Мотиви по нохд № 111 по описа на ПпРС за 2018 година

 

I.Подсъдимите Н.К. *** и С.П.М. *** са предадени на съд по обвинение за това, че на неустановени дати в периода от 19.11.2017 г. до 29.12.2017 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство, след предварителен сговор в немаловажен случай, повторно за подс.С., отнели от различни граждани чужди движими вещи на обща стойност 1415,50 лв., без съгласието им и с намерение противозаконно да ги присвоят, както следва:

- На 27/28.12.2018 г. в гр. П., на ул.“**“, отнели от владението на С.В.С. 1 бр. акумулатор „АФА“ 64 АН на стойност 130 лв., 1 бр. кожен портфейл на стойност 4,00 лв. и 1 бр. флаш-памет с 4 ГБ памет на стойност 8,00 лв., както и пари в размер на 170 лв.;

- На 27/28.12.2018 г. в гр. П., на ул.“**“, отнели от владението на К.П.С. 1 бр. старо дамско портмоне от плат на стойност 2,50 лв. и пари в размер на 195,00 лв.;

- На 27/28.12.2018 г. в гр. П., на ул.“**“, отнели от владението на П.П.С. 1 бр. акумулатор марка „АД“, 60 АН на стойност 120,00 лв.;

- В периода от 29.11. до 29.12.2018 г. в гр. П., на ул.“**“, чрез използване на техническо средство – гаечен ключ и подбран или подправен контактен ключ, отнели от владението на П.С.Х. 1 бр. акумулатор марка „АД“, 45 АН на стойност 70 лв.;

- В периода от 22.12. до 29.12.2017 г. в гр.П., ж.к.“**“ отнели от владението на Д.Д.Д. 1 бр. акумулатор „Варта“, 72/75 АН на стойност 74,00 лв.;

- В периода от 19.11. до началото на м.декември 2017 г. в гр. П., на ул.“**“, отнели от владението на А.Ц.А. 1 бр. акумулатор с неустановена марка, 72 АН, на стойност 72,00 лв.;

- На 21/22.11.2017 г. в гр. П., на ул.“**“, отнели от владението на Г.А.Г. 1 бр. акумулатор „Варта“, 55 АН, на стойност 60,00 лв.;

- В периода от 01.12. до 10.12.2017 г. в гр.П., ж.к.“**“ до бл.48,  чрез използване на техническо средство – гаечен ключ, отнели от владението на М.Б.М. 1 бр. акумулатор „Гигават“, 62 АН, на стойност 62,00 лв. и 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон с накрайник за автомобил, на стойност 12,00 лв.;

- В периода от 10.12. до 20.12.2017 г. в гр. П., в ж.к.“**“, чрез използване на техническо средство – гаечен ключ, отнели от владението на М.Д.Д. 1 бр. акумулатор 80 АН, с неустановена марка на стойност 60,00 лв.;

В периода от 10.12. до 20.12.2017 г. в гр. П., в ж.к.“**“, отнели от владението на П.И.И. 2 бр. акумулатори без заряд, на обща стойност 24,00 лв.;

- В периода от 19.11. до 29.12.2017 г. в гр. П., на ул. „**“ отнели от владението на П.Н.Б. 1 бр. акумулатор „Банер“, 44 АН, на стойност 44,00 лв.;

- В периода от 19.11. до 29.12.2017 г. в гр. П., на ул.“**“ отнели от владението на Р.И.Р. 1 бр. акумулатор с неустановена марка, 60 АН, на стойност 60,00 лв.;

- В периода от 01.12. до 29.12.2017 г. в гр. П., в ж.к.“**“ отнели от владението на С.Н.С. 1  бр. акумулатор „Бош“, 100 АН на стойност 100,00 лв. и 1 бр. СД-плейър „Сони“ на стойност 25,00 лв.;

- В периода от 10.12. до 20.12.2017 г. в гр. П., в ж.к.“**“ до бл.**, отнели от владението на Г.И.Г. 1 бр. акумулатор за лек автомобил „Деу Еспресо“, с неустановена марка и мощност на стойност 60 лв., като подс.М. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянията си и могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.2,т.5 и т.7,вр. с чл.194,ал.1,вр. с чл.26, ал.1 и чл.28 НК - за подсъдимия Н.С. и по чл.195,ал.1,т.4,пр.2 и т.5, вр. с чл.194,ал.1,чл.26,ал.1 и чл.63,ал.1,т.3 от НК – за подсъдимия С.М..

            II.Подсъдимият С. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „през периода от 19.11.2017 г. до 29.12.2017 г. в гр. П. и в гр. С. с две деяния, извършени при условията на продължавано престъпление, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи: 1 бр. акумулатор „АФА“ 64 АН на стойност 130 лв., 1 бр. флаш-памет 8 ГБ на стойност 8 лв., 1 бр. акумулатор марка „АД“, 60 АН на стойност 120,00 лв., 1 бр. акумулатор марка „АД“, 45 АН на стойност 70,00 лв., 1 бр. акумулатор „Варта“, 65 АН, на стойност 65,00 лв., 1 бр. акумулатор „Варта“, 72/75 АН на стойност 74,00 лв., 1 бр. акумулатор с неустановена марка, 72 АН на стойност 72,00 лв., 1 бр. акумулатор „Варта“, 55 АН, на стойност 60,00 лв., 1 бр. акумулатор „Гигант“, 62 АН, на стойност 62,00 лв., 1 бр. акумулатор 80 АН, с неустановена марка на стойност 60,00 лв., 2 бр. акумулатори без заряд, на обща стойност 24,00 лв., 1 бр. акумулатор „Банер“, 44 АН, на стойност 44,00 лв., 1 бр. акумулатор с неустановена марка, 60 АН, на стойност 60,00 лв., 1 бр. акумулатор „Бош“, 100 АН на стойност 100,00 лв. и 1 бр. акумулатор за лек автомобил „Деу Еспресо“, с неустановена марка и мощност на стойност 60,00 лв., или движими вещи на обща стойност 1007 лв., за които знаел, че са придобити от обвиняемите Н.К.С. и С.П.С. чрез кражба“ – престъпление по чл.215, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

След проведено разпоредително заседание, в хода на съдебно заседание преди даване ход на съдебното следствие, служебните защитници на подсъдимите адв.Р.Р. от ТАК /на подс.Н.С./, адв.Р.К. от ТАК /на подс.М./ и адв.Цв. Х. от ТАК /на подс.С./ правят искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, при което трансформира производството и разгледа делото именно по този ред. В хода на съкратеното съдебно следствие тримата подсъдими се признават за виновни, съжаляват за стореното и молят за минимално наказание. Същото е и становището на техните защитници, като по отношение непълнолетния подсъдим С.М., адв.К. пледира за налагане на наказание пробация при условията на чл.55 НК; по отношение двамата пълнолетни подсъдими се претендира за индивидуализиране на минимално наказание ЛОС при превес на смекчаващите вината обстоятелства, което бъде отложено по реда на чл.66 НК за подс. С. и ефективно изтърпяно от подс.Н.С., предвид законовата невъзможност за приложение на условно осъждане. Защитата на тримата подсъдими посочва, че е налице самопризнание на подсъдимия, проявено разкаяние и критичност.

Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказания ЛОС по отношение и на тримата подсъдими, което за подсъдимите М. и С. бъде отложено по реда на условното осъждане, а за подс.С. бъде ефективно изтърпяно, а отделно да бъде приведено по реда на чл.68,ал.1 НК предходното му осъждане по нохд № 295/2016 г. на ПпРС.

До започване на разпоредителното заседание, от всички от пострадалите от престъплението по чл.195,ал.1 НК физически лица, се явяват само Н.Т. и Г.Г., които устно предявяват граждански иск за претърпените имуществени вреди съответно в размер на  74.00 лв. – за Т. и 60.00 лв. – за Г., платими солидарно от подсъдимите С., М. и гражданския ответник С.Й., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Съдът прие така предявените два отделни граждански иска за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира пострадалите Т. и Г. като граждански ищци, всеки от които в хода на проведеното съкратено следствие поддържа претенцията си. Предвид обстоятелството, че подсъдимия С.М. е непълнолетен, съдът редовно призоваване само на неговата майка С.С.Й. /доколкото са налице данни, че бащата П. М. С. е починал, справка л.98/,  на осн. чл.89,ал.1 НПК, вр. с чл.48 от ЗЗД я конституира като граждански ответник по предявения срещу непълнолетния подсъдим граждански иск. Така извършеното конституиране на законния представител на непълнолетния подсъдим е пряко следствие от солидарната отговорност съществуваща между родител и непълнолетното му дете, по силата на която, при предявен против непълнолетния граждански иск, задължително трябва да бъдат конституирани като граждански ответници и неговите родители [в т.см.  р. № 184/1969 г. по н.д.№ 64/69 г.; р.№559/17.07.1968 г. по н.д. №450/68 г. и мотивите към р.№164/13.05.2000 г. по н.д.№104/ 2000 г., ІІІ н.о.]. Останалите пострадали от престъплението по чл.195,ал.1 НК посочени в списъка за призоваване към ОА не предявяват граждански иск за претърпени вреди, като правата им на пострадал са надлежно разяснени чрез вписването в съобщението по чл.247б,ал.4 НПК. Видно от  материалите по приложеното ДП, на пострадалите от това престъпление С.С., П.С., П.С. и Р.Р. са били върнати вещите, отнети от техните автомобили, а CD плеър „Сони“ отнет от пострадалия С.С., е приложен като веществено доказателство по делото и съдът се произнесе за неговото връщане с присъдата си.

Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимите С., М. и С. се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото,  съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н.К. ***, но имал постоянен адрес ***, бил със средно образование, без професия, неженен, безработен, осъждан с присъда по нохд № 295/2016 г. на ПпРС, с която за престъпление по чл.195,ал.1 НК, извършено през м.10. 2015 г. е наложено наказание 1 г. ЛОС, отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г. Присъдата влязла в сила на 14.12.2016 г.

Подсъдимият С.П.М. бил роден на *** г., живеел в гр. П. в едно домакинство с майка си С.С.Й.,с начално образование,  безработен, неженен, неосъждан. След завършване на 7-ми клас в ОУ“**“ в с.С., общ.П. подс.М. не е посещавал учебни занятия, тъй като не желаел да продължи образованието си; бил регистриран в ДПС при РУП Попово като извършител на противообществени прояви /характеристика л.98/.

Подсъдимият С.А.С. ***, бил със средно образование,  по професия техник на селскостопанска техника. Работел като оператор на машина за дървообработване в „**“ ЕООД, гр. П., неженен, неосъждан.

I. През м. ноември 2017 г. подс.Н.С. не разполагал със средства за препитание, което го мотивирало да извърши деянията предмет на настоящото обвинение. За свой съучастник привлякъл непълнолетния подсъдим С.М. /навършил 16 години на 28.02.2017 г./, с когото се познавали от деца и поддържали приятелски отношения. Подс.С. предложил на подс.М. да извършват кражби на вещи от автомобили, които впоследствие да продават. Уговорката им била да крадат акумулатори и други движими вещи от незаключени автомобили, които да откриват чрез пробване на ключалката на вратите.  След откриване на подходящ незаключен автомобил, някой от тях двамата влизал в купето, от където отварял предния капак на двигателния отсек, след което втория извършител с помощта на гаечен ключ /ВД по делото/  демонтирал акумулаторната батерия. В същото време, обвиняемият който се намирал в купето, оглеждал за ценни вещи. След така направените предварителни уточнения, през м.ноември 2017 г. и м.декември 2017 г. двамата подсъдими пристъпили към изпълнение на взетото решение, като на неустановени точни дати през периода от 19.11.2017 год. до 29.12.2017 г.,  извършили множество идентични престъпни деяния, подробно описани по-долу в мотивите, както следва:

1. На 27/28.12.2018 год. в гр. П., на ул. „**“, подсъдимите С. и М. проникнали през незаключената/технически неизправна/ дясна врата в  л.а. „Мазда 121“ с рег. № ** и отнели от владението на св. С.В.С. - 1 бр. акумулатор „АФА“ 64 АН на стойност 130 лв., 1 бр. кожен портфейл на стойност 4,00 лв. и 1 бр. флаш-памет с 4 ГБ памет на стойност 8,00 лв., както и пари в размер на 170 лв., които според С. се намирали в отнетия портфейл;

2. На 27/28.12.2018 год. в гр. П., отново на ул. „**“ подсъдимите С. и М. отнели от владението на К.П.С. - 1 бр. старо дамско портмоне от плат на стойност 2,50 лв. и парите в него размер на 195,00 лв. Тези вещи се намирали в нейният л.а. „Форд КА“ с рег. № **, който бил оставен отключен тъй като имал проблем с централното заключване. Портфейлът бил намерен от подсъдимите в джоба на кората на вратата до седалката на водача, поради което се задоволили с намереното и не предприели опит да отнемат акумулатора;

3. На 27/28.12.2018 год. в гр. П., отново на ул. „**“ подсъдимите С. и М. отнели от владението на П.П.С.-1 бр. акумулатор марка „АД“, 60 АН на стойност 120,00 лв. Лекият автомобил на С. - „Пежо 306“ с рег. № ** бил с незаключена врата, през която обвиняемите безпрепятствено проникнали в купето, след което с помощта на гаечния ключ демонтирали акумулаторната му батерия. Проверили и жабката на автомобила, която пострадалата намерила отворена, но без липсващи вещи, тъй като вътре нямало ценни такива;

4. През периода от 29.11. до 29.12.2018 год. в гр. П., на ул. „**“ подсъдимите С. и М. отнели от владението на П.С.Х. - 1 бр. акумулатор марка „АД“, 45 АН на стойност 70 лв. В нейният автомобил марка  „Рено 5“ с рег. № ** двамата проникнали, като си послужили с подбран или подправен контактен ключ, чрез който отключили ключалка на автомобила. След това с помощта на гаечния ключ демонтирали акумулатора;

5. В периода от 22.12. до 29.12.2017 г. в гр. П., ж.к. „**“ подсъдимите С. и М. отнели от владението на Д.Д.Д. - 1 бр. акумулатор „Варта“, 65 АН, на стойност 65,00 лв. Акумулаторът бил поставен на л.а.“ВАЗ 02“ с рег. № **, който бил паркиран на улицата, близо до входа на учебно заведение. Тъй като собственикът бил разкачил клемите на акумулатора, в този случай подсъдимите не използвали гаечен ключ за неговото сваляне;

6. През периода от 17.11. до 24.11.2017 год. в гр. П., на ул. „**“ подсъдимите  С. и М. отнели от владението на Н.М.Т. - 1 бр. акумулатор „Варта“,72/75 АН на стойност 74,00 лв. Акумулаторът бил инсталиран в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № **. Заключването на вратите било повредено, поради което автомобилът бил паркиран незаключен. Отново с помощта на гаечния ключ акумулаторът бил демонтиран от подсъдимите;

7. През периода от 19.11. до началото на м. декември 2017 г.  в гр. П.,  на ул. „**“ подсъдимите С. и М. отнели от владението на А.Ц.А. - 1 бр. акумулатор с неустановена марка, 72 АН, на стойност 72,00 лв. Неговият л.а. марка „Лада Нива“ бил с повреда от челен удар при ПТП и поради това спрян от движение. При това деяние подсъдимите не използвали гаечния ключ, тъй като акумулаторът бил разкачен от клеймите от собственика, когато го паркирал;

8. На 21/22.11.2017 год. в гр. П., на ул. „**“ подсъдимите С. и М. отнели от владението на Г.А.Г. - 1 бр. акумулатор „Варта“, 55АН, на стойност 60 лв. Акумулаторът бил инсталиран в незаключеният лек автомобил на пострадалия /в показанията си в ДП, л.153 Г. не посочва марка на л.а./. Сутринта пострадалия се качил в автомобила, за да пътува с него до местоработата си, но при опита да стартира двигателя, установил че стартерът не сработва. Помислил си, че акумулаторът е изтощен, но нямал време да го проверява. Едва вечерта разбрал, че акумулаторът е откраднат. Неговият акумулатор бил отнет от чрез издърпване на клеймите, а не чрез демонтаж;

9. През периода от 01.12. до 10.12.2017 год. в гр. П., в ж.к. „**“ до бл. ** подсъдимите С. и М. отнели от владението на М.Б.М. - 1 бр. акумулатор „Гигават“, 62 АН, на стойност 62,00 лв. и 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон с накрайник за автомобил, на стойност 12,00 лв. Подсъдимите проникнали в автомобила на пострадалия „Фолксваген Голф 3“ с рег. № ** през незаключена врата. Като си послужили с гаечния ключ демонтирали акумулатора, а в купето открили и отнели зарядното устройство;

10. През периода от 10.12. до 20.12.2017 год. в гр. П., отново в  ж.к. „**“ подсъдимите С. и М. отнели от владението на М.Д.Д. - 1 бр. акумулатор 80 АН, с неустановена марка, на стойност 60 лв. Акумулаторът бил монтиран в лекият автомобил на пострадалия „Лада Нива“ с рег. № **, който бил паркиран отключен в близост до жилищният му блок. Като си послужили с гаечния ключ обвиняемите демонтирали акумулатора и на този автомобил;

11. В периода от 10.12. до 20.12.2017 г. в гр. П., в ж.к. „**“ подсъдимите С. и М. отнели от владението на П.И.И. - 2 бр. акумулатори без заряд, на обща стойност 24,00 лв. Тези акумулатори се намирали в лек автомобил на пострадалия „Фиат Чинкоченто“ с рег. № **, който бил паркирани до жилищния блок на свидетеля. Единият акумулатор се в двигателния отсек, разкачен от клеймите, тъй като нямал заряд. Вторият акумулатор се намирал в багажното отделение и също бил без заряд, като намеренията на пострадалия били да ги продаде на вторични суровини /показания л.159 от ДП/. В този автомобил подсъдимите отново проникнали през незаключена врата. От показанията на св.И. е видно също, че в близост е имало паркиран още един негов л.а. марка “Мерцедес Вито“ с рег.№ **, на който подсъдимите са изкривили предния капак в желанието си да отнемат акумулатора, но поради незнание на обстоятелството, че на този модел автомобили, акумулатора се намира под предната седалка, не се успели. Доколкото липсва обвинение за опит за кражба на този акумулатор, съдът само го отбелязва за процесуална пълнота на изложението;

12. През периода от 19.11.до 29.12.2017 год. в гр. П., на ул. „**“ подсъдимите С. и М. отнели от владението на П.Н.Б. - 1 бр. акумулатор „Банер“, 44 АН, на стойност 44,00 лв. Акумулаторът се намирал в лекият автомобил на пострадалия  марка „БМВ“ с рег. № **, който бил паркиран пред дома му на ул. „**“ № **. Автомобилът бил с повреди от ПТП, а акумулаторът бил разкачен от клемите му. Достъпът до двигателния отсек бил улеснен от деформациите от произшествието, а капакът бил завързан от пострадалия с тел, която обвиняемите развили, за да отнемат вещта;

13. През периода от 19.11. до 29.12.2017 г. в гр. П., на ул. „**“ подсъдимите С. и М. отнели от владението на Р.И.Р. - 1 бр. акумулатор с неустановена марка, 60 АН, на стойност 60,00 лв. Този акумулатор се намирал в лекият автомобил на пострадалия „Фолксваген Поло“ с рег. № **, който бил паркиран на улицата, близо до домът му. Същият бил разкачен от пострадалия и преместен в купето на автомобила, тъй като собственикът го ползвал рядко. В този автомобил подсъдимите проникнали през незаключена врата;

14. През периода от 01.12. до 29.12.2017 год. в гр. П., в ж.к. „**“ отнели от владението на С.Н.С.  - 1 бр. акумулатор „Бош“, 100 АН на стойност 100,00 лв. и 1 бр. СД-плеър „Сони“ на стойност 25,00 лв. /приложен като ВД по делото/. Тези вещи се намирали в незаключеният автомобил на пострадалия „Мерцедес Е300“, който бил паркиран на улицата. Пострадалият имал проблеми с централното заключване и алармената инсталация, поради което го оставил отключен. Акумулаторът се намирал под задната седалка на автомобила и бил отнет от подсъдимите чрез демонтирането му с гаечен ключ. СД-плеърът изтеглили от вложката му в купето на автомобила;

15. През периода от 10.12. до 20.12.2017 год. в гр. П., в ж.к. „**“ до бл. ** подсъдимите С. и М. отнели от владението на Г.И.Г. - 1 бр. акумулатор за лек автомобил  с неустановена марка и мощност на стойност 60 лв. Акумулаторът бил инсталиран в лекият автомобил на пострадалия „Деу Есперо“, който се намирал на улицата до жилищния блок на свидетеля. Автомобилът бил повреден и поради това оставен отключен, което съществено улеснило подсъдимите при отнемане на акумулатора.

II. След отнемане на акумулаторите предмет на деянията по п.I, за подсъдимите  С. и М. възникнал въпросът за тяхната продажба. За целта те провели разговор с подсъдими С.А.С., който разполагал с транспорт – л.а.“Ауди 80“ с рег. № **, собственост на баща му. При разговора с подсъдимите С. и М., подс.С. ясно разбрал, че двамата са откраднали акумулатори, които искат да предадат като вторични суровини в пункт извън гр. П. Подс.С. се съгласил да им съдейства като превози откраднатите вещи до пункт за вторични суровини в гр. С. Това станало на два пъти на неустановени точни дати в периода 19.11.2017  г.-29.12.2017 г. Съгласно предварителна уговорка между тримата подсъдими, подс. С. отивал с посочения л.а до мястото, където били укрити отнетите акумулатори, а именно междублоково пространство в близост до местопрестъплениията/. Там го чакали подсъдимите С. и М., които ги натоварвали в автомобила.  След това тримата подсъдими пътували до гр. С., където продавали вещите в пункт за вторични суровини собственост на св.А.К.К. Така, по описаният начин подс. С. спомогнал да бъдат отчуждени: 1 бр. акумулатор „АФА“ 64 АН на стойност 130 лв., 1 бр. акумулатор марка „АД“, 60 АН на стойност 120,00 лв., 1 бр. акумулатор марка „АД“, 45 АН на стойност 70,00 лв.,1 бр. акумулатор „Варта“, 65 АН, на стойност 65,00 лв.,1 бр. акумулатор „Варта“, 72/75 АН на стойност 74,00 лв.,1 бр. акумулатор с неустановена марка, 72 АН, на стойност 72,00 лв., 1 бр. акумулатор „Варта“, 55АН, на стойност 60,00 лв. , 1 бр. акумулатор „Гигават“, 62 АН, на стойност 62,00 лв., 1 бр. акумулатор 80 АН, с неустановена марка на стойност 60 лв. , 2 бр. акумулатори без заряд, на обща стойност 24,00 лв. , 1 бр. акумулатор „Банер“, 44 АН, на стойност 44,00 лв.,1 бр. акумулатор с неустановена марка, 60 АН, на стойност 60,00 лв. , 1 бр. акумулатор „Бош“, 100 АН на стойност 100,00 лв. и 1 бр. акумулатор за лек автомобил „Деу Есперо“ на стойност 60 лв. За услугата подс.С. получил по 10 лв. на курс и 1 бр. флаш-памет 8 ГБ на стойност 8 лв., която била отнета от пострадалия С.В.С..

След разкриване извършителите на престъплението по п.I, били открити и доброволно предадени следните движими вещи: 1.акумулатор „АД“ 60 АН, 2. акумулатор „АФА“ 60 АН, 3. акумулатор „АД“ 45 АН, 4. акумулатор 60 АН – доброволно предадени от св.А.А./л.70/, които били възстановени на пострадалите С.В.С. /разписка на л.93/; П.П.С./разписка л.94/; П.С.Х./разписка л. 95/ и Р.И.Р./разписка л. 96/; мъжки черен портфейл и гаечен ключ № 19 – доброволно предадени от подс.С./протокол л.71/. Портфейлът бил възстановен на св.С.В.С./разписка л.93 ДП/, а гаечният ключ е приложен като ВД по делото; 1 бр. флаш памет, черна с надпис „Sandisk“ – доброволно предадена от подс. С. /л.72/ също възстановена на св. С. /разписка л 93/; 1 бр. CD „СОНИ“ модел CDX-2500R,  № 1730967 – доброволно предаден от подс. М. /л. 73/ - също ВД по делото, по което съдът се произнесе с присъдата.  В хода на ДП била назначена оценъчна експертиза, в заключението си към която /л.80/ вещото лице Д.Петков посочило сумата 1050.50 лв., към която следва да се прибави сумата 170 лв. отнети пари /по п.I,т.1/ и сумата 195.00 лв. отнети пари /по п.I, т.2/, или обща стойност на вещите, отнети при продължаваното престъпление – 1415.50 лв. Освен посочените по-горе вещи, останалите инкриминирани вещи, предмет на престъплението не са издирени и не са възстановени на пострадалите.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 709/2017 г. по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти на всеки един от подсъдимите в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4,във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен  и несъмнен начин,че подсъдимите С. и М. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла  на НК, а подс.С. състава на престъплението „вещно укривателство“, което несъмнено води до ангажиране на наказателната им отговорност при съответните квалифициращи признаци, изложени по-долу в мотивите. Правилно престъплението по п.I и п.2 са квалифицирани и като „продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като е налице е обективна и субективна връзка /общност на вината и еднородност на умисъла у подсъдимите/, изразяваща се в това, че осъществяват поотделно едно и също по вид престъпление против собствеността, извършени са при пълно тъждество на обстановката, което не позволява двете еднородни деяния да бъдат възприемани като отделни престъпления. Времето от няколко дни, в което са извършени отделните деяния, безспорно може да се приеме като “непродължителен период от време” по смисъла на чл.26 НК, като се изхожда и от трайно установеното в съдебната практика положение за продължителността му  (виж ТР №52/09.11.1988 г. по н.д. №34/88 г., ОСНК, Сб. Стр.46).

Тъй като подс.С.М.,  когото съдът призна за виновен е бил непълнолетен както към момента на довършване на деянието така и към настоящия момент, съдът изследва  въпроса за способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си [в т. см. р.№58/1990 г. по н.д. №33/1990 г., І н.о.]. От приобщеният по делото доказателствен материал се установяват единствено обстоятелства, които по несъмнен начин сочат, че подс.М. е наказателно отговорен по смисъла на чл. 31, ал.2 НК, т.е. вменяем при извършване на инкриминираното деяние. За настоящият съдебен състав няма и не съществува дори минимално съмнение, че през цялото време той е съзнавал какво върши - извод, който пряко се налага вследствие обясненията му на досъдебното производство, в които по един твърде описателен начин пресъздава вземането на предварителното решение, отиването и неколкократното проникване в автомобилите, начинът на отнемане на акумулаторите от тях и последващите действия по разпореждане с тях.

          Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.195,ал.1,т.4,пр.2 от НК – „техническо средство“. Използваният от подсъдимите С. и М. гаечен ключ, с помощта на който са демонтирали част от отнетите акумулатори, несъмнено представлява предмет, създаден от човека, който по своето обичайно предназначение служи за осъществяване на техническа операция, и използването му обуславя подобна правна квалификация. Съгласно задължителните указания, дадени на съдилищата – т.11 от ППВС №6/1971 г. по н.д. №3/1971 год., изм. с ППВС №7/1987 год., Сб.,стр.198, за наличието на подобна квалификация е необходимо да се установи,че–„…при влизането или отключването на помещението или при отнемането на вещите е било използвано техническо средство. Не е необходимо то да е специално пригодено за извършване на кражбата.…”. Така посоченото е достатъчно за настоящия състав да приеме, че с използвания от подсъдимите гаечен ключ, двамата безпроблемно са успели да отнемат част от инкриминираните вещи.

От събраните в хода на съкратеното съдебно следствие доказателства се доказа по безспорен начин и последното квалифициращо престъпната дейност на подсъдимите С. и М. обстоятелство по чл.195,ал.1,т.5 НК- извършване на деянието „след предварителен сговор в немаловажен случай“.  Съдът прие, че при извършване на престъплението, тези двама подсъдими са уговорили предварително начина на извършване, набелязали са възможните конкретни обекти и  предварително са се снабдили с техническо средство /гаечен ключ/. Следователно всеки един от двамата подсъдими е знаел в един доста по-ранен момент къде, за какво и с кого отива, както направените предварителни уговорки изцяло съответстват на начина на последвалата кражба. Посочените уговорки съдът прие като “предварителен сговор”,  като направи този извод от установения по делото начин на вземане на конкретното решение за извършване на кражбата. В уговорките са участвали всички подсъдими, които са взели решението за извършване на престъплението известно време преди извършването му, в спокойно състояние и при обсъждане на мотивите “за” и “против” извършването. От друга страна, всеки един от тях е съзнавал и участието на другия в извършването на изпълнителното деяние и ролята, която всеки един е имал. Що се касае до конкретното участие на всеки един от подсъдимите в отнемането на инкриминираните вещи, съдът прие,че същите са съизвършители, като деянието е извършено под формата на т.нар.в наказателноправната теория–„едновременно съизвършителство” поради това, че всеки от намиращите се на местопрестъплението съучастници осъществява признаци от изпълнителното деяние на престъплението. От субективна страна е налице общност на умисъла у съизвършителите, като всеки от тях е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, съзнавал е, че го осъществява заедно с друго лице,което също действа умишлено, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и иска [цели] настъпването на престъпния резултат, което също се установява, предвид желанието на подсъдимите да се разпоредят с отнетите вещи, като ги продадат.

Налице е и вторият обективен елемент от квалификацията по чл.195,ал.1,т.5 НК–“немаловажност на случая”. Видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение общата стойност на отнетите вещи e 1415.50 лв. – стойност около 3 МРЗ за страната. Независимо от този сравнително висок и невъзстановен изцяло размер на вредите съдът прие, че в конкретният случай стойността не е единственият критерий имащ отношение към извършеното престъпление. Касае се не за обвинение в кражба по основния състав на чл.194,ал.1 НК, а до кражба, квалифицирана и по чл.195,ал.1,т..4 НК – обстоятелство,при което принципно съществуването на маловажен случай е изключено. Това следва не само от аргумент за обратното в чл.195,ал.1,т.5 и т.7 НК, но и от чл.195, ал.4 от НК, която препраща само към чл. 195,ал.1,т.2 и т.6 НК, но не и към чл.195, ал.1, т. 4 от НК. Следователно и в контекста на извършеното престъпление не може въобще да се твърди че деянието е малозначително, което както от посоченото по-горе, така и от аргумент за обратното във връзка с легалното определение за “малозначителност” [чл.93,т.9 НК], и трайната съдебна практика [например мотивите към р.№667/2003 г. по н.д.№525/2003 г.,І н.о.; р.№353/02.11.2000 г. по н.д.№266/2000 г., І н.о. и р.№ 772/ 21.12.2004 г. по н.д.№ 370/2004 г. ІІ н.о. 2004 г].

Съдът прие, че правилно деянието само на подсъдимия Н.С. е квалифицирано като значително по-тежко наказуемо, тъй като е осъществено и при условията на чл.195,ал.1,т.7 от НК -  „повторност, в немаловажен случай”, поради което съдът го призна за виновен във връзка и с тази правна квалификация, по следните съображения: Повторното извършване на престъпление [по арг. от чл.28,ал.1 от НК] е налице, когато деецът го е извършил, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимия обсъдена и по-горе в мотивите, настоящото деяние действително следва да се квалифицира по-тежко, тъй като разгледано през призмата на осъждането му по нохд № 295/2016 г.. на ПпРС за престъпление по чл.195,ал.1 НК се явява „повторно”, тъй като е довършено на 29.12.2017 г., т.е. преди изтичане на преклузивният 5-годишен срок по чл.30 НК. Налице е и вторият обективен елемент от квалификацията по чл.195,ал.1,т.7 от НК–“немаловажност на случая”, за което съдът изложи съображенията си по-горе във връзка с квалификацията по чл.195,ал.1,т.5 НК и не намира за необходимо да ги приповтаря отново.

При установеното в хода на съкратеното съдебно следствие съдът прие също , че сам подс.С.А.С. е осъществил състава на описаното в п.II от ОА престъпление по чл.215,ал.1  НК, като с активните си действия в инкриминираният период, с две деяния, извършени при условията на продължавано престъпление /за което важи изцяло посоченото по-горе в мотивите/, е спомогнал да бъдат отчуждени подробно описаните вещи, за които е имал представа и увереност, т.е. знаел е, че са придобити чрез кражба, извършена преди това от подсъдимите  С. и М.. 

Преди да пристъпи към определяне на наказанието по вид и размер, съдът обсъди и възможността, предвидена в чл.61, ал.1, вр. с чл.78 от НК – санкциониране чрез налагане на възпитателна мярка по реда на ЗБППМН спрямо непълнолетния подсъдим  С.М.. Тъй като тази разпоредба предвижда освобождаване от наказателна отговорност, при точно регламентирани ред и условия съдът прие, че такива не са налице. На първо място, извършеното престъпление, макар и първо за подсъдимите, не е инцидентна проява, доколкото същият вече е регистриран в ДПС към РУП Попово като извършител на противообществени прояви. Не е налице и втората предпоставка – деянието да е извършено поради “увлечение или лекомислие”. По делото не се установиха данни за подобни психични състояния, обуславящи мотивацията на подс. М., липсва импулс и недообмисляне на постъпките, а е налице точно обратното – конкретен замисъл (предварителен сговор), решение на извършване на престъплението и престъпна упоритост при довършването (доколкото се касае за продължавано престъпление).

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373,ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а от НК. В актуалната си редакция тази разпоредба действително предвижда две отделни възможности за индивидуализация на наказанието – първата по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който очевидно би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, но приложим само след положителна констатация на съда за наличие на многобройни, респ. едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.1 НК доколкото не констатира наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да го мотивират да приложи разпоредбата на чл.55 НК и наложи друго по вид наказание, различно от лишаване от свобода.  Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимите М. и С., възстановяване малка част от отнетите вещи /макар и без активно участие от страна на двамата подсъдими/; проявената самокритичност и разкаяние за стореното. Като отделно смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете направените самопризнания /които в случая няма пречка да бъдат ценени като смекчаващи обстоятелства, тъй като в случая следва се приеме, че те „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете по отношение и на тримата подсъдими продължавания характер на престъпленията по п.I и п.II, а само за подс.М. е предходната регистрация за други деяния в ДПС при РУП Попово.

Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.195,ал.1 НК е от до 10 г. ЛОС за пълнолетния подсъдим Н.С. и до 3 г. ЛОС /след редукция по чл.63,ал.1,т.3 НК/ за непълнолетния подсъдим С.М., по чл. 215,ал.1 НК е от 1 до 6 г. ЛОС за подс.С.. По отношение непълнолетния подсъдим С.М., независимо от липсата на специален минимум, доколкото съдът не отчете наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, на основание чл.54 го определи в тази рамки, а именно 6 /шест/ месеца ЛОС, след което и на основание чл.58, ал.1 от НК го редуцира с 1/3 и постанови да изтърпи наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. /съдът не посочва в диспозитива към присъдата начина на редуциране на наказанието, а само правното основание и редуцираният размер, с оглед указанията, дадени в мотивите към т.2 от ТР № 2/19.06. 2015 г. по т.д.№ 2/ 2015 г./. Съдът отчете, че чрез налагане на наказание в размер на 4 м. ЛОС размер успешно ще бъдат реализирани целите визирани в чл.36 и чл.60 НК. На осн.чл.69,ал.1, във вр. с чл.66,ал.1 НК съдът отложи така определеното наказание с изпитателен срок от 2 г., считано от влизане на присъдата в сила. Не бива да се забравя, че основната цел при налагане на наказанията спрямо непълнолетните е превъзпитанието им и подготовката за общественополезен труд [по арг. от чл.60 НК], като наред с целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, законодателят още веднъж набляга на превъзпитанието на непълнолетни подсъдими, като отчита отсъствието на установени у тях трайни престъпни навици [т.20  ППВС №6/1975 г., Сб., стр.95]. Според този съдебен състав именно чрез налагане на условно наказание лишаване от свобода, с един по-кратък изпитателен срок, ще се реализират изцяло целите на наказанието, като така определеното ще бъде адекватна форма на наказателна репресия, напълно съответстваща на извършеното от подс.С.М. престъпление.

По отношение подс.Н.К.С. отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн.чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер към  специалният минимум, а именно 1 г.  ЛОС, след което и на осн. чл.58, ал.1 от НК го редуцира с 1/3 и постанови да изтърпи наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, на осн.чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС. Съдът отчете, че чрез налагане на ефективно наказание в размер на 8 м. ЛОС размер успешно ще бъдат реализирани целите визирани в чл.36 НК. При определяне на наказанието съдът отчете, че очевидно предходното осъждане за престъпление против чуждата собственост очевидно не е повлияло на подс.С., тъй като в изпитателния срок по чл.66,ал.1 НК е извършил ново престъпление от същия вид. Именно поради тази причина съдът от една страна не обсъжда възможността за повторно приложение на условно осъждане, а от друга страна на чл.68,ал.1 НК приведе в изпълнение за ефективно изтърпяване и наказанието в размер на 1 г. ЛОС, на което подс.С. е бил осъден с присъда по нохд № 295/2016 г. на ПпРС, отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г., в сила от 14.12.2016 г. и постанови същото да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „общ” режим. По отношение наказанието на подс.С.А.С. и както  съдът вече имаше възможност да посочи по-горе, същото е предвидено в санкционната част на нормата по чл.215,ал.1 НК в размер от 1 до 6 г. ЛОС, но не и по-тежко от това наказание, предвидено за самото престъпление, поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн.чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер на специалния минимум, а именно 1 г. ЛОС, след което и на осн. чл.58,ал.1 НК ги редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. Действително за съда не съществува задължение директно да прилага  разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е  необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.С. да изтърпи реално наложеното наказание от 8 м. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.

Съдът се произнесе и по предявените от пострадалите Н.Т. и Г.Г. граждански искове съответно в размер на 74.00 лв. и 60.00 лв.,като прие, че са основателни и следва да бъдат уважени изцяло. По категоричен и безспорен начин [описан по-горе] в наказателния процес се доказа, че събитието, от което произтичат имуществените вреди действително е настъпило, че това събитие има характер на престъпление по смисъла на НК, че е извършено виновно от подсъдимите Н.С. и С.М., както и че настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с деянието им. Размерът на вредите съдът прие за установен въз основа на изготвеното експертно заключение по оценителната експертиза.Предвид това, че „основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението“ [т.1 от ППВС №9/ 1961 г., изм. с ППВС №7/1987 г.], съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването на предявената гражданска претенция в пълния й размер от 74.00 лв. за пострадалия Т. и 60.00 лв. за пострадалия Г., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението

По отношение отговорността на конституираната като граждански ответник майка на непълнолетния С.М. – С.С.Й., съдът прие, че тя също следва да носи солидарна отговорност заедно с детето си за извършеното от него престъпление. Този извод се налага непосредствено от вида на нейната родителска отговорност /по арг. от чл.48 ЗЗД/, която носи за това, че не е положила достатъчно надзор и грижи, за да предотврати извършването на престъплението от непълнолетните й дете. В този контекст съдът приема за безспорно установено, че след като подс.М. през инкриминирания по делото период е живеел заедно с майка си, то последната и при полагане на съответните усилия, е могла да предотврати участието му в престъплението, което, ако беше сторила или поне опитала, нямаше да носи отговорност за настъпилите вреди [за подобна хипотеза - вж. например р.№ 295/ 09.02.1962 г. по н.д.№ 9979/1961 г., ІV г.о., СПВСНРБ, г.к., 1962 г.].

              Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, които с оглед постановената осъдителна присъда и при спазване принципа за разделност бяха вменени изцяло в тежест на подсъдимите. Ето защо съдът ги осъди да заплатят за разноски по делото 70.38 лв. /от по 23.46 л. за всеки от тях/ за вещо лице от ДП в полза на ОД МВР Търговище,а само подсъдимите С. и М., против които е насочен гражданския иск и сумата 50.00 лв. /по 25.00 лв. всеки от тях/, представляващи 4% д.т. върху уважения размер на гражданския иск по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.

Съдът се произнесе и по разпореждането с веществените доказателства по делото като и на осн.чл.53,ал.1,б.”а” от НК отне в полза на държава – 1 бр. гаечен ключ, представляващ средство за извършване на престъплението и постанови да бъде унищожено като вещ на незначителна стойност. Отделно от това, съдът постанови вещественото доказателство CD“Сони“ модел CDX-2500R, сериен № 1730967, да бъде върнато на неговия собственик С.Н.С. ***.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

    

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: