№ 265
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204409 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-0432-000079/09.03.2021 г.
на Началник на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Г. Н. С., с ЕГН
********** и адрес ***, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в допълнително
писмено становище, навежда доводи за нередовно връчване на процесното наказателно
постановление. Поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани със съставянето на АУАН и издаването на НП, моли съда да отмени
последното като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за
адвокатско възнаграждение. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание,
а се представлява от процесуалния си представител адв. Г.К..
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание. До съда е депозиранa писмена молба – становище от началника на
районното управление, който пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, навеждайки съображения за това.
При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския
хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано. По отношение на срока за
подаване на жалбата съдът прие, че същият е спазен. Независимо че в наказателното
постановление е отбелязано, че то е било връчено на 17.03.2021 г. съгласно чл. 58, ал. 2
от ЗАНН, в случая не намира приложение тази разпоредбата, както е отбелязано върху
1
него. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН регламентира способ за връчване на
наказателното постановление, когато връчването не може да стане лично на
нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В посочената норма от ЗАНН
законодателят е въвел правна фикция, че при определени предпоставки наказателното
постановление се приема за редовно връчено. Предвидените предпоставки в закона са -
нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новия му адрес да е
неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма
предпоставки, при които, за да е проявен съставът по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се
приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е
намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е
неизвестен. Действително, в докладна записка от 17.03.2021 г. има информация, че
адресът, посочен от жалбоподателя е посетен, но това е било сторено еднократно и без
да е посочен конкретен час на посещение, като оттук не може да се достигне до извод
положени ли са били достатъчно усилия, каквито нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
въвежда като изискване. С оглед изложеното посочената в докладната записка
информация не е достатъчна, за да обоснове извод, че е спазена процедурата за
приложение на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и съдът прие, че жалбата е
подадена при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Този извод се формира, с
оглед разписката към НП, където е отразено, че на 21.06.2021 г. жалбоподателят лично
е получил препис от процесното НП, като това обстоятелство е удостоверено с
подписа му. Именно от този момент започва да тече срокът за обжалване на процесното
НП.
Поради горното жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 22.02.2021 г. около 21:30 ч. жалбоподателят Г. Н. С. управлявал личния си
лек автомобил „БМВ 318 ТИ“ с рег. № *** в гр. Пловдив. На ул. „Коматевско шосе“ до
№ 69, поради силния шум, който издавало превозното средство, било забелязано от
разминаващия се с него в този момент екип на полицейски служители към Първо РУ
Пловдив и спряно за рутинна проверка. В хода на същата служителите, сред които
инспектор Е. Н. Д. и К. С. А. установили водача Г. Н. С., както и че автомобилът бил с
повредено шумозаглушително устройство, като констатираната неизправност била
приета по степен „значителна“. Неизправността служителите на МВР възприели по
слух.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АA бл. № 170749/22.01.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят
възразил, че щял да поправи ауспуха. Актът е съставен в присъствието на свидетел
очевидец и нарушителя, на когото е и връчен за запознаване при съставянето му.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т.
2 от ЗДвП за констатираното нарушение.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на Е. Н. Д. - ***,
и К. С. А. – очевидец, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, докладна записка от 17.03.2021г., справка за
нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
В показанията си ***ят Д. потвърждава авторството на АУАН и направените в
него констатации. Обяснява, че в процесното време участвали в специализирана
полицейска проверка за установяване на нарушения като настоящото, което
2
констатирали след разминаване с автомобила, управляван от жалбоподателя, като
осезаемо издавал по-силен звук. Самият той не възприел физическа неизправност по
автомобила, а се занимавал със съставяне на акта.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят А. потвърждава подписът си в акта.
Посочва, че в процесното време изпълнявали специализирана полицейска операция по
пътен контрол, заедно с колегата му Е.Д., като само последният, в качеството му на
инспектор, имал правомощие да съставя акт за установяване на административно
нарушение. Свидетелят обяснява, че обичайно, когато при разминаване сетивно
установят силен шум, издаден от дадено МПС, преустановяват управлението му от
водача за извършване на рутинна проверка. Не посочва да е извършил визуална и
физическа проверка за изправността на автомобила и липсата на някои от приборите,
част от гърнето на автомобила. В съдебно заседание споделя, че по думи на колегата
му липсвало крайно гърне на автомобила.
Съдът намира показанията на свидетелите за обективни, логични,
непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация, и дотолкова, доколкото служат за установяване
на обективната истина. Същевременно не се оцениха с доверия показанията на
свидетеля Д. относно извършената от А. проверка за липсата на част от гърнето,
доколкото последното не се потвърждава от свидетеля А.. В този смисъл показанията
му остават изолирани.
Относно приложението на процесуалните правила:
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,
участвал при установяване на нарушението и съставяне на акта. Предявен е за
запознаване и връчване на жалбоподателя и му е предоставена възможност да изложи
възраженията си. В акта се съдържа правната квалификация на нарушението.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, но
не са спазени процесуалните изисквания за съдържанието му. В съдържанието му не се
съдържат задължителните реквизити и се откриват пороци, водещи до накърняване на
правото на защита на наказаното лице. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички
изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално
необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.
Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
като нарушението не е изчерпателно описано и подробно да са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то.
Нарушението не е описано надлежно в НП от фактическа страна.
Административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част индивидуализиращите му белези време, място, авторство, но не и пълно описание
на обстоятелства, при които е извършено. Затова следва да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният не е имал пълната възможност да
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.
Съгласно повдигнатото административно обвинение за извършване на
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Тоест задължението на водачите на
ППС е да управляват само такива. Затова и санкционираното неизпълнение на
задължението е определено в чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, а именно за управление на
3
технически неизправно пътно превозно средство, като законът предвижда различни
наказания в зависимост от вида неизправност – незначителна, значителна и опасна.
Следователно в кръга на установяване е характерът на неизправността. Оттам и в кръга
на констатиране и въвеждане в производството с акта е конкретното проявление на
неизправността. Неизправностите са дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от
ДР на ЗДвП. За правилното прилагане на ЗДвП издаденият Правилник към закона в чл.
10 урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които
моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни. Така в
нормата на чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б“ от ППЗДвП за „неизправности по двигателя“ се
приема и когато „нивото на шума не съответства на предписаните нормативни
стойности“, която хипотеза се явява приложима в случая. Затова и точното посочване
на конкретното проявление на неизправността е от съществено значение за
квалифицирането на неизправността, за доказването й в процеса, а оттам и за
определяне и налагане на законосъобразната санкция, доколкото именно в зависимост
от нея наказанията са различни. Това са все обстоятелства със съществено значение,
чието отразяване е изискуемо, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, съответно чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на
водача.
Като актосъставителят е посочил, че просто е налице значителна неизправност
на повреденото шумозаглушителното устройство, съдът намира, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в липсата на пълно
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Те впрочем не
могат да бъдат установени от съда едва на фазата на въззивното производство, не могат
да бъдат въведени като факти, които да бъдат доказани, не могат и да бъдат извлечени
от събраните доказателства. Ето защо се явява ново обстоятелство, че неизправността в
шумозаглушителното устройство се изразявала в липсата на такова, доколкото
липсвало крайно гърне, въведено едва в показанията на актосъставителя на фаза
съдебно следствие без това обстоятелство да е било известно към повдигане и
предявяване на административното обвинение, а жалбоподателят не е могъл да се
брани срещу тези констатации. Нещо повече, същото и не се доказа по несъмнен
начин. При това положение жалбоподателят изначално не е могъл да разбере в какво
се е състояла неизправността на автомобила му, т.е. какво е било неправомерното му
поведение, така че да възрази срещу акта, да ангажира доказателства срещу тези факти,
както и да осъществи насрещно доказване по различна фактическа обстановка. Затова
и съдът смята, че правата му са сериозно засегнати, а оттам след като нарушението е от
категорията на несанируемите, това обуславя и извод за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Не може да се извърши и преценка, дали въпросното
нарушение е правилно съотнесено към конкретната санкционна норма. Също
основание за отмяна на обжалвания акт.
Отделно от това следва да се посочи, че от обективна и субективна страна се
доказа в производството действително да е имало някаква неизправност на
шумозаглушителното устройство, доколкото в показанията си свидетелите
потвърждава причината да предизивикват рутинна проверка и да констатират този вид
нарушение – а именно издаването на необичайно силен шум от даденото МПС при
управлението му. Същевременно не се установява каква е била конкретната
неизправност и не се доказа по несъмнен начин съществуването й. Макар
жалбоподателят да не оспорва констатираната неизправност, като самият той заявява
писмено в графата за възражение против АУАН, че ще поправи ауспуха на МПС-то, то
това не е основание да се приеме за доказано същността на неизправността. Предвид на
това се прие, че не се доказа съществен белег от фактическата страна на нарушението,
поради което и самото то не се установи по несъмнен и категоричен начин, което
4
обуславя и отмяната на постановлението и на това основание. Предвид направения
извод съдът не намира за необходимо да се произнася за субективната страна на
нарушението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва бъде отменено като незаконосъобразно, поради констатираните
съществени нарушения на процесуалните правила и недоказване на обективната страна
на нарушението.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. В случая единствено от страна на жалбоподателя е
направено искане за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Представени са доказателства за това, че същите са сторени – договор за правна защита
и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при
подписването му, като в тази си част представлява разписка за изплащането им. От
въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя. Като прецени данните по делото, съдът намира
последното за основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела при интерес до 1000 лв. – минималното възнаграждение е 300 лева.
Според разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, поисканият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не по-малко от минималния размер,
предвиден в Наредбата, а съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, към който препраща чл. 144 от
АПК съдът може да намали претендираното възнаграждение до минималния размер,
ако е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Ето защо с оглед на последното, извършените действия от процесуалния представител
и материалния интерес по делото, съдът счете, че в случая следва да бъде уважена
частично претенцията за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, а
именно до размер от 300 лв., сторени в производството пред въззивна инстанция, като
въззиваемата страна бъде осъдена да заплати тази сума, представляваща разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
По изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т.
1 и 2 от ЗАНН и на основание чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0432-000079/09.03.2021 г. на
Началник на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Г. Н. С. с ЕГН **********
и адрес *** на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата е
наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на Г. Н. С. с ЕГН ********** и
адрес гр. Пловдив, ул. „Ландос“ № 24, ет. 3, ап.10 сумата от 300 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5