№ 1486
гр. София, 07.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тодор Тодоров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501506 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С определение № 2181/15.03.2022 г. по гр.д.№ 6392/2021 г., СГС, ГО, I-1
състав е оставил без уважение молбата на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София за
изменение по чл.248, ал.1 ГПК на решение от 14.01.2022г. по гр.д.№ 6392/2021г. по описа на
СГС, І-1 състав, в частта за разноските.
Срещу това определение е подадена частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
което моли то да бъде отменено и въззивният съд да уважи искането за освобождаване на
ответника от отговорността за разноските по делото. Поддържа, че е признало изцяло
исковата претенция по предявения отрицателен установителен иск и съгласно практика на
ВКС с това поведение е удовлетворен интересът на ищеца, поради което не са дължими
разноски от страна на ответника.
Ответникът по частната жалба М. И. Т. я оспорва. Поддържа, че с
извънпроцесуалното си поведение „ЕОС Матрикс“ ЕООД е дал повод за завеждане на
делото, тъй като на отправеното изявление от Т., че счита, че вземанията са погасени по
давност, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е отговорил, че не признава изтеклата погасителна давност
за вземанията по ч.гр.д.№ 16650/2011 г. на РС Пловдив. Ответникът притежавал издаден
изпълнителен лист, който бил годно изпълнително основание и единствения начин на
защита за ищцата бил чрез предявяване на отрицателен установителен иск и съответно
постановяване на решение, с което да бъде признато несъществуването на вземанията.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства, приема
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която М.
И. Т. е предявила отрицателен установителен иск срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че не
дължи на ответника сумата 53 983.08 лв. по договор за банков кредит от 11.09.2007 г.
С постановеното по делото решение от 14.01.2022 г. съдът се е произнесъл при
условията на признание на иск по чл.237 ГПК, като е признал за установено, че М. И. Т. не
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 53 983.08 лв. по договор за банков кредит от
11.09.2007 г. Ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК.
1
В подадения отговор на исковата молба „ЕОС Матрикс“ ЕООД е посочило, че
задължението е погасено по давност, но е изразило становище, че не счита основателна
претенцията да се признае със съдебно решение, че вземането не се дължи.
Представено е изявление, получено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 29.04.2021 г.,
с което М. И. Т. е посочила, че вземанията й по договор за банков кредит от 11.09.2007 г. са
погасени по давност.
С писмо от 12.05.2021 г. до М. И. Т. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е отговорило, че
вземането по договор за банков кредит от 11.09.2007 г. към Т. и останалите задължени лица
не е погасено по давност и правото на принудително изпълнение не е погасено.
По делото е представен издаден изпълнителен лист от 03.10.2011 г., въз основа
на който е образувано изп. дело № 1891/2011 г. по описа на ЧСИ Л. М..
На 02.12.2019 г. М. И. Т., длъжник по изпълнителното дело е депозирал молба
до ЧСИ М. с искане за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК и с акт на ЧСИ изпълнителното производство е прекратено.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
Наличието на издаден изпълнителен лист за вземането, предмет на
приоцесния спор, обуславя допустимостта на иска. В този смисъл е и практиката на ВКС
/пр.: определение № 477 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3407/2019 г., IV г. о., ГК/.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена дори само въз основа на съществуващия в
полза на кредитора изпълнителен титул, което обуславя ищецът има интерес да осуети
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и практиката на ВКС /решение № 185 от
29.05.2014 г.по гр. д. № 5196/2013 г. на IV ГО и определение № 111 от 14.03.2016 г. по ч. гр.
д. № 815/2016 г. на III ГО/ определят, че в този случай възлагането на разноските в тежест
на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания - с поведението си
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на
разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на
ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си
по друг ред.
Ето защо дължимостта на разноските при предявен отрицателен
установителен иск за вземане, за което е издаден и съществува изпълнителен лист в
процесния случай ще се определи от поведението на ответника – жалбоподател. От значение
е извънпроцесуалното поведение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който с писмо до М. И. Т. е
посочил, че не счита процесните вземания за погасени по давност. Съдът приема, че с това
извънпроцесуално поведение ответникът е дал повод на Т. да защити своя правен интерес,
завеждайки отрицателния установителен иск. От значение е и подадения отговор на
исковата молба, с който „ЕОС Матрикс“ ЕООД заедно със заявлението, че процесното
задължение е погасено по давност, е направил изявление, че счита неоснователна исковата
претенция да се признае със съдебно решение за установено, че вземането не се дължи. В
отговора на исковата молба не се съдържа изрично изявление за признаване на иска или най-
малкото то е неясно с оглед оспорването на претенцията на ищеца.
В цитираната от жалбоподателя съдебна практика – определение № 95 от
22.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 510/2018 г. на ВКС IV г.о. и определение № 318 от 25.07.2018 г. по
ч.гр.д.№ 2828/2018 г. на ВКС III г.о. е посочено, че : „Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.“ В
отговора на исковата молба, подаден от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е посочено: „не считам за
основателна претенцията да се признае със съдебно решение за установено, че процесното
вземане не се дължи“ и тъй като това е формулирания петитум в исковата молба,
практически е оспорен иска. Следователно неоснователно е позоваването на жалбоподателя
2
на посочената съдебна практика, тъй като процесният случай е различен.
При посочените по-горе критерии относно разпределянето на разноските в
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК въззивният съд приема, че първоинстанционния съд
правилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК като е възложил върху ответника
заплащането на разноските.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2181/15.03.2022 г. по гр.д.№ 6392/2021 г.,
СГС, ГО, I-1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3