РЕШЕНИЕ
№ 3644
гр. Пловдив, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова.
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330100641 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.
26, ал.1, предл. трето и чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД вр. с чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, а при
условията на евентуалност по чл. 27 вр. с чл.34 вр. с чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Ищец Т. П. Г. чрез адв. Ч. иска от съда да прогласи нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот обективиран с нот. акт № ***** г. в частта му за
заплатеното обзавеждане в размер на 3 000 евро поради липса на съгласие и противоречие с
добрите нрави, а при условията на евентуалност договорът да бъде унищожен поради
измама, както и да бъдат осъдени ответници Т. В. С. да й заплатят сумата от 2 933.74 лева,
Б. С. Й. сумата от 1 466.87 лева, В. С. Й. – сумата от 1 466.87 лева поради липса на
основание, евентуално отпаднало основание за получаването на сумите, ведно със законната
лихва за забава върху претенциите считано от датата на подаването на исковата молба -
15.01.2021г. до окончателното й изплащане.
С исковата молба се твърди, че ищцата сключила договор за посредничество с „Адрес
недвижими имоти“ АД за закупуването на жилище – апартамент при посочени от
възложителя изисквания за имота – необзаведено жилище като служителят на брокерската
агенция А. Й. предложил на ищцата апартамент находящ се в гр. П**** за сумата от 37 000
евро. Й. организирал среща между ищцата и ответниците, които били продавачи на имота
на която среща Г. отново потвърдила желанието си да закупи апартамент без обзавеждане, а
продавачите я уверили, че имотът, тяхна собственост, който продават е с цена от 37 000
евро. Договорът за продажба бил сключен на 14.01.2016г. като ищцата заплатила
1
уговорената цена от 37 000 евро като апартаментът не бил освободен от обзавеждането, при
което ищцата впоследствие разбрала от брокера Й., че имотът се продава с обзавеждането,
но това било премълчано, за да не се откаже от сделката. Ищцата поддържа, че наред със
собствеността върху имота й е продадено обзавеждане на жилището, което оценява на 3000
евро и за което обзавеждане не е дала съгласието си да бъде придобито от нея при
сключването на договора, респ. че е налице нееквивалентност на престациите, евентуално,
че е била измамена да сключи сделката като е била въведена в заблуждение, че закупува
имота за 37 000 евро необзаведен, а всъщност цената е била за обзаведено жилището, при
което ако е била приспадната равностойността на това обзавеждане – подробно посочена с
молба вх. № 14124/23.03.2021г., цената е щяла да бъде по-ниска.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Т. В. С. оспорва предявените искове. Заявява, че обзавеждането на
апартамента изобщо не е предмет на сделката оформена в нот. акт от 14.01.2016г. поради
което и делото е изначално лишено от правен интерес. Заявява се че първоначалната цена на
имота била 41 500 евро като за продавачите било без значение дали продават имот с
мебелите или без тях тъй като същите били изключително овехтели и нямало каквато и да
била стойност. Посочва се, че за продавачи било и без значение дали купувача иска или не
иска това обзавеждане, като последното обстоятелство било изцяло предоставено на негова
преценка. Единственото което поискал купувача било в апартамента да останат кухненските
шкафове, радиатора, гардероб с порт-манто в коридора, което било изрично уговорено в
предварителния договор като било посочено, че за тези мебели отделно плащане не се
дължи като продавачите следвало да изнесат старите вещи до 28.12.2015.
Ето и защо се заявява, че ищцата нито е била подведена за обзавеждането, нито пък
че това обзавеждане би рефлектирала върху формирането на продажната цена. Заявява се
възражение за погасяването на претенцията по давност.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците В. С. Й. и Б. С. Й. оспорват предявените искове – заявяват, че имотът
бил обявен за продажба с обзавеждането, защото не искали да имат ангажимент с
изнасянето му, тъй като това било по-лесен за тях вариант, никога не била обсъждана цена с
или без обзавеждане като в сключения предварителен договор бил упомената вещи, които
по желание на ищцата да останат в апартамента.
Ангажират се доказателства.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Видно от нот.акт № ****г. ищцата закупува от ответниците правото на собственост
върху жилище/апартамент с идентификатор № **** по действащата КК и КР на гр. П. с
адрес: гр. П.***** с площ от 79.98 кв.м ведно с изба № **** и 1.284% ид.части от общите
части на сградата.
2
На 15.12.2015 е бил сключен договор за посредничество с ищец Г. и трето за спора
лице – брокер на недвижими имоти „Адрес недвижими имоти“ АД с лице за контакт – А. Й.
съгласно който е ищцата е възложила на брокера посредничество при придобиването на
имот предоставен от дружество срещу възнаграждение при възлагането на
посредничеството ищцата изрично не е посочила и изразила воля затова както жилище
търси – обзаведено или необзаведено.
На 21.12.2015г. с ответниците е сключен предварителен договор за продажба на
имота предмет на сделката от 14.01.2016г., а именно апартамент № *** за сумата от 37000
евро като съгласно т.1.3 апартаментът се продава в следния вид: Всички помещения да
останат само на подови настилки, а мебелите и уредите да бъдат премахнати, кухненските
шкафчета да останат, радиатора и гардероб с портманто в коридора. Допълнително плащане
не се дължи като цената на описаните вещи е включена в общата договорена продажна цена
на апартамента от 37 000 евро.
По делото е разпитан свидетеля А. Й., който си спомня, че с ищец Г. ходили и
гледали имота като свидетелят няма спомен за конкретни изисквания за жилището, не си
спомня и затова дали ищцата е търсела обзаведено или необзаведено жилище.
Обзавеждането в жилището било секции, легла, като разлика съществена в цената нямало.
Свидетелят си спомня, че имало някакво изнасяне на мебелите от продавачите –
ответниците. На свидетелят е предявен предварителния договор от 21.12.2015г. като
свидетелят потвърждава, че апартаментът се продавал празен.
Свидетелят Р. Г. си спомня, че ищец Г. търсела необзаведено жилище, брокерът й
обяснил, че се продава жилище без обзавеждане като след заплащането на цената ищцата се
е видяла с ответник Й., която й била казала, че цената на жилището е с обзавеждането при
което ищцата разбрала истината, че е била информирана затова че апартаментът се продава
с обзавеждането.
Свидетелят М. К. си спомня как е протекла продажбата, ищцата поставила
категорично условие, че купува необзаведен апартамент, не желае никакво обзавеждане,
видяла е изнесена покъщнина, в жилището имало друго обзавеждане и е отишла да говори с
брокера и разбрала, че жилището е било обявено за продажба обзаведено и тя е останала с
впечатлението, че е дала пари за нещо което не желае.
Свидетелят А. Г. Д. познава ответниците, знаел за апартамента който е наследствен
на Т. С. и си спомня, че отишъл в жилището преди да бъде продадено, защото имал интерес
към стари мебели като му направило впечатление, че апартаментът бил почти опразнен,
почти нямало нищо, тъй като преди това имало хамали, които изнесли голяма част от
нещата. Пред входа имало вещи, кашони, съпругът на С., И. също товарел и свидетелят
помогнал.
По делото е разпитана и св. М. Х. като к. в Адрес Недвижими имоти като няма
спомен как се е определяла цената на имотите, човекът който попълвал договора нанасял
цената. Свидетелят си спомня, че е участвала в посредничеството при продажбата на
3
процесния имот като представлявала продавача като относно обзавеждането е било спрямо
това дали клиента ще го иска или не. Не било уточнено дали апартамента е обзаведен или
не. Въпросът за мебелите бил коментиран като купувачката – ищцата пожелала имотът да
бъде изпразнен, имало 2-3 неща, които искала да останат, пожелала да бъде махнат
естествения паркет от едното помещение, искал да бъдат премахнати и вградените
гардероби. Цената на апартамента била по-висока, после била намалена, но тази цена не
касаела обзавеждането.
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза с вещо лице Д.М., според която
процесния апартамент е с пазарна стойност към 24.11.2015г. в размер на 37 674 евро като в
периода от 01.10.2015г. до 01.01.2016г. няма данни за оферти на обзаведени и необзаведени
апартаменти.
При така установената фактология съдът намира от правна страна следното.
Уговорката между страните относно обзавеждането на процесния апартамент е
уредена в т.1.3 от сключения предварителен договор за продажба която уговорка е валидна и
действаща предвид обстоятелството, че в окончателния договор за прехвърляне на
собствеността във формата на нотариален акт страните не са изменили тази договорка.
Съгласно нея всички помещения е следвало да останат само на подови настилки, а мебелите
и уредите да бъдат премахнати, кухненските шкафчета да останат както и, радиатора и
гардероба с порт-манто в коридора. Допълнително плащане не се дължи като цена на
описаните вещи.
Следователно, по делото не може да се установи, че цената на процесното жилище е
бил формирана като резултат от стойността на вещите и мебелите в него, които ищцата не е
искала, а фактът че този апартамент е бил предаден с такива вещи, респ. че ответниците са
оставили в него обзавеждане няма отношение към продажната цена. Ищцата не е била
въведена в заблуждение че би закупила имота за цената различна от тази която е заплатила с
обзавеждане или без него. Очевидно за ответниците обзавеждането на жилището не е било
от значение за уговорената цена като фактът че ищцата е заварила мебели, които според нея
са на стойност от 3000 евро не означава, че тя е платила именно за тези мебели. Настоящата
инстанция намира, че не са накърнени добрите нрави тъй като предметът на сделката за
продажба на имота въобще не е включвал стойност на обзавеждане и движими вещи,
предметът на сделката е включвал правото на собственост върху имота за цена от 37 000
евро, която цена няма данни да е била формирана и от стойността на вещите поради което и
субективното възприятие на ищцата, че би платила по-ниска цена на имота ако същият й
беше предаден без обзавеждане е напълно произволна и не почива на конкретна договорка с
ответниците. Показанията на разпитаните св. Й. и Х. са в насока, че апартаментът се
продава на цена от 37 000 евро с или без обзавеждане в която връзка е мислимо ищцата да е
била ощетена от ответниците ако последните не са изпълнили задължението си да вдигнат
вещите си и да освободят жилището – всички помещения да останат на подови настилки, а
мебелите и уредите да бъдат премахнати, но тя няма такива твърдения и претенции, а и от
показанията на св. Д. се установява, че жилището е било опразнено.
4
Предвид на гореизложеното липсата на съгласие за закупуване на движимите вещи и
обзавеждането в жилището придобито от ищцата е ирелевантно като юридически факт по
смисъла на чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД тъй като Г. въобще не е била обвързана от стойността
на това обзавеждане като цена по договора за придобиването на собствеността на
недвижимия имот поради което и няма неоснователно разметстване на имуществени блага.
Не е налице нарушаване на добрите нрави на сделката в частта й относно
обзавеждането и мебелите тъй уговорката за тях по т.1.3 изрично предвижда, че заплащане
за тях не се дължи, т.е в никой случай ищцата не е била ощетена заради това че е получила
нещо за което не е се е задължила да плати.
Не е налице въвеждането на ищцата в заблуждение защото цената е касаела само
недвижимия имот, заблуждение би било налице ако у ищцата са били създадени неверни
представи затова, че имотът се продава на цена в която е включена стойността на
обзавеждането въпреки нейното изрично несъгласие с това, респ. в случай че продавачите са
поставили като условие за прехвърлянето на собствеността заплащането на стойността на
обзавеждането което да е било включена в продажната цена какъвто не е настоящия случай.
Предвид на гореизложеното предявените искове се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора по делото в полза на ответник Т. С.
следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на сумата от 600 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. П. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. П. ***** против
Т. В. С. с ЕГН **** с адрес: гр. П. ****, Б. С. Й. с ЕГН ********** с адрес: гр. П. *** и В.
С. Й. с ЕГН ********** с адрес: гр. П. **** искове с правна квалификация чл. 26, ал.1,
предл. трето и чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД вр. с чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, а при условията на
евентуалност по чл. 27 вр. с чл.34 вр. с чл. 55, ал.1 ЗЗД ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността
на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран с нот. акт № **** от *** г.
в частта му за заплатеното обзавеждане в размер на 3 000 евро поради липса на съгласие и
противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО
на договора поради измама, КАКТО И ОТХВЪРЛЯ искането ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ
ОТВЕТНИЦИ Т. В. С. да заплатят на ищцата сумата от 2 933.74 лева, Б. С. Й. сумата от 1
466.87 лева, В. С. Й. – сумата от 1 466.87 лева поради липса на основание, евентуално на
отпаднало основание за получаването на горните сумите, ведно със законната лихва за
забава върху претенциите считано от датата на подаването на исковата молба - 15.01.2021г.
до окончателното им изплащане като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Т. П. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. П. ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Т. В. С. с ЕГН ****с адрес: гр. П. ***** сумата от 600 лева разноски за настоящата
5
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
6