Решение по дело №2722/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  260453 / 17.11.2021 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На осемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Маргарита Пондалова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2722 по описа за 2020 година; за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл.232 ал.2 и чл.233 ал.1 изр.2 от ЗЗД; от П.Х.В. с ЕГН ********** ***; против В.М.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.

          Ищецът твърди, че сключил с ответницата договор за наем от **.**.**** г., по силата на който й предоставил за временно възмездно ползване апартамент № 7, находящ се на трети етаж в сграда с административен адрес: *****************************, ведно с обзавеждане, подробно описано в чл.1.3 от договора. С подписването на договора, наемателят изрично декларирал приемането на владението на апартамента и обзавеждането в годно състояние за употреба, което удостоверявало изпълнение на поетите задължения от наемодателя. Договорът между страните бил сключен за срок от 24 месеца, считано от датата на сключването му /чл.3.1/. Дължимият месечен наем от наемателя бил уговорен в чл.2.1 в размер на 307 евро, платим по банков път до 10-то число на месеца, за който се дължи /чл.2.6/. Поради обявеното в страната извънредно положение, страните устно се договорили за периода **.**.**** - **.**.**** г., месечният наем да бъде намален на 256 евро. Наред със задължението за заплащане на наемната цена, наемателят поел задължение да заплаща и всички разходи, свързани с ползването на наетия обект - вода, ток, такса за поддръжка на общи части в размер на 20 лв. и други /чл.5.3, вр. чл.4.4 от договора и раздел V, т.З от „Упътване и правила"- неразделна част от договора/. Задължение за заплащане от наемателя на направените разходи във връзка с използването на наетия обект било уредено и с разпоредбата на чл.232 ал.2 пр.2 от ЗЗД. На **.**.**** г. наемателят върнал обратно ключовете за апартамента на наемодателя чрез трето за договора лице. Ответницата не се появила лично за съставянето на приемо- предавателен протокол, който да отрази състоянието, в което се връщат апартаментът и обзавеждането. Непосредствено след получаване на ключовете, наемодателят извършил оглед на апартамента, в присъствието на агентката на недвижими имоти, която съдействала за сключването на процесния договор. При огледа се установило, че част от мебелите са потрошени, но най-голямата щета се изразявала в счупването на предоставения за ползване телевизор "LG" - 43 инча (модел 43UK6500MLA). Макар телевизорът да бил все още в гаранция, същият бил негоден за ремонт и за употреба, предвид счупването на екрана с тъп предмет, която повреда не се покривала от гаранцията. Същият бил закупен от наемодателя преди отдаването на апартамента на ответницата за цена от 649 лв. Предвид горното и на основание чл.233 ал.1 от ЗЗД, ответницата дължала на ищеца обезщетение в размер на 649 лв. за повреждането на предоставения й за използване телевизор "LG". Към датата на предявяване на иска, наемателят имал задължения към наемодателя за заплащане на описаните по – долу суми, свързани с ползването на предоставените му под наем вещи.

 

 

                Неплатени наеми: уговорката между страните за намаляване размера на месечния наем по време на извънредното положение обхващала периода от **.**.****-**.**.**** г., но и за м.06.2020 г. и м.07.2020 г. наемателката продължила да заплаща наема в намаления размер. За ползването на наетия обект през целия м.08.2020 г. и до средата на м.09.2020 г., когато било прекратено наемното правоотношение, ответницата не била заплатила дължимия наем. Така ответницата дължала следните месечни наемни вноски по процесния договор:

 

 

Разходи, свързани с ползването на наетия обект: Ответницата не заплатила дължимите суми за консумирана вода и ток в наетия обект, както и такса за общи части за периода на ползване на обекта от наемателя, както следва:

 

Тези разходи били заплатени от наемодателя на съответния доставчик на услугата, поради което ответницата следвало да му ги възстанови.

          Обезщетение за вреди: в размер на 649 лв. за повреждането на предоставения за ползване телевизор "LG"- 43 инча (модел 43UK6500MLA) до степен, непозволяваща отстраняване на повредата и водеща до неговата абсолютна неизползваемост, което обезщетение представлявало покупната му стойност. Наемателят дължал пълния размер на покупната стойност на телевизора, т.к. същият бил закупен два месеца преди предоставянето му на ответницата и бил използван единствено от нея.

          Относно местната подсъдност на делото, ищецът се позовава на договорната клауза, че произтичащите от процесния договор спорове се разрешават от компетентния съд със седалище в гр. Хасково /чл.7.2/. Поради това и предвид цената на исковете, компетентен по настоящия спор бил Районен съд - Хасково.

          Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което въз основа на процесния наемен договор, да осъди ответницата да му заплати сумите, както следва:

-               562,50 евро, представляваща сбор от неплатени наеми за периода **.**.****- **.**.**** г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане;

-               253,51 лв., представляваща сбор от разходи, свързани с ползването на наетия обект за периода 01.07.2020 -  30.09.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане;

-               649 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на предоставените по договора за наем вещи, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; като му присъди и направените по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от адвокат – пълномощник на ищеца. В допълнително писмено становище по делото, по повод ответните възражения, ищецът счита за неоснователно искането, от претендираните суми да се приспадне заплатеният от ответницата депозит в размер на 307 евро. Такова възражение за прихващане в настоящото производство било недопустимо от страна на назначения особен представител на ответницата, т.к. представителната му власт произтичала от акта на съда за назначаването му, а посоченото възражение зависело изцяло от волята на ответницата. Същото било неоснователно по същество, предвид уговорката по чл.2.5. от договора за неустойка при неспазване срока на договора, прекратен по инициатива на ответницата; както и предвид чл.4.6., вр. чл.3.1., че наемодателят има право да задържи като обезщетение гаранционния депозит в случай на неизпълнение на срока на договора от две години. В случая ищецът задържал този депозит, на основание чл.2.5. от договора.

Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.5, вр. ал.1 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Такъв отговор представя назначеният й на същото основание особен представител, който счита ищцовите претенции за допустими и предявени пред надлежния местно компетентен за това съд, според чл.7.2 от договора. Оспорва се исковата претенция за неплатен наем от ответницата в размер на 562.50 евро. Съгласно договора, наемодателят получил от наемателя депозит при сключването му в размер на 307 евро /600 лв./, който при прекратяване на договора служел за събиране на вземания срещу наемателя, произтичащи и свързани с договора, според чл.2.1. В случая претендираните вземания били за неплатен наем, разходи за ток и вода, за поддържане на общите части на блока и обезщетение за вреди и произтичали от сключения договор за наем на апартамент. След прекратяване на договора с изтичане на срока, за който е сключен, не била изпращана нотариална покана от наемодателя до наемателя за доброволно заплащане на претендираните суми по отделните искови претенции. Липсвали данни, че е постигната устна договорка само за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. за намален размер на месечния наем на 256 евро. Предвид получения депозит от 307 евро към **.**.**** г. от наемодателя и разпоредбата на чл.2.2 и 2.3 от договора, в случай че се приемело неизпълнение на задълженията на наемателката за заплащане на месечен наем, наемодателят следвало да се счита за удовлетворен до размера на депозита 307 евро /600 лв./, която сума следвало да се приспадне от паричните задължения на наемателя към наемодателя по сключения договор, но само ако се докажело, че такива действително съществуват. Относно разходите, свързани с ползването на имота, особеният представител не разполагал с данни за тяхното плащане, поради липса на контакт с ответницата. По отношение на таксата за поддръжка на общите части, последната се дължала от наемателя на обслужващата фирма съгласно т.3 от p.V „Упътване и правила", а не на наемодателя; при което за сумата от 60 лв. исковата претенция била неоснователна. Неоснователна и недоказан била и претенцията за сумата от 649 лв. обезщетение за вреди, изразяващи се в счупване на екрана на телевизора. Липсвали данни за вреди, както и за момента на тяхното възникване, причинната връзка между вредите и поведението на наемателката, причинила вредите. Липсвали данни за състоянието на телевизора при предаването му на наемателя, както и за отказ на продавача на телевизора за възстановяване на щетата или заменянето на повредената стока с друга изправна такава. В открито съдебно заседание ответницата се представлява от особения си представител, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявените искове изцяло.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за наем от **.**.**** г., сключен между ищеца, като наемодател, и ответницата, като наемател. Предмет на договора е отдаването за възмездно ползване на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се на трети етаж в сграда с административен адрес: *****************************, ведно с обзавеждане, подробно описано в чл.1.3 от договора, в т.ч. по б.Б в хола – телевизор „LG“ 43 инча. Уговореният месечен наем е в размер на 307 евро, считано от датата на подписване на договора, за срок от 24 месеца, платим авансово до 10-то число на текущия месец по посочена банкова сметка. ***.2.5., вр. чл.2.2., при неспазване срока на договора от две години, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на месечния депозит от 307 евро, платен при подписване на договора, който може да бъде използван от наемодателя частично или изцяло по негова преценка за събиране на вземания срещу наемателя, произтичащи от договора. Страните са уговорили право на наемодателя, да задържи като обезщетение гаранционния депозит по чл.2.2, в случай на неизпълнение на което и да е от задълженията на наемателя по договора, вкл. неизпълнението на срока на договора от две години /чл.4.6./. Наемателят се е задължил, да пази и използва наетите помещения и движими вещи с грижата на добър стопанин и в съответствие с клаузите на договора, да заплаща редовно и в срок месечната наемна вноска, да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на помещенията, в т.ч. ел.енергия, вода и такси за поддържане на общите части на сградата, на база издадени за това фактури, платими не по-късно от 10-то число на всеки месец, считано от представяне на нарочна сметка за консумацията от съответния доставчик. В чл.6 са уговорени начините на прекратяване на договора, освен с изтичане на неговия срок – по взаимно съгласие, като се спазват условията на чл.2 без промяна /чл.6.1.А/, едностранно от наемодателя при забава на наемателя, в който случай има право да задържи депозита по чл.2.2 като неустойка /чл.6.1.В/. Изрично е посочено, че наемателят е длъжен да спази условията по чл.2.3 и чл.2.5., при предварително прекратяване на договора и освобождаване на апартамента /чл.6.1.Г/. Договорът е подписан от страните в настоящото производство, които са подписали и приложените към него упътване и правила за безопасна експлоатация на електрическите уреди и поддръжка на обзавеждането в процесния апартамент. В тях по р.V т.2 и 3 е предвидено, че плащанията за ток и вода са до 10-то число на месеца, следващ консумацията; а разходите за поддръжка на входа са 20 лв. месечно и са за сметка на наемателя, като се заплащат на обслужващата фирма.

На името на ищеца е представената по делото гаранционна карта № 021239 с дата на покупка 25.06.2019 г., издадена от „Техномаркет България“ АД, ведно с фискален бон от 25.06.2019 г. за сума от 649 лв.; относно закупуването на телевизор "LG" модел 43UK6500MLA S/ № L3V897, с гаранционен срок от 24 месеца. Ищецът представи по делото платежни документи, издадени от Изипей АД за процесния недвижим имот, а именно:

-               разписка № 0400011614278557/17.09.2020 г., с две приложения към нея – по  фактура 45769708. 61589026 от 12.08.2020 г. за сумата от 27,18 лв. за отчетен период 09.07.- 11.08.2020 г. и по фактура 46110637. 61938072 от **.**.**** г. за сумата от 22,70 лв. за отчетен период 11.08.- 09.09.2020 г., с доставчик по тях „ВиК“ ЕООД – Пловдив; или всичко общо 49,88 лв.;

-               Разписка № 0400011614278474/17.09.2020 г., относно клиентски номер **********, с ИТН: 4358357; с доставчик „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за сумата от общо 99,88 лв., 478 кВч, за отчетен период 23.07.- 22.08.2020 г., със срок на плащане до 10.09.2020 г.;

-               Разписка № 0400011729618671/07.10.2020 г., относно клиентски номер **********, с ИТН: 4358357; с доставчик „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за сумата от общо 43,75 лв., 217 кВч, за отчетен период 23.08.- 22.09.2020 г., със срок на плащане до 12.10.2020 г.; и

-               Разписка № 0400011371612969/02.11.2020 г., относно абонатен номер 4304, по фактура № 747217, в полза на Домоуправа ЕООД с ЕИК ********* от ищеца в настоящото производство, за сумата от 80 лв.

По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А. Г. Л., която от 1995 година работела като посредник недвижими имоти в гр. Пловдив и познавала ищеца от около 8 години, но не и ответницата. Тя била запозната с процесния апартамент в ***********************, т.к. ищецът я потърсил за съдействие за отдаването му под наем и й го показал предварително. Чрез агенция, имотът бил обявен за отдаване под наем и тя довела клиенти – млади мъж и жена с малко дете, които го наели през лятото на 2019 г. На огледа на апартамента от тях присъствала св. Л., на която ищецът оставил ключ; както и присъствала на самото сключване на договора. Младото семейство наело апартамента и останало в него близо година, в т.ч. по време на обявената пандемия, по време на която поради трудности в заплащането била направена отстъпка от наема. За св. Л. било изненада, че в един момент ищецът й се обадил, че семейството е напуснало апартамента, като имал среща с наемателя, за да му върне владението, и поискал тя да го придружи. На срещата били те двамата и младият мъж, който отворил апартамента. Когато влезли вътре, видели, че апартаментът е в изключително лошо състояние, а бил предаден на наемателите в идеално, чисто ново състояние и това семейство било негов първи наемател. При предаване на владението обратно имало дупки по стените, изкъртени мазилки и врати, надупчен хладилник, изгорен чисто нов матрак в спалнята, изгорен диван и буквално счупен плазмен телевизор, който не можел да функционира. Материалът на екрана на телевизора бил по-особен и все едно било хвърлено нещо по него. Ищецът и младият мъж не се разплатили – първият бил шокиран, а вторият само вдигал рамене и не давал обяснение. Тогава на св. Л. станало ясно, че имало два или три неплатени наема и неплатени сметки за ток. Ищецът изискал плащането им, но нищо не се платило тогава. Било през месец юли или август на 2020 година. Момчето предало ключа и си тръгнало. Ищецът споделил със свидетелката, че семейството не се издължило.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

По категоричен начин по делото се установи и не се спори, че между ответницата, като наемател, и ищеца, като наемодател, е бил сключен писмен договор за наем от **.**.**** г., с предмет предоставянето за временно възмездно ползване на собствен на ищеца недвижим имот – апартамент № 7, находящ се на трети етаж в сграда с административен адрес: *****************************, ведно с обзавеждане, подробно описано в договора. Уговореният месечен наем е в размер на 307 евро, считано от датата на подписване на договора, за срок от 24 месеца, платим авансово до 10-то число на текущия месец по посочена банкова сметка. ***, а и от гласните доказателства се установи, че ищецът е изпълнил основното си задължение на наемодател по договора, да предостави на ответницата уговорения недвижим имот за ползване /чл.228 от ЗЗД/. Съдът приема, че страните в настоящото производство са били обвързани от процесното наемно правоотношение помежду си и през претендирания период **.**.****- **.**.**** г., както твърди ищеца. Действително, св. Л. сочи, че връщането на имота обратно от наемателя на наемодателя, на което и тя присъствала, било през месец юли или август на 2020 година. Но тя не си спомня с категоричност, кога именно е било това, както и кога конкретно през лятото на предходната година са го наели. Тя сочи обаче няколкократно, че ответницата и нейното семейство са живели в този апартамент близо година. Това кореспондира с ищцовите твърдения за прекратяване на договора в средата на м.09.2020 г., което е година по-късно според датата на сключване на договора на **.**.**** г. Същевременно, изводът, че ответницата е била в имота, като негов наемател, считано до **.**.**** г., когато го е предала обратно, а преди това е била изнесла целия багаж на семейството си - съответства и на анализа на представените писмени доказателства за консумацията на ел.енергия за отчетни периоди 23.07.- 22.08.2020 г. и 23.08.- 22.09.2020 г. През първия период в имота изразходвани са били общо 478 кВч, а през втория – 217 кВч, т.е. приблизително наполовина по-малко. Ето защо, съдът приема, че за целия процесен период **.**.****- **.**.**** г., ответницата като наемател, е следвало да изпълнява основното си задължение към ищеца, да заплаща наемната цена за наетия от нея апартамент /чл.232 ал.2, вр. чл.228 от ЗЗД/. Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не установи да е изпълнила точно това свое задължение. Така необорена остава ищовата теза, че тя не е изплатила на ищеца изцяло дължимия за периода наем, което се подкрепя и от гласните доказателства по делото. Затова първият иск се явява доказан в своето основание. Относно размера му, съдът взема предвид уговорките в наемния договор, както и признанието от страна на ищеца на неизгоден нему факт. Както се посочи, уговореният месечен наем за апартамента е в размер на 307 евро, считано от датата на подписване на договора, за срок от 24 месеца, платим авансово до 10-то число на текущия месец по посочена банкова сметка. ***, че поради обявеното в страната извънредно положение, с ответницата устно се договорили, за периода **.**.**** - **.**.**** г., месечният наем да бъде намален на 256 евро. За същото сочи и св. Л., макар и не в конкретика - по време на обявената пандемия поради трудности в заплащането била направена отстъпка от наема. Ищецът сочи, че този намален размер на наема ответницата продължила да заплаща и през месеците юни и юли 2020 г., а за месеците август и септември 2020 г. липсвали изцяло плащания. Ето защо, първият иск съдът приема за изцяло доказан и по размер от общо 562,50 евро, включващ за месеците юни и юли 2020 г. по 51 евро /разликата между дължимите по договор 307 евро и платените 256 евро/, за месец август 2020 г. 307 евро и за периода 01.-**.**.**** г. 153,50 евро /307 евро : 2/. С оглед на това искът следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяването му 18.11.2020 г. до окончателното изплащане. Неоснователно в тази връзка е ответното възражение, че от така дължимата сума за наем следвало да се приспадне сумата от 307 евро, платена от ответницата на ищеца като депозит при сключването на договора, който депозит можел да служи за събиране на вземания срещу наемателя. Преди всичко и според клаузата на чл.2.2 от договора, възможността за такова прихващане е предоставена изцяло на преценката на самия наемодател. На следващо място, ищецът противопоставя твърдение, че е задържал този депозит, на основание чл.2.5. от договора, за неустойка при неспазване срока на договора, прекратен по инициатива на ответницата. Действително, според клаузите на договора и обстоятелствата по случая, той разполага с това право. Според чл.2.5., вр. чл.2.2., при неспазване срока на договора от две години, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на месечния депозит от 307 евро, платен при подписване на договора; като наемодателят има право да задържи като обезщетение гаранционния депозит по чл.2.2, в случай на неизпълнение на което и да е от задълженията на наемателя по договора, вкл. неизпълнението на срока на договора от две години /чл.4.6./. Нещо повече, това право той има дори и при прекратяване на договора по взаимно съгласие /чл.6.1.А/; като изрично е посочено, че наемателят е длъжен да спази условията по чл.2.3 и чл.2.5., при предварително прекратяване на договора и освобождаване на апартамента /чл.6.1.Г/.

Ответницата като наемател се е задължила, да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на апартамента, в т.ч. ел.енергия, вода и такси за поддържане на общите части на сградата, на база издадени за това фактури, платими не по-късно от 10-то число на всеки месец, считано от представяне на нарочна сметка за консумацията от съответния доставчик. Тя не доказа, да е извършила плащане на претендираните в настоящото производство суми за ползването на имота, а именно през периода юли, август и септември за ел.енергия, вода и такси за общите части на сградата. Така ответницата е допуснала неизпълнение и на основното си задължение, да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта /чл.232 ал.2, вр. чл.228 от ЗЗД/. Същевременно, ищецът представи писмени доказателства за това, че е заплатил към съответния доставчик дължимите разходи, отнасящи се до процесния имот, а именно:

-               За доставена и консумирана вода сумата от 27,18 лв. за отчетен период 09.07.- 11.08.2020 г. и сумата от 22,70 лв. за отчетен период 11.08.- 09.09.2020 г.;

-               За доставена и консумирана ел.енергия сумата от 99,88 лв., за отчетен период 23.07.- 22.08.2020 г. и сумата от 43,75 лв. за отчетен период 23.08.- 22.09.2020 г.; и

-               На 02.11.2020 г. в полза на Домоуправа ЕООД с ЕИК ********* сумата от 80 лв., в която не е спорно че се включват претендираните такси за общите части на сградата за месеците юли, август и септември 2020 г. от общо 60 лв. /3 х 20 лв./.

За така извършените разходи за имота, ответницата дължи на ищеца само онези от тях, отнасящи се до вече мотивирания период на действие на наемния договор помежду им, считано до **.**.**** г. Що се отнася за разходите за вода и за ел.енергия, така както са описани по-горе, следва да се приеме, че те изцяло с дължат от ответницата. Макар последният отчетен период за ел.енергията да е до крайна дата 22.09.2020 г., същата се определя от дружеството – доставчик, а не от страните по наемното правоотношение. Същевременно, както вече се посочи консумираната през този период ел.енергия е в количество приблизително наполовина по-малко от това по предходния период, което кореспондира с датата на прекратяване на договора **.**.**** г. Що се отнася за разходите за такси за общите части на сградата, искът следва да се уважи частично за сумата от общо 50 лв., включваща по 20 лв. за месеците юли и август 2020 г. и 10 лв. за периода 01.-**.**.**** г. На последната дата наемателят е върнал на наемодателя наетия имот и договорът помежду им за същия е бил прекратен. Ето защо за втората половина на м.09.2020 г. посочената такса не е дължима от ответницата, т.к. в противен случай би се стигнало до неоснователното обогатяване на ищеца за нейна сметка. Предвид изложеното, втория иск следва да се уважи за сумата от общо 243,51 лв., представляваща сбор от разходи за ползването на наетия обект за периода 01.07.- **.**.**** г., включваща разходи: за доставена и консумирана вода от 27,18 лв. за отчетен период 09.07.- 11.08.2020 г. и от 22,70 лв. за отчетен период 11.08.- 09.09.2020 г.; за доставена и консумирана ел.енергия от 99,88 лв. за отчетен период 23.07.- 22.08.2020 г. и от 43,75 лв. за отчетен период 23.08.- 22.09.2020 г.; както и сумата от общо 50 лв. за такси за общите части на сградата, включваща по 20 лв. за месеците юли и август 2020 г. и 10 лв. за периода 01.-**.**.**** г.; ведно със законната лихва от датата на предявяването му 18.11.2020 г. до окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 253,51 лв. за периода 01.07.- 30.09.2020 г., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Последният иск е за обезщетение за вреди в размер на 649 лв. за повреждането на предоставения за ползване телевизор "LG"- 43 инча (модел 43UK6500MLA) до степен, непозволяваща отстраняване на повредата и водеща до неговата абсолютна неизползваемост, което обезщетение представлявало покупната му стойност. Същият следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан, ведно със законната лихва от датата на предявяването му 18.11.2020 г. до окончателното изплащане. По категоричен начин по делото се установи от събраните писмени и гласни доказателства, че процесният апартамент е бил отдаден под наем от ищеца на ответницата ведно с обзавеждане, подробно описано в чл.1.3 от договора, в т.ч. по б.Б в хола – телевизор „LG“ 43 инча. Вещта е била закупена от ищеца именно по повод отдаването под наем за пръв път на имота – на 25.06.2019 г., за сумата от 649 лв., с гаранционен срок от 24 месеца. При връщането на имота обратно на наемодателя на **.**.**** г., телевизорът е бил буквално счупен и не можел да функционира, като по екрана му все едно било хвърлено нещо. Нормата на чл.233 ал.1 изр.2 от ЗЗД е категорична, че наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. По делото нито се възрази, нито се доказа, повреждането на телевизора да е по причина, за която ответницата не отговаря. Ето защо, тя следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за повреждането на вещта изцяло, равняващо се именно на стойността й като нова.

Предвид уважената част от исковете и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и деловодни разноски в общ размер на 1 013,31 лв., включваща съразмерни части на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, за държавна такса и за възнаграждение на особен представител на ответницата.

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

  ОСЪЖДА В.М.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.В. с ЕГН ********** ***; по сключен помежду им на **.**.**** г. договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се на трети етаж в сграда с административен адрес: *****************************, ведно с обзавеждане; СУМИТЕ както следва:

-              общо 562,50 евро, включващи неплатени наемни вноски за месеците юни и юли 2020 г. от по 51 евро, за месец август 2020 г. 307 евро и за периода 01.-**.**.**** г. 153,50 евро; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 18.11.2020 г. до окончателното изплащане;

-              общо 243,51 лева, представляваща сбор от разходи за ползването на наетия обект за периода 01.07.- **.**.**** г., включваща разходи: за доставена и консумирана вода от 27,18 лв. за отчетен период 09.07.- 11.08.2020 г. и от 22,70 лв. за отчетен период 11.08.- 09.09.2020 г.; за доставена и консумирана ел.енергия от 99,88 лв. за отчетен период 23.07.- 22.08.2020 г. и от 43,75 лв. за отчетен период 23.08.- 22.09.2020 г.; както и сумата от общо 50 лв. за такси за общите части на сградата, включваща по 20 лв. за месеците юли и август 2020 г. и 10 лв. за периода 01.- **.**.**** г.; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 18.11.2020 г. до окончателното изплащане; като този иск за разликата до пълния му предявен размер от 253,51 лв. за периода 01.07.- 30.09.2020 г., ОТХВЪРЛЯ;

-              649 лева, представляваща обезщетение за повреждането на предоставения за ползване телевизор "LG"- 43 инча (модел 43UK6500MLA) до степен, непозволяваща отстраняване на повредата и водеща до неговата абсолютна неизползваемост; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 18.11.2020 г. до окончателното изплащане; както и

-        1 013,31 лева за деловодни разноски.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси от л.2 и 47, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.

 

 

СЪДИЯ :