№ 58
гр. Перник, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211720106387 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.10 и сл. Закона за защита срещу
домашното насилие.
Образувано е по молба на А.. В. К. за издаване на заповед за защита
срещу осъществено по отношение на нея домашно насилие от страна на майка
ѝ И.. Й. М. на 16.12.2021 г.
В молбата К. сочи, че с ответницата живеят в една къща на различни
етажи, като молителката живеела на ІІ-етаж заедно със семейството си –
съпругът и детето, а ответницата на първия етаж. Твърди, че на 16.12.2021 г.,
молителката чула силен тропот, който идвал от първия етаж, но не му
обърнала внимание. След кратък период от време чула по – силно тропане,
идващо от тяхната входна врата, поради което съпругът и – П. К., слязъл да
провери какво става и видял, че И.М. удряла по вратата с тесла, вследствие на
което вратата била повредена. След около половин час на К. се наложило да
излезе от дома си, а ответницата започнала да обижда молителката с обидни
думи – „копеле“, „айдукуля“ и същевременно я заплашвала, че ще я изгони от
къщата. Твърди, че поради лошите взаимоотношения с ответницата,
молителката силно се притеснила, чувствала живота си в опасност, тъй като
последващото поведение на М. било непредвидимо. Към молбата е
1
приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е описано изложеното в
молбата. Иска се от съда да бъдат наложени мерки за защита по реда на
ЗЗДН.
В депозиран по делото отговор И.. Й. М. оспорва молбата, като твърди,
че е болна, а молителката непрестанно я тормози, вдига шум на втория етаж,
и пречи да почива и спи. Твърди, че на 16.12.2021 г. от етажа на К.
започнало тропане, вдигали шум, което събудило другата дъщеря, работеща
нощни смени. Тези обстоятелства наложили ответницата да отиде при
семейството на молителката да ги помоли да спрат да тропат. Сочи, че
потропала на входната ръка със секира, за да я чуят, поради това, че нямат
звънец, като вратата отворил съпругът на К.. Твърди, че на тази дата не е
виждала К., и не е комуникирала с нея, като не и била отправяла обидни думи.
В съдебно заседание молителката лично и чрез адв. А., поддържа
молбата и моли съда да я уважи, като и се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответницата И.. Й. М. в съдебно заседание лично и чрез адв. Б., оспорва
молбата и моли съда да я отхвърли, като и се присъдят сторените по делото
разноски.
По допустимостта:
Съдът намира молбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна - по смисъла на чл.3, т.5 от ЗЗДН – молителката е дъщеря на
ответницата, за което няма спор по делото, и в законовия едномесечен срок,
поради което съдът я намира за процесуално допустима.
След като прецени събраните по делото доказателства, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Молителката А.К. в подкрепа на твърденията сив молбата, е представила по
делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, със съдържание идентично на описаните
факти по молбата ѝ за защита.
По искане на молителката по делото е разпитан свидетеля П.Д. К. – съпруг
на К. и С..С.С., а по искане на ответницата по делото е разпитана като свидетел М.
М. Б. – дъщеря на ответницата и сестра на молителката.
В показанията си К. твърди, че на 16.12.2021 г. си бил вкъщи заедно с
молителката, като към 10:00 часа започнало да се тропа на входната им врата.
2
Това наложило свидетеля да слезе да провери какво се случва. Когато слязъл
видял ответницата пред входната им врата със секира в ръка. Попитал я какво
прави и защо удря по вратата, а тя му отговорила, че са тропали, поради което
свидетелят и казал, че не можели да не ходят. Твърди, че след това М. му казала,
че вратата била нейна и можела да си прави каквото си иска. В същото време
молителката си била на етажа. След като приключили разговора, свидетеля се
качил обратно на етажа и разказал на съпругата си какво е станало. Твърди, че
молителката имала работа навън и излязла, а К. чул, ответницата да и казва
„копелдачко“, като по това време нямало други хора на двора. Сочи, че
взаимоотношенията между молителката и ответницата отдавна били влошени.
Свидетелката С. сочи, че на 16.12.2021 г. видяла М. да чука по вратата на
молителката със секира. Твърди, че не е чула обиди и разправии между страните.
В показанията си Б. сочи, че на 16.12.2021 г. се прибрала от работа и
легнала да спи. Започнало тропане от втория етаж, поради което помолила майка
да предупреди молителката и семейството й да не се тропа. Ответницата отишла
и тропала на вратата на молителката със секира. Твърди, че тогава излязъл
свидетеля К., който отворил врата и нагрубил ответницата. Сочи, че
взаимоотношенията между молителката и ответницата са влошени, и твърди, че в
същия ден повече свидетелката не е виждала сестра си, и не е чула майка им да е
отправяла обидни думи по адрес на К..
По реда на чл.176 от ГПК на молителката бе поставен въпрос относно
психичното и здраве, на който К. отговори, че във връзка с психичното и здраве не
и оказвана медицинска помощ, а има установен проблем с вестибуларния апарат,
като не са и били предписвани медикаменти относно психичното й здраве.
При така установената фактическа обстановка, Пернишкият районен
съд прие от правна страна следното:
В производството, образувано по молба за защита от домашно насилие,
молителката А.К. следва да докаже своите твърдения, че на посочената дата -
16.12.2021 г. е налице извършен по отношение на нея акт на домашно насилие от
страна на майка ѝ И.М..
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
3
съжителство.
Съдът намира, че изложените в молбата твърдения за осъществен акт на
домашно насилие не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради
което молбата се явява неоснователна.
Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което
се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и
евентуалните последици от този акт, но по своята същност декларацията
представлява частен свидетелстващ документ, който притежава материална
доказателствена сила за удостоверените от пострадалата изгодни за нея факти (за
разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат
материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя
факти). Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци ("на
четири очи"), декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника
мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, като разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН допуска
издаване на заповед за защита и само въз основа на декларацията, имайки предвид
нейната материална доказателствена сила. В случай че са събрани и други
доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, следва да се цени във връзка с
тях, т. е. съдът намира, че в конкретния случай, материалната доказателствена
сила на декларацията е оборена.
От събраните по делото гласни доказателства не са налице доказателства,
установяващи извършено в горния смисъл домашно насилие от страна на
ответницата по отношение на молителката К..
Изложените в молбата твърдения от страна на К., са повторени и в
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, за това, че майка е тропала по вратата с
тесла и я е обиждала с конкретно посочени изрази. По отношение на това, че М. е
тропала по вратата, безспорно се установи по делото от показанията на
разпитаните свидетели, като и тримата свидетели са категорични, че М. е тропала
по вратата на молителката, но със секира, а не с тесла както се твърди, в молбата и
декларацията. Факта, че М. е тропала по вратата не може да се приеме, че с тези
си действия е осъществила акт на домашно насилие по отношение на молителката.
Дори и да се приеме, че с тропането със секира по вратата е нанесла материални
щети по същата, то тези обстоятелства не могат да бъдат предмет на настоящото
производство. Не се установи, обстоятелството – „тропане по вратата със секира“
от страна на М., да е породило страх у молителката за нейния живот и здраве,
освен това не се събраха и доказателства, от които да се установи, че това тропане
4
ответницата е извършила в присъствието на молителката.
За твърденията, че ответницата е изричала обидни думи по отношение на
молителката, отправяла е заплахи за живота и здравето в същия ден – 16.12.2021
г. изречени от М., свидетелства само съпругът на молителката – свидетеля К., но
от показанията му не може да се установи, какви са били конкретните
обстоятелства при изричането на обидните думи. Не се установи, къде е била
молителката, когато ответницата я е нарекла с думата „копелдачко“, лично ли е
възприела тази дума, или същата е била преразказана на молителката от
свидетеля. Не се установи и М. да е изричала други думи относно живота и
здравето на молителката, които да са породили у К. основателен страх за нейния
живот и здраве, както се твърди в молбата и декларацията.
В горния смисъл не може да се направи категоричен извод за осъществено
от ответницата домашно насилие спрямо молителката. Безспорно е единствено, че
двете са в конфликтни отношения, но не се установи по категоричен начин
ответницата да е извършила спрямо дъщеря си действия на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. При това положение изложеното в представената с
молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, не могат да бъдат приети безкритично
при наличието на опровергаващите я доказателства, а показанията на свидетеля
К., които в частност подкрепят твърденията на молителката, остават изолирани от
останалите събрани по делото доказателства.
Предвид изложеното молбата по чл.8 от ЗЗДН е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Страните са поискали от съда да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски, за което са представили списък на разноските.
С оглед отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие и на
основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, върху молителката следва да бъдат възложени
сторените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лева.
На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, молителката следва да заплати
държавна такса в размер на 25.00 лева, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Перник.
Предвид гореизложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.. В. К., ЕГН ********** от гр. П..., с правно
основание чл.4 от ЗЗДН, срещу И.. Й. М., ЕГН ********** от гр. П..., за
защита от осъществено спрямо молителката – А.. В. К. домашно насилие на
16.12.2021 г. от ответницата И.. Й. М..
ОСЪЖДА А.. В. К., ЕГН ********** от гр. П... ДА ЗАПЛАТИ на И.. Й.
М., ЕГН ********** от гр. П... сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.. В. К., ЕГН ********** от гр. П... ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд - Перник сума в размер на 25.00 лева, представляваща
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд 7 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила, препис от решението да се изпрати на 01 РУ
ОДМВР- гр. Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6