Определение по дело №789/2019 на Районен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в закрито съдебно заседание на 04.02.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №789 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. №3381/ 05.03.2019 г. от Е.С.С. с ЕГН ********** *** и Т.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Г.Г. *** кантора 3,против Д.С.С. с ЕГН ********** ***/алтернативно-стопанския двор на селото/,Л.Ц.С. с ЕГН ********** ***/алтернативно-стопанския двор на селото/ и ”Силедо”ЕООД,******,със седалище и адрес на управление *****ул.”Георги Димитров”№14,представлявано от Д.С.С.,съдържаща иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.

Ищците твърдят,че страните-физически лица били наследниците по Закон на Симеон Коцев С.,бивш жител ***.08.2017 г..Ищците били деца от първия брак на наследодателя,ответникът-физическо лице бил дете от втория брак на наследодателя/с ответницата/ и ответницата била преживяла съпруга.

С договор за продажба на наследство от 30.01.2018 г. ответниците-физически лица били продали на ответника- юридическо лице правата си върху наследството за сумата от 5 000 лв..Същото включвало и недвижими имоти.

Ищците намират,че нормата на чл.33 ал.2 от ЗС им позволява да претендират да изкупят ид. части на ответниците-физически лица от наследствените недвижими имоти.

Съответно,ищците искат да бъде постановено решение,с което да изкупят ид. части на ответниците-физически лица от конкретни описани в исковата молба недвижими имоти, като заплатят на ответника-юридическо лице сумата от 5 000 лв..

Делото е било разпределено на ІІ-ри гр. състав на ВРС,който е приел,че исковата молба е редовна и съдържа допустим иск.

На 24.01.2020 г. от ответницата и от ответника-юридическо лице е постъпил общ отговор,с който се сочи нередовност на исковата молба/невписване на молбата/ и се оспорва иска като недопустим и неоснователен.

По допустимостта на иска : искът бил недопустим, доколкото исковата молба била подадена след изтичане на 2 м. срок от узнаването за договора/самите ищци признавали, че били узнали за договора след справка на 31.12.2018 г./.

По основателността на иска : искът бил неоснователен, доколкото разпоредбата на чл.212 от ЗЗД изключвала приложението на чл.33 ал.1 от ЗС.

Също така,ответниците уведомяват съда,че ответникът-физическо лице бил починал на 06.06.2019 г. и единствен негов законен наследник била ответницата.

Доколкото отговорът е бил подаден вкл. от адвокат-съпруг на съдията,последният се е отвел от разглеждането на делото и същото е било преразпределено на VІІІ-ми гр. състав.

Настоящият съдебен състав намира така предявеният иск недопустим,поради липса на правен интерес,при което производството по делото следва да бъде прекратено.

Постановената по въпросите на изкупуването по чл.33 ал.2 от ЗС съдебна практика е трайна,последователна и не разкрива съществени противоречия.Хипотезите,в които за съответния правен субект се поражда потестативно право на изкупуване,са изрично уредени в закона.Доколкото правото на изкупуване представлява ограничение на правото на собственост,разпоредбите,които го уреждат,следва да се тълкуват стриктно и е недопустимо прилагането му по аналогия.По тази причина,правото по чл.33 от ЗС се поражда само при сключването на действителен договор за продажба на идеална част от недвижим имот в режим на обикновена съсобственост и не се отнася до другите видове разпоредителни сделки.Чл.33 от ЗС не намира приложение при продажба на наследство,в което има недвижими имоти, дори наследството да се състои само от недвижими имоти, доколкото при продажбата на съвкупност/от права и задължения/,без да са индивидуализирани отделните й елементи,не може да се определи,че те са само недвижими имоти/в този смисъл още тълкувателно решение №50/ 01.06.1956 г. по гр. дело №3/1956 г. на ОСГК на ВС/.

С други думи,при продажбата на наследствените си права/като съвкупност от права и задължения/ ответниците-физически лица са нямали задължението преди това да предложат на ищците да закупят правата им,респ. непредлагането не дава основание на ищците да искат да заместят купувача,още повече досежно конкретни активи на наследството/недвижими имоти/.

С всеки краен акт,Съдът е длъжен да се произнесе и по въпроса за разноските на страните.Ответниците са претендирали разноски,но не са представили доказателства за извършването на такива/представили са адвокатски пълномощни,но не и договори за правна помощ/.При което, Съдът намира,че не дължи произнасяне.

Водим от горното,Съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №789/2019 г. на ВРС,поради недопустимост на предявения иск.

 

 

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :