НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ …………. /16.02.2021 г., гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Даниела Благоева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00728 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
чрез пълномощника юрк. Терзиев, срещу Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 и чл. 240, ал. 2 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 793,86 лв. - главница
по Договор за кредит „Бяла карта“ № 535076 от 21.02.2018 г., сключен с „Аксес
Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 27.03.2019 г., сумата 73,60 лв.
- договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. – 06.10.2018 г., сумата 60,88 лв.
- обезщетение за забава за периода от 07.10.2018 г. – 30.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2019 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена Заповед № 3177/12.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 04626 по описа за 2019 г. на Районен съд
- Перник.
В исковата молба се
излага, че между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен „Договор за
кредит „Бяла карта“ № 535076 от 21.02.2018 г., с подписването на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя револвиращ кредит в
максимален размер 800,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а
кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
договора.Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от
договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен
лихвен процент в размер на 0,12%, представляващ договорна възнаградителна лихва
за периода от 28.02.2018 г. до 06.10.2018 г. в размер на 73,60 лв. На основание
чл. 22, ал. 3 от договора се претендира и мораторна лихва за забава в размер на
60,88 лв. за периода 07.10.2018 г. – 30.07.2019 г. Твърди се, че вземанията за
процесните суми са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение 1 от
27.03.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 11.11.2016г.
С оглед изложеното,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
процесните суми. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в
хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените съображения се моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Първото по делото открито съдебно
заседание е проведено на 22.01.2021 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото
книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил
твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени
доказателства, от които може да се направи извод за вероятната основателност на предявените
искове.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Горното
налага предявените искове да се уважат, като на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
Като правоувеличаваща последица от
предявяването на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2019 г. до изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство. Предвид изхода на спора, съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски.
В заповедното производство ищцовото дружество е сторило разноски в размер на
25,69 лв. за държавна такса, и 50,00 лв. за юрисконсултското възанграждение, т.е.
общо 75,69 лв., а в исковото производство: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 125,00 лв., като размерите на
юрисконсултското възнаграждение са определени в нормативно регламентирания
минимум, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 и чл. 26 НЗПП, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на
осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата
793,86 лв. /седемстотин деветдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/-
главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 535076 от 21.02.2018 г., сключен с
„Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 27.03.2019 г., сумата 73,60 лв. /седемдесет и три лева
и шестдесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. – 06.10.2018
г., и сумата 60,88 лв. /шестдесет
лева и осемдест и осем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
07.10.2018 г. – 30.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2019 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена Заповед № 3177/12.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 04626 по описа за 2019 г. на Районен съд
- Перник.
ОСЪЖДА Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 75,69 лв. /седемдесет и пет лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща разноски за
производството по ч.гр.д. № 04626 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч.гр.д. № 04626 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.