Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260027, 18 юни 2021
г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на осемнадесети
май през две
хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, прокурор………., като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 508 по
описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – Г.Л.К.. Твърди се, че в полза
на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
233/17.07.2019г. по ЧГД № 358/2019г. на РС Котел за следните суми : 372.48
лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на мобилни услуги по
договор от 17.05.2018г. за периода от 17.05.2018г. до 24.08.2018г., 377.95
лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в размер на трикратния размер на стандартните месечни вноски на
ползвания абонаментен пакет, 28.56 лева, представляващи мораторна лихва за
периода от 10.09.2018г. до 12.06.2019г., както и законната лихва от подаване на
заявлението на 05.07.2019г. до окончателното изпълнение на задължението.
Присъдени са разноски в размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева държавна
такса и 180.00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Тъй като ответникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал искове за установяване на заявеното по заповедното производство вземане.
Твърди се, че на 17.05.2018г. между ищеца и ответника бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на ответника било предоставено ползването на мобилен телефонен № ********** с избрана абонаментна програма Тотал 44.99 лв с уговорен срок 24 месеца - до 17.05.2020г. По този договор ответникът не изпълнил задължението си да заплати потребените от него услуги на стойност 120.69 лева, дължими за периода от 17.05.2018г. до 24.08.2018г. Поради неплащане на дължимите месечни суми, операторът прекратил едностранно договора и деактивирал предоставянето на услугите на 16.07.2018г.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 120.69 лева, за която в полза на ищеца е била
издадена заповедта за изпълнение.Правното основание на този иск е по чл.124,
ал.1 от ГПК вр. чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Предявен е и установителен иска с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК: Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да плати сумите по издадените фактури за ползваните мобилни услуги, изпаднал в забава и договорът за мобилни услуги бил предсрочно прекратен по негова вина, затова дължал неустойка, която, според постигнато споразумение между ищеца и КЗП, била в размер на 112.48 лева, представляваща сбор от три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени и осъдителни искове, както следва :
Иск с правна квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД : Твърди се, че на 17.05.2018г. между страните бил сключен договор за лизинг, по силата на който на ответника било предоставено ползването на мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги от същата дата. Уговорено било заплащане на цената на устройството на 23 месечни вноски в размер на 11.99 лева всяка. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец август 2018г. до края на срока на договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че неплатените вноски за периода от месец август 2018г. до месец май 2020г. възлизат общо в размер на 251.79 лева, поради което моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума.
Задълженията по посочените два договора се фактурирали общо на клиентски № *********. Били издадени две фактури - № **********/25.05.2018г. за отчетен период 21.05.2018 г. – 24.05.2018г., платима в срок до 09.06.2018г., както и фактура № **********/25.06.2018г. за отчетен период 25.05.2018 г. – 24.06.2018г., платима до 10.07.2018г. Съгласно чл.71 от ОУ, задълженията следвало да бъдат платени в указания във фактурата срок, но не по-късно от 18 дни от издаването ù.
По договора за лизинг се претендира плащане на неустойка в размер на 265.48 лева, представляващи разлика между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство без отстъпка, съгласно актуалната към 17.05.2018г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която бил сключен договорът за лизинг, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора. Правното основание на този иск е по чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски по настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника – адв.В.М., е подал отговор срещу исковата молба, в който предявените искове не се оспорват, не се противопоставят възражения и не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание за ищеца не се
явява представител. Исковете се поддържат чрез писмено становище. Разноските по
заповедното и по установителното производства се претендират, съобразно
представен списък.
Особеният
представител поддържа становище за основателност на предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 17.05.2018
г. в град Айтос между „Теленор България“ ЕАД и ответника Г.К. бил сключен
договор за мобилни услуги по заявка № *********, по силата на който на
ответника бил предоставен за ползване мобилен № +359********* за срок от 24
месеца, при месечен абонаментен план Тотал 44.99, срещу заплащане на месечен
абонамент в размер на 44.99 лева с ДДС, с дата на издаване на фактура на 25-то
число всеки месец. Ответникът К. декларирал, че е запознат и приема Общите
условия на оператора. Приложена е и ценова листа на услугите по различните
планове.
Във връзка с описания в предходния пункт договор на
същата дата бил сключен договор за лизинг, по силата на който мобилният оператор
поел задължение да предостави на ответника за временно и възмездно ползване
мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black, а ответникът се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на
275.77 лв с ДДС, платима чрез 23 месечни вноски по 11.99 лв всяка. Стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент) е 619.90лв. Отстъпката е 332.14
лв. В чл.1, ал.2 е установена клауза, според която след изплащане на посочените
вноски, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
устойството, ако подпише договор за изкупуване не по-късно преди 10 дни преди
изтичане на срока на договора и заплати допълнително 11.99 лв. Съгласно чл.3,
ал.2, месечните лизингови вноски се фактурират и заплащат, съгласно сроковете,
условията и начина на плащане на задълженията на абоната, съгласно договора за
мобилни услуги и Общите условия. Договорът има характер на разписка за
предаване на мобилното устройство – чл.4.
Договорът за мобилни услуги
препраща към Общите условия на оператора, които са приложени по делото и са
обществено достъпни на официалната електронна страница https://www.telenor.bg. Съгласно чл.19б, операторът може
едностранно да прекрати договора, в случай че потребителят не плати дължимите
суми след изтичане на сроковете за плащане.
В договора за мобилни услуги е
предведена клауза за плащане в тежест на потребителя на неустойка в размер на
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти тогава, когато
договорът се прекратява по вина или инициатива на потребителя.
Във връзка с колективен иск,
предявен от Комисията по защита на потребителите срещу „Теленор България“ ЕАД,
било образувано гражданско дело № 15539/2014г. на СГС, в хода на което била
постигната спогодба, съгласно която операторът се съгласил да преустанови
прилагането на описаната клауза за неустойка. Съгласно чл.1.2 от спогодбата, за
съществуващи клиенти – физически лица, сключили договори за мобилни услуги, и
по които към датата на прилагане на промяната срокът не е изтекъл, неустойката
за услуги ще се изчислява, съгласно буква „А“ на чл.1.1, вследствие на което по
правило размерът на неустойката следва да бъде по-нисък от предвидения във вече
сключения с клиента договора. Клаузата от спогодбата, към която се препраща,
гласи следното : В случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по
договора за мобилни услуги или други документи, свързани с него, в това число
приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни планове за периода до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на усторойството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. Промяната се
прилага от 12.01.2018г.
Съгласно чл.11 от Общите
условия, приложими към договора за лизинг, лизингодателят може да развали
договора за лизинг в случай на неизпълнение на договора за мобилни услуги, а
при разваляне на договора по вина на лизингополучателя последния дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови
вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг, както и всички
други задължения, предвидени в договора, вкл. и задълженията за неустойка.
Според чл.12 от същите Общите условия, в случай на неизпълнение на задълженията
от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право : с писмено
уведомление да се откаже едностранно от
изпълнение на задълженията по договора; да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, както и всички други суми; да поиска връщане на
устройството и да удовлетвори вземанията си чрез продажба, прехвърляне и
последващо отдаване на лизинг. Според ал.2-ра, месечните вноски и другите
дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора/договорите за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащането
на дължими съгласно тези договори плащания.
Задълженията и по четирите договора са били фактурирани
под общ клиентски №*********. Издадени са три фактури.
По фактурите от 25.05.2018г. и от 25.06.2018г. било
фактурирано потреблението по договора за мобилни услуги, както и задължението
по договорите за лизинг. На 25.07.2018г било издадено кредитно известие, с
което е било намалено ДДС, след като е било установено, че е начислено в повече
в предходните две фактури. На 25.08.2018г. била издадена крайна фактура за
неустойките и за лизинговите вноски.
По договора за мобилни услуги са фактурирани следните
суми с ДДС – 50.80 лв за периода от 21.05.2018г. до 24.05.2018г, 44.99 лв за
периода от 25.05.2015г. до 24.06.2018г, както и : 1.49 лв с ДДС (такса за
услуга за временно възстановяване на изходящ трафик), 0.90 лв с ДДС (такса за
продължаване на входящ трафик при спрян поради неплащане номер) и 0.04лв с ДДС
(разговори към „Грижа за клиента“) и след като е приспаднато авансово внесеното
ДДС, общата сума за плащане по този договор е 120.69 лв с ДДС.
На
24.08.2018г. била издадена крайна фактура, в която е фактурирано неплатеното за
предходни периоди задължение в размер на 120.69 лв (след приспадане на ДДС с
кредитното известие), 377.95 лв неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и 251.79 лева предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски.
На
05.07.2019 г. “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД подало до РС Сливен, препратено на РС
Котел по правилата на местната подсъдност, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника К.. Въз основа на заявлението в РС
Котел било образувано частно гражданско дело № 358/2018 г., по което против
длъжника К. била издадена заповед за изпълнение № 233/17.07.2018 г, с която той
е осъден да заплати на заявителя следните суми : 372.48 лева,
представляващи неплатено възнаграждение за ползване на мобилни услуги по
договор от 17.05.2018г. за периода от 17.05.2018г. до 24.08.2018г., 377.95
лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в размер на трикратния размер на стандартните месечни вноски на
ползвания абонаментен пакет, 28.56 лева, представляващи мораторна лихва за
периода от 10.09.2018г. до 12.06.2019г., законната лихва от подаване на
заявлението на 05.07.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, както и разноски в общ размер 205.00 лева, от които 25.00 лева
държавна такса и 180.00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Тъй като
длъжникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение № 233/17.07.2019г.
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви по
реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (ДВ, бр.86 от 2017г) установителен иск за
заявеното вземане.
Исковата
молба, с която се предявява установителен иск, е подадена в едномесечния срок
от съобщаването.
Изложените факти съдът установи след анализ на писмените
доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Към
доказателствения материал съдът приобщи и съдебносчетоводната експертиза, след
като прецени, че се дава отговор на поставените въпроси.
От
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Между страните са били сключени два договора – за мобилни
услуги и за лизинг. По тези договори са се породили права и задължения и за
двете страни. Съдът приема, че ищецът е бил изправната страна по договорите,
тъй като е престирал по тях, съобразно договореното. Сделките са търговски по
смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като ищецът е търговец и сделките са свързани с упражняваното от него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се
прилагат и за двете страни по сделката – чл.287 от ТЗ.
По иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена 120.69
лева : Искът е основателен. Ищецът е издал фактури за стойността на потребените
през периода от 21.05.2018г. до 24.06.2018г. услуги, в т.ч. и месечните такси,
в общ размер 120.69 лв с ДДС. При липса на други доказателства, вкл. и такива
изходящи ищеца, съдът приема, че задължението по този този договор възлиза на
сумата, за която са издадени фактурите и за периода, посочен в тях.
По иска за неустойка с правна квалификация чл.124 от ГПК вр. чл.286
вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422
от ГПК с цена 112.48 лв: Съобразно описаното по-горе споразумение,
неустойката при прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
потребителя, се ограничава до три стандартни месечни такси, вкл. и за
договорите. Предвидената
неустойка е компенсаторна, а не мораторна – дължи се наред с изпълнението, и е
кумулативна, а не алтернативна – дължи се и заедно с вредите от забавата, тоест
– превес е даден на наказателната ù функция. Съдът приема, че операторът е упражнил правото да
прекрати договорите поради неплащане на задълженията за периода до
25.06.2018г., като е начислил във фактурата, издадена на 25.08.2018г.,
неустойката.
Тъй като ответникът не
изпълнила задължението си да плати сумите по първите две фактури, изпаднал в забава и договорът за мобилни услуги бил предсрочно
прекратен по негова вина, поради което дължи неустойка, която, според
постигнато споразумение между ищеца и КЗП, е в размер на три стандартни за ползваната програма месечни
абонаментни такси. Размерът на
неустойката е 134.97лв, но тъй като се претендира сума в размер на 112.48лв,
съдът не може да присъди повече от това, с което е сезиран.
Искът с правна
квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД за плащане на дължимите за периода от месец август
2018г. до месец май 2020г. лизингови вноски на стойност 251.79лв е основателен.
Мобилното устройство е било предадено на ответника и за него се е породило задължението
да плаща месечните вноски, съобразно уговореното в договора. Дали вноските са
станали изискуеми за целия срок на договора е без значение към момента, тъй
като крайният срок за плащането им е изтекъл. Размерът на неплатените за този
период вноски съвпадат с претендираните в исковата молба, поради което искът се
явяват основателен и следва да бъде уважен.
Искът по чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД за неустойка по договора за лизинг в размер на 265.48 лв също се явява
основателен. Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане, той
е изгубил преимуществото да заплаща устройството на преференциалната цена,
поради което дължи на оператора разликата от 265.48 лева. Всъщност разликата е
332.14лв, но ищецът е претендирал само част от нея.
По разноските :
По претенциите за
разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно представен списък, както следва : по заповедното производстство – 25.00 лв държавна такса и 180.00 лв адвокатско възнаграждение; по установителното производство – 175.00 лв държавна такса, 180.00 лв адвокатско възнаграждение, 300.00 лева възнаграждение на особения представител и 250.00 лв възнаграждение на вещото лице.
По заповедното производство : Дължимата минимална държавна такса е в размер на 25.00 лв и тя следва да бъде присъдена. Претендираното адвокатско възнаграждение е платено, поради което следва да се уважи. Следователно по заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на претендирания от 205.00 лева.
Претенцията за разноски се явява изцяло основателна, тъй като са изцяло уважени предявените искове. Както в заповедното, така и в установителното производство адвокатското възнаграждение е платено, поради което подлежи на присъждане.
Така общият размер на разноските по настоящото производство възлизат на 905.00 лева, а по заповедното – на 205.00 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК вр. чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в
отношенията между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, и
ответника Г.Л.К., ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес ***, че ответникът
дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение № 233/17.07.2019 г. по частно гражданско дело № 358/2019 г. на РС
Котел, в размер на 120.69 лева (сто и двадесет лева и шейсет и девет стот),
представляващи неплатено възнаграждение по договор за мобилни услуги от
17.05.2018г., ползвани чрез мобилен № ++359********* през периода от
21.05.2018г. до 24.06.2018г.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, и ответника Г.Л.К., ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес ***, че
ответникът дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение № 233/17.07.2019 г. по частно гражданско дело № 358/2019
г. на РС Котел, в размер на 112.48 лева (сто и дванадесет лева и четиридесет и
осем стот), представляващи неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 17.05.2018г. по вина на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79
от ЗЗД Г.Л.К., ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
251.79 лева (двеста петдесет и един лева и седемдесет и девет стот),
представляващи неплатени за периода от месец август 2018г. до месец май 2020г.
вноски по договор за лизинг от 17.05.2018г. за мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black.
ОСЪЖДА на основание чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД Г.Л.К., ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
265.48 лева (двеста шейсет и пет лева и четиридесет и осем стот),
представляващи неустойка при предсрочно прекратяване на договор за лизинг от
17.05.2018г. по вина на ответника.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Л.К., ЕГН**********, постоянен и
настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата 205.00 (двеста и пет) лева,
представляващи направени по ЧГД № 358/2019г. на РС Котел разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Л.К., ЕГН**********, постоянен
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата 905.00 (деветстотин и пет) лева,
представляващи направени по настоящото дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС
Сливен с възиввна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :