Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 2. и сл. ГПК Предмет на въззивната жалба е Решение № 983/07.11.2014г. по гр. д. № 1992/2014г. по описа на РС В. Т.. С посоченото решение „Е. - п. П.” гр. В. е осъдено да върне на Р. Н. Г. сумата от 302,95 лева, представляваща начислена по партидата й и заплатена от нея на 11.12.2013г. сума за корекция на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕ – стойността на потребена, но неотчетена ел. енергия за периода 12.04.2013г. – 08.10.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2014г до окончателното й заплащане. С решението дружеството е осъдено да заплати на ищцата разноските, осъществени по делото. Против решението е постъпила въззивна жалба от „Е. - п. П.” гр. В., в която са наведени оплаквания за неговата неправилност. В нея се твърди, че е налице изменение в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012., с което е въведена законова регламентация и основание за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и правните последици от така установените случаи. Излага се, че към момента на проверката са действали правила за измерване на количеството енергия, приети с решение на ДКЕВР от 10.04.2007г., въз основа на които отчетеното количество ел. енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на електрическа енергия. Сочи се, че по делото безспорно е установено ползването от страна на абоната на електрическа енергия, която не е отчитана по надлежния ред. В тази връзка се навежда, че основанието на претендираната от дружеството сума е доказано, поради което съдът е следвало да уважи иска, прилагайки чл. 162 ГПК. Жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Въззиваемата – Р. Г., чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива подробни съображения за незаконосъобразност на извършената от „Е. - п. П.” корекция. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищцата е поискала ответното дружество - „Е. - п. П.” да бъде осъдено да й върне заплатената от нея сума в размер на 302,95 лв., представляваща корекция за периода от 12.04.2013г. – 08.10.2013г. Изложени са твърдения за неправилно приложена процедура за изчисляване и коригиране на сметките на потребители. Ответникът „Е. - п. П.” е заел становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Изложил е аргументи за допустимост на извършената корекционна процедура. Развил е доводите си, че клиентът е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електроенергия въз основа на ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия. С тези мотиви е поискал от първата инстанция искът да бъде отхвърлен. По делото не се спори, че ищецът е потребител (в качеството си на правоприемник на И. Г. И., който към датата на проверката е бил потребител) на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес (гр. В. Т., ул. „Г. Ж.” № 3, В. Б, А. 2) и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, съдържанието на ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрено от ДКЕВР, публикуването им в централен и местен ежедневник, както и че са налице изменения на тези ОУ, отново публикувани по съответния ред и на интернет страницата на енергийните дружества. Фактът, че общите условия са влезли в сила и са общоизвестни, поради което не се нуждаят от доказване, е обявен от първата инстанция по делото. От констативен протокол (КП) за техническа проверка № 1500111 от 08.10.2013г. се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е. - п. м.” са извършили техническа проверка на СТИ с № 271 64 85, находящо се гр. В. Т., ул. „Г. Ж.” № 3, В. Б, А. 2, с кл. № * и аб. № *. Констатирано е, че електромерът измерва с грешка равна на -81,40%, като по този начин част от консумираната ел. енергия не се отчита. Видно от протокола СТИ е запечатано в торба с цел предаването му на БИМ за извършване на експертиза. В протокола са посочени имената на служителите на „Е. - п. м.” , които са участвали в извършването на проверката, както и на лицето М. Г., която се е подписала като свидетел на проверката. От Български институт по метрология била изготвена метрологична експертиза на средството за измерване, документирана с констативен протокол № 506/06.11.2013г. Експертизата установила, че е установен достъп до вътрешността на електромера, като е добавен последователно в напреженовата верига допълнително един брой резистор керамичен тип. Направен е извод, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. В тази връзка при измерването е установена грешка в размер на -79,00 %. От приложените по делото справка № 30170 за корекция при неточно измерване на електрическа енергия и дебитно известие № * от 11.11.2013г. е видно, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на И. Г. И., в резултат на което за периода 12.04.2013г. – 08.10.2013г. ýу е начислена за плащане сумата от 302,95 лв. Със заявление № 2419849/22.11.2013г. и декларация-съгласие № 2419849 от същата дата Р. Г. поискала да стане титуляр на партидата за процесния имот да бъде заменен. С резолюция от 25.11.2013г. това искане било уважено. Видно от представената от ответника справка за платени и неплати фактури (на л. 55 от делото пред първата инстанция) на 11.12.2013г. сумата от 302,95 лв., начислена с процесното дебитно известие, била заплатена на „Е. - п. П.” . За установяване на релевантни към спора факти в първата инстанция е разпитан свидетелят Д. Ч., служител на „Е. - п. м.” , който потвърждава, че съставил и подписал процесния КП. От показанията му се установява, че той участвал в проверка на процесния адрес, при която се установило, че електромерът бил извън класа си на точност, поради което в присъствието на свидетел същият бил сменен с нов. От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че не е възможно чрез процесното СТИ (по начина, по който било свързано към електроразпределителната мрежа) да бъде измерена цялата потребена от абоната ел. енергия. Експертът е констатирал, че осъществената схема на свързване е довела до промяна на параметрите на измервателната система на електромера, вследствие на което СТИ отчитал с грешка потребявания ток. Според вещото лице процесното СТИ е преминало метрологична проверка през 2005г. Експертът е дал заключение, че за процесния период е технически възможно да бъде доставена до абоната изчислената в справката за корекция електроенергия, като дължимото количество ел. енергия е изчислено математически правилно в размер на 1522 kWh на стойност 320,95 лв. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума на ответника. Ответникът следва да докаже дължимостта на сумата. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в дебитното известие сума. По делото не се спори, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с ответното дружество. Безспорно е, че електромерът на ищцата е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, че в отношенията между страните действат ОУ на ДПЕЕЕМ, включително и с измененията им от 2009г., като този факт е обявен и за общоизвестен от съда. Не се спори, а и от приложените по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че ищцата е превела на ответното дружеството сумата от 302,95 лв., начислена като корекционна такава с дебитно известие № * от 11.11.2013г. за периода 12.04.2013г. – 08.10.2013г. Спорен по делото е въпросът дали „Е. - п. П.” е начислило правилно сумата от 302,95 лв. на въззиваемия, като корекция на сметката му по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 ОУ на ДПЕЕЕМ. Съгласно константната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., Решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г., Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г., Решение № 57 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 436/2011 г., I т. о., вкл. и най-новата практика, обективирана в Решение № 12 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1080/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 205 от 03.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 37/2011 г., II т. о., ТК) извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на ел. енергия е лишена от законово основание при релевантните към спора ЗЕ и съответните подзаконови актове по прилагането му (Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически м., Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството елетрическа енергия). ВКС в преобладаващата си практика приема, че след 2004г. не е налице законово основание за съществуването и уговарянето на такава корекция в ОУ. Така цитираната практика на ВКС се споделя от настоящата инстанция. Не може да се приеме, че Правилата за измерване на количество електрическа енергия, приети с Решение № П – 1 от 10.04.2007г., издадени от председателя на ДКЕВР, уреждат корекционен механизъм. Посочените правила (в цитираните и от жалбоподателя текстове) препращат към договора за покупко-продажба на ел. енергия във връзка с осъществяването на корекционна процедура. В тази връзка измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия (по арг. от чл. 98а, ал. 2, т. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ), но при спазване на определение правила, чието приемане е от компетенциите на ДКЕВР (чл. 83, ал. 2 ЗЕ). Касае се до ново правомощие на доставчика, което изисква нова намеса на регулаторния орган – да приеме правила, по които да бъдат реализирани корекционните процедури, а такива правила към процесния период не са действали. Законодателната промяна не предвижда възможност тези корекции да се извършват по методология уредена само в ОУ на енергийното предприятие, още по малко по съществуващата такава в действащите ОУ. Последните са одобрени от ДКЕВР преди изменението на ЗЕ, законодателят не му е придал обратно действие, за да се приеме в процесния случай, че доставчикът на ел. енергия, стъпвайки на тази методология, надлежно е упражнил правомощието си да коригира сметките на ищеца за минал период. Следва да се има предивд, че съдържащите се в разпоредбите на чл. 24 и чл. 38 от ОУ правила за коригиране по съществото си предвиждат санкциониране на потребителя, само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, без да се изискава виновно поведение на последния. Това е в противоречие с установения в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по съществото си представлява еднострано въвеждане на обективна отговорност, която е изключение в правото. В случай, че не е доказано виновно поведение на потребителя, с което да се препятства правилното отчитане на ел. енергията, е недопустимо да му се налагат санкции за това по силата на договорната връзка, доколкото като изключение, само в правомощията на законодателя е залегнала възможността за въвеждане на обективна отговорност. Същевременно пред първата инстанция не е доказано виновно поведение на потребителя. Липсват доказателства за наличието на причинна връзка между констатираното неправилно отчитане на процесното СТИ и поведението на ищеца като страна по договора за ползване и продажба на ел. енергия. В тази връзка съставеният КП, представлява частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на въззиваемия. От него се установява единствено, че служителите на ответното дружество са констатирали наличието на грешка при отчитането на ел. енергия от процесния електромер. Установяването на този факт не доказва, че е налице вмешателство от страна на ищеца. За съда безспорно е установено, че е установен достъп до вътрешността на електромера, като е добавен последователно в напреженовата верига допълнително един брой резистор керамичен тип, вследствие на което СТИ е измервал с грешка в размер на -79,00 %. Сам по себе си този факт не доказва виновно поведение на абоната. Въззивната инстанция приема, че не е доказан нерегламентиран достъп до схемата на свързване на СТИ. Недоказаността на последното обстоятелство не позволява да се направи изводът, че обективно констатираната намеса в работата на измервателното средство, е последица от действия на въззиваемия, нарушаващи въведените в чл. 54 от ОУ на ДПЕЕЕМ забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество СТИ. На следващо място недоказано остана обстоятелството, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено. По своята същност облигационното отношение между страните представлява договор за покупко-продажба, а при всяка продажба, включително и на ел. енергия, купувачът дължи заплащане само на реално предоставената му стока. Принципната техническа възможност за абоната да консумира начислената му ел. енергия за минал период, не е достатъчно да се приеме, че фактически е потребено такова количество енергия. В тази връзка напълно хипотетичен характер имат извършените от съдебно-техническата експертиза изчисления на база среднодневното потребление на електрическа енергия за аналогичен период от предходната година. Ето защо в тези си части експертизата не се кредитира от съда. По делото недоказан остана и периодът на грешно измерване на ел. енергията в резултат на твърдяното неправомерно въздействие на потребителя (което се потвърждава и от изслушаната съдебно-техническа експертиза). Без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел. енергия, за доставчика съществува възможността въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия. Наред с всичко това, в Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г., Решение № 12 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1080/2011 г., II т. о. и др., ВКС е отрекъл възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителя общи условия, които поради неравноправния им характер са нищожни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6 и т. 18 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Тези клаузи на ОУ нарушават основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на защита интересите на потребителите при търговията с ел. енергия. По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на законово основание за доставчика да извърши корекция на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по иска, че процесната сума му се дължи. Същевременно тази сума е заплатена от страна на ищеца, поради което се явява платена без правно основание за това. Ето защо искът за връщане на сумата е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Поради съвпадане на крайните правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено. При този изход на делото претенцията за разноски на жалбоподателя „Е.–п. П.” се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 983/07.11.2014г. по гр. д. № 1992/2014г. по описа на РС В. Т.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |