РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1922
гр. Пловдив, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1696 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от Г.Д.И., ЕГН : **********,чрез пълномощника адвокат Т.И. срещу Решение
№ 815 от 01.06.2020г. на Пловдивския районен съд, ХVI– ти н.с. постановено по АНД № 1462 по описа на същия съд за 2020г., с което
е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление №38 от 15.01.2020г. издадено от
Заместник-кмет ОР в община Пловдив, с което на Г.Д.И., ЕГН : ********** ***, е
наложено административно наказание на основание чл.38 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив /НРСППППСТГП-Наредбата/ глоба в размер на 50/петдесет/лева за нарушение
на чл.14, т.6 от НРСППППСТГП.
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, което неправилно не е
съобразено от първостепенния съд.
Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление. Претендира се присъждане на сторените разноски по
производството.
3. Ответникът по касационната жалба Община Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Т.Т. оспорва основателността на
касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените разноски по
производството.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от
Г.Д.И. срещу Наказателно постановление №38 от 15.01.2020г. издадено от
Заместник-кмет ОР в община Пловдив, с което на И., е наложено административно
наказание на основание чл.38 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Пловдив
/НРСППППСТГП-Наредбата/ глоба в размер на 50/петдесет/лева за нарушение на
чл.14, т.6 от НРСППППСТГП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 040145/11.12.2019г., съставен от Б.И.
Д.на длъжност полицай към Сктор “Общинска полиция-Пловдив“.
Първоинстанционния съд е възприел
обективираните в актовете на административнонаказателното производство
фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа
обстановка :
На 18.09.2019г.
около 20:55 часа в гр.Пловдив Г.Д.И. паркирал лекия си автомобил „Мерцедес” с
регистрационен номер ***на ул.„Найден Геров” до номер 13.В този момент проверка
извършвал служителя от с-р „ОП” Б.Д., който преценил, че гореописаното МПС е
паркирано без разрешение и съгласието на ползвателя на паркомястото, което било
паркомясто със „служебен ангажимент“.За това съставил фиш за нарушение на
чл.14, т.6 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив.Срещу съставения фиш постъпила жалба с
характер на възражение и Б.Д.съставил на Г.И. АУАН.
Нарушението е квалифицирано
в АУАН като такова по чл.14, т.8 от НРСППППСТГП.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Б.И. Д., който е
потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен
състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл.14, т.8 от НРСППППСТГП. Съдът е приел също
така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена
правилна правна квалификация на нарушението. По отношение на вида и размера на
наложеното наказание съдът е приел, че същото е много под максималния размер, предвиден
в санкционната норма на чл. 38 от НРСППППСТГП и е законосъобразно определено в
този размер, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Първоинстанционния съд е приел, че не е налице маловажен случай на
административно нарушение, като конкретно установеното нарушение не представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид, доколкото няма данни паркирането да е наложено от
по-важно обстоятелство, няма данни да е било за незначително кратък период,
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната
жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на
решението си ги е обсъдил подробно.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10.В случая изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е
оценил.
Противно на доводите на касатора, съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от
своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложеното административно наказание много
под максималния размер от 150 лв., за процесното административно нарушение, е определено
в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е съответно на тежестта на извършеното нарушение
и на степента на обществената му опасност и тази на нарушителя, и като такова същото е справедливо и способстващо в
най - пълна степен за изпълнение на целите на наказанието.
В
случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като
нарушението разкрива една типична степен на обществена опасност на нарушения от
този вид, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
11. В случая доказателства, които да подлагат
на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в
първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
13. При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така,с оглед
фактическата и правна служност на делото, съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр чл.144 от АПК.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 815
от 01.06.2020г. на Пловдивски районен
съд, XVI-ти
наказателен състав, постановено по АНД № 1462 по
описа на същия съд за 2020 г.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН : ********** ***, да заплати на Община Пловдив сумата от
80 лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита за
тази съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.