Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№1716 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.441 ГПК.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от М.Г.В., ЕГН**********,*** против ЧСИ ***,
рег.№756 на КЧСИ, гр***, в която се твърди, че по изпълнително дело № 201557560400415/2015
г. при спряно изпълнение, ответникът ЧСИ ***
е причинил на ищцата вреди от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение. Твърди, че на 09.03.2016 г. ответникът е разпоредил разбиване на
врата в дома на ищцата в с.*** и е разпоредил да бъдат премахнати и унищожени
намиращи се в двора трайни насаждения - лози. Повредени са врати и брави.
Твърди, че увреденото имущество на ищцата е метална врата от улицата към задния
двор е откачена, скъсана от едната страна, като необходимите материали и труд
по възстановяването й са 50 лв. материали и 50 лв. труд., синджир от същата
врата на стойност 10 лв. е скъсан, а катинар на стойност 10 лв. е счупен и
изхвърлен. Вратата към задния двор е била затворена, вързана със синджир, заключен
с катинар. Твърди, че са унищожени чрез отрязване с трион, лично от ответника ***
8 броя десертни лози, всичките на възраст 6 години/засадени през 2009г./, от
които 1 бр.Кайлшки рубин, 1 бр. Кайлъшки мискет, 4 бр. Болгар и 2 бр.Кондарев
10-стафида. Твърди, че лозите са закумепи за 56 лв., трудът по тяхното
засаждане, поготовка и грижи възлиза на 160 лв. общо. Твърди, че от всяка лоза
е набрано през 2015 г. средно по 40 кг. десертно грозде/общо 320 кг./, на обща
стойност от 500 лв. Твърди, че очакваната реколта за 2016 г., при следно добри
условия и добро качество би била около 400 кг. на стойност от 660 лв. Твърди,
че общо материалните щети възлизат на 996 лв. Твърди, че с определение № 547 от
13.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3867/2015 г. на Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение е спряно
изпълнението на решение № 104 от 9 март 2015 г. постановено по в.гр.д. № 1112
по описа на Плевенския окръжен съд, въз основа на което е бил издаден
изпълнителния лист и образувано цитираното изпълнително дело. Твърди, че копие
от определението за спиране на изпълнението се намира в изпълнителното дело,
като ответникът е запознат с него и еднократно е отменил насрочено принудително
изпълнение през м. август 2015 г. Твърди, че определението не е отменено и не е
атакувано и същото е в сила до решаване на въпроса по чл.251 от ГПК за
тълкуване на постановено решение по молба за отмяна. Твърди, че въпреки
забраната за принудително изпълнение, ответникът е насрочил и извършил
действията по принудително изпълнение, без да уведоми ищцата, при положение, че
разполага с адреса й в депозирани от нея молби за спиране на изпълнението,
подадени през 2015 г. Твърди, че причинените на ищцата материални вреди
включват и пропуснати ползи от реколтата за 2016 г, както и разбитото и
повредено имущество при влизане в имота. Твърди, че причинените на ищцата
неимуществени вреди възлизат на 1500 лева, изразяващи се в обида, унижение,
тревога и срам пред обществеността в селото. Моли на основание изложеното и чл.
441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД, да бъде постановено решение, с което да
ответика ЧСИ *** да бъде осъден да
заплати на ищцата 996 лева
имуществени вреди, както и причинените 1500 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на увреждането - 9.03.2016 г. до
окончателното изплащане. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че не оспорва факта, че
ЧСИ *** в качеството си на такъв е образувал изп.д. №201557560400415, но счита,
че е редно да се посочи, че взискател по това дело е Р. *** Б., а длъжник е ***,
докато подалата исковата молба - М.Г.В. се явява трето лице спрямо това
изпълнително производство. Не оспорва факта, че именно по същото дело на
09.03.16г. са извършени действия във връзка с разпореденото в изпълнителен лист
издаден по гр.д. №432/2013 от РС-Никопол - "... премахване засадените
покрай оградата от страна на ответника 8 бр. лози", за което е съставен и
Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от същата дата. Твърди,
че след допуснатото спиране на основание чл.309 ал.1 от ГПК с Определение
№547/13.08,2015 год. на ВКС по ч.гр.д. №3867/15 год е имало произнасяне по
депозираната пред ВКС Молба за отмяна с Решение №322/05.01.16 год. по гр.д.
№5399/2015 год. на 4-то гр. отделение на ВКС, с която същата е оставена без
уважение. Излага съображения, че във връзка с механизма на действие на
спирането постановено по чл.309 от ГПК следва, че считано след 05.01.2016 год.
постановеното спиране отпада и могат да се извършван действията по изп.д.
№201557560400415, без за това да се налага прилагането на реда визиран в чл.402
от ГПК. Твърди, че ищцата е трето лице с оглед правила на чл.426 и сл. от ГПК и
поради това ЧСИ не следва да я уведомява във връзка с предприетите от него
действия. Оспорва твърдението за вреда свързана с "метална врата от
улицата към задния двор", както и относно претендираните 50 лв, за "материали
и труд по възстановяването й". Оспорва твърдението за вреда, свързана със
"скъсан синджир и счупен катинар", както и относно претендираните 10
лв. Оспорва твърдението за вреда
свързана със "унищожаване чрез отрязване с трион лично от ответника *** 8
бр. десертни лози", както и относно претендираните 946 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от НА
за собственост върху недвижим имот-констативен № 38, том 9, рег.№2971, дело №
1661/2008г. на съдия по вписванията при РС-Никопол, М.Г.В. е призната за
собственик на процесния недвижим имот,
находящ се в с.***- позевлен имот № 30199.101.345 с площ от 507 кв.м., заедно с
построените в имота жилищна сграда № 30199.101.345.1, № 30199.101.345.2, гараж № 30199.101.345.3,
селскостопанска сграда № 30199.101.345.4.
Не е спорно между страните и се установява от Изпълнително
дело № 20157560400415 по описа на ЧСИ ***, че същото е образувано въз основа на
Изпълнителен лист № 246/11.05.2015г. , издаден по гр.д.№432/2013 г. по описа на
РС-Никопол, изменено с Решение № 104/09.03.2015г., постановено по в.гр.д.№1112/2014г.
по описа на ОС-Плевен.
Видно от Молба на Р.Б.- взискател по ИД № 20157560400415
по описа на ЧСИ *** от 16.06.2015г. тя е поискала да бъде оправомощена от
частния съдебен изпълнител да извърши действието по издадения изпълнителен лист
за сметка на длъжника и да бъде насрочена дата за същото, както и бъде поискано
съдействие от органите на полицията. С Постановление за овластяване на
основание чл.526, ал.1 ГПК ЧСИ *** е овластил Р.Б. да извърши следните действия за сметка на
длъжника по изпълнителното дело ***: да
премахне водопроводна тръба от имота, представляващ плътна стоманобетонова
стена с височина 2,00 м., изградена по имотната граница между собствения на
взискателката имот и имот №30199.101.346 в с.***, да премахне засадените покрай
оградата от страната на ответника 8бр. лози, монтираната в единият си край в
оградата, дървена обкована с метал врата, състояща се от врата с ширина 1м. и
дврукрилна врата с ширина 2.40м., поставена откъм уличната регулация, както и
да възстанови оградата на ищцата в състоянието в което се е намирала преди
неправомерните въздействия върху нея , като отстрани причинените вследствие на
тези неправомерни въздействия увреждания по оградата ,които са, както следва:
петно от влага с размери 250/ 90 см. и пукнатина с височина 110 см. и дебелина
от З до 5 мм.,находящи се на разстояние 180 см. от дъното на двора; петно от
влага с размери 150/ 60 см. и пукнатина с дебелина 3-5 мм.находящи се на разстояние
400 см. от същата точка на измерване; пукнатина с дължина по вертикала 130 см.
с дебелина 4 мм, находяща се . разстояние 740 см. от същата точка на измерване
; пукнатина с дължина по вертикала 140 см. със сцепване пояса на оградата и
отвор около 2 см.,както и повредена мазилка с площ от 1 кв.м., находящи се на
разстояние 990 см. От горепосочената точка на измерване; пукнатина с височина
по вертикала 170 см. и дебелина на отвора от 2 до 10 мм., находяща се на
разстояние 580 см. От предния край на оградата; пукнатина с височина по
вертикала 170 см. И дебелина на отвора 1 мм., находяща се на разстояние 570 см.
От предния край на оградата.
Не се спори между страните и се установява от
Определение № 547/13.08.2015г., постановено по ч.гр.д.№3867/2015г. на 4-то
гр.отделение на ВКС, че на посочената в определението дата и на основание
чл.309, ал.1 ГПК е спряно изпълнението на Решение № 104/09.03.2015г.,
постановено по в.гр.д.№1112/2014г. по описа на ОС-Плевен.
Видно е от Молба вх.№3755/01.09.2015г. по описа на
ЧСИ ***, че с молбата е представен на посочената дата по изпълнителното дело
препис от Определение № 547/13.08.2015г. постановено по ч.гр.д.№3867/2015г. на
4-то гр.отделение на ВКС, с което е спряно изпълнението на Решение №
104/09.03.2015г., постановено по в.гр.д.№1112/2014г. по описа на ОС-Плевен.
Установява се от Резолюция върху Молба
вх.№3755/01.09.2015г., че ЧСИ *** е постановил:“ На основание чл.432, т.1 ГПК,
съгласно Определение на ВКС по гр.д.№3867/2015г. спирам изпълнителното
производство по изп.д.№ 415/2015г.“
Видно от молба вх.№ 512/04.02.2016г. по ИД №
415/2015г. на ЧСИ ***, че Р.Б. е подала същата
за възобновяване на изпълнителното дело и е приложила Решение № 322/05.01.2016г.
по гр.д.№ 5399/2015г. на ВКС на РБ, 3 г.о., с което е оставена без уважение
молбата на М.В. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила Решение №
104/09.03.2015г., постановено по в.гр.д.№1112/2014г. по описа на ОС-Плевен.
Върху горепосочената молба, на дата 04.02.2016г.,
ЧСИ *** е постановил следната резолюция:“ Възобновявам изп.пр-во по
и.д.415/2015г. Насрочвам изп. на определено действие-премахване на 8 броя лози
на 9 март 2016г.“
С искане за съдействие № 2323/10.02.2016г. на основание
чл.431, ал.2 ГПК е поискано съдействие от РПУ- Гулянци за премахване на 8 броя
лози, находящи се в с.***, ***, на 09.03.2016г. от 11,00 часа.
Видно от Протокол от 09.03.2016г., съставен от ЧСИ
***, се установява, че „длъжника ***, редовно уведомен отсъства и външната
входна врата беше заключена, поради което влязох в дворното място през задната
градинска врата. Упълномощената взискателка Р.Б. махна 8 броя лози с помощта на
трион. Лице, което се представи като З.-роднина на длъжника се опита да попречи
на изпълнението и ме заплащи да ме удари в главата с кол и се отстрани след
намесата на органите на националната полиция.“
Съдът възприема заключението на двете
съдебно-оценителни експертизи като компетентни, обосновани и безпристрастни. От
тях се установява, че пазарната стойност на посочените 8 броя лози към 09.03.2016г. е в размер на 224 лв.
Средния годишен добив от посочените лози е в размер на 330 кг. на стойност от
675,50 лв.Стойността на твърдяните като увредени верига, катинар, панта и труд
за отстраняване на повредите е в размер на 33,29 лв.
Съдът кредитира показанията на св.***, въпреки че
е заинтересован от изхода на делото като син на ищцата. Показанията му са логични,
подкрепени от показанията на останалите свидетели и в съответствие с останалите,
събрани по делото доказателства. От тях се установява, че св.*** е бил осъден
да премахне от процесния имот 8 броя лози, както и други посочени в решението
неща. Лозите са намират в имот в с.***, собственост на ищцата М.В.. Два броя от
лозите са засадени от бащата на ищцата,
а другите 6- от нейния съпруг преди около 6 години. За дата 09.03.2016г.
св.***- длъжник по изпълнителното дело е уведомен за изпълнението. При извършване
на изпълнението са отрязани 8 броя лози. Ищцата М.В. е разбрала за влизането в
имота й и отрязването на лозите и била много разтревожена, изпаднала в нервна
криза. Прибрала се от Гърция на 01.04.2016г. и отишла в имота да види какво е
станало. Тя се почувствала обидена от това, че е предупредила ЧСИ, че тя е
собственик на имота и да не извършва изпълнение, а той въпреки това осъществил
изпълнението. Тя е била разочарована и от поведението на Р.Б..
Съдът дава вяра на показанията на св.*** и З.Г.И.
въпреки, че са заинтересовани от изхода на делото като близки родственици на
ищцата. Показанията им са преки, взаимно кореспондентни и в съответствие с
останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че на
09.03.2016г. в имота на ищцата е извършено изпълнение от съдебен изпълнител, Р.Б.
и други лица. Влязли са в имота на ищата, като частния съдебен изпълнител не е
влизал в двора, а е останал на улицата. Ищцата като е разбрала за случилото се
е била много разстроена, плакала е 2 дни, прибрала се от Гърция за да види
какво е извършено. Лозите не са изкоренени, а са отрязани, някой на височина от
20-30 см. от земята, други на 50 см., а една на един метър от земята. В двора
са влязли през странична порта в двора, като е бил махнат синджира и катинара.
Съдът кредитира показанията на св. Р.Б., въпреки
че тя е заинтересована от изхода на делото поради лошите си отношения с ищцата
по делото и като взискател по изпълнителното дело, по което е извършено
изпълнението, предмет на настоящия спор. Показанията й са преки, логични и в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че св.Р.Б. е взискател по изпълнителното дело и е била оправомощена
от съдебния изпълнител да извърши действията по премахване на 8 броя лози от
имота на ищцата. На 09.03.2016г. се събрали Р.Б., двама нейни близки, ЧСИ *** и
двама полицейски служители. Тя понеже познавала двора на ищцата им предложила
да влязат през станичната порта, тъй като има само синджир, на който са
закачени стари счупени катинари. Св. З.И. махнал синджира и заявил, че няма да
ги пусне вътре, но след това бил изпратен от полицейските служители да си вземе
личната карта, пред което време св.Р.Б. влязла лично в двора на ищцата и
отрязала 8 броя лози. ЧСИ *** не е влизал в двора. Р.Б. не би отрязала лозите
без овластяването и съдействието на ЧСИ ***.
Съдът кредитира показанията на св.И. *** Ц. като
преки и незаинтересовани. Установява се, че св.Ц. е полицейски служител,
присъствал при извършване на процесните действия. През станичната порта на
имота е влязла Р.Б. и е отрязала лозите. *** не е влизал в имота. На портата,
през която са влязли е имало синджир.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По реда на
ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват
дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и
по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни
изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху
правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите,
ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са
адекватно следствие от увреждането. При искът, предявен на основание чл.441 ГПК, вр.чл. 74,
ал.1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия /или
бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на
ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение
№ 264/08.04.2010 г. по гр.д.№ 474/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 120/08.07.2011
г. по т.д.№ 1123/2010 г. на ВКС, ІІ т.о; решение № 281/10.12.2014 г. по гр.д.№
3219/2014 г. на ВКС, І г.о. Задължителна практика на ВКС е постановена и по
въпроса дали решението, постановено по жалба против действия на съдебния
изпълнител е обвързващо за съда, разглеждащ деликтния иск - решение №
184/21.09.2011 г. по гр.д.№ 1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №
139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №
238/30.01.2013 г. по гр.д.№ 1668/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Там се приема, че
съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията
и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.
Съгласно
чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, т.е ЧСИ носи
имуществена отговорност за вредите причинени от негови действия или бездействия
извършени в нарушение на императивни норми на закона, без правно основание и
виновно. Фактическия състав се свежда до - действие или бездействие, вреда,
противоправност на деянието, причинната връзка и вина, като последният елемент
се предполага до доказване на противното.
В
настоящият случай елементите на правопораждащия фактически състав са налице.
Ответният е
извършил действия по принудително изпълнение по Изпълнително дело №
20157560400415 когато то е било спряно с акт на съда, който е съобщен и
представен на частния съдебен изпълнител, като същевременно не е налице съдебен
акт, с който да е отменено допуснатото с Определение № 547/13.08.2015г.
постановено по ч.гр.д.№3867/2015г. на 4-то гр.отделение на ВКС изпълнение на
Решение № 104/09.03.2015г., постановено по в.гр.д.№1112/2014г. по описа на
ОС-Плевен. Съгласно трайната
дългодишна и непротиворечива съдебна практиката е недопустимо извършване на
каквито и да е действия по принудително изпълнение, в срок, през който
изпълнителното производство е спряно. В този смисъл е налице процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. В настоящия случай изпълнението е
спряно на основание съдебно определение на основание чл.432, т.1 ГПК- от съда, в
случаите на чл.309, ал.1 ГПК, видно от представеното по делото Определение №
547/13.08.2015г. постановено по ч.гр.д.№3867/2015г. на 4-то гр.отделение на
ВКС. Посоченото определение е представено по изпълнителното производство на
дата 01.09.2015г., ведно с Молба вх.№3755/01.09.2015г, в резултат на което
частния съдебен изпълнител е поставил
Резолюция върху Молба вх.№3755/01.09.2015г.:“ На основание чл.432, т.1 ГПК,
съгласно Определение на ВКС по гр.д.№3867/2015г. спирам изпълнителното
производство по изп.д.№ 415/2015г.“ Следва да бъде посочено, че посоченото
постановление на частния съдебен изпълнител има само декларативен, а не
конститувен ефект, какъвто би имало, в хипотезите, предивидени в закона, в
която за спиране на изпълнителното производство е компетентен частния съдебен
изпълнител/примерно чл.432, т.2 ГПК/. Спирането на изпълнението настъпва е
настъпило с постановяване на горепосочения съдебен акт- Определение №
547/13.08.2015г. постановено по ч.гр.д.№3867/2015г. на 4-то гр.отделение на ВКС
. Ответника се позовава факта, че е отпаднало основанието за спиране на
изпълнението, тъй като молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение,
което се изпълнява по изпълнителното производство е отхвърлена. Съдът намира,
въпреки че този факт е установен по настоящото производство, както и по изпълнителното
производство са ангажирани доказателства в този смисъл, както и факта, че взискателят
е направил искане за възобновяване на изпълнителното производство, че съдебният
изпълнител не е компетентен да направи преценка за наличието или липсата на
предпоставките за отмяна на постановеното спиране на изпълненито, а това е
единствено от компетенциите на съда. Частният съдебен изпълнител е постановил
възобновяване на изпълнителното производство по подадената от взискателя Р.Б.
молба, но акта на частния съдебен изпълнител не е произвел правно действие и
изпълнението е продължило да бъде спряно, макар да са отпаднали предпоставките
за спирането му докато не бъде отменено спирането на изпълнението от
компетенния съд, а именно ВКС. В този смисъл е и съдебната практика /Определение № 187 от 25.10.2010 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 150/2009 г., II г. о., ГК, Определение № 286 от 6.08.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2502/2015 г., IV г. о., ГК/. Предвид гореизложеното всички
действия по изпълнение по спряното с Определение № 547/13.08.2015г. постановено
по ч.гр.д.№3867/2015г. на 4-то гр.отделение на ВКС, след датата на спирането на
изпълнението 13.08.2015г. и преди неговата отмяна са незаконосъобразни и
противоправни.
Ответника по делото е
противопоставил възражение, че не извършил лично действията по отрязване на
лозите, както и по преодоляване на вратата за влизане в двора на ищцата, а тези
действия са извършени от взискателката по изпълнителното дело Р.Б.. Този факт
се установи по делото от показанията на разпитаните по делото свидетели, от
които се установява, че Р.Б. лично е отрязала 8 броя лози, а ЧСИ *** не е
влизал в имота на ищцата и е седял на улицата. Тези съображения на ответника са
неоснователни. Видно е, че частния съдебен изпълнител е извършил изпълнителни
действия по изпълнение на съдебното решение, въз основа на което е издъден
изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното дело. Видно е, че
с Постановление за овластяване на основание чл.526, ал.1 ГПК ЧСИ *** е овластил
Р.Б. да извърши следните действия за
сметка на длъжника по изпълнителното дело ***:
да премахне водопроводна тръба от имота, представляващ плътна
стоманобетонова стена с височина 2,00 м., изградена по имотната граница между
собствения на взискателката имот и имот №30199.101.346 в с.***, да премахне
засадените покрай оградата от страната на ответника 8бр. лози, монтираната в
единият си край в оградата, дървена обкована с метал врата, състояща се от
врата с ширина 1м. и дврукрилна врата с ширина 2.40м., поставена откъм уличната
регулация, както и да възстанови оградата на ищцата в състоянието в което се е
намирала преди неправомерните въздействия върху нея , като отстрани причинените
вследствие на тези неправомерни въздействия увреждания по оградата ,които са,
както следва: петно от влага с размери 250/ 90 см. и пукнатина с височина 110
см. и дебелина от З до 5 мм.,находящи се на разстояние 180 см. от дъното на
двора; петно от влага с размери 150/ 60 см. и пукнатина с дебелина 3-5
мм.находящи се на разстояние 400 см. от същата точка на измерване; пукнатина с
дължина по вертикала 130 см. с дебелина 4 мм, находяща се . разстояние 740 см.
от същата точка на измерване ; пукнатина с дължина по вертикала 140 см. със
сцепване пояса на оградата и отвор около 2 см.,както и повредена мазилка с площ
от 1 кв.м., находящи се на разстояние 990 см. От горепосочената точка на
измерване; пукнатина с височина по вертикала 170 см. и дебелина на отвора от 2
до 10 мм., находяща се на разстояние 580 см. От предния край на оградата;
пукнатина с височина по вертикала 170 см. И дебелина на отвора 1 мм., находяща
се на разстояние 570 см. От предния край на оградата. От разпита на св.Р.Б. се
установи, че тя не би извършила влизане в имота на ищцата и не би отрязала
лозите, ако не е била овластена от съдебния изпълнител. Изпълнителното действие
е извършено при поискване от ЧСИ и получаване на съдействие от органите на
полицията и при неговото присъствие на мястото на изпълнението.
Може да бъде отбелязано
отделно от горното, че не е ясно на какво основание, съдебния изпълнител
изпълнява съдебното решение, въз основа на изпълнителния лист срещу ищцата М.В.,
след като тя не е длъжник по изпълнителния лист и не попада в кръга на лицата
по чл.429 ГПК- субективни предели на изпълнителния лист. В Решение №
322/05.01.2016г. по гр.д.№ 5399/2015г. на ВКС на РБ, 3 г.о. недвусмислено е
посочено, че влязлото в сила съдебно решение няма сила по отношение на М.В.,
тъй като тя не е участвала в производството по гр.д.№432/2013 г. по описа на
РС-Никопол и в.гр.д.№1112/2014г. по описа на ОС-Плевен и не е задължителен
необходим другар в посоченото производство, поради което нейния ред за защита
не е по реда на чл.304 ГПК. Следва да бъде посочено, че по същество в
изпълнителния лист се съдържа едно задължение за незаместимо действие на
длъжника по изпълнителния лист, което следва да бъде изпълнявано по този ред.
С оглед гореизложеното съдът намира, че се
установи противоправно действие на съдебния изпълнител.
Съдът намира, че по
делото се установи по безспорен начин, включително и от съставения от ответника
Протокол от 09.03.2016г., както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, че в резултат на изпълнителните действия, за които Р.Б. е била
оправомощена от ответника са отрязани с трион 8 броя лози, собственост на ищата
по делото. Установи се, обаче, че те не са изкоренени, а са отрязани на
различна височина от земята, като същите не са унищожени, а само са увредени
временно за през 2016 година, когато
поради отрязването няма да плододават. Това се установи от свидетелските
показания, както и от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза. Съдът
намира, че по делото не се установи, че портата, през която св.Р.Б. е влязла в
имота на ищцата е била повредена, както и че е увредена верига и катинар в хода
на проведените изпълнителни действия. Тези факти не се доказаха при условията
на пълно и главно доказване от носещата доказателствената тежест ищца по
делото. Показанията на свидетелите св.***
и З.Г.И. са в противоречие с тези на св.Р.Б.. Освен това, вещото лице в
съдебно-оценителната експертиза е посочило, че представения му катинар освен с
ключ, се отваря и при упражнено усилие върху скобата на катинара, което
означава, че при положение, че катинара може да бъде отворен и без ключ, няма
причина да бъде разбиван. Освен това, ако е разбит катинара и вратата е
отворена след премахването му, то няма причина да бъде разбита и самата врата.
Двете твърдения са взаимно изключващи се- ако се отвори катинара, няма причина
да се разбива вратата и обратно, вратата има причина да бъде разбита, само при
положение, че не е отворен катинара. Предвид всичко гореизложено, съдът намира
че претърпените от ищцата имуществени вреди се изразяват само в пропуснати
ползи от нереализираната реколта от грозде през 2016г. в размер на 330 кг.
грозде на стойност 675,50 лв., съгласно неоспореното заключение на ВЛ С.П., но
не и в претърпени вреди от унищожаването на 8 броя лози. Посочените вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с неправомерното действие на ответника по
делото. Вината се предполага. По делото не се ангажираха доказателства от носещия доказателствената тежест, че
деянието не е извършено виновно. Предвид гореизложеното, следва предявения иск за
имуществени вреди да бъде уважен за сумата от 675,50 лв., а за разликата до
предявения размер от 996 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение на претендираните
неимуществени вреди съдът намира следното:Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, към който препраща чл.441 ГПК, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В този смисъл е тълкуването на закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в настоящото
производство е установен с обективните си характеристики. В настоящото
производство предмет на доказване са и настъпилите от деликта неимуществени
вреди – преживените от ищцата болки и
страдания, техния интензитет и продължителност.
Доказано е наличието на всички кумулативно изискуеми се елементи от
визирания в ЗЗД сложен фактически състав за ангажиране отговорността на
ответника за причинено непозволено увреждане на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (имуществени и
неимуществени). Обезщетението при деликтна отговорност е парично. Размерът на
обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални
ценности (неимуществена ценност - здравето, засегната психическа сфера, душевен
мир, намалена трудоспособност).В настоящия казус е засегната неимуществената
ценност – психичната сфера на ищцата. Съгласно показанията на св. ***, *** и З.И.
се установи, че М.В. след като е разбрала за случилото се, тя се е ядосала, разплакала
се, била разстроена. От показанията на св.***, обаче се установи, че тя е била
разстроена и от действията на св.Р.Б., а
не само от тези на ответника по делото.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Обстоятелства, които съдът следва да съобрази при
определяне на размера напретърпените от ищеца неимуществени верди са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие.
Посочените обстоятелства са установени
чрез депозираните по делото свидетелски показания.Тези обстоятелства определят
вида на засегната неимуществена ценност и степента на нейното засягане (конкретността
на случая) и обосновават извода на съда относно размера на обезщетението, който
съдът определя.
Съдът като се съобрази с горепосоченото и със задължителната практика на ВС
относно задължителното обсъждане на обективните обстоятелствата, установени по
делото, и тяхната оценка - Постановление № 4/1968 г., намира, че ответника по
делото ЧСИ *** е причинил на ищцата неимуществени вреди в резултат на
незаконъсобразно изпълнение, изразяващи се в притеснение, ядосване и
разстройване, но същите са причинени и от това, че ищцата е била разстроена и
от действията на св.Р.Б., а не само от действията на ЧСИ ***. Изложеното
обосновава извод за основателност и доказаност на исковата претенция за
неимуществени вреди в размер от 200,00 лв. Настоящият състав счита, че този
размер е справедлив и напълно отговаря на действителното причинените болки и
страдания, на техния вид и степен на засягане. Поради което искът следва да
бъде уважен за сумата от 200 лв. неимуществени вреди, а за разликата да
преданения размер от 1500 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Лихвите върху обезщетението за
непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на
събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Поради това
искането за такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е
тази за мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи
размера и при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на
иска. Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към
момента на плащане на главното задължение./Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на
ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о./.С оглед разпоредбите на чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът дължи законната лихва върху
приетото за дължимо обезщетение от деня на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Поради изложеното, следва да бъде осъден оветника по
делото да заплати на ищеца сумата 200,00 лв. за претърпени неимуществени вреди
ведно със законната лихва върху тях от деня на увреждането -09.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца съдебни разноски съразмерно с уважената част на исковата
претенция за ДТ, депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение в размер на 308,67
лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, направените от него
разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение и депозит за свидетел. Своевременно е направено възражение с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Материалния интерес по
делото е 2496,00 лв. Минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение
съобразено с материалния интерес е в размер на 405,00 лв. Съдът намира, че
фактическата и правна сложност на делото обуславя малко по-висок размер на аднокатското
възнаграждение от минималния такъв, а именно в размер на 500 лв. Производството
по делото се е развило в 2 съдебни заседания и не е наличе хипотезата на чл.7,
ал.6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответника
по делото е заявил, че в посочения адвокатски хонорар е включен ДДС, но по
делото липсват доказателства за това. Предвид изложеното следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв. Предвид гореизложеното следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 344,10 лв. за адвокатско
възнаграждение и депозит за свидетел съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.441 ГПК и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ЧСИ ***, рег.№756 на КЧСИ, гр*** да
плати на М.Г.В., ЕГН**********,*** сумата от 675,50 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди- пропуснати ползи от нереализиран
добив на грозде от 8 броя лози за 2016г. в размер на 330 кг. в резултат на
незаконосъобразно изпълнително действие, извършено на дата 09.03.2016г. по
изп.д.№ 20157560400415 –премахване на 8 броя лози, ведно със
законната лихва от датата на увреждането/09.03.2016г./ до окончателно изплащане
на сумата, а за разликата до предявения
размер от 996,00 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.441 ГПК и чл. 86, ал. 1, изр.
1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ЧСИ ***,
рег.№756 на КЧСИ, гр*** да плати на М.Г.В.,
ЕГН**********,*** сумата от 200,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- притеснение, ядосване и разстройване в резултат
на незаконосъобразно изпълнително действие, извършено на дата 09.03.2016г. по
изп.д.№ 20157560400415 –премахване на 8 броя лози, ведно със законната лихва от
датата на увреждането/09.03.2016г./ до окончателно изплащане на сумата, а за разликата до предявения размер от
1500,00 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, ЧСИ ***, рег.№756 на КЧСИ, гр*** да плати на М.Г.В., ЕГН**********,*** сумата от 308,67 лв. направени
по делото разноски за държавна такса, депозит за вещи
лица и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.ал .5 ГПК М.Г.В., ЕГН**********,*** да плати на ЧСИ ***,
рег.№756 на КЧСИ, гр*** сумата
от 344,10 лв. адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел съразмерно с
отхвърлената част на претенцията.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ