РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20255001000156 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2182 от 21.01.2025г. от от „К.“ ЕООД
– гр. С., ж.к. *** ЕИК ***, представлявано от управителя П. П. против
решение №479 от 13.12.2024г., постановено по т. д. N 194/2024г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, с което е осъдено дружеството – жалбоподател „К.“
ЕООД – гр. С., ж.к. *** ЕИК *** да заплати на „П.К.“ ЕООД – ***, ЕИК ***
сумата 41 772.49 лева, от които 33 385.93 лева – главница по фактура №**/**.,
издадена по договор за покупко-продажба на и.м. – ф.*/*, както и сума в
размер на 8386.56 лева – обезщетение за забава изплащането на главницата за
периода 27.01.2022г. – 25.03.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 26.03.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 4070.90 лева – разноски по делото. Изложени са
съображения за противоречие на обжалвания акт с материалния закон, за
нарушение на процесуалния закон и за необоснованост. Жалбоподателят
намира, че по делото от събраните доказателства не се установява качествено
и точно изпълнение на задълженията на ищеца за доставка на материали,
1
както и че изпълнението е прието от страна на ответника, за да се приеме, че
се дължи плащане. Счита, че представените 54 броя товарителници, ведно с
кантарни бележки, не установяват изпълнение на задълженията, тъй като
представляват частни документи без материална доказателствена сила. Счита,
че е следвало да се назначи техническа експертиза, която да установи налице
ли е качествено изпълнение на възложените дейности. Тъй като това не е
сторено от първоинстанционния съд, счита че е допуснато процесуално
нарушение.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„П.К.“ ЕООД – ***, ЕИК *** - чрез процесуалния им представител адв. М. К.,
с който е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и наведените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „П.К.“ ЕООД – ***, ЕИК *** твърди, че между него и ответника
„К.“ ЕООД – гр. С., ж.к. *** ЕИК *** има установени договорни отношения с
предмет доставка на и.м.. Твърди, че през месец януари 2022г. между страните
е постигната договорка за покупка и доставка на ф.*/*, което да бъде
извършено на обект на купувача в К.. Твърди, че е извършил доставките на
възложеното количество ф.*/* в съответствие със заявените от купувача
количества и качество.
Твърди, че за доставката е издал фактура №**/**., издадена по договор
за покупко-продажба на и.м. – ф.*/*, включваща цената на продадената стока –
58 076.25 лева, от която стойност е приспаднат платен от купувача аванс в
размер на 30 254.64 лева. Така крайната стойност по фактурата е за 33 385.93
лева. Твърди, че тази фактура е отразил в търговските си книги. Получил е и
потвърждение на сумата по дълга при счетоводното разчитане между
дружествата. Посочва, че ответникът „К.“ ЕООД – гр. С. не е изпълнил
задължението си по договора за доставка и не му е заплатил дължимата цена
за доставката на и.м. – ф.*/*. Тъй като намира, че ответникът е в забава
изпълнението на свое парично задължение, претендира заплащане и на
обезщетение за забава изплащането на главницата по фактурата в размер
2
33 385.93 лева за периода 27.01.2022г. – 25.03.2024г. в размер на 8386.56 лева.
Моли съда да осъди ответника да му изплати сумата 33 385.93 лева,
представляваща дължимата цена за доставена стока по фактура №**/**.,
издадена по договор за покупко-продажба на и.м. – ф.*/*, както и сума в
размер на 8386.56 лева – обезщетение за забава изплащането на главницата за
периода 27.01.2022г. – 25.03.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 26.03.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Ответникът „К.“ ЕООД – гр. С., ж.к. *** ЕИК ***, представлявано от
управителя П. П. не признава исковете. Оспорва представените
товарителници и кантарни бележки. Твърди, че същите не носят подпис на
представител на „К.“ ООД, поради което намира, че не следва да се
кредитират като доказателства за извършване и приемане на претендираните
доставки. Твърди, че възложеното не е доставено качествено и в срок,
изпълнението не е прието от страна на купувача, поради което не дължи
заплащане на цената за доставката.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията и
твърденията в писмения отговор. Твърди, че през целия месец януари
ответното дружество е отправяло множество заявки за покупка и доставка на
и.м. като по всяка от тях е било постигнато съгласие стоката да бъде превозена
от обект на продавача до обект на купувача в К.. Твърди, че цялото количество
заявени за покупка и.м. е доставено на купувача в рамките на уговорения срок
за доставка на уговореното място. Върху всяка от товарителниците
представител на ответника, който е бил натоварен с тези функции на обекта на
дружеството в К., е отбелязал приемането на стоките, без да бъдат посочени
никакви забележки.
Допълнителен отговор на исковата молба не е постъпил.
По отношение на иска по чл.327 от ТЗ:
Видно от представената по делото фактура №**/**., ищецът „П.К.“ ООД
е издал същата относно търговска сделка за покупко-продажба на и.м. – ф.*/*,
включваща цената на продадената стока – 58 076.25 лева, от която стойност е
приспаднат платен от купувача аванс в размер на 30 254.64 лева. Така
крайната стойност по фактурата е за 33 385.93 лева. Като получател на стоката
по фактурата е посочен „К.“ ООД. Като дата на падеж на задължението за
3
плащане във фактурата е отразена датата 26.01.2022г.
Представени са и 54 броя товарителници и кантарни бележки. В тях са
отразени датите на натоварване и разтоварване, количеството доставена стока
– жп ф.*/*, продавача, купувача, обекта, до който се доставя, водача на
камиона, който извършва доставка, номера на превозното средство, с което тя
се осъществява.
По делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза, която е
извършила проверка в счетоводствата на страните. От заключението на
вещото лице Р.Д.Г. /стр.154 – 158 от делото на ОС/ се установява, че от ищеца
„П.К.“ ЕООД – ***, ЕИК *** е издадена фактура №**/**. за сумата 33 385.93
лева за покупко-продажба на и.м. – ф.*/*, получател по която е ответника. Тя е
отразена в дневника за продажби на „П.К.“ ЕООД в месеца, в който е издадена,
осчетоводена е правилно по приходна сметка от група 70, начислен е ДДС в
размер на 20 % върху данъчната основа на сделката.
Според информацията, предоставена на вещото лице от Н** – гр. С.
ответникът „К.“ ООД е включило процесната фактура №**/**. в дневника за
покупки на фирмата за месец април 2022г. и е ползвало данъчен кредит в
размер на 20 % върху данъчната основа на сделката.
Извършените от ответника действия /осчетоводяване, ползване на
данъчен кредит/, са такива, от които може да се направи извод за наличие на
договорни правоотношения между него и ищеца, от вида на твърдените.
От показанията на свидетеля Н.П.Д., който работи като организатор
експедиция при дружеството – ищец, се установяват реда и начина на
извършване на доставките на и.м. от дружеството. Според неговите показания
след заявяване от страна на клиента, това се спуска към диспечерите за
осъществяване на организация за транспорт. Материалите се взимат от
кариерите, където се произвеждат от холдинга и се карат до посочените от
клиента обекти. Предаването на фракцията става като камионът пътува,
снабден с издадена кантарна бележка, товарителница и пътен лист. При всеки
един курс получателят или оторизирано от него лице се подписва за
полученото. Клиентът получава екземпляр от кантарната бележка и
товарителницата за доставеното количество за деня. Преди да се направи
фактурирането, съществува практика всички курсове да се проверяват на
спътниковата система Ф. – къде се намира камиона, кога е пристигнал,
4
натоварил, разтоварил и предал товарителницата и кантарните бележки.
Свидетелят твърди, че така е процедирано в дейността с всички
клиенти. По отношение на „К.“ ООД той си спомня, че това е дружество –
изпълнител на един участък преди С. /от гара до гара/, на което са доставяли
фракция. Камионите правили по два курса на ден. Докато са работели с това
дружество не е имало проблеми, свързани с доставките, количеството или
качеството на материалите. Имало прекъсвания поради спиране на работата от
ответника на обекта, като подновявали доставките при постъпване на нова
заявка от тяхна страна. Не е имало рекламации по качеството на материалите
и по доставката.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод за
наличие на договорно правоотношение между ищеца и ответника с предмет –
доставка на стока – и.м. – ф.*/*. От представената фактура №**/**. също
може да се установи постигнато съгласие по съществените елементи на
сделката. Тя е отразена в счетоводството на ответника. По нея е ползван
данъчен кредит от същия. С писмо изх. №562/06.02.2023г., изпратено от
главния счетоводител на „К.“ ООД до счетоводството на „П.К.“ ЕООД се
потвърждава наличие на задължение на ответника в размер на 33 385.932
лева, колкото е остатъка по цитираната фактура за доставката на и.м..
Възражението, че представените товарителници и кантарни бележки не
носят подпис на представител на „К.“ ООД, поради което не следва да се
кредитират като доказателства за извършване и приемане на претендираните
доставки, съдът намира за неоснователно. Подписалият товарителниците и
кантарните бележки е сторил това от името на „К.“ ООД на обект, на който
дружеството е било изпълнител, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля
Д.. Дори и приелите количествата и.м. лица да са действали без пълномощия,
то тези действия се явяват потвърдени от търговеца най-късно с
осчетоводяване на процесната фактура, когато той е узнал за доставките и не
се е противопоставил.
По делото не са били направени никакви доказателствени искания от
ответника, включително и такова за експертиза, което да не е било допуснато
от първоаинстанционния съд, поради което оплакването за допуснато
процесуално нарушение в тази връзка, също е неоснователно.
Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
5
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. В случая е уговорен падеж на задължението
26.01.2022г. Претенцията за заплащане стойността на получената стока по
цитираната фактура се явява основателна и следва да бъде уважена в размер
на 33 385.93 лева, колкото се установи да е дължимият неплатен остатък. Ето
защо съдът намира предявения иск за доказан за сумата 33 385.93 лева, до
който и размер той следва да бъде уважен.
Върху горната сума следва да се присъди и законната лихва, считано от
26.03.2024г. до окончателното изплащане.
Като не е извършил плащане на пълния размер на стойността на
закупената стока в уговорения срок, ответникът е изпаднал в забава. Съгласно
чл.86 ал.1 от ЗЗД той дължи на ищеца обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно заключението на вещото лице Р.Д.Г.
размерът на това обезщетение за периода от падежа на задължението до
25.03.2024г. възлиза на 8386.56 лева. Ето защо съдът намира претенцията за
доказана до пълния и размер.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
От страна на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемото дружество за заплащане адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд и се иска неговото намаляване. От страна
на „П.К.“ ЕООД не са направени разноски и не се претендира адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, поради което и съдът не обсъжда
това възражение за прекомерност. Предвид липсата на доказателства за
сторени разноски, такива не се присъждат.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №479 от 13.12.2024г., постановено по т. д. N
194/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е осъдено дружеството
– жалбоподател „К.“ ЕООД – гр. С., ж.к. *** ЕИК *** да заплати на „П.К.“
6
ЕООД – ***, ЕИК *** сумата 41 772.49 лева, от които 33 385.93 лева –
главница по фактура №**/**., издадена по договор за покупко-продажба на
и.м. – ф.*/*, както и сума в размер на 8386.56 лева – обезщетение за забава
изплащането на главницата за периода 27.01.2022г. – 25.03.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
26.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и 4070.90 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7