№ 688
гр. Плевен, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430101564 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Ц. Г. Й. с ЕГН ********** представляван
от адв. Д. Н. против В. Ц. И. с ЕГН ********** от с.***. Ищецът твърди, че е
собственик на УПИ в с.*** III- 814 кв.39. Твърди, че с разрешение за строеж
от 14.12.2016г. на Община Плевен му било разрешено да изгради в имота си
***. В тази връзка сключил с *** договор от 03.04.2017г., за което заплатил и
съответната такса. С оглед изпълнение на СМР закупил през 2021г.
строителни материали и труд на обща стойност 1000 лева. Твърди, че на
03.06.2021г. с помощта на фирма „Електра“ изкопали и бетонирали 4 броя
дупки съгласно одобрения проект, в които положили металните тръби и
излели бетон, за да изградят стълбове за захранване на имота с електричество.
Два часа по – късно тръбите били премахнати от ответника. Ищецът твърди,
че въпреки, че има разрешение за строеж, не може да използва имота си по
предназначение, за което подал жалби в РП Плевен. Поради изложеното,
ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
повишаване на кръвно налягане в продължение на дни, главоболие, болки и
страдания, които са в пряко причинно следствена връзка от действията на
ответника. В заключение моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева – тръби Ф150 82 – 4
броя, рязане на стойност 90 лева, бетон – 285 лв, тр. 60 лева, на обща
стойност 438 лева, както и 1000 лева обезщетение за причинени
1
неимуществени вреди за причинените болки и страдания, изразяващи се в
повишаване на кръвно налягане, главоболие, световъртеж, гадене.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът оспорва
исковите претенции. Твърди, че е собственик на съседни четири имота.
Твърди, че на 03.06.2021г. установил, че в собствените му два имота с № 816
и 818, които имат лице към пътя Плевен – *** са поставени тръби, в които се
излива бетон. В присъствие на багериста и шофьора на камиона, ищецът
заедно със сина си извадили двете тръби, преди да стегне бетона, и ищецът си
прибрал тръбите. Твърди, че имало изкопани 3, а не 4 броя дупки, от които
извадили тръби само от две, находящи се в техни имоти. Твърди, че ищецът
не му е показал документи, даващи му право да копае дупки в собствените му
имоти и да изгражда помощни пилони или въздушен електропровод, минаващ
над имотите му. Твърди, че направил запитване до ***, откъдето получил
отговор, че няма налични работни проекти за изграждане на трасе за
присъединяване на имота на ищеца към електроразпределителната мрежа. По
отношение на твърденията на ищеца, че притежава разрешение за строеж от
14.12.2016г., ответникът навежда доводи, че същото е изтекло поради
нереализирането му в тригодишния срок, с оглед на което всички действия на
ищеца на 03.06.2021г. са незаконни. Твърди, че само по себе си сключеният с
ЧЕЗ договор за присъединяване без наличие на действащо строително
разрешение и дадена строителна линия, както и без наличието на работни
проекти с ***, не прави действията на ищеца незаконни, нито му дава право
да изгражда трасе за присъединяване на имота му към
електроразпределителната мрежа, още по-малко има право да влиза в имота
му и да извършва подготвителни действия за присъединяване.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуалните си
представители. Поддържат доводите си в исковата молба и писмения отговор.
В дадения срок представят писмени бележки.
От фактическа страна, съдът приема следното:
По делото няма спор, а това се установява и от събраните писмени
доказателства, че ищецът е собственик на поземлен имот, находящ се в с. ***,
с идентификатор 87597.301.814 (номер по предходен план 814, квартал 39,
парцел III ), за който има одобрен архитектурен проект за изграждане на
обект „***“, както и че му издадено разрешение за строеж №324/14.12.2016г.
на обекта, влязло в сила на 04.01.2017г. Не е спорно, че на 28.10.2019г. (лист
65 и 70), е открита строителна площадка и е определена строителна линия и
ниво на строежа. Установява се от заключението на вещото лице инж.С. С.,
че до настоящия момент строежът на обект „***“ не е започнат. Не е спорно
между страните, че ответникът е собственик на поземлени имоти с
идентификатори 87597.301.816 и 87597.301.818 (лист 41 и 42), разположени
източно от имота на ищеца. По делото е приложен договор за присъединяване
на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на *** (лист
2
13), сключен с ответника Ц. Г. Й. и *** – Й.а от 03.04.2017г. за
присъединяване на обект „***“ УПИ III 814, стр.кв.39, м. „***“, в землището
на с.***. Видно е, че в чл.3 на договора е отразено, че *** проектира,
съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и изгражда
СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ за своя сметка. В договора е
отразено, че присъединяването на обекта съгласно становище от 27.01.2017г.
ще се извърши към стълб 15, км.А от мрежа НН на съществуващ ТП 27 с ***
чрез демонтаж на съществуващото електромерно табло тип „ТЕМО 2-1“ и
монтаж на ново електромерно табло ТИП „ТЕПО 3-П“, наричани за краткост
„съоръжения за присъединяване“. Видно е, че договорът е подписан от двете
страни.
Като свидетел е изслушан В. В., който твърди, че за изглаждане на
обект, като *** следва собственикът да получи виза от Общината, след което
да съгласува проекта във всички инстанции на Общината. След
съгласуването, той подава в Общината молба за разрешение за строеж и може
да започне изграждане на съоръжения, след което минава комисия за
одобряване на проекта. От показанията на свидетеля се установява, че
процесният обект има одобрение само за вътрешна ел.инсталация, но за
захранването на обекта няма разрешение. Твърди, че преди даване на
разрешение за строеж, трябва да има от *** одобрение за външното
ел.захранване, каквото в процесния случай няма издадено.
От изготвеното по делото заключение се установява, че Проекта,
приложен по делото е съгласуван съгласно изискванията на ЗУТ от гл.
архитект на Община Плевен, след като към него са представени
необходимите становища и договори с ЧЕЗ за присъединяването му към ел.
мрежата. Вещото лице е установило, че трите броя дупки са изкопани
съобразно одобрените инвестиционни проекти. При посещението си на място
и след запознаване с писмените доказателства, вещото лице е установило, че
Изкопаните от ответника и запълнени с бетон два броя дупки за монтаж на
стълбове за прекарване на въздушен електропровод, попадат в имот с
идентификатор 87597.301.1104 - публична общинска собственост, с начин на
трайно ползване -за второстепенна улица и в имот с идентификатор
87597.301.1103 - публична общинска собственост, с начин на трайно ползване
- поземлен имот за движение и транспорт. Съгласно одобрените
инвестиционни проекти въздушния електропровод преминава изцяло в улица,
в тротоарна ивица с широчина 2,5м., след пътното платно на път III - 3005,
съгласно регулационния план на с.***, която тротоарна ивица понастоящем
представлява имот с идентификатор 87597.301.1103, публична общинска
собственост, с начин на трайно ползване - друг поземлен имот за движение и
транспорт и имот публична общинска собственост, с начин на трайно
ползване -за второстепенна улица. Установява се от заключението, че
инвестиционните проекти за обект „*** в УПИ Ш-814, кв.39 по плана на с.
*** са одобрени от гл. архитект на Община Плевен, след като към него са
представени от страна на *** необходимите становища и Предварителен
3
договор за присъединяване, а Договорът за присъединяване от 03.04.2017г. е
окончателен и е сключен след издаване на разрешението за строеж.
По делото са изслушани допуснатите свидетели, от показанията на
които се установява, че на 03.06.2021г. по инициатива на ищеца и ангажирани
от него хора с багер били изкопани четири дупки - една в имота на ищеца,
една пред имота му и две пред имотите на ответника, които били запълнени с
бетоново мляко и в тях били поставени метални тръби, предназначени за
монтиране на стълбове за захранване на обекта му с електричество.
Установява се от показанията на свидетеля Ц. И. (лист 89), че прибирайки се
от работа, минал покрай имота и спрял да разбере какво правят. Свидетелят
уведомил баща си – ответник по делото, който дошъл на място. Възползвайки
се от обстоятелството, че бетонът още не бил стегнал вързали с колан двете
метални тръби, поставени пред имота на ответника и ги извадили. Свидетелят
заяви, че ищецът прибрал тръбите. Заключението на вещото лице
кореспондира с показанията на изслушаните свидетели и съдът ги кредитира.
От правна страна, съдът приема следното :
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. Според чл.52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
В случая претенцията на ищеца е за имуществени вреди в размер на 500 лева
и неимуществени вреди в размер на 1000 лева.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
трябва да са настъпили вреди в резултат на противоправно поведение на
едната страна. В хода на производството в тежест на ищцовата страна е да
докаже кумулативното наличие на трите предпоставки, които да обусловят
основателността на претенциите за претърпените имуществени и
неимуществени вреди.
В практиката на ВКС се приема, че противоправно поведение по
смисъла на чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на
правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което
нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди
другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено
благо на друго лице.
От фактическа страна се установи безспорно, че ответникът е извадил
двете тръби от запълнените с бетон дупки. Спорно по делото е дали това
действие представлява противоправно поведение. Съдът не споделя доводите
на ответника, искът е неоснователен, тъй като ищецът е действал
неправомерно, защото не е имал право да копае въпросните дупки в имот
публична общинска собственост, да поставя в тях метални тръби и да ги
бетонира, без одобрени от ЧЕЗ работни проекти за изграждането на външните
съоръжения за присъединяване на обекта и без изрична клауза в договора за
присъединяване, че той вместо ЧЕЗ ще извърши изграждането на
4
съоръженията, намиращи се извън имота му. Съдът не споделя становището
на ответника, че тъй като действията на ищеца са били незаконни, той не
може да черпи права от тях и да иска да бъде възмезден за претърпените
загуби от незаконните си действия. Обстоятелството дали действията на
ищеца са законосъобразни в случая е правноирелевантно, тъй като
правомерността на действията на ищеца нямат отношение в спора. Ищецът е
поставил тръбите в имот, който е публична общинска собственост, а не такава
на ответника. Отговорност за действията си, ищецът може да носи, но по друг
ред. Дори да са незаконосъобразни действията на ищеца, това обстоятелство
не оправдава ответника. Съдът приема, че обстоятелството, дали ищецът е
имал или не разрешение и съгласуван проект за изграждане на обект и
съответно за поставяне на стълбове необходими за електрозахранване на
обекта нямат значение за противоправността на деянието на ответника.
Противоправното поведение може да бъде в разрез с някакви норми и да ги
нарушава, но може да бъде противоправно само защото уврежда другиго,
какъвто съдът приема настоящия случай.
С изваждането на двата стълба, ответникът е причинил вреди на ищеца,
изразяващи се в конкретния случай в стойността на половин кубик бетон,
който е налят и не може да бъде използван. Ищецът не доказа твърденията си,
че претърпените имуществени вреди включват стойността на тръбите, тъй
като се установи от фактическа страна, че ищецът е прибрал тръбите си.
Ищецът не доказа, че в резултат на бетонирането си, тръбите са станали
неизползваеми, което да докаже, че имуществените вреди включват и тяхната
стойност. От заключението на вещото лице се установи, че за двете тръби е
използван половин кубик бетон, който е на стойност 47,50 лева. До тази сума
е основателна и претенцията за причинените имуществени вреди.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди : Както съдът
посочи по-горе, обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. И в този случай на доказване подлежи
кумулативното наличие на противоправно деяние, настъпили вреди и
причинна връзка между тях. С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че
в негова тежест е да докаже наличието и размера на претърпените
неимуществени вреди. В тази връзка ищецът не е представил доказателства,
нито е направил доказателствени искания. Липсата на елемент от
фактическия състав води до неоснователност на претенцията за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1000 лева и същата следва да бъде
отхвърлена като недоказана.
Съобразно представените списъци с разноски, разноските на ищеца са в
размер на 700 лева, от които 350 лв адвокатско възнаграждение. Разноските на
ответника са в размер на 710,78 лева от които 400 лева адвокатско
възнаграждение. Съдът счита, че не следва да бъде намалявано заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение с оглед направеното възражение за
прекомерност, тъй като се касае за два обективно съединени иска, а
договореното възнаграждение е под предвидения в закона минимален размер.
5
Тъй като предмета на доказване по двата иска в значителна част е
еднакъв, то съдът приема, че заплатените от ищеца разноски по всеки от
двата иска е в размер на по 350 лева, а от ответника – в размер на по 355,39
лева.
С оглед изхода на делото по отношение на първия иск, който се явява
основателен до сумата от 47,50 лева и неоснователен до предявения размер от
500 лева, разноските на ищеца са в размер на 33,25 лева, а на ответника
разноските са в размер на 321,63 лева.
По втория иск за претенцията за неимуществени вреди, с оглед
неоснователността на претенцията, ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 355,39 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 В. Ц. И. с ЕГН ********** от с.*** ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Г. Й. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 47,50 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
изразяващи се в стойността на ½ кубик бетон от изваждането на два броя
тръби, които ответникът премахнал на 03.06.2021г. от обект публична
общинска собственост, находящ се в с.*** в имот УПИ с идентификатор
87597.301.1104 за второстепенна улица и имот УПИ с идентификатор
87597.301.1103 за движение и транспорт, като за разликата до 500 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Ц. Г. Й. с
ЕГН ********** от гр.Плевен ул.Данаил Попов №10 против В. Ц. И. с ЕГН
********** от с.*** иск с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
противоправно и виновно поведение на ответника осъществено 03.06.2021г. в
с.***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. Ц. И. с ЕГН ********** от
с.*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г. Й. с ЕГН ********** от гр.*** разноски по
делото в размер на 33,25 лева съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Ц. Г. Й. с ЕГН ********** от
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. И. с ЕГН ********** от с.*** разноски по
делото в размер на 677,02 лева съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6