Разпореждане по дело №29/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 271
Дата: 18 януари 2016 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20161200200029
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2016 г.

Съдържание на акта

Определение

Номер

12

Година

18.1.2011 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

01.18

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Игнат Колчев

Секретар:

Мария Славчева

Тоничка Кисьова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Игнат Колчев

Въззивно частно гражданско дело

номер

20105400500518

по описа за

2010

година

Производството пред окръжен съд-С. е образувано по частната жалба на азв. Н. Д. в качеството на процесуален представител на Р. К. К. срещу определение №905/29.09.2010г., постановено по Г.д. № 264/2009г. на районен съд-Златоград. С посоченото определение е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатски хонорар в размер на 3 400 лв./независимо че в частната жалба се сочи, че договорения хонорар е 3 500 лв./

Твърди се в частната жалба, че съдът следвало д се съобрази с фактическата и правна сложност на делото за да бъде справедлив и обоснован.Този род дела били много редки за съда в Г. Златоград и Смолянска област. Налице била правна сложност и усложняване, произтичащо от конституиране на трето лице-помагач в процеса.Делото било с голяма фактическа сложност, тъй като са разпитани 5 свидетели. Излага се в частната жалба преглед на процесуалните действия, извършени в първоинстанционния съд, като се иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски в пълен размер, както и направените разходи по заверка становището на В. Ч. в размер на 250 лв.

В отговора срещу частната жалба ответниците по нея чрез процесуалният си представител заемат становище за нейната неоснователност, като твърдят, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи предвид основателността на исковата им претенция, но алтернативно, в случай че това твърдение не се възприеме се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2125 лв.

След преценка на изложеното от страните, като взе предвид доказателствата по делото и мотивите на обжалвания акт съдът направи следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване на определението от надлежна страна. Налице е правен интерес от търсената защита и годен за обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е изцяло неоснователна.Съображенията за това са следните: Безспорно е по делото, че между Р. К. К. и А. Д. е сключен договор за процесуално представителство по процесното дело. На неустановена дата договорът е манипулиран в частта за договореното А. възнаграждение, като сумата е променена от 1400 на 3 400 лв. Съгласно тарифата за адвокатските възнаграждения минималното възможно договорено възнаграждение по делото следва да бъде 910 лв.Трикратния размер на това възнаграждение е 2730 лв. По възражение на противната страна районния съд е присъдил именно в такъв размер направените разноски. Действително правилно се споменава в частната жалба, че страната и процесуалният й представител нямат ограничение във възможността да уговарят възнаграждение за процесуално представителство. То може да бъде уговорено и в размер, значително надвишаващ и така договорения размер. При възражение за прекомерност обаче, съдът е в правото си да прецени наличието на прекомерност и да го намали до трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение-в случая 910 лв. съобразно интереса в спора.

Останалата част от договореното възнаграждение следва да се поеме от договорилата го страна с процесуалният си представител, независимо от позитивното за нея решение по делото. В случая районния съде постъпил именно така и е постановил законосъобразен съдебен акт. Делото не е с фактическа и правна сложност твърдяна в частната жалба, броят свидетели не се различава от обичайния за всяко едно обикновено първоинстанционно дело, и не на последно място съществува публикувана в правно-информационните системи обилна съдебна практика по казуса, включая от 1959-2010г.

Предвид изложеното съдът счита, че правилно след направеното възражение за прекомерност на договореното възнаграждение, то е намалено от съда.

Неоснователно е и искането за заплащане на разноски, извършени от В. Ч., тъй като подпомагащата страна в процеса има самостоятелни права, има упълномощен процесуален представител и няма договор за процесуално представителство с А. Д..

Това са и аргументите за неоснователност на възражението и на А. Г., за намаляне на присъдения размер до 2125 лв.

Мотивиран от горното Смолянски окръжен съд в настоящия си съдебен състав

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно определение №905/29.09.23010г., постановено по Г.д. № 264/2009г. на Районен съд-Златоград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: