М О Т И В И
КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 5552/2013 Г.
ПО
ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 С-В
СГП е внесла в съда
обвинителен акт, с който е повдигнала следните обвинения по ДП № 573/2013 г. по
описа на 09 РУП – СДВР, пр. пр. № 2372/2013 г. по описа на СГП, а именно:
1. Против подс. Д.С.Я.
за това, че на 23.02.2013 г., около 21.40
часа, в с. ****, общ. Столична, на ул. ”****” № **, от магазин за хранителни
стоки „О.”, в съучастие като извършител с непълнолетния подс. И.К.М., са отнели
чужди движими вещи - парична сума от оборотните пари в магазина в размер на
117.00 лева и 1 брой мобилен апарат марка „Нокия”, модел „СЗ-Oli”, на стойност
181.80 лева, или всичко на обща стойност 298.80 лева /двеста деветдесет и осем
лева и 80 ст./, от владението на В.К.Х., с намерение противозаконно да ги
присвоят, като употребили за това сила, изразена в нанасяне на удари по тялото
и главата на Х., както и заплашване - насочили револвер към Х. и му казали: „Това
е обир, давай парите” и грабежа представлява опасен рецидив — извършен е след
като подс. Д.С.Я. е бил осъждан три пъти на наказание “лишаване от свобода” за
извършени умишлени престъпления от общ характер, както следва - по НОХД №
И-3015/2010 г. на СРС, по НОХД № 11840/2010 г. на СРС и по НОХД № 5034/2010 г.
на СГС, като поне за едно от тях – това по НОХД № 5034/2010 г. на СГС,
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК - престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, и пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1,
б. ”б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
2.
Против подс. И.К.М. за това, че на 23.02.2013 г., около 21.40 часа, в
с. ****, общ. Столична, на ул. ”****” № 43, от магазин за хранителни стоки „О.”,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с подс. Д.С.Я., са отнели
чужди движими вещи – парична сума от оборотните пари в магазина в размер на
117.00 лева и 1 брой мобилен апарат марка „Нокия”, модел „СЗ-Oli” на стойност
181.80 лева, всичко на обща стойност 298.80 лева /двеста деветдесет и осем лева
и 80 ст./, от владението на В.К.Х., с намерение противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това сила, изразена в нанасяне на удари по тялото и главата
на Х., и заплашване - насочили револвер към Х. и му казали: „Това е обир, давай
парите” - престъпление по чл. 198, ал.
1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебното
производство и преди даване ход на съдебното следствие, съдът прие за съвместно
разглеждане предявеният против двамата подсъдими от посочения като пострадал в
обвинителния акт - В.К.Х. граждански искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за
присъждане на следните суми - 3000.00 лева – обезщетение за причинени му с
деянието на подсъдимите неимуществени вреди и 298.80 лева – обезщетение за
причинени му със същото деяние имуществени вреди /съгл. обвинителния акт на
СГП/, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на деянието, а именно
– 23.02.2013 г.
Пострадалият
В.К.Х. бе конституиран като граждански ищец в наказателното производство, в
хода на което се представлява от повереника си – адв. К..
В
хода на съдебните прения прокурорът от СГП поддържа обвиненията. Описва
установените според него факти, които счита за установени от събраните
достатъчно на брой доказателства. Счита, че не следва да се кредитират
показанията на свидетелите, допуснати по искане на защитата, доколкото били
насочени единствено към изграждане на защитна версия и не намирали подкрепа в
другите събрани доказателства. Моли съда да признае подсъдимите за виновни,
като им наложи съответни наказания.
Повереникът
на гр. ищец моли съда да уважи изцяло предявените граждански-правни претенции.
Защитникът
на подс. Я. – адв. Д., моли същият да бъде признат за невинен, както и да се
отхвърли предявеният граждански иск. Липсвали безспорни доказателства за
виновността му. Липсвали преки доказателства за участието на Я. в
престъплението, а събраните такива не били достатъчни.
Адв.
Т. – защитник, се присъединява към доводите на адв. Д..
Защитникът
на подс. М. – адв. А., също пледира за оправдаване на подзащитния й. Оспорва
доказателствената сила на извършените по отношение на М. обиск и разпит при
задържането му.
Подсъдимите
депозират обяснения, в които заявяват, че не поддържат дадените от тях
“обяснения” на досъдебното производство.
В последната си дума подс.
Я. заявява, че е допускал грешки, но не е участвал в процесното престъпление.
В последната си дума пред
съда подс. М. моли да бъде признат за невинен.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 С-В , като обсъди събраните по делото
доказателства, взе предвид доводите и съображенията на страните, при спазване
изискванията и принципите на НПК, вкл. тези, предвидени в чл. 13, чл. 14, чл.
18 НПК, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. Д.С.Я. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, живущ ***, aп. 1, с ЕГН **********.
Подс. Я. е осъждан по силата на
следните съдебни актове:
- по силата на
споразумение по НОХД № И-3015/10 г. на СРС, 116 с-в, одобрено и в сила от
25.08.2010 г., за извършено на 01.11.09 г. престъпление по чл. 198 НК е осъден
на 6 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за
изпитателен срок от три години;
- по силата на
споразумение по НОХД № 11840/10 г. на СРС, 108 с-в, одобрено и в сила от 09.12.2010
г., за извършено на 06-07.07.09 г. престъпление по чл. 195 НК е осъден на 6
месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за
изпитателен срок от три години;
- с присъда по НОХД №
5034/10 г. на СГС, НО, 27 с-в, в сила от 16.12.11 г., за извършено на 04.09.2009 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК
е осъден на 10 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален “строг” режим, съгл. ЗИНЗС.
Наложеното
му по НОХД № 5034/10 г. на СГС наказание - 10 (десет) месеца лишаване от
свобода е изтърпяно изцяло.
Подс. И.К.М.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, не работи, неосъждан, не учи, живущ ***, с ЕГН **********.
Обвиняемите Д.Я.
и И.М. се познавали отдавна, като били в приятелски отношения. В късния
следобед на 23.02.2013 г. те се уговорили и се срещнали в гр. Банкя, от където
се отправили към с. ****, придвижвайки се с л.а. Фолксваген”, модел „Поло”, с
ДК № *******, червен на цвят, управляван от подс. Я.. Във с. **** подс. Я.
провел срещата със свой приятел, след което двамата с подс. М. отишли да
пазаруват в магазина за хранителни стоки, находящ се в центъра на с. ****, на
който собственик и управител бил пострадалият В.Х., след което си тръгнали. По
това време видели, че в касата на магазина се съхраняват парични средства,
които взели решение да отнемат.
Двамата се
върнали в гр. Банкя, където подс. М. се обадил на св. Л.Ж., от когото взел
черен суичър тип „нинджа” и черна маска за лице (чорап за каска за мотор) –
покриваща устата и носа. След това, обв. М. се свързал и със св. М.В., от
когото поискал и взел сигнално - газов пистолет марка EKOL, модел VIPER 6, със
сериен номер b6VP1130043.
Около 20.00 часа двамата
обвиняеми се срещнали в центъра на гр. Банкя и потеглили към с. ****.
Около 21.30
часа на 23.02.13г., подс. Я. спрял автомобила в центъра на с. ****, в близост
до магазина за хранителни стоки на постр. Х.. Подс. М. облякъл черния суичър,
тип „нинджа”, вдигнал ципа прикривайки лицето си с качулката му. Подс. Я. носел
сивия суичър, с който бил в с. **** по-рано същия ден, като поставил на лицето
си маската (предназначена за поставяне под каска за мотор), която по-рано подс.
М. взел от св. Л. Ж., след което двамата слезли от автомобила и се отправили
към магазина.
Подс. М.
влязъл пръв в магазина и насочвайки газовия пистолет към лицето на постр. Х. му
казал: „Това е обир, давай парите!”. Постр. Х. посегнал с лявата си ръка и
хванал пистолета за дулото, но подс. М. успял да го издърпа и с дръжката го
ударил два пъти в областта на главата. В този момент подс. Я. също нанесъл удар
с дясната си ръка в областта на лицето на постр. Х.. После се качил на щанда,
отворил касата, в която се съхранявал оборотът на магазина и взел сумата от
117.00 лева, както и мобилния телефон на пострадалия - марка „Нокия”, модел
„СЗ-Oli”. През това време подс. М. и постр. Х. продължавали да се борят, като
блъснали на земята кантар и други предмети, намиращи се в близост до тях. Подс.
Я. се опитал да помогне на съучастника си - подс. М., като започнал да нанася
удари по тялото на постр. Х.. Силният шум, който се вдигнал от борбата и
падащите вещи в магазина бил чут от свидетелите А. Х. и Д.П., които се намирали
в близост до магазина и които решили да видят какво се случва. Стигайки
входната врата на магазина и виждайки случващото се, последните се опитали да
влязат, но подс. Я. затиснал вратата. Свидетелите Х. и П. успели да изблъскат
подс. Я. и да отворят вратата, след което го хванали и издърпали на вън. В този
момент подс. М. излязъл от магазина и побягнал в посока към черквата на с. ****.
Подс. Я. също успял да се отскубне от св. П. и избягал в същата посока. Двамата
обвиняеми се качили в автомобила и се отправили към гр. Банкя, като със себе си
взели и отнетите от владението на пострадалия вещи – мобилен телефон и пари.
По време на
борбата в магазина на от подс. М. паднал “шалът” (маската), който прикривал
лицето му.
Това позволило на Х. да възприеме чертите на лицето му, а впоследствие – да го
разпознае. Пострадалият добре запомнил нападателя си М., като е категоричен, че
именно той е един от двамата извършители и в проведеното о.с.з. – в хода на съдебното следствие пред съда.
Пред
магазина за кратко време се открило и лицето на подс. Я., което пострадалият
също добре запомнил. Този подсъдим му бил направил впечатление при свое
предходно посещение в магазина, т.к. оглеждал магазина и касата много
внимателно, а и не бил обичаен посетител. Именно този подсъдим, според Х., е
извършителят, отнел инкриминираните вещи от магазина.
Според
пострадалия, и двамата свидетели са му нанасяли удари.
По-късно
същата вечер подс. М. се видял отново със св. Ж., за да му върне взетите
по-рано на заем вещи, но вместо това му дал дънките (очевидно тези, с които е
бил по-рано при извършване на грабежа). Дънките са предадени като веществено
доказателство по настоящото дело от св. Ж..
При извършената съдебно-медицинска експертиза по тях са открити следи от
кръв.
Двамата
подсъдими били разпознати като извършители на грабежа и при други извършени на
ДП разпознавания на лица.
От
заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установява
че, стойността на отнетите вещи от постр. В.К.Х. е както следва: мобилен телефон
марка „Нокия”, модел „СЗ-Oli” е на стойност 181.80 лева; поставената в телефона
СИМ-карта е без пазарна стойност; парична сума в размер на 117.00 /сто и
седемнадесет/ лева; или общата стойност на инкриминираните
отнети движими вещи възлиза на 298.80 лева.
Видно от
заключението на приложеното по делото съдебно — медицинско удостоверение № С -
42/2013 г., в следствие на нанесения побой от двамата обвиняеми на пост. В.К.Х.
са причинени следните телесни травматични увреждания: разкъсно-контузна рана по
главата /зашита хирургически/; кръвонасядания по главата и лицето;
кръвонасядания по долните крайници; контузия на гръдния кош - двустранно;
кръвонасядане и охлузване по пръстите на ръцете. Установените увреждания се
дължат на действието на твърди предмети, като по време и начин те съответстват
да са получени при възникналия инцидент и са причинили на пострадалия Х. ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО
ЗА ЖИВОТА (медицински критерий за лека телесна повреда).
От приетата
съдебно-психиатрична и психологична експертиза е видно, че макар и
непълнолетен, към момента на извършване на деянието подс. И.К.М. е могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си,
т.е. той е наказателно отговорно лице, независимо от непълнолетието си.
При огледа на местопрестъплението са открити следи от
кръв (установени от заключенията на СМЕ). Такива следи били отнети и по газовия
пистолет, използван от подсъдимите.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните и
проверени в хода на проведеното пред настоящата инстанция съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите В.К.Х.,
Г.Р.Т., Д.Н.П., М.Р.М., А. О.П., Л.П.Ж., М. П. В., А.С.Х., П.И.В.-М., С.Б.С., В.Р.Р.,
Н.В.М.; писмените доказателства и доказателствени средства -
приемо-предавателен протокол на ВД /л. 13 от НОХД/, справка от РПУ /л.151
НОХД/, писмените доказателства и доказателствени средства от ДП, включително:
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум от огледа, съдебно - медицинско удостоверение, протоколи
за разпознаване на лица и предмети, справки за съдимост, справка за полицейски регистрации справка от “Мобилтел” ЕАД, справка НСлС, заповеди за задържане на лица по реда на
ЗМВР, разписка, протоколи за доброволно предаване, удостоверения за закупуване
на оръжие, гаранционна карта с фискален бон, отчет от извършена инвентаризация,
болничен лист, бележка (удостоверение) от заложна къща, определения на СГС и
САС по чл. 63-65 НПК; способите за доказване - заключенията на: техническа
експертиза, съдебно-оценителна експертиза, биологични експертизи, дактилоскопна
експертиза, балистична експертиза,
психиатрична и психологична експертиза, веществени доказателства – СД-дискове,
револвер, обтривки, банкноти, дънков панталон.
Извършването на престъплението и съпричастността на
двамата подсъдими с изпълнителното му деяние (неговото авторство) се установяват по несъмнен начин,
съобразно изискванията на НПК, от събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства – показанията на свидетелите, от извършените разпознавания на лица, както и
от веществените доказателства. Така,
от показанията на постр. Х. се установява извършването на грабеж в магазина му,
настоящ се в центъра на с. ****. Свидетелят, под страх от наказателна
отговорност по чл. 290 НК, излага последователно, логично и безпротиворечИ.начинът,
по който е възприел извършването на престъплението, подробности относно
извършителите и др. релевантни обстоятелства, вкл. упражнената спрямо него
принуда – физическа (сила) и психическа (заплаха).
Упражняването
на принуда спрямо пострадалия се установява също и от представения болничен
лист, СМУ, биологична експертиза, доказала наличието на кръв. В това отношение
показанията на пострадалия са подкрепени и от констатациите, закрепени в
протокола за оглед и от заключението на приетата техническа експертиза,
изследвала съдържанието на видеозаписите от магазина.
Показанията
на Х., съпоставени с тези на св. Х., П., Т., М., Ж., В., П., в съвкупност по
безспорен, според съда, начин установяват и самоличността на двамата
извършители в лицето на подсъдимите по настоящото дело. Въпреки че са положили
усилия да прикрият лицата си, подсъдимите и тяхното облекло са били възприети
непосредствено преди извършване на престъплението и то в момент, когато не са
били маскирани. Именно това позволява и тяхната несъмнена идентификация в
настоящия случай. Доказателствената съвкупност е от такова естество, че е
изключена възможността друго лице, различно от подсъдимите, да е взело участие
в извършването на престъплението.
Следва
да се има предвид, че двамата подсъдими са били забелязани в центъра на с. ****
в лек автомобил. Подс. Я. е разпознат от св. М. в същия ден - преди деянието, а
св. Т., който на свой ред също го е идентифицирал при извършеното от него
разпознаване.
Подсъдимите
са идентифицирани като извършители на деянието (вкл. и в хода на съдебното
следствие) и от другия свидетел-очевидец – св. Ал. Х..
Анализирайки поотделно
свидетелските показания, съдът констатира:
Действително, в
показанията на пострадалия се констатираха противоречия, но те са обясними с
оглед изминалия период от време между отделните разпити, а и с оглед особеното
състояние (уплаха, стрес), в което е логично да се е намирал пострадалия по
време на грабежа. При прочитане на показанията му, обаче, свидетелят
аргументирано обясни кои свои показания поддържа и по какви причини, като съдът
изцяло възприе изявленията му и се довери на показанията му в поддържаните от
свидетеля части.
Съдът
кредитира и показанията на останалите разпитани по делото в хода на съдебното
следствие свидетели, като констатираните в тях противоречия отстрани по идентичен
начин, обяснявайки същите с изминалия период от време.
Изключения
правят показанията на св. М. В. и св. М. М., дадени от тях на ДП. Именно тях
съдът взе предвид при постановяване на присъдата.
По
отношение на св. В. съдът отчете поведението на свидетеля по време на разпита
му пред съда, както и недостоверността на заявеното от него в съдебното
следствие. Свидетелят твърди, че е бил в недобро състояние, но едновременно с
това добре “си спомня” състоянието на подс. М.. Съдът отчете и близките
отношения между този свидетел и подсъдимия, поради което е логично В. да се
стреми и да опитва да облекчи положението на подсъдимия.
Като
неоснователно съдът прецени възражението на защитата за процесуална негодност
на показанията на В., дадени на ДП. Аргумент в тази насока е справката,
приложена на л. 151 от НОХД, видно от която на извършилият разпита полицейски
служител това е било възложено, същият е бил дежурен, разпределено му е било
процесното досъдебно производство (ДП). Ето защо, съдът кредитира съдържанието
на протокола за разпит на В. от ДП.
Досежно
показанията на св. М., съдът прецени, че по-достоверни, последователни и
житейски правдиви са тези, депозирани от нея в хода на ДП. Описанието на
фактите тогава се характеризира с изчерпателност, липса на противоречия,
хронологичност, пълнота. Налице са били ясни спомени за релевантните за
правилното решаване на делото обстоятелства. Обратно, пред съда свидетелката
депозира схематични, непълни и неубедителни показания, поради което и съдът не
кредитира онази част от тях, в която свидетелката съобщава факти, различни от
заявените в хода на ДП. Същевременно, показанията на М. от ДП се подкрепят и от
показанията на тогавашния й приятел – св. Г. Т., които на свой ред съдът не
намира основание да не кредитира.
От
показанията на Т. съдът приема за установен и фактът, че автомобилът, с който
по-рано през деня са се придвижвали подсъдимите (видно от показанията на св. М.
и заявеното от нея пред Т.), се е намирал в близост до местопрестъплението и по
време на извършването му. Отделно от това, св. Т. разпознава двамата подсъдими
и по дрехите – те били идентични и двата пъти (през деня и вечерта на
процесната дата) – тип “нинджа”.
Изцяло
съдът се довери на показанията на св. П. и Х., които са направили опит да
предотвратят довършването на престъплението, респ. да заловят извършителите,
макар и последните да са успели да избягат. Показанията им в пълнота
кореспондират с извършените от тях разпознавания на подсъдимите, както и на
заявеното в о.с.з., че подсъдимите са извършителите на деянието. Тези показания
изцяло са в унисон и с казаното от постр. Хасазндазех.
По
косвен начин авторството на деянието в лицето на подс. Я. съдът установи и от
обстоятелството, че инкриминираният мобилен телефон, отнет от пострадалия, е
бил предоставен на св. Н. М. от бащата на подсъдимия, като преди това за тази
цел му се е обадил именно подс. Я..
Авторството
на деянието се установява и от обстоятелството, че в деня на деянието подс. М.
е набавил суичър тип “нинджа”, маска (чорап от каска за мотор), както и
пистолет (газов) – все вещи, използвани при извършване на грабежа.
Съдът
не кредитира показанията на св. Н., М. и П. – приятели на подс. Я.. Същите са
насочени към изграждане на “алиби” на този подсъдим, но са израз единствено на
една защитна версия, ненамираща опора в останалите събрани доказателства.
Изключено е подс. Я., с оглед приетата за установена по безспорен начин
фактология, във вечерта, в която е извършен грабежът, да са били в дома на
подс. Я.. Още повече, те не са и напълно сигурни в датата на въпросното
събиране, така че дори и да бъдат пренебрегнати близките им приятелски
отношения с подсъдимия, от които логично следва и тяхната заинтересованост, то
пак показанията им не са от естество да разколебаят достигнатия извод за
съпричастност на Я. с извършения процесен грабеж. Същевременно, показанията на
тези свидетели се отличават с фрагментарност, непоследователност, спомен за
определени детайли при пълна липса на такива за други детайли, което индицира
на тяхната недостоверност.
От
значение за установяване на авторството на подс. М. е и извънпроцесуалното
признание, за което свидетелства неговата майка – св. М.. Последната потвърди
това обстоятелство в хода на съдебното следствие.
Размерът
на причинените имуществени вреди с престъплението се установява от писмените
доказателства (отчет от инвентаризация, гаранционна карта, фискален бон), както
и от заключението на СОЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Неимуществените вреди съдът установи от показанията на
пострадалия и неговите близки, както и от медицинските документи, приети по
реда на чл. 283 НПК.
Бяха
кредитирани всички писмени доказателства, а също и заключенията на останалите
приети експертизи. Не се налага отделното им обсъждане, т.к. липсват
противоречия помежду им, както и между тях и останалите доказателства.
Бяха
кредитирани и писмените доказателствени средства – протоколи за оглед,
разпознаване на лица, като съдът не констатира нарушения, които да опорочават
извършените ПСД. Неоснователно е възражението на защитата за липса на такива
протоколи по досъдебното производство. Прочитът на материалите от него показва,
че такива са налице.
Основателни
са възраженията на адв. А. против извършените по отношение на подс. М. обиск и
разпит, но съдът изрично уточнява, че не е взел предвид същите и не ги е
поставил в основата на постановената присъда, т.к. не са извършени по реда на
НПК, поради което и бяха изключени от доказателствената съвкупност. Недопустимо
е било, с оглед задържането и непълнолетието на М., същият да бъде разпитван, а
и обясненията му не са оформени надлежно в протокол за разпит на обвиняем, а са
дадени в свободна писмена форма, т.е. те действително нямат процесуална
стойност в наказателното производство. Независимо от това, събрани са
достатъчно други доказателства за виновността на М..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
установената от съда фактическа обстановка, подс. Д.С.Я. е осъществил от обективна и субективна страна всички
елементи от състава на престъпление, предвиден в чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр.чл.29, ал.1, б.”б”,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, от НК, като на 23.02.2013 г., около 21.40 часа, в
с. ****, общ. Столична, на ул. ”****” № 43, от магазин за хранителни стоки „О.”,
в съучастие като
извършител с непълнолетния подс. И.К.М., са отнели чужди движими вещи - парична
сума от оборотните пари в магазина в размер на 117.00 лева и 1 брой мобилен
апарат марка „Нокия”, модел „СЗ-Oli”, на стойност 181.80 лева, или всичко на
обща стойност 298.80 лева /двеста деветдесет и осем лева и 80 ст./, от
владението на В.К.Х., с намерение противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това сила, изразена в нанасяне на удари по тялото и главата на Х.,
както и заплашване - насочили револвер към Х. и му казали: „Това е обир, давай
парите” и грабежа представлява опасен рецидив — извършен е след като подс. Д.С.Я. е бил осъждан три пъти на наказание “лишаване от
свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер, както следва - по
НОХД № И-3015/2010 г. на СРС, по НОХД № 11840/2010 г. на СРС и по НОХД №
5034/2010 г. на СГС, като поне за едно от тях – това по НОХД № 5034/2010 г. на
СГС, изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, а подс.
Иво К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.198, ал.1, пр.1 и
пр.2, вр.чл.63, ал.1 т.3, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, като на 23.02.2013
г., около 21.40 часа, в с. ****, общ. Столична, на ул. ”****” № 43, от магазин
за хранителни стоки „О.”, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с подс. Д.С.Я., са отнели чужди движими вещи – парична сума от
оборотните пари в магазина в размер на 117.00 лева и 1 брой мобилен апарат
марка „Нокия”, модел „СЗ-Oli” на стойност 181.80 лева, всичко на обща стойност
298.80 лева /двеста деветдесет и осем лева и 80 ст./, от владението на В.К.Х.,
с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила,
изразена в нанасяне на удари по тялото и главата на Х., и заплашване - насочили
револвер към Х. и му казали: „Това е обир, давай парите”.
Авторството на деянието е
еднозначно и категорично установено от показанията на пострадалия, а също и от
показанията на св. Т., П., Х., М., М., М., В., Ж.; от извършените
разпознавания; от обстоятелството, че телефонът, отнет при грабежа, по-късно е
бил предаден на един от свидетелите от бащата на подс. Я., като предаването е
станало след обаждане от самия Я..
Доказателствената
съвкупност е изобилна и еднопосочна. В противоречие с нея са само показанията
на доведените едва в хода на съдебното следствие свидетели, посочени от
защитата, които съдът не намери основание да кредитира. Касае са за показания
на близки на подсъдимите, които се явяват заинтересовани. И най-вече – техните
показания са категорично опровергани от всички останали събрани доказателства,
изолирани са, поради което и съдът не ги кредитира.
Неоснователно е
възражението на защитата, че липсват преки доказателства. Невярно е и
твърдението, че никой не бил видял подсъдимите без маски.
Напротив, преки
доказателства са налице – свидетелски показания, извършените разпознавания.
Последните почиват именно на обстоятелството, че подсъдимите са били видени,
макар и за малко, без маски. Същевременно, те са разпознати и по техните дрехи.
Налице са и множество косвени доказателства (улики). Досежно подс. М.
преобладават преките доказателства, а спрямо подс. Я. решаващо значение има
фактът, че отнетия при грабежа мобилен телефон очевидно е бил у него.
Отделно, Я. е носел един и същ суичър
през деня и нощта, в които е извършен грабежът, автомобилът му се е намирал в
близост до местопрестъплението и двата пъти въпросния ден.
Преките и косвените
доказателства в съвкупност несъмнено доказват участието на подсъдимите в
деянието, за което са предадени на съд.
От обективна
страна двамата подсъдими в съучастие помежду си, като съизвършители, са
преустановили фактическата власт на досегашния владелец на инкриминираните
движими вещи – мобилен телефон и пари, като са установили своя такава (т.е.
свое владение) върху тях.
За да сломят
съпротивата на пострадалия и двамата подсъдими са му нанасяли удари в главата и
тялото. Освен това, упражнена е била и заплаха – закана с револвер.
Упражнената
принуда – физическа и психическа, е във функционална връзка с отнемането на
вещите и съвпада по време с отнемането.
С оглед
установеното поведение на пострадалия, очевидно той не е бил съгласен с
отнемането на вещите, които са били негови, а не на двамата подсъдими, т.е.
явяват се чужди.
Двамата
подсъдими са действали в съучастие като съизвършители – всеки от тях е взел
участие в изпълнителното деяние на извършеното престъпление. Удари са нанасяни
и от двамата подсъдими, а принудата е елемент от изпълнителното деяние на
грабежа. Неоснователно е становището на адв. Д., че подзащитния му Я. не е взел
участие в изпълнителното деяние. Това категорично е опровергано от показанията
на пострадалия – и двамата извършители са му нанасяли удари. Придвижването от и
до местопрестъплението, освен това, е извършено с МПС, управлявано именно от Я.,
в каквато насока са свидетелските показания, събрани в хода на проведеното
съдебно следствие.
По отношение
на подс. Я. е налице квалифициращият признак по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК – деянието
му е осъществено при условията на опасен
рецидив, т.к. същият е осъждан:
1. по силата на
споразумение по НОХД № И-3015/10 г. на СРС, 116 с-в, одобрено и в сила от
25.08.2010 г., за извършено на 01.11.09 г. престъпление по чл. 198 НК е осъден
на 6 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за
изпитателен срок от три години;
2. по силата на
споразумение по НОХД № 11840/10 г. на СРС, 108 с-в, одобрено и в сила от 09.12.2010
г., за извършено на 06-07.07.09 г. престъпление по чл. 195 НК е осъден на 6
месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за
изпитателен срок от три години;
3. с присъда по НОХД №
5034/10 г. на СГС, НО, 27 с-в, в сила от 16.12.11 г., за извършено на 04.09.2009 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК
е осъден на 10 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален “строг” режим, съгл. ЗИНЗС.
Следователно,
Я. е осъждан повече от два пъти на наказание “лишаване от свобода” – в случая
три пъти, като наказанието по НОХД № 5034/10 г. на СГС - 10 (десет) месеца
лишаване от свобода е изтърпяно ефективно. Така установените факти във връзка с
предходните осъждания на Я. осъществява фактите от хипотезата на нормата на чл.
29, ал. 1, б. “б” от НК, като не е налице забраната по чл. 30 НК – от
изтърпяване на предходното наказание не са изтекли повече от пет години. Ето
защо, престъплението на Я. е съставомерно именно по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК,
каквото е и повдигнатото срещу него обвинение.
От субективна
страна деянието е извършено от обвиняемите Я. и М. при пряк умисъл, т.е.,
съзнавали са обществено - опасния му характер и са предвиждали и искали настъпването на
общественоопасните му последици. Целта на подсъдимите е била противозаконно да
присвоят отнетите от тях движими вещи, което в крайна сметка са и сторили, вкл.
като са се разпоредили с моб. телефон (същият е бил продаден на св. Р. от
заложна къща). Всеки от подсъдимите е съзнавал участието на другия в
извършването на престъплението и го е желаел.
С тези мотиви съдът призна
двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им от СГП обвинения.
ПО
НАКАЗАНИЯТА И ИЗТЪРПЯВАНЕТО ИМ:
Обществената
опасност на деянието е завишена. Такава е и обществената опасност на
извършителите – подсъдими по настоящото дело. До този извод съдът достига,
оценявайки отегчаващите обстоятелства по делото – наличието на усложнена
престъпна дейност (съучастие), дръзкият начин на извършване на престъплението,
мястото на осъществяването му – в магазин, находящ се в центъра на населено
място, което сочи на тотално игнориране на установените в обществото обществени
отношения, интензитета на упражнената принуда, подготовката за осъществяване на
дянието – осигуряването на оръжие и автомобил, които несъмнено са улеснили
извършителите, но едновременно с това – завишават обществената опасност на
деянието и дейците. Тук съдът съобрази, че използването на МПС изрично е
предвидено като отегчаващо обстоятелство в хипотезата на чл. 195 НК, т.е.
очевидно е виждането на законодателя, че този факт прави деянието значително
по-укоримо и съответно - тежко наказуемо.
По
отношение на обществената опасност на подс. Я. следва да се отчете и това, че
той е рецидивист – многократно осъждан и то именно за престъпления против
собствеността – кражби и грабежи, вкл. и по чл. 199, ал. 1 НК. Настоящото
деяние е извършено кратко време след изтърпяване на предходно наложено му
наказание ЛОС, което демонстрира нежеланието и неспособността на този подсъдим
да се поправи и превъзпита чрез изпълнение по отношение на него на едно
значително по-леко наказание от това по настоящото дело.
Отговорността
на подсъдимите се смекчава от младата им възраст. Тази на подс. М. – и от
чистото му съдебно минало.
С
оглед наличните отегчаващи обстоятелства, не са налице предпоставките по чл. 55 НК - най-лекото предвидено наказание в чл. 198 и чл. 199 НК не е несъразмерно
тежко, с оглед установената обществена опасност на деянието и двамата
подсъдими; не са налице многобройни обстоятелства, смекчаващи отговорността им,
а никое от установените няма характер на изключително такова.
Предвид
на посоченото, като отдаде приоритет основно на младата възраст на подсъдимите,
съдът прецени, че не следва да прилага спрямо тях особено завишена наказателна
репресия.
Ето защо, наложи на подс. Я.
за извършеното престъпление по чл. 199, ал. 1 НК, независимо от наличните
отегчаващи обстоятелства, минималното предвидено за престъплението му наказание
– 5 (пет) години лишаване от свобода
(или съкр. “ЛОС”).
На
подс. М. за извършеното от него деяние по чл. 198 НК, след задължителната
редукция по чл. 63 НК, съдът наложи наказание около минималния размер - 1
(една) година лишаване от свобода.
По
отношение на М. съдът прие, че са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1, вр.
чл. 69 НК – той е непълнолетен, неосъждан, с оглед на което и според съда
поправянето му е постижимо без ефективно изтърпяване на наложеното му
наказание. Поради това, беше му определен изпитателен
срок от 3 (три) години по отношение на наложеното му наказание - 1 (една)
година ЛОС.
Нормата
на чл. 66 НК обаче е неприложима по отношение на подс. Я. – той е осъждан на
наказание ЛОС, а и като се има предвид обществената му опасност – поправянето и
превъзпитанието му са непостижими чрез условно наказване. Налице са,
следователно, предпоставките на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС и по
отношение на наказанието на този подсъдим съдът определи първоначален “строг” режим на изтърпяване (същият е
“рецидивист” по см. на ЗИНЗС).
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Предявените гражданско-правни претенции за обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди (с правно основание чл. 45 ЗЗД), както и за
законна мораторна лихва (чл. 86, вр. чл. 84 ЗЗД) съдът намери за основателни.
С
деянието си подсъдимите са причинили на гражданския ищец подлежащи на
репариране имуществени вреди в размер на 298.80 лева. Размерът на обезщетението
съдът определи, кредитирайки заключението на приетата и неоспорена оценителна
експертиза.
Обезщетението
за неимуществени вреди, поискано от гражданския ищец, в размер на 3 000 лева,
съдът прецени за съответно на принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД.
Упражнената спрямо Х. принуда неминуемо му е причинила притеснение, уплаха,
стрес, довели до неимуществени вреди, които подсъдимите следва да репарират.
Видът на неимуществените вреди се установи от разпита на пострадалия, неговата
майка и неговата съпруга – не можел да спи, притеснявал се да ходи на работа,
наложило се да му се оказва медицинска и психологична помощ. Ето защо, съдът
уважи и тази претенция – в цялост.
Основателен
е и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите са от деликт, подсъдимите
са в забава от датата на извършването му (съгл. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Предвид
това, искът за лихва е основателен, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане на обезщетението.
Съгл.
чл. 53 ЗЗД, гражданската отговорност на подсъдимите е солидарна. Такава е и
отговорността им за сторените от гр. ищец разноски в размер на 500 лева, които
съдът присъди.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Предвид постановената по отношение на подсъдимите
осъдителна присъда, СГС ги осъди да заплатят сторените по делото разноски – на
гражданския ищец (солидарно) в размер на 500 лева; в полза на бюджета на
съдебната власт (по с/ка на СГС) – по 105 лева разноски и по 60 лв. – ДТ върху
уважения граждански иск; в полза на републиканския бюджет (по с/ка на МВР) – по
362 лева за всеки един от подсъдимите.
Съдът,
като прие, че липсват предпоставки за приложение на чл. 53 НК, поради което се
разпореди с веществените доказателства – да бъдат унищожени обтривките от
червено-кафява течност, а останалите ВД – да се върнат на лицата от които са
били отнети/предадени.
Така
мотивиран, СГС постанови присъдата си по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: