИ и ТБО.
Спорни са въпросите дали
собственикът на имота е задължен да заплаща данък върху недвижимия имот и такса
битови отпадъци, след като е предоставил имота за ползване на друго лице, при
наличието на сключен договор за наем, дали
подадените декларации за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване
са взети предвид при определяне размера на задълженията, допуснати ли са
съществени процесуални нарушения в производството по издаване на АУЗ, погасени
ли са задълженията по давност.
Безспорно е между
страните, че оспорващият за процесния период 2018г. е собственик на 1/2 ид. ч. от
имот, находящ се в гр. *** ул. *** № *, **, ведно с построените в същия имот
сгради, деклариран с Декларация вх. № 238381/31.03.1998 г., партиден №
5403281862002. Другата 1/2 идеални части е собственост на М.М.Д. – * на
жалбоподателката.
Безспорно е също така,
че за въпросния имот жалбоподателката е подала декларация с дата 28.12.2017г. за
освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018г. вх. №
1624/02.01.2018г., в която е декларирала, че имота няма да се ползва през
2018г. /стр.26/.
Безспорно е също така,
че с молба – декларация /без вх./ от 28.12.2017г. е декларирано от П.К.Д. и М.М.Д.
до Община Враца, Дирекция “МДТ“, че за
2018 г. имот с партиден № 238381/31.03.1998 г. и местонахождение гр. ***
ул. ***, представляващ **, ще се ползва като Предприятие за добив и обработка
на птиче месо от „Ч. * “ ЕООД с Договор за наем от 01.11.2017 г. Поискано е
молителите да бъдат освободени от такса по сметосъбиране и сметоизвозване за имота за 2018г., както и за предходните
години /л. 94/.
Не се оспорва и факта,
че за въпросния недвижим имот е налице сключен договор за наем между М.М.Д.и
„Ч. * “ ЕООД от 01.11.2017г. /стр. 81/.
От доказателствата по делото е безспорно също,
че имотът на жалбоподателката попада в трети район, с оглед декларираното в
декларацията по чл. 14 ЗМДТ, по отношение на който общината предоставя и трите
услуги.
Съгласно чл. 1 от ЗМДТ,
общините събират местни данъци върху недвижимите имоти и превозните средства, а
съгласно чл. 62 от същия закон събират и местни такси,
включително и за битови отпадъци. За целта съобразно правомощията, дадени в чл.
1, ал. 2 от закона, Общинските съвети
приемат Наредба за местните данъци, а по
силата на правомощията, дадени им с
разпоредбата на чл. 9 от закона,
приемат Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги, което е сторено за Община Враца.
Съгласно чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда,
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за
този имот, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е
ползвателят. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗМДТ изрично посочва кои имоти се
освобождават от данък.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ
/действащ за периода на определяне на задължението/ таксата за битови отпадъци
се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ
/действащ за периода на определяне на задължението/ такса битови отпадъци
заплащат данъчно задължените лица по чл. 11.
Съгласно чл. 66 и 67 от ЗМДТ /действащи за процесния период/ - Таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план -
сметка за всяка дейност и според количеството битови отпадъци. Когато не може
да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се
определя в левове или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет.
Съгласно чл. 71, т. 1,
т. 3 от ЗМДТ /в сила от 1.01.2014 г./ -
Не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота; поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа
за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци -
когато няма такива.
Съгласно чл. 13 от ЗМДТ, данъкът се заплаща
независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Съгласно чл. 20 от ЗМДТ
- Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител
на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от
вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се
съобщава на данъчно задължените лица.
Съгласно чл. 15, ал. 1
от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Враца данък върху недвижими имот се определя в размер на 1,5 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижим имот на физическо лице, а съгласно чл. 13 от
същата наредба се освобождават от заплащане на данък лицата за имотите,
определени в чл. 24 ЗМДТ.
Съгласно чл. 15а, ал. 4
от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги и права на територията на Община Враца - за имоти, които няма да се
ползват през цялата година, собствениците или ползвателите подават декларация в
Дирекция „МДТ“ в срок до 30 декември на предходната година, а за придобитите
през годината в двумесечен срок от датата на придобиването им.
Съгласно чл. 15а, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на
територията на Община Враца - Не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождение на
имота. Съгласно чл. 16 от Наредбата таксата се заплаща от
собственика на имота; при учредено вещно право на ползване - от
ползвателя и при предоставяне на особено право на ползване - концесия - от
концесионера.
С чл. 17, ал. 1 от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
и права на територията на Община Враца е определен размерът на таксата битови
отпадъци през 2018 г.
Данъчната оценка за
целия имот, в това число земя и сгради е в размер на 360 321.50 лв. или за оспорващият този размер е 180 160.75
лева, видно от АУЗ. Същият размер на данъчна оценка е посочен и в съобщенията
до оспорващия /стр. 22/. Размерът и начинът на определяне на данъчната оценка
не са предмет на настоящото производство, поради което релевантно значение за
правилното решаване на спора има размерът, посочен от административния
орган.
Съгласно чл. 11, ал. 1
и ал. 3 и чл. 64, ал.1 от ЗМДТ - задължени лица за данък и такса битови
отпадъци са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. При учредено
вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Задължението на лицето за
заплащане на местни данъци и такси възниква с придобиване на недвижимите
имоти и превозните средства, установява се въз основа на декларирането им пред
общинските данъчни власти и се изпълнява периодично, като данъчно-задълженото
лице няма задължение всяка година да
подава декларация с цел определяне на дължимия данък или такса за съответната календарна година. Веднъж
възникнали и установени, те се дължат ежегодно до настъпване на предвиден в
правната норма факт, който да ги
прекрати или измени.
В случая представеният
договор за наем от 01.11.2017г., сключен с „Ч. * “ EООД, гр. *** за ползване на имота през
2018г. няма вещноправен характер, поради което задължението за заплащане на
данък недвижими имоти, респ. ТБО, е на собственика на имота, а не на ползвателя
по този договор. Имотът на жалбоподателката
не попада в изключенията на чл. 24, ал. 1 от ЗМДТ за освобождаване от ДНИ. Същата е собственик на
облагаем с ДНИ имот на територията на Община Враца, като данък се заплаща
независимо от това дали се ползва имота или не /чл. 13 от ЗМДТ/. В случая ДНИ за
имота е изчислен правилно в АУЗ. Размерът на данъка за недвижимия имот се
определя като размерът на данъчната оценка се умножи по коефицента, който е
определен в чл. 15, ал. 1 на Наредбата
за определяне на местните данъци на територията на Община Враца и който за
целия процесен период е 1.5 на хиляда или размерът на данъка е 270.24 лева,
каквато стойност е посочена в оспорения АУЗД (180160.75 × 1.5 / 1000 =
270.24 лв.).
В жалбата не се твърди недължимост поради
непредоставяне на услугите, предвидени в чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране,
сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата. Такива възражения са
направени в съдебно заседание, за което са допуснати двама свидетели до разпит. От показанията на същите е видно, че най - близкият
контейнер е на около 500 м., почистват се зимата само главните улици, сами си
почистват портала, отпадъците на фирмата се извозват чрез екарисаж. Съдът не кредитира техните показания, тъй като от представените
писмени доказателства по делото се установява предоставяне на услугите по сметосъбиране, извозване, обезвреждане и
чистота.
В тази връзка следва да
се разграничи въпросът по предоставяне на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване от въпроса по тяхното реално ползване от задължените лица.
Сключеният договор за наем е ирелевантен към дължимостта на таксата битови
отпадъци. От една страна същият има за предмет различни продукти от битовите
отпадъци, а дори и да има такъв предмет, то след като законодателят не
предвижда самостоятелно събиране и извозване на битовите отпадъци, то
задължените лица не се освобождават от заплащане на този вид услуги. Единствената хипотеза, при която такса
сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, извън хипотезата, когато услугите
не се предоставят, е когато имотите не се ползват през цялата година, което
обстоятелство се удостоверява с декларация, подадена до края на предходната
година - чл.15а от Наредбата за местните такси. В случая жалбоподателката е
подала такава декларация вх. № 1624/2.01.2018г., в която е декларирала, че няма
да ползва имота през 2018г., но в същото време е подала и молба-декларация от
28.12.2017г., с която е заявила, че въпросният имот с партиден №
238381/31.03.1998 г., и местонахождение
гр.***, ул. ***, представляващ ** за 2018г. ще се ползва като предприятие за
добив и преработка на птиче месо от „Ч. * “ ЕООД, съгласно сключен договор за
наем от 01.11.2017г. След като за въпросния имот е заявено, че ще се ползва през
2018г., то жалбоподателката не може да бъде освободена от заплащането на такса
за сметосъбиране и извозване за 2018г. и дължи заплащане на цялата ТБО за
2018г. Въпреки, че е подала такава декларация за имота не следва да се прилага чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ и се дължи заплащането
на ТБО за имота за 2018г. Представеният
по делото договор от 08.02.2018г., сключен между „Б. - ** “ АД гр. *** и „Ч.- *
“ ЕООД /л. 84/ е ирелевантен към предмета на делото, още повече, че по този
договор жалбоподателката не е страна и същият не е сключен по реда на ЗМДТ.
Видно от представените
Заповеди на Кмета на Община Враца и решения на общинския съвет, имотът на
оспорващия попада в границите на районите, където Общината предоставя услугите
по сметосъбиране и сметоизвозване, със съответната честота на тези услуги. За процесния период са представени пътни листове
с включени услуги и направления, графици, одобрени план-сметки за предстоящите разходи,
справка за изпълнение на одобрените план-сметки. Съдът намира тези доказателства
за достатъчни и обосноваващи извършването на тези услуги на територията на
Общината за процесния период и при определената честота, без да е необходимо
такива да бъдат представяни поотделно за всеки отделен имот. От една страна –
предоставянето на услугите е предвидено и организирано за цялата територия на
гр. Враца, поради което и при обслужването на тази територия, недвижимите
имоти, които попадат в тези граници, също се обслужват, поради което за тези
услуги се дължи съответна такса. В случай, че собственикът на конкретен имот е
счел, че за определен период от време по отношение на неговия имот не са
предоставяни услугите по сметосъбиране и извозване, то същият е имал възможност
своевременно да уведоми за това Общината, която да извърши съответната проверка.
Фактът, че няма контейнери или същите се намират на 500 м. от портала, както и
че извозването се извършва от друга кола, както и че се почистват зимата само
главните улици, видно от показанията на свидетелите, не обуславя извод за
непредоставяне на съответните услуги.
По отношение на
услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива
отпадъци, следва да се има предвид, че законодателят предвижда освобождаване на
задължените лица от този вид такса, в случай че няма депа, респ. съоръжения, в
които да се извършва тази услуга. В случая е налице функциониращо депо на
територията на Общината, свързано със съхранение на битови отпадъци генерирани
на територията на Община Враца и Мездра, на чиято територия се намира и имотът на жалбоподателката. В тази
връзка дали имотът генерира отпадъци е въпрос, който няма релевантно значение
за дължимостта на този вид услуга. По смисъла на закона за обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само
тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му,
а от наличието на депо и след като на територията на общината съществува
такова, то изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не може да намери приложение.
По отношение размера на
ТБО за недвижимия имот същият е правилно определен в АУЗ. С оглед
доказателствата по делото съдът приема, че за 2018г. жалбоподателката дължи
такса битови отпадъци за всички предоставяни услуги за имота, а именно:
за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и чистота. Размерът на ТБО за
2018г. е общо 7.50 промила /в т.ч. 1.40 за услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване; 3.50 за депо и 2.60 - поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване/ - чл. 17 от Наредба и се получава като размерът на
данъчната оценка се умножи по съответния промил или 180160.75 × 7.50 /
1000 = 1351.21 лева, както е посочено и в АУЗ. В този смисъл решение №
748/17.01.2019г. по адм.д. № 13439/2017 г. на ВАС и решение №
13402/09.10.2019г. по адм. д. №
4198/2019г. на ВАС.
Неоснователно е
възражението за неиндивидуализиране на недвижимия имот, за който се претендират
задължения за данък и ТБО. В оспорения АУЗ изрично е посочено, че задълженията
са за недвижим имот, деклариран при условията на чл. 14 от ЗМДТ и в тази връзка
е посочен входящият номер на декларацията, партидния номер на имота, както и че
същият се състои от земя и два производствени обекта със съответните им
характеристики, съответстващи на
декларираното. От данните по преписката е видно, че се касае за имот с партиден
номер 5403281862002, находящ се в гр. ***, ул. *** № *, **, като с подадената
от жалбоподателката декларация е деклариран именно този имот. Същият е посочен
и в подадената до съда жалба.
Не се споделя и
възражението за немотивираност на издадения акт, респ. за допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка следва да се има предвид, че съществени
процесуални нарушения са тези, които водят до постановяването на друг краен
резултат, т.е. такива, които се отразяват на взетото от административния орган
решение. Задълженията за местни данъци и ТБО са нормативни такива, а условията
за тях са установени в нормативни актове, респ. в актове на общинските съвети и
кметовете на Общини, които са публични актове, поради което посочването на
данъка и ТБО като годишен общ размер, не представлява съществено процесуално
нарушение. Размерът на задължението за всяка една услуга, респ. данък може да
бъде установен без да са необходими специални знания, тъй като това е резултат
на елементарно математическо изчисление, а съдът има задължение съгласно чл.
160, ал. 1 ДОПК да реши спорът по
същество.
По
отношение на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. *** № **, вх. *, ет. *, ап. **, жалбоподателката
дължи такса битови отпадъци за всички предоставяни услуги за имота, а именно:
за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и чистота. Размерът на цялата
ТБО е общо 2.25 промила, в т.ч. 0.40 за услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване; 1.05 за депо и 0.80 -
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - чл. 17 от
действащата към този период Наредба и се получава като размерът на данъчната
оценка се умножи по съответния промил или 15096.95 × 2.25 / 1000 = 33.97
лева. От доказателствата по делото е видно,
че услугите са предоставяни на жалбоподателката за 2018г. и не са налице
изключенията на чл. 71 от ЗМДТ за
несъбиране на ТБО за този жилищен имот през 2018г., който факт не е
спорен по делото. Правилно е определен и данъка за недвижимия имот в размер на 11,32 лв. върху
данъчната оценка на имота и съобразно притежаваната от жалбоподателката
½. Поради неплащане на дължимото задължение в срок правилно е начислена
и лихва върху дължимата сума, като същата е правилно изчислена.
По
отношение на недвижимите имоти,
находящи се в с. *** също са определени правилно ДНИ и ТБО за 2018г. От данните
по делото, приложените пътни листа за с. ***, както и протоколи за извършените
услуги по сметосъбиране и сметоизвозване е видно, че тези услуги са извършвани
през цялата 2018г., поради което и ТБО е дължима в цялост. При определяне на
ТБО за имота, находящ се в с. ***, ул. *** № **, съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, е взета предвид подадената от жалбоподателката до Община Враца на
28.12.2017г. декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти вх. 1622/02.01.2018г., с която същата
е декларирала, че няма да ползва имота /стр. 31/ и е начислена само такса 1,35 %
/депо и чистота/ върху данъчната оценка, която е дължима независимо от това
дали имота се ползва или не. По аналогичен начин е изчислена и ТБО за имот с
партиден номер 54032818620. Правилно е определен и размера на дължимия данък за
тези имоти за 2018г., както и размера на дължимите лихви за неплащане на
задължението в срок.
По
отношение данъка върху МПС марка „Фолксваген“ модел „Лупо“ с рег.
№ ********, съдът приема, че същият е законосъобразно определен,
съгласно чл. 41 от Наредбата за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Враца. Същият е определен съобразно идеалната
част на собственост на жалбоподателката и в съответствие с мощността на
двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство при
липса на основания за освобождаване от данък по чл. 58 от ЗМДТ. По отношение на
този автомобил липсва подадена декларация за променено обстоятелство /подновено
решение на ТЕЛК/ и данъка е дължим. Лицето ползва облекчение за МПС марка
„Фолксваген“ модел „Лупо“ с рег. № ********, за което е подало декларация по
чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ вх. № 5215/16.06.2017г. с приложено ЕР на ТЕЛК № 2089 от
зас. № 058 от 18.04.2017г. със срок до 01.04.2020г.
По отношение на данъка върху
товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел
„914“ с рег.№ ******** съдът също приема, че е законосъобразно определен.
Съгласно чл. 53 от ЗМДТ
дължимият данък за притежаваните превозни средства се заплаща от собственика като
задължено лице.
По отношение на този
автомобил липсва декларация за настъпване на обстоятелство, водещо до данъчно
облекчение или освобождаване и данъка е дължим.
По
отношение на лихвата върху определените задължения. Лихвата е акцесорно задължение,
поради което същата се дължи при дължимост на основното задължение. Съдът
извърши проверка с лихвен калкулатор на НАП и намира, че посочените в АУЗ
размери на лихвите за всяко едно от задълженията са изчислени в съответствие с
нормативно установените периоди - 30 юни и 31 октомври на годината, за която са
дължими, съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ за ДНИ; чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ за данък ППС и чл. 69, във връзка с чл. 28 от ЗМДТ и чл. 18, ал. 1 от
Наредбата за местните такси за ТБО за недвижимите имоти.
По
отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 171, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника. Задълженията за данъци, такса битови отпадъци и
лихвите към тях са публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 1 и 2 ДОПК, поради
което се погасяват с изтичането на петгодишен, респ. десетгодишен давностен
срок. Оспореният АУЗ е издаден на 10.07.2019 г.
за 2018г. За периода, за който са
установени задълженията с този акт, погасителната давност не е изтекла. С издаването на АУЗ, съгласно чл. 172 от ДОПК,
давността се прекъсва и започва да тече нова давност, освен в случаите на
отмяна на този акт.
С оглед на изложеното и
предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспорения
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправни норми, и в съответствие с целта на закона, поради което
следва да се потвърди.
При този изход на
делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Д.
*** против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
3309-41/10.07.2019г. на инспектор по приходите в Дирекция “Местни данъци и
такси“ при Община Враца, потвърден с Решение № 2414/07.08.2019г. на Директора
на Дирекция “ Местни данъци и такси“, ръководител на звеното по местни приходи
в Община Враца.
ОСЪЖДА П.К.Д. *** да заплати на Община Враца разноски
по делото в размер на 200,00 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: