Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 30.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и шести ноември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа **ладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4206 по
описа
за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от И.М.Г. и С.Т.Г. срещу З. „Л.И.” АД, с
която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са съответно съпруга и
син на Т.С.Г., който загинал в резултат на ПТП, станало на 13.08.2014 г. около
03,40 часа на ГП І-4 на км 70+515. Поддържа се, че Г. бил пешеходец и е сменял
гума на аварирал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *******, който
е бил спрял на аварийни светлини плътно в дясно на платното за движение в
посока гр. Варна-гр.С., когато е бил ударен от товарен автомобил „МАН“ с рег. №
*******, управляван от П.В.П., който се движел по същия път в посока от гр.С.
за гр.Варна. Твърди се, че виновен за произшествието е водача П., който се
движел с несъобразена скорост, неправилно преценил пътната обстановка,
предприел маневра завой на ляво и навлязъл в насрещната пътна лента.
Ищцата твърди, че внезапната загуба на
любимия й човек й се отразила изключително тежко. Твърди, че отношенията с
починалия й съпруг били прекрасни и хармонични. Твърди, че със смъртта на
съпруга си загубила нейния най-добър приятел, спътник в живота и любим човек.
Ищецът твърди, че с внезапната смърт на
своя баща загубил най-близкия за него човек. Твърди се, че връзката им била
изключително силна, имали прекрасни взаимоотношения, живеели заедно и се виждали
всеки ден, споделяли всичко. Твърди се, че
починалият бил за ищеца родител, приятел, опора в живота и трагичната му смърт
му се отразила изключително тежко.
Поддържа се, че към момента на настъпване
на произшествието, отговорността на делинквента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 22113002633169, валидна от 19.11.2013 г. до
18.11.2014 г.
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати сумата от по 200 000 лв. за всеки един от
двамата ищци, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на техния съпруг
и баща Т.С.Г., настъпила в
пряка причинна връзка с ПТП, реализирано на 13.08.2014 г. на ГП І-4 на км
70+515, виновно причинено от водача на товарен автомобил „МАН“ с рег. № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 22113002633169, валидна от 19.11.2013
г. до 18.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането-13.08.2014 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника, чрез юрисконсулт В. надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към отговора.
На първо място твърди недопустимост на
иска, поради неизпълнение на задължението на увреденото лице по реда на чл.498,
ал.1 от КЗ от 2016 г. Това възражение е
неоснователно. Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на
отменения КЗ. Материално правните норми нямат обратно действие, освен ако
законодателят не им е придал изрично такова. На следващо място и съобразно §22
от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на
този кодекс, както е в настоящия случай-договорът е сключен месец ноември 2013
г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ответникът не
твърди страните да са уговорили нещо друго, следователно приложимия закон е
част четвърта от КЗ /отм./.
По същество оспорва изцяло предявените
искови претенции за неимуществени вреди-по
основание и по размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието
на предявените претенции. Поддържа, че произшествието е настъпило по причина от
поведението на Т.С.Г., който нарушил правилата за престой и паркиране на МПС
извън населените места-чл.94 от ЗДвП, нарушил правилата за използване на
светлинно обозначение на МПС, които не са в движение-чл.73 от ЗДвП, както
нарушил и забраната на чл.98 от ЗДвП. Оспорва твърдението, че лекотоварен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ е бил ясно видим обект на пътя. В условията на
евентуалност поддържа горните възражения и като възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения за неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление.
Оспорва твърденията за психически срив, отчужденост и невъзможност на ищците за
преодоляване на психическа травма. Оспорва твърденията за възникване на вреди,
обосноваващи размера на исковата претенция. Оспорва предявените исковите
претенции за неимуществени вреди и по размер, като счита сумите за недължими, а
отделно-изключително завишени. Оспорва акцесорните искове за присъждане на
лихва като неоснователни. Заявява възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенциите за лихва.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците
депозират допълнителна искова молба. Поддържат
всички изложени фактически и правни твърдения и оспорват възраженията на ответника.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките си искания.
Ищците
в съдебно заседание поддържат предявените искове чрез процесуалния си
представител по съображения изложени в писмена защита по делото. Претендират
разноски за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове. Претендира разноски, представя списък, възразява срещу искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в търсения размер.
Третото
лице помагач, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище
в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни **азателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С приетите по делото писмени **азателства-Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 20 от 13 август 2014 г., протокол за оглед
на местопроизшествие от същата дата, фотоалбум и скица към протокола, от
показанията на свидетеля очевидец Д.М.С., както и със заключенията на основната
и допълнителна САТЕ се установява, че ва 13 август 2014 г. около 03,30 часа /в
тъмната част на денонощието/ на ГП І-4 км 70+515, в района на гр.Севлиево в
посока гр.Варна /идвън населено място/ се е движил товарен автомобил влекач
«Ман» с рег. № ******* теглещ полуремарке с рег.№ *******в ляв за него завой с
относително голям радиус на кривина от коло 535,8, с положителен наклон от
3,33% и наклон при спускане от 4,5%. Срещу него в посока гр.С. в лентата си
движение на разстояние 0,40 м отг лентата очертаваща десния /северния/ край на
пътя поради спукана задна лява гума е паркиран товарен микробус «Мерцедес
Спринтер» с рег.№ *******. До буса в зоната на задната му лява гума се намирали
водачът на буса-бащата на свидетеля С.и велосипедистътТ.Г.-спрял да помогне за
смяната на гумата. Водачът на товарната композиция движейки се в лентата си за
движение отклонил автомобила наляво. Когато товарната композиция се е отклонира
максимално на ляво, на напречно отклоняване на разстояние от коло 2,45 м,
водачът предприема маневра завиване на дясно към лентата си за движение. Преди
мястото на произшествието товарният автомобил навлиза върху лентата за насрещно
движение и тогава настъпва и удара между предната лява част на влекача със
задната лява част на товарния микробус и намиращите се до него пешеходци.
Настъпил и контакт между задна лява част на полуремаркето с ляво външно
огледало на товарния микробус лед първоначалния им удар. Товарен автомобил МАН
продължава движението напред, като променил посоката си на движение на дясно и
спира в десния край на лентата си за движение.
Установява се, че скоростта на
товарен автомобил МАН към момента на удара на пешеходците е била около 76 км/ч.
Установява се, че основна причина
за настъпване на процесното ПТП е навлизането на товарната композиция в лентата
за насрещно движение. ПТП не би настъпило, ако водачът на товарен автомобил МАН
е следвал принадлежащата му лента, без да навлиза върху лентата за насрещно
движение.
В пряка причинна връзка от
гореописаното произшествие Т.С.Г. получава съчетана травма: черепно-мозъчна
травма, закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травма на крайниците, с
несъвместими за живота увреждания на жизнено важни органи, вследствие на което
настъпва смъртта му.
От приетото по делото
удостоверение за наследници изх. № 14-4524 от 16.10.2015 г. на Община Плевен,
се установява, че ищците са съответно съпруга и син на починалия Т.С.Г..
Между страните не е било спорно, че
по отношение на товарен автомобил „МАН“ с рег. № ******* към момента на
произшествието е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към ответното дружество с полица № 22113002633169, валидна от
19.11.2013 г. до 18.11.2014 г.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля И.М.М.-майка на ищцата И.М.Г.. Свидетелката установява, че И.
иТ.се оженили през 1979 г. Синът им се родил 1980 г. Много добре си живеели и
били много добро семейство. Заедно живеели и тримата. Не са се разделяли.
Уважавали се, уважавали сина си и той ги уважавал. И двамата ищци понесли много
тежко загубата наТ.. И до момента тежко изживяват загубата му.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
последователни и непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявени са активно, субективно съединени искове за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорноста на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
С неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява, че водачът на товарния автомобил МАН е
нарушил забраната на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно: на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. Установява
се, че основна причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на
товарната композиция в лентата за насрещно движение
Неоснователни са възраженията на
ответника, че произшествието е настъпило по причина от поведението на Т.С.Г.
като участник в движението-водач на МПС и извършените от него нарушения на правилата
за престой и паркиране на МПС извън населените места-чл.94 от ЗДвП, нарушил
правилата за използване на светлинно обозначение на МПС, които не са в
движение-чл.73 от ЗДвП, както нарушил и забраната на чл.98 от ЗДвП.
Видно от **азателствата по делото
Т.С.Г. не е водач на товарен микробус «Мерцедес Спринтер», респ. не той е спрял
аварийно процесното МПС. Същото е било управлявано от бащата на свидетеляС., а
именно: М.А.С., който също починал при процесното произшествие. Предвид горното
посочените нарушения на ЗДвП не могат да бъдат вменени във вина на пострадалия Г..
Същият е бил водач на велосипед и спрял колелото, за да помогне, бил е с
поставена светлоотразителна жилетка.
Дори и да се приеме, че
авариралият микробус е спрян в нарушение на правилата за престой или паркиране
на МПС извън населените места, то за това отговорност може да носи само неговия
водач, респ. застрахователят на превозното средство по застраховка «Гражданска
отговорнос»-в случая ЗД «Б.И.» АД, но не и пострадалия Г..
Съобразно утвърдената съдебна
практика по реда на чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 121/18.09.2014
г. по т.д. № 2895/13 г. на ВКС, І т.о., при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на
увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка «Гражданска
отговорност», сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния
размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса
за увреждането на застрахования при него делинквент.
Предвид горното предявените искове
за неимуществени вреди се явяват основателни, а възраженията за принос от
страна на пострадалия-неоснователни.
Не е налице съпричиняване от страна на пострадалия Г., тъй като не се
установи той, със своето
поведение на пътя, като участник в движението по пътищата, да е нарушил правилата за това движение и в пряка причинна връзка от
това да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е
пострадал или за
увеличаване обема на претърпяната вреда.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищците след смъртта на техния съпруг и баща, с който споделяли
едно домакинство, болки и страдания, отчита степента на преживяваните от тях
отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността помежду им, добрите
отношения между тримата. Болките и страдания, които ищците ще продължат да
изпитват от загубата на своя най-близък човек, трябва да бъдат отчетени при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на по 120 000 лв. за всеки един от двамата ищци.
**олкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Ето защо предявените искове ще
следва да бъдат уважени за сумите от по 120 000 лв. за всеки ищец и отхвърлени
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от по 200 000 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/отм./ .
Предвид горното съдът присъжда
лихва върху главниците за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането,
така както е претендирано от 13.08.2014 г. Неоснователно е възражението на
ответника, че вземането на ищците за лихви е погасено по давност. На основание
чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок, който в случая е започнал да тече от 13.08.2014 г. и
който към датата на предявяванена на исковата претенция-04.04.2017 г. не е бил
изтекъл и течението му е било прекъснато на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищците са освободени от внасяне
на такса в настоящото производство на основание чл.83, ал.2 от ГПК с
определение на съда от 05.05.2017 г. Направили са разноски за възнаграждение на
вещи лица в общ размер на сумата от 400 лв., от която и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 240 лв.
/съответна на уважената част от исковете 240 000 лв./
Видно от представените договори
за правна помощ от 29.03.2017 г. /л.4 от делото и от присъединеното дело/,
ищците са представлявани от адвокат Н. безплатно на основание чл.38 от Закона
за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия закон,
ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Н.
адвокатско възнаграждение, определено за всеки един от исковете поотделно, на
основание чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно която за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
При материален интерен в размер
на 200 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата възлиза на сумата от 5530 лв. за всеки
иск. От тази сума ответникът ще следва да заплати сумата от 3318 лв., която е
съответна на уважената част от иска /120 000 лв./, или общо за двата иска-6636
лв.
По разноските на ответника.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на
чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ,
400 лв.-депозит за вещи лица и 60 лв.-депозит свидетел.
От общата сума от 910 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сума в размер на 364 лв., която сума е съответна на отхвърлената част
от исковете /160 000 лв./, или по компенсация на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците
ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 124
лв.
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 9600 лв., представляваща
държавна такса изчислена върху уважения размер на исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на И.М.Г., ЕГН ********** и на С.Т.Г.,
ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Севлиево, ж.к. „******************с адрес
за призоваване: гр. С.,***К.Н. сумата от по 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди
лв./ за всеки един от двамата ищци, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от
смъртта на техния съпруг и баща Т.С.Г., настъпила в пряка причинна връзка с
ПТП, реализирано на 13.08.2014 г. на ГП І-4 на км 70+515, виновно причинено от
водача на товарен автомобил „МАН“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № 22113002633169, валидна от 19.11.2013 г. до 18.11.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-13.08.2014 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над сумите от по 120 000 лв. до пълния претендиран размер
от по 200 000 лв.
ОСЪЖДА И.М.Г., ЕГН **********
и на С.Т.Г., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Севлиево, ж.к. „******************с
адрес за призоваване: гр. С.,***К.Н. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 124 лв. /сто двадесет и четири
лв./-разноски по компенсация.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат С.К.Н., ЕГН**********,*** адвокатско възнаграждение в
размер на 6636 лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-С. с ЕИК********, със седалище и адрес на управление
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 9600 лв. /девет хиляди ишестстотин лв./
изчислена върху уважения размер на исковете.
Решението е постановено при
участието на П.В.П., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК********.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: